Александра Рипли
Скарлет (38)

38.

Обещаното от Хенри Хамилтън писмо пристигна в къщата на Робияр на смрачаване. Скарлет се вкопчи в него като удавник за сламка. Вече цял час слушаше лелите си да се карат коя е виновна за реакцията на баща им към рождения му ден.

— Става въпрос за имотите ми в Атланта — каза Скарлет. — Моля да ме извините, ще се кача в стаята си.

Не изчака да й дадат съгласието си.

Заключи вратата на стаята си. Искаше насаме да се наслаждава на всяка дума.

„Какво си забъркала този път?“ — започваше писмото, без поздрав. Старият адвокат очевидно е бил толкова развълнуван, че почеркът му едва се разчиташе. Скарлет се намръщи и приближи листа към лампата.

Какво си забъркала този път? В понеделник ме посети един надут глупак — от тези, които по принцип се стремя да избягвам. Той ми връчи изумително платежно нареждане до своята банка, платимо на твое име. Сумата възлиза на половин милион долара и е преведена от Рет.

Във вторник ме обезпокои друг стар глупак, този път адвокат, който ме попита къде си. Неговият клиент — твоят съпруг — искал да знае. Не му казах, че си в Савана…

Скарлет изпъшка. Кого наричаше чичо Хенри стар глупак, след като самият той беше такъв стар глупак? Нищо чудно, че Рет още не беше дошъл да я вземе. Тя пак се завзира в разкривените букви на писмото му.

… понеже телеграмата ти пристигна, след като той си тръгна, така че когато ме посети, не знаех къде се намираш. Още не съм му казал, защото не знам какво си намислила и съм почти съвсем сигурен, че не искам да имам нищо общо с това.

Този съдебен адвокат ми предаде два въпроса от името на Рет. Първият се отнася до местонахождението ти. А вторият е дали искаш развод.

Сега виж какво, Скарлет. Не знам с какво държиш Рет, за да получиш толкова пари от него — и не искам да знам. Какво е направил, за да ти даде причина за развод, също не е моя работа. Никога не съм си цапал ръцете с бракоразводен процес и няма да започна сега. Освен това си губиш парите и времето — в Южна Каролина няма развод, а в момента местожителството на Рет е именно там според закона.

Ако смяташ да продължаваш с тези глупости, ще ти дам името на един адвокат в Атланта, който е горе-долу почтен, макар че вече се е занимавал с две бракоразводни дела, доколкото знам. Но те предупреждавам, че ще трябва да му повериш — на него или на някой друг — всичките си празни въпроси. Аз вече няма да се занимавам с твоите работи. А ако смяташ да се разведеш с Рет, за да си свободна да се омъжиш за Ашли Уилкс, трябва да ти кажа, че е по-добре да премислиш отново. Ашли се справя много по-добре, отколкото очакваха всички. Мис Индия и сестра ми осигуряват уютен дом за него и момчето му. Ако се натрапиш в живота им, ще развалиш всичко. Остави нещастния човек на мира, Скарлет.

Да остави Ашли на мира, виж ти! Интересно, ако го беше оставила, дали щеше да преуспява и да му е така уютно? Точно чичо Хенри трябваше да прояви повече разум, да не се суети като стара мома и да не прави прибързани неприятни заключения. Знае за строежа на новите къщи на края на града. Чувствата на Скарлет бяха дълбоко засегнати. Чичо Хенри Хамилтън беше единственият човек, когото можеше да приеме като баща — или поне като приятел — в Атланта, и обвиненията му силно я нараняваха. Тя бързо дочете останалите няколко реда, после надраска отговор и накара на Панзи да го занесе до телеграфната станция.

АДРЕСЪТ В САВАНА НЕ Е ТАЙНА СТОП РАЗВОД НЕЖЕЛАТЕЛЕН СТОП ПАРИТЕ В ЗЛАТО ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК

Ако чичо Хенри, не се беше разкудкудякал като квачка, щеше да е спокойна, че е купил злато и го е прибрал в сейфа й. Но човек, който няма достатъчно ум да даде адреса й на Рет, току-виж няма ум и за друго. Скарлет хапеше кокалчето на левия си палец и се тревожеше за парите си. Може би трябваше да иде в Атланта и да говори с Хенри и с банкерите си. Може би трябваше да купи още земя на края на града, да построи още къщи. Всичко беше много евтино — последиците от Паниката бяха довели до застой в бизнеса.

