Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 73 гласа)

Първите девет години от обсадата на Троя

Изложено според различни произведения на древни писатели. Епизодът за гибелта на Паламед изложен според поемата на Овидий „Метаморфози“.

Зарадвали се гърците, че продължителното им плаване завършило. Но когато корабите им доплавали по-близо до бреговете, те видели, че ги чака вече силна войска троянци под предводителството на Хектор, могъщия син на твърде стария вече троянски цар Приам. Как да стигнат гърците до самия бряг? Как да слязат на сушата? Всички герои разбрали, че оня, който пръв стъпи на троянския бряг, ще загине. Дълго се колебали гърците. Между тях бил и героят Протезилай; той жадувал за подвизи и бил готов пръв да скочи на брега и да започне бой с троянците. Ала не се решавал, защото знаел предсказанието: оня от гърците, който пръв докосне с крак троянската земя, трябва да загине. И Одисей знаел това предсказание. И ето, за да увлече след себе си героите, но да не загине самият той. Одисей хвърлил на брега щита си и ловко скочил на него от кораба. Протезилай видял, че Одисей слязъл на брега, но не забелязал, че Одисей стъпил не на троянска земя, а на своя щит. Протезилай сметнал, че един от гърците вече се е допрял пръв до троянска земя. Жаждата за подвизи обхванала Протезилай. Той забравил всичко: забравил родината си, забравил и прекрасната си жена, младата Лаодамия. Скочил от кораба на брега Протезилай и с гол меч се хвърлил срещу враговете. Великият Хектор замахнал с тежкото си копие и смъртно наранил младия герой. Протезилай паднал мъртъв на брега. Той пръв оросил с кръвта си троянската земя. Гърците дружно се нахвърлили от корабите срещу враговете. Закипял кървав бой; стъписали се троянците, хукнали да бягат и се укрили зад непристъпните стени на Троя. На другия ден между гърците и троянците било сключено примирие, за да приберат падналите воини и да ги погребат.

След като погребали всичките убити, гърците се заловили да изградят укрепен лагер. Те изтеглили корабите си на брега и се разположили на голям стан покрай морския бряг — от планините Сигейон до планините Ройтейон. Откъм Троя те защитили лагера си с висок насип и с ров. На двата противоположни края на лагера построили своите шатри Ахил и Аякс Теламонид, за да наблюдават троянците и да не допуснат да нападнат те неочаквано гърците. В средата на лагера се издигал разкошният шатър на цар Агамемнон, който бил избран от гърците за предводител на цялата войска. Тук, около Агамемноновия шатър, се намирало и мястото за народни събрания. Мъдрият Одисей построил своя шатър до мястото за народни събрания, за да може във всяко време да излиза при събралите се и винаги да знае какво става в стана. Въпреки че по-рано той не желаел да участвува в похода, сега станал върл враг на троянците и искал гърците на всяка цена да превземат и да разрушат Троя.

Когато лагерът на гърците бил построен и укрепен, те изпратили в Троя цар Менелай и хитроумния Одисей за преговори с троянците. Гръцките пратеници били приети от мъдрия Антенор в дома му; той им дал великолепно угощение. Антенор от все сърце желаел да бъде сключен мир и да бъдат задоволени законните искания на Менелай. Когато узнал за пристигането на пратениците, Приам свикал народното събрание, за да издействува да се задоволи искането на Менелай. На събранието на троянците присъствували също Менелай и Одисей. Менелай с кратка, енергична реч поискал троянците да върнат жена му Елена и съкровищата, задигнати от Парис. След Менелай говорил Одисей. Троянците се захласнали от дивното слово на мъдрия цар на Итака. Той ги убеждавал да задоволят исканията на Менелай. Троянският народ бил готов вече да се съгласи да приеме всичките Менелаеви условия. Още повече, че и самата прекрасна Елена се разкаяла за необмислената си постъпка и съжалявала, задето напуснала дома на своя съпруг герой заради Парис. И Антенор убеждавал народа да задоволи исканията на Менелай. Той виждал колко беди ще докара войната между троянци и гърци. Но Приамовите синове и преди всичко, разбира се, Парис, не желаели мир с гърците. Нима ще накарат Парис да върне Елена? Нима ще му отнемат цялата плячка? Той не искал, да се подчини на народното решение, а и братята му го поддържали в това негово становище. Антимах, който бил подкупен от Парис, искал дори троянците да задържат цар Менелай и да го убият. Но Приам и Хектор не допуснали това; те не позволили да бъдат оскърбени пратениците, намиращи се под покровителството на гръмовержеца Зевс. Народното събрание се колебаело, не знаело какво окончателно решение да вземе.

Тогава станал тиванският прорицател Хелен, Приамов син, и казал, че троянците няма защо да се страхуват от войната с гърците — боговете обещават на Троя своята помощ. Троянците повярвали на Хелен. Те отказали да задоволят искането на Менелай. Пратениците на гърците били принудени да напуснат с празни ръце Троя. Сега трябвало да се започне кръвопролитната борба между троянци и гърци.

