Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 74 гласа)

Одисей и Пенелопа

Когато Телемах си отишъл да спи, в залата за пиршества дошла със своите робини Пенелопа. Робините поставили за господарката си до огнището стол от слонова кост, обкован със сребро, и се заели да разтребват масата, на която били гуляли кандидатите. Робинята Меланто пак почнала да ругае Одисей, да го пъди от къщи и да го заплашва, че ще хвърли по него горяща главня, ако не се махне. Одисей я погледнал мрачно и рекъл:

— Защо си се наежила срещу мене? Вярно е, че аз съм просяк! Такъв жребий ми се е паднал; някога и аз бях богат; ала сега съм лишен от всичко по волята на Зевс. Може би и ти скоро ще се лишиш от красота и твоята, господарка ще започне да те ненавижда. Внимавай, ще се върне Одисей и ти ще трябва да отговаряш за дързостта си. А дори и да не се върне той, Телемах си е у дома и знае как се държат робините. Нищо няма да остане скрито от него!

Чула Одисеевите думи и Пенелопа и с гняв казала на Меланто:

— Ти си злобна към всички като вързано куче! Внимавай, аз зная как се държиш! Може да заплатиш с главата си за своето поведение. Нима не знаеш, че самата аз повиках тук тоя странник?

Пенелопа заповядала да поставят край огнището стол за странника и когато той седнал до нея, тя започнала да го разпитва за Одисей. Странникът й разказал, че уж някога си лично бил приел като гост Одисей на остров Крит, когато той на път за Троя бил изненадан от буря и спрял край бреговете на Крит. Пенелопа заплакала, като чула, че странникът е виждал преди двадесет години Одисей. Желаейки да провери истината ли говори той, Пенелопа го попитала как бил облечен Одисей. Нямало нищо по-лесно за странника от това да опише собствените си дрехи. Той ги описал с най-големи подробности и тогава Пенелопа му повярвала. А странникът започнал да я уверява, че Одисей е жив, че неотдавна бил в страната на теспротите, откъдето заминал за Додона, за да се допита там до Зевсовия оракул.

— Одисей скоро ще се завърне — продължил странникът. — Преди да изтече една година, преди дори да настъпи новолуние, ще се върне той.

Пенелопа щяла да бъде щастлива, ако можела да му повярва, но не можела — та толкова години тя чакала Одисей, а той все не се завръщал. Пенелопа наредила на робините да приготвят за странника меко легло. Одисей й благодарил и помолил старата Евриклея най-напред да му умие краката.

Евриклея на драго сърце се съгласила да умие краката на странника: той и по ръст, и с целия си вид и дори по глас й напомнял Одисей, на когото тя самата е била някога бавачка. Евриклея донесла вода в бакърен леген и се навела, за да умие нозете на странника. Изведнъж й се хвърлил в очи белег от заздравяла рана на крака му. Тя добре познавала тоя белег. Някога при лов със синовете на Автолик по склоновете на Парнас на Одисей била нанесена от глиган дълбока рана. По белега от тази рана именно Евриклея познала Одисей. От изумление тя разляла легена с водата. Сълзи замрежили очите й и с треперещ от радост глас тя казала:

— Одисее, ти ли си, скъпо мое дете? Как не те познах по-рано!

Евриклея искала да каже и на Пенелопа, че се е върнал най-сетне мъжът й, но Одисей бързо й запушил устата с ръката и тихо промълвил:

— Да, аз съм Одисей, когото ти отгледа! Но мълчи, не издавай моята тайна, иначе ще ме погубиш. Пази се да не съобщиш на когото и да било за моето завръщане! Макар и да си моя дойка, когато ще наказвам робините за постъпките им, ще те накажа строго и няма да пощадя и тебе, ако кажеш някому, че съм се върнал.

Евриклея се заклела, че ще пази тайна. Радвайки се на завръщането на Одисей, тя донесла пак вода и му измила краката. Пенелопа не забелязала какво се случило: богиня Атина отклонила вниманието й.

Когато Одисей отново седнал край огъня, Пенелопа взела да се вайка за горчивата си съдба и му разказала съня, който сънувала неотдавна. Сънувала, че един орел разкъсал всичките й снежнобели домашни гъски и че всички жени в Итака ги оплаквали заедно с нея. Но изведнъж орелът долетял обратно, кацнал на покрива на двореца и с човешки глас казал: „Пенелопо, туй не е сън, а знамение за онова, което ще стане. Гъсоците са кандидатите, а аз съм Одисей, който скоро ще се върне.“

А Одисей казал на Пенелопа, че сънят й, както и тя самата вижда, е така ясен, че не си струва и да се тълкува. Но Пенелопа не можела да повярва дори на тоя сън; не вярвала, че ще се върне най-сетне Одисей. Тя казала на странника, че е решила на следния ден да излита кандидатите: да изнесе Одисеевия лък и да им предложи да го опънат и да улучат поставената цел, опя от тях, който изпълни това, тя е решила да си избере за мъж. Странникът посъветвал Пенелопа да не отлага този изпит и добавил:

— Преди още някой от кандидатите да опъне лъка и да улучи целта. Одисей ще се завърне.

Така разговаряла със странника Пенелопа, без да подозира, че говори с Одисей. Но времето било вече напреднало. При все че Пенелопа била готова цялата нощ да разговаря със странника, все пак за нея било време да се прибере за почивка. Тя станала и придружена от всичките си робини, се отправила за стаята си, където богиня Атина я потопила в сладък сън.

А Одисей, като постлал леглото си от волска кожа и овчи кожи, легнал на него, но не могъл да заспи. Той мислел все за това, как да отмъсти на кандидатите. До леглото му се приближила богиня Атина; тя го успокоила, обещала му своята помощ и казала, че скоро ще се свършат вече всичките му страдания.

Най-после богиня Атина приспала Одисей. Но той не спал дълго. Събудил го силният плач на Пенелопа, която се вайкала, че боговете не позволяват на Одисей да се завърне. Одисей станал, застлал леглото си и като излязъл навън, започнал да се моли на Зевс да му изпрати добро знамение чрез първите думи, които ще чуе тая сутрин. Зевс се вслушал в Одисеевата молба — по небето затрещяла гръмотевица. А първите думи, чути от Одисей, били думите на робинята, която мелела брашно на ръчна мелница. Тя изказвала пожелание тоя ден да бъде последният, когато кандидатите ще гуляят в Одисеевия дом. Одисей се зарадвал. Сега той знаел, че Зевс Гръмовержец ще му помогне да отмъсти на кандидатите.