Не! Всяко нещо по реда си. Рет се опитваше да я намери. Тя се усмихна и с пръстите на дясната си ръка поглади почервенялата кожа на кокалчето на палеца си. „Не може да ме измами с тези приказки за развод. Или като прехвърля парите, сякаш сделката между нас е в сила. Това, което има значение — единственото, което има значение — е, че иска да знае къде съм. Няма да се забави, след като чичо Хенри му каже.“

 

 

— Не ставай смешна, Скарлет — каза студено Полин. — Разбира се, че си тръгваш утре. Винаги си заминаваме за Чарлстън в събота.

— Това не означава, че и аз трябва да направя така. Реших да остана в Савана още малко.

Скарлет нямаше да позволи на Полин да я притеснява — нищо не можеше да я притеснява сега, когато знаеше, че Рет я търси. Ще го приеме тук, в тази елегантна стая в розово и златисто, и ще го накара да я моли да се върне. След като надлежно го е поставила на мястото му, ще се съгласи, а после той ще я вземе в ръцете си и ще я целуне…

— Скарлет! Ще бъдеш ли така любезна да отговориш на въпроса ми?

— Какво има, лельо Полин?

— Какво смяташ да правиш? Къде ще отседнеш?

— Как къде — тук, разбира се.

На Скарлет и през ум не й беше минало, че може би няма да е удобно да остане в къщата на дядо си колкото си иска. В Юга традицията на гостоприемството все още се спазваше свято и бе нечувано гост да бъде помолен да си тръгне, преди сам да е решил, че му е време.

— Папа не обича изненадите — тъжно предупреди Юлали.

— Смятам, че мога да разясня на Скарлет навиците в тази къща и без твоята помощ, сестро.

— Разбира се, че можеш, сестро. Сигурна съм, че не съм казала противното.

— Просто ще ида да попитам дядо — каза Скарлет и стана. — Искате ли да дойдете с мен?

„Цвърчат — помисли си. — Точно това правят. Ужасени са, че ако го посетят без изричната му покана, дядо може да побеснее. Голяма работа! Няма гадост, която вече да не им е направил.“ Тя гордо прекоси коридора, следвана по петите от шепнещите, разтревожени лели, и почука на вратата на стареца.

— Entrez^[1], Джероум.

— Не е Джероум, дядо, аз съм — Скарлет. Може ли да вляза?

За миг настана тишина. После дълбокият силен глас на Пиер Робияр извика: „Влез“. Скарлет отметна глава и тържествуващо се усмихна на лелите си, преди да отвори вратата.

Дързостта й се поизпари, когато погледна строгото ястребово лице на стария човек. Но вече не можеше да спре. Със самоуверен вид тя пристъпи към него по дебелия килим.

— Само исках да ти кажа, дядо, че ще остана известно време, след като леля Юлали и леля Полин си заминат.

— Защо?

Скарлет бе смаяна. Нямаше да му обяснява съображенията си. Не виждаше защо трябва да му обяснява.

— Защото така искам — каза тя.

— Защо? — пак попита старецът.

Решителният поглед на Скарлет срещна пълните му с подозрение избелели сини очи.

— Имам си причини — отговори тя. — Възразяваш ли?

— А ако възразявам?

Това беше непоносимо. Не можеше, нямаше да се върне в Чарлстън. Би било равносилно на капитулация. Трябваше да остане в Савана.

— Ако не ме искаш тук, ще отида у братовчедите си. Семейство О’Хара вече ме поканиха.

Устните на Пиер Робияр се изкривиха в пародия на усмивка.

— Да считам ли, че нямаш нищо против да спиш в гостната с прасето?

Бузите на Скарлет пламнаха. Винаги бе знаела, че дядо й не одобрява брака на майка й. Никога не бе приел Джералд О’Хара в къщата си. Искаше да защити баща си и братовчедите си от предубеждението му срещу ирландците. Само да нямаше това ужасно подозрение, че децата донасят прасенцата в къщата, за да си играят с тях.

