Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 71 гласа)

Битката продължава. Двубой между Хектор и Аякс

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Хектор и Парис излезли заедно през Скейската врата. Троянците се зарадвали, като видели двамата герои. Духът им отново се повдигнал и пак започнала яростна битка. Хектор, Парис и Главк избили много герои. Гърците започнали да отстъпват. Видяла това светлооката Зевсова дъщеря и литнала към свещената Троя. Край столетен дъб, който растял встрани от бойното поле, долетялата от Олимп богиня била посрещната от бог Аполон. Той попитал богиня Атина дали тя не бърза да помогне на гърците и я убедил да му съдействува да прекратят битката. Атина се съгласила. Боговете решили да турят край на битката, като внушат на Хектор да извика на двубой най-славния от героите гърци. Едва решили това боговете, и проницателният Приамов син Хелен прозрял тяхното решение. Той се приближил до брата си Хектор и го посъветвал да извика на двубой някой от гръцките герои. Хелен разкрил на Хектор, че той доловил гласа на небесните обитатели, които повелявали да се постъпи така, и че не е съдено на Хектор да загине в този двубой.

Хектор веднага прекратил сражението, като спрял троянците; същото направил и Агамемнон. Бойното поле затихнало и воините, уморени от боя, насядали по земята. Атина Палада и Аполон кацнали като хищни ястреби на столетния дъб, любувайки се на войските на троянци и на гърци. Когато всички се успокоили, Хектор на висок глас извикал да излезе на двубой с него някой от гръцките герои. Той обещал да не осквернява трупа на убития и да не сваля от него доспехите му, като поискал и гръцкият герой да обещае същото, в случай, че победи той. Гърците изслушал призива на Хектор, но всички мълчали; никой не се решавал да излезе срещу Хектор. Страшно им се ядосал Менелай; той лично искал да излезе на двубой с Хектор, но го задържал Агамемнон: Агамемнон се страхувал, че брат му ще загине от ръката на Хектор, с когото дори Ахил се опасявал да се бие. Укорявал гърците, че са страхливци, и старецът Нестор. Щом затихнали неговите гневни думи, веднага излезли напред девет герои: цар Агамемнон, Диомед, едноименниците Аяксовци, Идоменей, Мерион, Еврипил, Тоант и Одисей. По съвета на Нестор решили да хвърлят жребий между героите. Когато жребиите били поставени в шлем, Нестор започнал да го тръска, за да падне нечий жребий.

Героите молели боговете да падне жребият на Аякс Теламонид, на Диомед или на Агамемнон. Паднал от шлема жребият на Аякс. Зарадвал се храбрият Аякс Теламонид. Облякъл своите доспехи и излязъл напред, на мястото за двубоя. Вървял, сякаш бил богът на войната Арес — огромен, могъщ и страшен. Пред себе си държал обкован с мед щит, голям като кула, и размахвал тежко копие. Ужасили се троянците, виждайки Аякс, уплаха се промъкнала в гърдите на Хектор. Страшно се изгледали един друг бойците. Пръв хвърлил копие Хектор. Той не могъл да пробие щита на Аякс. Метнал копието си Аякс и пронизал щита на Хектор. Копието пробило и бронята на Хектор и разкъсало хитона му. Хектор се спасил от смърт само като отскочил настрана. Героите измъкнали копията си и отново се сблъскали. Хектор пак ударил с копие по щита на Аякс Теламонид, но копието му се подвило. А Аякс още веднъж пробил щита на Хектор и леко го наранил във врата. Хектор не престанал да се бие; той грабнал от земята грамаден камък и го запратил в Аяксовия щит. Медната обвивка на грамадния щит затрещяла; Аякс на свой ред грабнал още по-тежък камък и го хвърлил към Хекторовия щит с такава сила, че го строшил и наранил Хектор в крака. Хектор паднал на земята, но бог Аполон бързо го повдигнал.

