Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 71 гласа)

Антигона

Изложено според трагедията на Софокъл „Антигона“.

След победата над аргосците тиванците уредили тържествено погребение на Етеокъл и на всички паднали воини; Креонт и тиванците обаче решили да оставят непогребан Полинейк, тъй като той довел чужда войска срещу Тива. Неговият труп лежал край градските стени на полето, оставен да го разкъсват хищни животни и птици. Душата на Полинейк била обречена на вечно скиталчество; тя не можела да намери успокоение в царството на душите на умрелите.

Благородната, готова на всякакво самопожертвуване Едипова дъщеря Антигона страдала, като виждала поруганието, на което бил обречен брат й. Тя решила въпреки всичко сама да погребе тялото на Полинейк. Не се страхувала от смъртното наказание, с каквото Креонт заплашвал всеки, който се осмели да погребе Полинейк, след като извърши всички погребални обреди. Антигона викала да отиде с нея и сестра й Исмена; но плахата сестра, боейки се от гнева на Креонт, не посмяла да помогне на Антигона. Тя дори се стараела да я убеди да не прекършва волята на тиванския цар, като й напомняла участта, която сполетяла майка им и братята им. Нима Антигона иска да погуби себе си и Исмена?

Антигона не послушала Исмена: тя била готова сама да изпълни дълга пред брата си, готова била безропотно да понесе всичко, само и само да не остане непогребан Полинейк. И Антигона изпълнила своето решение.

Скоро Креонт узнал, че неговата заповед е нарушена. Един от стражите му разказал, че някой отишъл тайно при трупа на Полинейк и като го засипал с пръст, извършил погребалния обред. Креонт изпаднал в страшен гняв; той заплашвал със страшни мъчения стража, ако той и другарите му не намерят оногова, който е извършил погребалния обред над трупа на Полинейк, заклел се в самия Зевс, че ще изпълни заплахата си.

Стражът отишъл на мястото, където лежал трупът на Полинейк. Стражите смъкнали пръстта от трупа, и седнали недалеч на един хълм, за да не достига до тях смрадта от разлагащия се труп. Внезапно по пладне се вдигнала буря, облаци прах се извили от вихрушката по цялото поле, а когато бурята отминала, стражите видели наведена над трупа девойка, която оплаквала Полинейк; скръбният й глас звучал като печален писък на птица, която е видяла, че нечия зла ръка е задигнала пиленцата й. Девойката извършвала вече възлияния в чест на подземните богове, когато стражите я заловили и я повели към Креонт. Тази девойка била Антигона.

Креонт посрещнал Антигона с гневни думи и поискал от нея да признае, че е извършила престъпление; Антигона и не мислела да отрича своята вина. Тя нарушила заповедта на Креонт, но затова пък изпълнила закона и волята на боговете. Антигона изпълнила дълга си към своя брат, като погребала неговия труп. Смъртта не я плаши, тя жадува за смърт, тъй като животът й е изпълнен само със скръб. В страшния си гняв Креонт се заканва да накаже със смърт не само Антигона, но и Исмена, която, както той е убеден, е била помощница на Антигона.

Като чула, че Креонт иска да накаже със смърт и Исмена, Антигона изтръпнала от ужас. Нима тя ще стане виновница да загине сестра й? Слугите отишли да доведат Исмена. Ето тя се показала на прага на двореца. От очите на Исмена се ронят скръбни сълзи по сестра й.

Винаги плахата Исмена, като узнала от думите на Креонт, че смърт застрашава сестра й, намерила в себе си мъжество да сподели участта на Антигона. Тя твърдо отговаря на Креонт, че също е взела участие в извършването на погребалните обреди над трупа на Полинейк.

Антигона не иска непровинената с нищо Исмена да пострада заедно с нея. Напразно я моли Исмена:

— О, сестро, не ме отхвърляй; не казвай, че аз съм недостойна да умра с тебе! Нима животът ми има смисъл без теб! Не ме оскърбявай!

Но Антигона отговаря на сестра си:

— Не, ти не трябва да умреш с мене! Не трябва да наричаш своя постъпката, която ти не си извършила! Достатъчна ще бъде и само моята смърт! Ти избра живота, а аз избрах смъртта!

Исмена моли Креонт да пощади Антигона, моли го да помисли за това, че той собствено обрича на смърт годеницата на сина си. Но молбите на Исмена не трогват Креонт. Той отговаря, че няма да позволи на сина си Хемон да се ожени за престъпница. Не, Антигона трябва да умре; смъртта ще я раздели с Хемон. Креонт заповядва на слугите си да отведат Антигона и Исмена в двореца и там да ги пазят, за да не се опитат да избягат. Слугите отвели Едиповите дъщери. В мълчание стояли гражданите. Те съчувствували на Антигона; те съзнавали, че тя е извършила подвиг. Антигона била права, когато казала на Креонт, че народът не би я обвинил, задето погребала Полинейк, ако страхът прел властолюбивия Креонт не бил сковал устата на хората.