— Добре, добре — каза дядо й. — Остани, щом искаш. Този въпрос ми е абсолютно безразличен. — Той затвори очи и я отстрани от полезрението и вниманието си.

Скарлет с мъка се сдържа да не хлопне вратата на излизане. Какъв отвратителен старец! И все пак тя получи това, което искаше. Усмихна се на лелите си и каза:

— Всичко е наред.

До обяд и целия следобед Скарлет бодро придружаваше лелите си, докато те оставяха картичките си в къщите на всичките си приятели и познати. В долния им ляв ъгъл написваха „P.P.C.“ „Pour prendre congè — на сбогуване“. Този обичай никога не се бе спазвал в Атланта, но в по-старите градове по крайбрежието на Джорджия и в Южна Каролина бе задължителен ритуал. Скарлет смяташе за губивреме да съобщаваш на хората, че заминаваш. Още повече само преди няколко дни лелите й се бяха изтощили да обикалят същите къщи и да оставят картичките си, за да известят на същите хора, че са пристигнали. Тя бе сигурна, че много от тях не са си направили труда да оставят своите картички в къщата на Робияр. Поне посещения не беше имало.

В събота тя настоя да изпрати лелите си на гарата и се погрижи Панзи да сложи куфарите им точно където искаха — пред очите им, за да не им ги открадне някой. Целуна повехналите им сбръчкани бузи, върна се на оживения перон и им махаше с ръка, докато влакът с пухтене замина.

— Ще спрем в пекарницата на Броутънстрийт, преди да се приберем вкъщи — каза тя на кочияша на наетия екипаж. До обед имаше много време.

Изпрати Панзи в кухнята да поръча кафе, а после свали шапката и ръкавиците си. Колко прекрасна и спокойна беше къщата като ги нямаше лелите й. Но на масата в преддверието определено имаше слой прах. Ще трябва да поприказва с Джероум. И с другите слуги, ако се наложи. Нямаше да допусне къщата да изглежда занемарена, когато пристигне Рет.

Като че ли прочел мислите й, Джероум се появи иззад гърба й. Скарлет подскочи. Защо, за бога, този човек не вдигаше поне малко шум, като върви?

— За вас дойде това съобщение, мис Скарлет.

Той държеше телеграма върху сребърен поднос.

Рет! Скарлет сграбчи тънката хартия с прекалено нетърпеливи, тромави пръсти.

— Благодаря, Джероум. Погрижи се за кафето ми, ако обичаш.

Икономът бе според нея далеч по-любопитен, отколкото се полагаше. Не искаше да й наднича над рамото.

Веднага щом той се отдалечи, разкъса плика. По дяволите! Беше от чичо Хенри.

Обикновено пестеливият стар адвокат трябва да е бил дълбоко развълнуван, защото в телеграмата имаше разточително много думи.

НЯМАМ И НЯМА ДА ИМАМ НИЩО ОБЩО С ВЛАГАНЕТО ИЛИ С РАЗПОРЕЖДАНЕТО ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН С ПАРИТЕ ПРЕХВЪРЛЕНИ ОТ СЪПРУГА ТИ СТОП ТЕ СА В СМЕТКАТА ТИ В БАНКАТА СТОП ВЕЧЕ ИЗРАЗИХ ОТВРАЩЕНИЕТО СИ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ОКОЛО ТАЗИ СДЕЛКА СТОП НЕ ОЧАКВАЙ НИКАКВА ПОМОЩ ОТ МЕН СТОП.

След като я прочете, Скарлет се отпусна на един стол. Краката й се подкосиха, сърцето й заби учестено. Старият глупак! Половин милион долара — това вероятно бяха повече пари, отколкото банката бе виждала от преди войната. Какво пречеше на служителите просто да си ги сложат в джоба и да затворят банката? Затваряха се банки из цялата страна, непрекъснато пишеха за такива неща във вестника. Незабавно трябва да замине за Атланта, да превърне парите в злато и да го прибере в сейфа си. Но това ще отнеме дни. Дори и да има влак днес, тя няма да се добере до банката преди понеделник. Достатъчно време, за да й изчезнат парите.