Затворили се троянците в непристъпната Троя; даже Хектор не се осмелил да излезе от града. А гърците започнали да го обсаждат. Те на три пъти се опитали да превземат с щурм Троя, но не успявали. Тогава започнали да разоряват околностите на Троя и да завоюват всички градове, които се намирали в съюз с Троя. Срещу тях гърците предприемали походи по суша и по море. Във всички тези походи особено се отличавал великият Ахил. Гърците завладели островите Тенедос, Лесбос и градовете Педас, Лирнес и други. Много градове разрушили те във вътрешността на страната. Завладели и град Тива, където владеел Еетион, бащата на Хекторовата жена Андромаха. В един и същи ден, Ахил убил седемте братя на Андромаха. Загинал и баща й. Но Ахил не оставил Еетионовия труп на поругание, страхувайки се да не си навлече гнева на боговете; той наредил да го погребат. Майката пък на Андромаха била отведена като пленница в гръцкия стан. Ахил заграбил богата плячка от Тива. Той взел в плен прекрасната дъщеря на Аполоновия жрец Хриз, Хризеида, и прекрасната Бризеида. Хризеида била предадена от гърците на цар Агамемнон.

Гърците опустошавали всичко около. Троя. Троянците не смеели да се покажат извън стените на Троя, тъй като всеки бил застрашен от смърт или да бъде взет в жесток плен и продаден в робство.

Много нещастия трябвало да понесат жителите на Троя през деветгодишната обсада на града. Много герои, които загинали в бой, трябвало да оплакват те. Но най-тежката, десетата година тепърва идвала. Предстояло им да изпитат и най-голямото нещастие — падането на Троя.

Много страдания преживели и гърците през девет те години на войната. И те дали много убити. Мнозина воини герои загинали от ръката на врага. Загинал и мъдрият герой Паламед, но не от вражеска ръка. Погубил го поради омраза и завист хитроумният Одисей. Паламед давал на гърците много и разумни съвети: неведнъж той им бил правил неоценими услуги. Лекувал рани и болести с билки; построил фар за гърците, за да знаят временно отплавалите от стана къде точно да слязат отново на брега през тъмна нощ. Гърците почитали героя Паламед и драговолно изпълнявали съветите му. Заради това го намразил Одисей. Той виждал, че гърците слушат с по-голямо внимание Паламед, отколкото него. Одисей не забравял и това, как Паламед разкрил хитруването му, когато се правел на побъркан, за да не замине за Троя; тоя спомен още повече засилвал омразата му към Паламед. Дълго обмислял Одисей как да погуби Паламед. Най-после се възползувал от обстоятелството, че Паламед започнал да съветва гърците да турят край на войната и да се върнат в родината си. Одисей измислил коварен план. Една нощ той скрил в Паламедовия шатър торба със злато и започнал да внушава на всички, че не току-тъй Паламед съветва да се прекрати обсадата на Троя, че той дава тия съвети на гърците само затова, защото е подкупен от Приам. А между гърците имало доста недоволни от Паламед. Защото, твърдели те, ако гърците биха послушали съветите на Паламед, те биха се лишили от богатата плячка, която биха имали, като превземат Троя. Всички тези недоволници безкритично повярвали на Одисеевата клетва. Като видял, че вече мнозина гърци започват да вярват в предателството на Паламед, Одисей, за да убеди всички в това, че Приам действително е подкупил Паламед, съобщил на Агамемнон, че Паламед поддържа връзки с Приам чрез един пленен фригиец и че тоя фригиец е бил заловен и убит от Одисеевите слуги, когато се опитвал да се измъкне от лагера на гърците и да избяга в Троя. Освен това Одисей написал и писмо от името на Приам до Паламед. В това писмо се споменавало за злато, изпратено от цар Приам на Паламед като награда, задето той ще придума гърците да вдигнат обсадата и да си заминат за родината. Това писмо Одисей предал на пленения фригиец и му заръчал да го предаде на Приам. Но щом фригиецът излязъл от гръцкия лагер, Одисеевите слуги го нападнали, убили го, а писмото донесли на царя си. С това писмо Одисей побързал да отиде в шатъра на Агамемнон. Като получил това известие, Агамемнон тозчас свикал в шатъра си всички вождове на гърците. Повикал и Паламед, който и не подозирал каква опасност го застрашава. Тук Одисей обвинил Паламед в предателство. Напразно Паламед уверявал вождовете, че не е и помислял за предателство. Ала Одисей, за да изобличи Паламед, посъветвал да се претърси шатърът му. Изпратили хора в шатъра и наистина там намерили торба със злато. Сега всички повярвали, че Паламед е предател. Устроили съд над Паламед и той бил осъден на смърт. Било решено да го убият с камъни. Оковали невинния Паламед в тежки вериги и го докарали на брега на морето. Напразно Паламед заклевал гърците да не го убиват; да не наказват невинен човек с такава жестока смърт. Никой не искал да слуша мнимия предател. Пристъпили към изпълнение на смъртното наказание. Нито една въздишка, нито едно оплакване не излязло от гърдите на Паламед. Преди да умре, той само казал тихо следните думи:

— О, истино, мъчно ми е за тебе, ти умря преди мене.

С тези думи на уста умрял най-благородният и най-мъдрият измежду гръцките герои; не го спасили всичките заслуги, които той имал пред гърците. По-късно гърците жестоко заплатили за убийството на Паламед. Евбейският цар Навплий, Паламедовият баща, им отмъстил за смъртта на сина си.

Агамемнон не само осъдил Паламед на смърт, но и душата му обрекъл на вечни скитания. Агамемнон не позволил тялото на Паламед да бъде погребано; то било оставено на морския бряг, за да го разкъсват зверове и хищни птици. Но могъщият Аякс Теламонид не допуснал това. Той извършил погребалните обреди над тялото на Паламед и го погребал с почест. Аякс не вярвал, че Паламед е изменил на гърците.