Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fifth Profession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Дейвид Морел. Петата професия

Американска, първо издание

Редактор: Красимира Маврова

Художник: Борис Драголов, 1994 г.

ИК „Кронос“ 1994 г.

ISBN: 954–8516–07–1

История

  1. — Добавяне

Изкуството на персоналния защитник

1.

Греъм Баркър-Смит, англичанинът обучавал Савидж, живееше в къща на елегантна, павирана с червени плочи улица в Ню Йорк почти до площад Вашингтон.

Той беше на четиридесет и осем години, напълнял от многото шампанско и хайвер, но разправяше, че в младостта си е служил в SAS — елитната част на британските военновъздушни сили. След като напуснал армията, бил в охраната на няколко премиер-министри. Доходът му като цивилен държавен служител не го задоволявал, ето защо решил да опита в частния сектор. Америка предлагала най-големи възможности.

— След смъртта на президента Кенеди, на Мартин Лутър Кинг, после и на Робърт Кенеди, тези, които се занимаваха с политика, започнаха да се страхуват най-много от убийства. Разбира се специалните служби имаха грижата за най-високопоставените политици. Затова аз си избирах по-изтъкнати бизнесмени. Бяха тъпка ни с пари и след масовите терористични акции през седемдесетте натрупах фантастично богатство.

Макар да беше живял двадесет години в Америка, Греъм говореше с английско произношение, а речникът му представляваше вълнуваща смесица от американски и английски изрази.

— Някои от бизнесмените, които охранявах, бяха обикновени престъпници, облечени със скъпи костюми. Елегантен външен вид и нищо повече. Не бяха като аристократите, за които работех по-рано. Но благодарение на тях научих нещо. Телохранителят не трябва да си позволява да мисли лошо за своя работодател. Ако неодобрението е водещо в твоята работа, винаги можеш да допуснеш грешка, която ще погуби клиента ти.

— Искаш да кажеш, че не трябва да имаме лошо мнение за клиентите си.

— Това е лукс, който не можем да си позволим. Ако работим само за тези, които одобряваме, почти няма да имаме работа. Няма човек без недостатъци. Все пак имам някои минимални изисквания. Никога не бих работил за наркотрафиканти, търговци на оръжие, терористи, гангстери, съблазнители на малолетни; такива, които бият жените си или членове на военизирани групи. Не бих могъл да потисна отвращението си от тях. Но ако клиентът ти не е непоправим грешник, нямаш право да го съдиш. Разбира се винаги можеш да му откажеш, ако възнаграждението ти се стори малко или работата твърде опасна. Все пак трябва да бъдем прагматични, да се адаптираме към обстоятелствата.

Тези философски дискусии винаги доставяха удоволствие на Греъм и независимо от препоръките на лекаря, той дори запали пура.

— Замислял ли си се някога защо те приех за ученик?

— Предполагам заради добрата подготовка в SEAL.

— Без съмнение тя наистина е добра. Когато дойде при мен, ти беше силен млад човек, свикнал да рискува живота си. Имаше похвално минало. Даваше големи надежди. Но не беше шлифован. Ако трябва да сме точни, ти беше груб. Не ме гледай обидено. Смятам да ти направя комплимент. Приемам, че SEAL са сред най-добрите командоси в света, макар че моето подразделение SAS е от не по-малка класа — очите на Греъм светнаха. — Но армията изисква пълно подчинение, докато персоналният защитник трябва да ръководи, а не да се подчинява. Или още по-точно, той е с особен статут при своя работодател. Той не само изпълнява, но и дава команди, оставя клиента си да действа свободно, като в същото време го насочва. Тази връзка е известна като симбиоза.

Савидж отговори сухо:

— Знам я тази дума.

— Да даваш и да получаваш — продължи Греъм. — Ако искаш да бъдеш добър в нашата област, безспорно трябва да имаш опит на военен специалист. Но също така трябва да притежаваш таланта на дипломат. И най-вече достатъчно ум. Именно последното — твоят ум — ме привлече у теб. Ти напусна SEAL…

— Защото не бях съгласен с това, което се случи в Гренада.

— Да, нашествието на американците на този малък остров в Карибско море. Оттогава минаха няколко години, но ако не ме лъже паметта, датата беше двадесет и пети октомври 1983.

— Паметта никога не те лъже.

— Като всеки англичанин съм доста точен. Шест хиляди войници имаха задача да освободят хиляда американски студенти по медицина, задържани от съветски и кубински войски.

