Дейвид Морел
Петата професия (4)

1.

Като се подчиняваше на професионалните си навици, Савидж натисна бутона един етаж по-долу от необходимия. За определени етажи асансьорът работеше с карта с компютърен код, поставена в процепа на контролното табло. Разбира се там не можеха да спират неканени посетители. Савидж имаше такава карта, но не я използва. По принцип той мразеше асансьорите. Затвореното пространство криеше заплаха. Никога не знаеш какво ще видиш, когато се отвори вратата. Не че очакваше някакви неприятности в случая, но ако нарушеше правилата дори веднъж, можеше да го направи отново, когато наистина съществува опасност и тогава нямаше да може да реагира навреме. В този топъл септемврийски следобед в Атина той остана изненадан от слабата охрана на клиента, с когото трябваше да се срещне. Въпреки че беше свикнал да работи с политици или индустриалци, не се срещаше всеки ден с клиент, свързан и с двете среди, който освен това беше и филмова звезда.

Савидж се дръпна встрани, когато асансьорът спря и вратата се отвори. Преценявайки обстановката, той надникна навън и като не видя никой, продължи към надписа на гръцки АВАРИЕН ИЗХОД. Вратата естествено не беше заключена.

Савидж внимателно отвори и се оказа на стълбищната площадка. Подметките на обувките му бяха от каучук и не вдигаха никакъв шум по циментовите стъпала. Долните двадесет и седем етажа бяха съвсем тихи. Той тръгна към вратата вдясно, хвана дръжката, но не можа да я отвори. Добре. Както и очакваше, вратата беше заключена. От другата страна можеше да се излезе на стълбището в случай на необходимост. Но от тази страна неканените посетители нямаха достъп до горните етажи. Савидж пъхна две тънки метални пластинки в ключалката — едната да служи като лостче, а другата да изравни прорезите и да освободи езичето. Той успя да отвори само за седем секунди и се изненада от прекалено лесния си успех. Би трябвало да му отнеме два пъти повече време.

Промуши се тихо през вратата, затвори я леко след себе си и внимателно огледа стъпалата нагоре. Нямаше скрити камери. Светлината беше слаба, което му помогна незабелязано да стигне до площадката. После продължи да се изкачва. Не видя никой да пази. Най-горе той спря, опита вратата и се намръщи, когато разбра, че не е заключена. Лошо. Влезе и се огледа, но отново напразно. Продължи безшумно по коридора. Следеше намаляващите номера на стаите и бавно се приближаваше до този, който търсеше. Точно когато стигна до един вътрешен коридор, ноздрите му доловиха цигарен дим. От дясната му страна бяха асансьорите. Той се обърна наляво и най-сетне ги видя.

Пред вратата в другия край на коридора стояха трима мъже. Първият с ръце в джобовете. Вторият пушеше цигара. Третият отпиваше от кафето си.

„Аматьорска работа“ — помисли си Савидж. — „Ръцете винаги трябва да са свободни.“

Когато забелязаха Савидж, телохранителите се наежиха. Бяха облечени в костюми, които изглеждаха доста тесни за тези широкоплещести мъжаги с дебели вратове. Освен това бяха и прекалено мускулести, за да реагират мигновено при необходимост.

Савидж се отпусна, за да омекоти чертите си и да не изглежда заплашително. Висок метър и деветдесет, той се приведе, за да стане с няколко сантиметра по-нисък. Докато вървеше по коридора, се престори на впечатлен от телохранителите, които вдигнаха ръце с арогантно чувство на превъзходство.

Те доста обстойно разгледаха документите му за самоличност, които бяха фалшиви — с името, което използваше този месец. После го претърсиха, но без да използват детектор за метал, така че не откриха малкия нож под ревера.

— Очакват ви — каза първият мъж. — Защо не използвахте асансьора?

— Компютърната ми карта не работеше — показа им я Савидж. — Трябваше да сляза един етаж по-долу и да се кача по стълбите.

— Но вратите към стълбището са заключени — каза вторият.

— Някой от хотела трябва да ги е оставил отворени.

— Който и да го е направил е голям задник — каза третият.

— Разбирам какво имате предвид. Не мога да понасям небрежността.

Те кимнаха, присвиха неодобрително очи, повдигнаха рамене и го придружиха до апартамента.

„Не“ — помисли си Савидж. — „Правилото е никога да не изоставяш поста си.“