Младият Хемон, Креонтовият син, след като узнал каква участ застрашава годеницата му, идва при баща си и го моли да помилва Антигона. Хемон знае, че целият народ съжалява невинната Антигона; че той роптае, задето за благочестивия й подвиг я заплашва смърт. Хемон моли баща си да не упорствува и да признае заблуждението си.

— Всички в Тива считат Антигона за невинна! — смело казва Хемон на Креонт. — Татко, виждам, че ти си наклонен да извършиш неправда! Ти сам наруши закона на боговете.

Креонт все по-силно пламти от гняв; той мисли, че само любовта към Антигона кара Хемон да я защищава така. В гнева си той крясва на своя син:

— О, ти мислиш като презрян роб на жените!

— Не! — отвръща Хемон. — Но ти никога не ще ме видиш да съчувствувам на зло дело. Аз се застъпвах за тебе!

Но Креонт вече не слуша Хемоновите думи; той заявява, че твърдо е решил да накаже Антигона със смърт.

Като чува това решение на баща си, Хемон казва:

— Ако тя умре, ще повлече подир себе си и смъртта на другиго.

Но Креонтовият гняв вече няма предел. Креонт заповядва на воините да доведат Антигона и да я убият тук, пред очите на Хемон.

— Не, тя няма да умре пред моите очи! — извиква Хемон. — Ти никога няма да ме видиш вече, татко! Можеш да безумствуваш сам всред своите приятели ласкатели!

При тези думи Хемон се отдалечил. Напразно граждани предупреждавали Креонт, че гневът, с който се оттеглил от него Хемон, предвещава само беда. Креонт бил непреклонен.

Ето вече водят Антигона за ужасното смъртно наказание. Креонт е решил да я погребе жива в гробницата на Лабдакидите. Антигона изминава сетния си път; тя отива към бреговете на Ахерон. Тя ще бъде вградена жива в гробницата; не между хора ще бъде тя, а между мъртви; тя няма да принадлежи нито на живота, нито на смъртта. Не я съпровождат приятели; отвеждат я на смърт, без да е оплакана. Тя не ще види вече ясната светлина.

Току-що са отвели Антигона, когато при Креонт идва слепият прорицател Тирезий, воден от едно момче. По време на жертвоприношения му били дадени от боговете зловещи знамения. Боговете са разгневени от това, че трупът на убития не е погребан, че птици и псета разнасят на всички страни късове от разлагащия се труп. Креонт в своето безумно упорство не слуша даже Тирезий, който го съветва да предаде на земята Полинейковия труп. Той казва, че дори ако орелът на самия Зевс занесе къс от тялото до самия трон на Гръмовержеца, и тогава трупът на Полинейк ще си остане непогребан. Креонт обвинява Тирезий, че е подкупен, че поради корист му дава тия съвети. Разядосаният Тирезий застрашително казва на Креонт, че сам си е виновен за всичко: той е оскърбил боговете, като е затворил Антигона жива в гробницата, поругал трупа на Полинейк и нарушил законите на боговете. Затова боговете ще го накажат. Целият Креонтов дом ще се потопи в скръб; за наказание на Креонт нещастие ще сполети оня, който му е най-скъп. Непознаващите пощада Еринии ще отмъстят на Креонт.

Изплашили Креонт думите на прорицателя Тирезий. Той отменил заповедта си да не бъде погребан трупът на Полинейк. Креонт сам бърза да отиде на полето и да извърши погребалните обреди; той моли Хадес и Хеката да не се гневят на него и на Тива. След като извършва погребението, Креонт отива със свитата си до гробницата на Лабдакидите, за да изведе оттам Антигона. Късно е! Като усукала примка от дрехата си, Антигона се обесила. Креонт заварва в гробницата Хемон, плачещ над трупа на годеницата си. Напразни моли Креонт своя син да излезе от гробницата. Хемон пред очите на баща си се пробожда в гърдите с меч; той пада мъртъв върху трупа на годеницата си. Креонт изпада в отчаяние — той е загубил последния свой син. Горчиво плаче той над трупа му. В това време вестител занася на Креонтовата жена Евридика вестта, че Хемон е мъртъв. Евридика го изслушала, без да продума, и се оттеглила във вътрешните покои на двореца. Там тя се самоубила, като пронизала, както и Хемон, гърдите си с меч. Едва Евридика се самоубила, и в двореца пристига Креонт. Той носи на ръце трупа на сина си. Тук, в двореца, го чака ново ужасно нещастие — той научава за смъртта на жена си. Гордият, властолюбив дух на Креонт е сломен. В отчаянието си Креонт призовава смъртта, за да прекрати поне тя неговите страдания. Той е загубил всички, които е обичал.