Героите се заловили за мечовете си и щели да се изпосекат един друг, ако не били се притичали глашатаите и не препречили помежду им жезлите си.

— Привършете боя, герои! — извикали глашатаите. — Всички ние виждаме, че сте големи герои, че и двама ви Зевс еднакво обича. Мръква се вече; всички имат нужда от почивка.

— Глашатайо — обърнал се Аякс към глашатая на троянците, — това, което ти каза, би трябвало да го каже самият Хектор, защото той призова на двубой. Аз съм готов да прекратя борбата, ако той пожелае. Хектор незабавно отговорил на Аякс:

— О, сине Теламонов, боговете са ти дали и ръст голям, и сила и разум; ти си най-славният от гръцките герои. Да привършим за днес нашия двубой. После можем пак да се срещнем на бранното поле. Но като се разделяме сега, нека се зачетем един друг с някакъв дар като спомен за нашия двубой. Нека воините на Троя и Гърция си спомнят, че двама герои са се били, пламнали от вражда един срещу друг, но са се разделили помирени като приятели.

Като казал това, Хектор свалил меча си, украсен със сребро, и го подал на Аякс, а Аякс подарил на Хектор скъпоценния си пурпурен колан. Така завършил двубоят между героите. Троянците се радвали, че Хектор излязъл невредим от двубоя с могъщия Аякс, и тържествено го придружили до града. Ликували и гърците, като видели какъв могъщ герой е Аякс Теламонид. А цар Агамемнон уредил пиршество в чест на Аякс, като поканил всички вождове. До късна вечер пирували вождовете.

Когато пиршеството привършило, старецът Нестор дал съвет пред събраните гръцки вождове да прекратят битката за един ден, за да погребат падналите герои и да изградят стена с кули около стана и корабите, за да могат гърците да се защищават зад тая стена, а край нея да се изкопае дълбок ров. Вождовете възприели съвета на Нестор и се разотишли по шатрите си да почиват до сутринта.

И троянските вождове се събрали на съвет. На това съвещание Антенор посъветвал да бъдат върнати на гърците прекрасната Елена и заграбените съкровища. Но Парис за нищо на света не се съгласявал да върне Елена; бил съгласен да се върнат само съкровищата на Менелай, като той добави към тях и дарове от себе си. Цар Приам дал мнение на сутринта да се изпрати при гърците вестител, който трябвало да им предаде Парисовото предложение, а ако гърците не се съгласят с това предложение, битката да продължи дотогава, докато боговете дадат окончателна победа на едната или на другата страна. Троянците се съгласили с Приамовото мнение. И когато настъпило утрото, троянците изпратили вестител до гърците, но те отхвърлили Парисовото предложение; съгласили се само да прекъснат боя за един ден, за да бъдат погребани убитите воини.

Още преди изгрев-слънце троянците и гърците започнали да погребват падналите воини. Те докарали телата до кладите и ги изгорили. После гърците изградили за един ден около лагера си висока стена с кули и изкопали пред нея дълбок ров. Дори боговете олимпийци се учудвали на тази работа на гърците. Единствен бог Посейдон им се ядосал, задето не принесли жертви на боговете, когато издигали стената. Но гръмовержецът Зевс успокоил Посейдон. Той му дал съвет да разруши след това стената на гърците и пак да покрие брега с морски пясък.

А гърците, след като привършили работата, започнали да си готвят вечеря. В това време пристигнали от Лемнос кораби с вино. Зарадвали се гърците, бързо си накупили вино и в лагера започнал пир. Не бил спокоен пирът на гърците. Гръмовержецът Зевс с гръмотевици им предвещавал много беди. Пируващите често били обземани от страх и разплисквали виното от чашите си. Никой от гърците не се осмелил да пие, преди да извърши възлияние в чест на страшния Зевс. Най-сетне пирът завършил и целият гръцки стан потънал в сън.