— Не се знае дали наистина бяха задържани.

— Говориш като в деня, когато дойде при мен. Още ли смяташ, че нашествието беше несправедливо?

— Сигурен съм, че на острова нямаше никакви проблеми. След преврата прокубински настроеният премиер-министър беше сменен с марксист. Различни оттенъци на червеното. Към сто и четиридесет протестиращи бяха убити от местните войници. Премиер-министърът също. Американските студенти изобщо не бяха застрашени. Всъщност двама комунисти водеха битка за власт. Не ми е ясно от къде на къде американци ще учат медицина в прокубински настроена страна, но превратът едва ли щеше да наруши баланса на силите в Латинска Америка.

— Какво ще кажеш за кубинските, съветските, източногерманските, севернокорейските, либийските и българските съветници на острова, много от които бяха всъщност агенти.

— Американското разузнаване преувеличаваше. Видях само кубински строителни работници. Когато нашествието започна, те, естествено, грабнаха оръжията и се сражаваха като войници. Но кой младеж в Куба не е минал военно обучение?

— Ами какво ще кажеш за огромните бетонни писти, способни да приемат тежки бомбардировачи?

— Видях само летища, подходящи за пътнически и товарни самолети. Нашествието беше само шоубизнес. Американците бяха безпомощни след вземането на заложниците в Иран през седемдесет и девета. Рейгън победи Картър само защото се кълнеше, че ще действа по-решително, ако отново бъдат застрашени американци. Двеста и тридесет миротворци бяха убити в Ливан малко след преврата в Гренада. Арабски терорист взриви камион с експлозиви в казарма с американски моряци. Това беше лудост, но какво направи Рейгън в този район? Нищо, защото ситуацията в Близкия изток е достатъчно завързана. Изми си ръцете, като заповяда на армията да атакува една лесна мишена, уж за да освободи предполагаемите американски заложници.

— Пред народа това беше представено като важна победа срещу комунистическата заплаха в западното полукълбо.

— Репортерите не бяха допуснати в Гренада. Единствените сведения идваха от армията. В обикновения живот на това му казват лъжа. В политиката се нарича дезинформация.

— Да — каза Греъм — дезинформация. Точно тази дума очаквах да чуя. Както казах, привлече ме твоят ум. Способността ти да разсъждаваш, да разпознаваш истината и да мислиш самостоятелно, въпреки армейските условия, при които си живял. Защо реакцията ти преди малко беше толкова остра?

— Ти знаеш защо. Бях в първия нападателен отряд. Бяхме спуснати с парашути от транспортен самолет. С друг самолет бяха хвърлени лодки, тъй като трябваше да проникнем на острова откъм брега. Началниците от флота не оцениха времето. Вятърът беше по-силен от предвиденото. През нощта вълните бяха ужасни и въобще не видяхме лодките. Много от нас — много от моите приятели — се удавиха.

— Загинаха самоотвержено.

— Да.

— В служба на родината.

— В служба на кинозвездата Рейгън, който ни изпрати в съвсем ненужна битка, за да изглежда герой.

— А ти от отвращение не поднови договора си, независимо, че ти предлагаха петдесет хиляди долара. С твоите качества можеше да станеш наемен убиец от най-висока класа.

— Не бих станал наемен убиец.

— Ясно. Искаше да запазиш достойнството си. Освен това прояви достатъчно мъдрост, за да разбереш, че войниклъкът не е истинското ти призвание.

Греъм се беше облегнал удобно на стола зад огромното махагоново бюро и дърпаше с удоволствие от пурата си. Макар и доста пълен, той носеше безупречен сив костюм на райе, който прикриваше този недостатък, тъмнокафява вратовръзка, светлосиня кърпичка, която се подаваше елегантно от джобчето.

— Връзката и кърпичката никога не трябва да си подхождат — казваше той, когато обясняваше на Савидж как трябва да се облича, ако съпровожда клиента си на някое не особено важно място. — Обличай дрехи, които да подхождат на случая, но да не са по-елегантни от тези на работодателя ти.

Начинът на обличане беше малка част от това, което Савидж научи за работата на персоналния защитник. Тази професия изискваше много повече, отколкото очакваше той, когато за пръв път дойде при Греъм през есента на осемдесет и трета. За щастие Савидж не мислеше, че няма какво повече да овладява, след като е бил в толкова елитна част. Точно обратното. Бяха го научили да признава това, което не умее, за да се подготви още по-добре за всяка мисия. Знанието е сила. Невежеството — смърт. Ето защо той дойде първо при Греъм — да разсее невежеството и да се обучи при световноизвестен специалист на тънкостите в новоизбраната си професия.

