Дейвид Морел
Петата професия (82)

15.

Възрастният лекар със сива коса и тиранти, който беше съгласен да направи рентгеново изследване на всеки, способен да плати пет хиляди долара, излезе от вратата с табелка: „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА“.

— Готово ли е? — поинтересува се Савидж.

— Снимките са чудесни. Няма да се наложи да ви облъчваме отново. Проучих ги най-внимателно.

Савидж не можа да прикрие нетърпението си:

— И какво открихте?

— Толкова пари дадохте, защо не дойдете да ги разгледате сами?

Докторът ги поведе навътре към слабо осветена стая. Отдясно имаше шкафове, а отляво по стената висяха готовите снимки, закачени пред флуоресциращи екрани. — Това са вашите — обърна се лекарят към Савидж. — А онези са вашите — погледна той към Акира.

Те се вторачиха в тях. След около минута японецът поклати глава и каза:

— Не мисля, че разбирам нещо от тези снимки.

— Помолихте ме да ви кажа дали всичко е наред след многобройните счупвания. Първо искам да знам за какви счупвания става дума?

— Исусе — промълви Савидж, — знаех си.

— Не знам какво имате предвид, но съм сигурен в това, което виждам. — Докторът посочи с молив няколко снимки. — Ще ви спестя медицинските термини. Това е горната част на десния крак, а това долната. Ето и левият крак, ръцете, ребрата, черепа. Не забелязвам следи от счупване.

— Ние мислехме, че са били счупени.

— Мислехте? Толкова многобройни наранявания не биха могли да оставят място за съмнение. Страданията ви трябва да са били ужасни.

— Така беше — съгласи се Савидж.

Той потръпна. Рейчъл стисна ръката му.

— Как може да сте страдали, след като не е имало счупвания?

— Това е проклетият въпрос. Повярвайте ми. Ще направя всичко възможно, за да разбера.

— Добре. След като сте се заели с това, опитайте се да разгадаете още, нещо. Не обичам съвпаденията. И двамата казвате, че сте имали еднакви счупвания, които всъщност не съществуват. Но все пак и двамата имате следи от хирургическа намеса — той посочи отново към снимките. — Но това не е резултат от счупени кости.

— Да, и на двамата ни отстраниха далака и апендикса — поясни Акира.

— Вече ми показахте белезите. Изглеждат така, все едно че наистина са ви оперирали. Не мога да разбера по рентгеновите снимки, но не това исках да кажа преди малко. Имам предвид, че следите от операция са на черепа ви.

— Какво? — извика Савидж.

— Естествено, нали имаме фрактури по черепа.

— Не. Виждате ли тези малки кръгчета? Над лявото ухо. Това е неоспоримо доказателство.

— За какво?

— За хирургическа намеса в мозъка откъм лявото слепоочие. Никой от вас ли не знае за това?

Савидж се поколеба какво да отговори.

— Попитах ви нещо.

— Не — отговори Савидж. — Не знаехме.

— Трудно ми е да ви повярвам.

— Нямаше да ви е толкова трудно, ако бяхте прекарали последните дни с нас. Моля ви — Савидж преглътна и продължи, — помогнете ни.

— Как? Направих каквото можах.

— Не, моля ви. Къде да отидем? Към кого да се обърнем?

— Всичко, което бих могъл да ви кажа е — докторът погледна към снимките, — че го е направил гениален хирург. Аз съм обикновен практикуващ лекар, но се интересувам от последните медицински новости. Не съм чувал за подобно нещо. Прекалено сложно ми се вижда, но е извършено прецизно. Искате да знаете къде да отидете, нали? Там, където парите могат да ви осигурят най-доброто. При най-известните неврохирурзи.