Половин милион долара. Двойно повече от това, което би получила от продажбата на всичките си имоти. Повече пари, отколкото биха й донесли магазинът, пивницата и новите къщи за трийсет години. Трябваше да ги опази, но как? О, искаше й се да удуши чичо Хенри!

Когато Панзи се качи горе, гордо носейки тежкия сребърен поднос с блестящия сервиз, я намери пребледняла, с безумен блясък в очите.

— Остави това и си облечи палтото — каза Скарлет. — Излизаме.

Когато влезе в магазина на О’Хара, тя се беше овладяла, даже бузите й бяха поруменели от разходката. Независимо че Джейми й беше братовчед, не искаше той да знае прекалено много за делата й. Затова с чаровно детински глас го помоли да й препоръча банкер.

— Толкова съм вятърничава — изобщо не обръщах внимание колко харча и сега, когато реших да поостана, искам банката ми у дома да ми прехвърли няколко долара, но не познавам никого тук, в Савана. Предположих, че ти, като преуспяващ търговец, би могъл да кажеш някоя добра дума за мене.

Джейми се ухили.

— За мен ще бъде чест да те заведа при председателя на банката и мога да гарантирам за него, защото двамата с чичо Джеймс са в делови отношения вече над петдесет години. Но за теб, Скарлет, ще бъде по-добре да му кажеш, че си внучка на стария Робияр, а не братовчедка на О’Хара. Говорят, че дядо ти е доста заможен възрастен господин. Нали той беше хитрецът, който изпрати всичките си пари във Франция, когато Джорджия реши да последва примера на Южна Каролина и да излезе от Съюза?

Но това означаваше, че дядо й е предал Юга! Нищо чудно, че е запазил цялото това тежко сребро и къщата му е невредима. Защо не са го линчували? И как можеше Джейми да се смее на това? Скарлет си спомни, че и Морийн се смя за дядо й, когато всъщност трябваше да бъде шокирана. Всичко беше много сложно. Не знаеше какво да мисли. Във всеки случай сега нямаше време да мисли за това, трябваше да иде в банката и да реши въпроса с парите си.

— Ще наглеждаш магазина, нали, Даниъл, докато съм навън с братовчедката Скарлет?

Джейми беше до нея и й предлагаше ръката си. Скарлет го хвана при свивката на лакътя и махна на Даниъл за довиждане. Надяваше се банката да не е далеч. Беше почти обед.

— Морийн ще се радва, че ще останеш при нас още малко — каза Джейми, докато вървяха по Броутънстрийт, а Панзи ги следваше по петите. — Значи ще дойдеш у нас довечера, Скарлет? Мога да те взема от вас, като се прибирам.

— Много бих се радвала, Джейми — отвърна тя.

Щеше да полудее в голямата къща, като няма с кого да си говори, освен с дядо си, а и то само десет минути. Ако дойдеше Рет, винаги можеше да прати Панзи до магазина с бележка, че е променила решението си.

 

 

Но когато Джейми дойде, тя вече нетърпеливо го чакаше в предния хол. Дядо й се бе държал изключително отвратително, като чу, че ще излиза вечерта.

— Това не е хотел, където можеш да влизаш и излизаш, когато си искаш, госпожице. Ще съобразяваш програмата си с реда в моята къща — а това означава, че в девет часа трябва да си в леглото.

— Разбира се, дядо — скромно бе отговорила тя.

Беше сигурна, че по това време отдавна ще да се е прибрала. А и освен това го гледаше с по-голямо уважение след посещението си при председателя на банката. Дядо й вероятно беше много, много по-богат, отколкото бе смятала. Когато Джейми я представи като внучка на Пиер Робияр, човекът се втурна презглава да се покланя и подмазва. Скарлет се усмихна, като си спомни. „После, след като Джейми си тръгна и му казах, че искам да наема сейф и да прехвърля половин милион долара в него, си помислих, че ще припадне в краката ми. Не ме интересува кой какво казва — да имаш много пари е най-хубавото нещо на света.“

— Не мога да стоя до късно — каза тя на Джейми, когато той се появи. — Надявам се, че няма да имаш нищо против да ме придружиш до вкъщи към осем и половина?

— За мен е чест да те придружавам навсякъде и по всяко време — обеща Джейми.

Скарлет наистина нямаше представа, че не ще се прибере преди зазоряване.