Относно оръжията той не се нуждаеше от допълнителна подготовка. Нямаше нещо в тази област, което да не му беше известно — огнестрелно оръжие, експлозиви, химикалки и дори жици от електрическо пиано — владееше ги до съвършенство.

Що се отнася до техниките за преследване, Савидж беше обучен да убива, а не да следва някого.

А откриването на „буболечки“? Той имаше опит само с откриването на истински насекоми в джунглите, но не и с микрофони, монтирани в телефон, лампа или стена.

А изплъзването от преследване с кола? Не беше му се налагало да бяга, а само да атакува. Колкото до самото шофиране, практикуваше го само за удоволствие с наета кола, за да обикаля по-лесно баровете, докато е в градски отпуск. Иначе не му се налагаше, тъй като ги превозваха до съответния самолет или кораб, който ги отвеждаше до набелязаната цел.

— За удоволствие ли? — беше възкликнал Греъм. — Ще те излекувам от тези мераци. Подозрителните превозни средства трябва да се избягват. По барове можеш да ходиш, но ще пиеш само отбрани вина и то в умерени количества, ако не си на служба, естествено. Пушиш ли?

Савидж кимна утвърдително.

— Но не и отсега нататък. Как ще забележиш, ако нещо заплашва Главния?

— Кого?

— Главния. В професията, която смяташ да усвоиш, клиентът се нарича Главния. Твърде подходяща дума, тъй като той е главната ти и първостепенна грижа. Та как ще забележиш дали нещо заплашва Главния, ако в същото време палиш цигара? Мислиш, че си противореча, защото в момента пуша ли? Сега мога да си го позволя, след като вече не практикувам, а се занимавам само с обучение и ви помагам да не стоите без работа. Срещу съответния процент, естествено. Но ти как би защитил Главния, ако ръцете ти са заети с цигара? Да, виждам, че имаш доста да учиш.

— Да започваме тогава.

— Първо трябва да докажеш, че заслужаваш.

— Как?

— Защо си избра да бъдеш…?

— Телохранител ли?

— Не. Персонален защитник. Телохранителят е обикновен побойник. А персоналният защитник е човек на изкуството. Защо избра тази професия?

Свикнал с обидите на инструкторите от флота, Савидж не се разсърди на Греъм за избухването. Опита се да формулира по-добре отговора си:

— За да бъда полезен.

Греъм повдигна вежди:

— Не е лош отговор.

— Има толкова мъка по тоя свят.

— Тогава защо не отидеш в Корпуса на мира?

Савидж се изпъна по армейски:

— Защото съм войник.

— А сега искаш да ставаш охрана? Член на комитатос? Виждам, че думата не ти е известна. Няма значение. Скоро ще разбереш, тъй като реших да те приема за ученик. Ела при мен след седмица. Прочети Илиадата и Одисеята. Ще обсъдим тяхната етика.

Савидж не се поинтересува защо му дадоха тази на пръв поглед ненужна задача. Той действително беше трениран да изпълнява команди, но чувстваше, че това не е обикновена проверка на способността му да се подчинява. Възприе го по-скоро като начало на ново обучение, за което предишната му подготовка — колкото и перфектна да беше — щеше да остане само като първоначално условие за усвояване на петата и най-благородна професия, както я беше нарекъл Греъм.

След обсъждането на Илиадата и Одисеята Греъм беше настоял той да прочете още няколко книги от световната класика, в които също се говореше за умения на воини и на хора от охраната.

— Традицията и начинът на мислене са от първостепенно значение. Има определени правила и кодекси. Етичен и естетичен. Като му дойде времето, ще се заемем и с тактиката. Засега ще се научиш да бъдеш предан на Главния, като едновременно с това го насочваш, когато е необходимо. Не забравяй, че връзката между вас е нещо уникално и трябва да е много добре балансирана. Това е като да създаваш произведение на изкуството.

Именно Греъм даде на Савидж да прочете описанието на така наречените комитатос, предани до смърт англосаксонци, които защитавали господаря си в битката срещу викингите при Малдом. Греъм запозна Савидж и с японската легенда за четиридесет и седемте ронини, които отмъстили за обидата на господаря си, като обезглавили врага му. Макар и победители, те се подчинили на заповедта на шогуна да се самоубият.

Кодекси и задължения.