Александра Рипли
Скарлет (20)

20.

Рет бързо стана от стола и тръгна към сестра си с разтворени обятия. Но Розмари вдигна ръце напред и се отдръпна. Лицето му потъмня от болка и той застина с отпуснати ръце. Най-много от всичко искаше да защити Розмари от всякакви обиди, а ето че сега самият той я наскърбяваше.

Той се замисли за кратката, тъжна история на Розмари и собственото си участие в нея. Рет никога не бе изразявал съжаление и не беше давал обяснение за бурните години на своята младост. От нищо не се срамуваше. Освен от последиците за по-малката си сестра.

Поради бунтовническото предизвикателство към семейството и обществото неговият баща го беше лишил от наследство. Името на Рет представляваше само плътно задраскана с мастило черта в семейната библия на Бътлърови, когато там отбелязаха раждането на Розмари. Беше по-млада от него с над двайсет години. Рет дори не я беше виждал до тринайсетгодишната й възраст — непохватно момиче с дълги крака, големи стъпала и напъпили гърди. Много рядко се случваше майка им да не се подчини на баща им, но единият път беше, когато Рет започна опасното нарушаване на блокадата на обкръженото от флота на Съюза чарлстънско пристанище. Нощем тя отиваше при кея, където акостираше неговият кораб, и водеше със себе си Розмари да го види. Дълбоката, нежна любов на Рет се засилваше неизразимо от объркването и нуждата, които долавяше у малката си сестричка. Той я приветствуваше с цялата топлота, която баща им беше неспособен да даде. В замяна Розмари му се отплащаше с доверие и лоялност, каквито баща им никога не бе получавал. Връзката между брата и сестрата не се прекъсна, въпреки че се видяха не повече от дузина пъти между първата им среща и връщането на Рет в Чарлстън единайсет години по-късно.

Рет така и не можа да си прости едно нещо — беше приел уверенията на майка си, че Розмари се чувствува добре, щастлива и защитена от парите, които той щедро им пращаше, откакто баща му почина и вече не можеше да връща обратно пратените средства. По-късно се упрекваше, че не е бил достатъчно бдителен и внимателен. Тогава може би сестра му нямаше да израсне така подозрителна към мъжете. Може би щеше да се влюби, да се омъжи и да има деца.

Но при завръщането си у дома той завари двайсет и четири годишна жена, все толкова непохватна, колкото тринайсетгодишното девойче, което бе видял за пръв път. Чувствуваше се зле в мъжка компания, с изключение на неговата. Използуваше съдбите на героите в романите като заместител на несигурността в реалния живот, отхвърляше условностите на обществото по отношение на външния вид, манталитета и поведението на жените. Розмари принадлежеше към категорията на учените жени, беше объркващо пряма и напълно лишена от женски хитрини и суетност.

Рет я обичаше и уважаваше вироглавата й самостоятелност. Не беше в състояние да навакса пропуснатите години, но можеше да й даде най-редкия дар — душата си. Беше напълно откровен с Розмари, разговаряше с нея като с равна и понякога дори й доверяваше сърдечните си тайни, както на никой друг. Розмари оценяваше колко голям е този дар и обожаваше брат си. През четиринайсетте месеца, откакто Рет се беше върнал у дома, прекалено високата, непохватна, наивна стара мома и крайно обиграният, лишен от илюзии авантюрист бяха станали най-близки приятели.

Сега Розмари се чувствуваше предадена. Беше видяла неизвестна за нея страна на неговия характер, беше се сблъскала с жестокост у своя брат, когото познаваше като безкрайно мил и любящ. Усещаше объркване и подозрителност.

— Не отговори на въпроса ми, Рет. — Зачервените очи на Розмари гледаха укорително.

— Извинявай, Розмари — предпазливо започна Рет. — Много съжалявам, че случайно си ме чула. Но аз трябваше да го направя. Искам тя да си иде и да ни остави на мира.

— Но тя е твоя съпруга!

— Оставих я, Розмари. Тя не прие предложението ми за развод, но разбра, че бракът ни е свършил.

— Тогава какво прави тук?

Рет сви рамене.

— Може би трябва да седнем. Историята е дълга и досадна.

Бавно, методично, подчертано без емоционалност, Рет разказа на сестра си за двата предишни брака на Скарлет, за неговото предложение и съгласието й да се омъжи заради парите му. Не пропусна също почти маниакалната любов на Скарлет към Ашли Уилкс през всичките години на тяхното познанство.

— Но защо, за бога, се ожени за нея, след като си знаел всичко това? — попита Розмари.

— Защо? — изкриви Рет устата си в усмивка. — Защото беше истински огън и толкова безразсъдно, упорито смела. Защото под обвивката на всички свои претенции беше всъщност уязвима като дете. Защото не приличаше на нито една жена, която съм познавал. Тя ме очароваше, вбесяваше, подлудяваше. Обичах я толкова всеотдайно, колкото тя обичаше него. От мига, в който я зърнах. Беше нещо като болест.

Гласът му бе натежал от тъга.

Рет зарови лице в дланите си и се засмя на пресекулки. Думите излизаха приглушени и неясни между пръстите му:

— Каква гротескна, груба шега е животът. Сега Ашли Уилкс е свободен и би могъл да се ожени за Скарлет тутакси, а аз искам да се отърва от нея. Естествено това я кара да се вкопчи за мене. Тя иска единствено онова, което не може да притежава.

Рет вдигна глава.

— Страх ме е — тихо каза той. — Страх ме е, че всичко ще почне отначало. Зная, че е безсърдечна и завършена егоистка, тя е като дете, което реве за играчка, но я чупи в мига, когато я получи. Ала има моменти, в които накланя глава по особен начин, усмихва се жизнерадостно или изведнъж започва да изглежда безпомощна — тогава едва не забравям наученото.

— Горкият Рет — Розмари сложи ръка върху неговата.

Дланта му покри ръката й, той се усмихна и пак стана такъв, какъвто Розмари го познаваше.

— Пред тебе, миличка, стои човекът, който някога беше чудото на корабите по Мисисипи. Залагал съм целия си живот на карта и никога не съм губел. Ще спечеля и този път. Скарлет и аз сме се договорили. Не мога да рискувам да я задържа у дома прекалено дълго. Или пак ще се влюбя в нея, или ще я убия. Затова размахах под носа й злато и нейната алчност надделя над безсмъртната любов към мене, в която се кълне. Тя ще си замине завинаги, след като свърши Сезонът. Дотогава само трябва да я държа на разстояние, да бъда по-издръжлив и по-хитър от нея. Едва ли не с нетърпение очаквам това. Тя мрази да губи и й личи. Не можеш да изпиташ удоволствие от победата над човек, който знае да губи.

В очите му припламна смях, после той пак стана сериозен.

— Мама ще се съсипе, ако научи истината за нещастния ми брак, но ще се засрами, ако разбере, че съм я напуснал, колкото й да ми е струвал съвместният живот. Ужасна дилема. А така Скарлет ще си тръгне, аз ще изиграя ролята на наскърбен, но стоически храбър съпруг и позорът ще се избегне.

— Нима за нищо няма да съжаляваш?

— Само за това, че някога, преди години, съм бил глупак. Ще имам обаче извънредно силното утешение, че не съм се проявил като глупак за втори път. Така ще се заличи унижението от първия път.

Розмари се загледа в него с неприкрито любопитство.

— Ами ако Скарлет се промени? Тя може и да порасне.

Рет се засмя.

— Позволи ми да цитирам самата нея — „на куково лято“.