Дейвид Морел
Петата професия (21)

2.

— Имам нещо специално за теб — каза Греъм.

— Защо толкова тържествено? Опасно ли е?

— Всъщност е доста рутинна работа. Освен едно нещо. Клиентът е японец.

— Японец? — изненада се Савидж.

— Защо правиш такава физиономия?

— Никога не съм работил за японец.

— Това смущава ли те?

Савидж се замисли преди да отговори:

— С повечето националности мога да разчитам на общи елементи в културата и възпитанието. Това улеснява работата. Но с японците… Не знам достатъчно за тях.

— Те са възприели доста американски черти. Дрехите и музиката…

— Това им е от окупацията след войната. Искаха да угодят на победителите. Но техният начин на мислене е уникален. Не говоря само за разликата между Изтока и Запада. Дори и в комунистически Китай мислят повече като западняци, отколкото японците.

— Нали не знаеше нищо за японците?

— Казах само, че не знам достатъчно за тях. Това не значи, че изобщо не съм се интересувал. Знаех, че един ден ще ми се наложи да защитавам японец. Исках да съм подготвен.

— И подготвен ли си?

— Трябва да помисля по този въпрос.

— Страх ли те е?

Въпросът го накара да настръхне.

— От какво?

— Че можеш да бъдеш комитатос, но не и самурай?

— Амае.

— Думата не ми е позната.

— На японски това означава задължението да се подчиняваш на групата.

— Е, и какво от това? Озадачаваш ме.

— Омоте и ура, или обществените и лични настроения. Типичният японец никога не разкрива истинските си мисли. Той винаги казва това, което смята, че ще бъде прието от групата.

— Все още…

— Японската кастова система е основана на безпрекословно подчинение. От шогуна към даймио, после към самурая, фермера, търговеца, до най-нисшите съсловия — месаря и дерача на кожи. Независимо от тази йерархия съществува и император, който няма власт, но има голямо влияние, тъй като се смята за потомък на японските богове. Предполага се, че тази строга система е унищожена от демократичните реформи по време на американската окупация. Но тя все още съществува.

— Моите почитания.

— Моля?

— Както обикновено, добре си се потрудил.

— Не ме прекъсвай — помоли го Савидж. — Как мога да защитавам човек, който се съобразява преди всичко с групата и не ми казва какво мисли, с убеждението, че е по-добър от по-нискостоящите, в случая от мен? Прибави и японския навик да не се правят услуги, тъй като после трябва да се върне по-голяма услуга. А също и това, че японецът ще се почувства смъртно обиден, ако подчиненият му има някаква власт.

— Все още не…

— Всичко, което си ме учил, се свежда до това — охраняващият да бъде едновременно слуга и господар. Слуга, защото е нает да защитава. Господар, защото е длъжен да настоява работодателят му да се подчинява на неговите инструкции. Както казваш, това е изкуството да се балансира умело. Изкуството да даваш и да получаваш. Отговори ми тогава, как мога да изпълнявам задълженията си към Главния, ако той не ми разкрива мислите си, не понася наставления и заповеди от подчинените си?

— Съгласен съм, че това е една дилема.

— Препоръчваш ли ми все още да приема тази работа?

— С образователна цел. Защо не?

Савидж се вторачи в Греъм и изведнъж се засмя:

— Голям негодник си.

— Смятай го за предизвикателство. Изпитание на твоите умения. Досега мога само да те похваля за успехите ти. Въпреки това още не си достигнал пълно съвършенство. Невежеството е смърт. За да бъдеш най-добрият, трябва непрекъснато да учиш. В това отношение самурайската традиция ти предлага големи възможности. Предполагам, че ще се потопиш още по-дълбоко в японската култура.

— Таксата, която предлагат…

— … за предизвикателството ли?

— … за усилията. Дали си заслужава?

— Няма да бъдеш разочарован. Ще бъдеш напълно компенсиран.

— За какво?

— За твоето гири — отвърна Греъм, като изненада Савидж с познанията си по японски. — Тази дума е една от най-важните в техния речник. С нея означават тежестта на задълженията към господаря и към всеки, който ти е направил услуга. Дори и работата да не се отличава с интересни събития, сигурен съм, че няма да скучаеш, приятелю.