Дейвид Морел
Петата професия (104)

5.

Един след друг се измиха на блестящо белия душ в банята, загънаха се в хавлиени кърпи и излязоха на огряната от слънце задна веранда.

— Измиването на тялото е само прелюдия към истинското къпане — каза Акира. — За да се изкъпе добре, човек трябва да се накисне.

— В гореща вана, нали? — заинтригувано рече Рейчъл.

— Да, но не традиционната. Един от компромисите, който ни наложи 20-ти век. Използваме електричество и вътрешна канализация. Така поддържаме необходимата температура на водата.

Ваната отвън бе покрита с кедрово дърво, но корпусът бе пластмасов. Бе поставена в левия край на верандата, където се спускаше покривът, създавайки интимен уют. От водата се вдигаше пара.

Рейчъл се опита да пъхне крак във ваната, но светкавично го дръпна обратно.

— Ще се попаря!

— Само от началото е така — каза й Акира. — Влез постепенно. Тялото ще привикне.

Тя не изглеждаше особено въодушевена.

— Ваната трябва да бъде гореща — увери я Акира.

За да докаже тезата си, той бързо се пъхна вътре без никакво колебание и се потопи до брадичката.

Като прехапа устни, Рейчъл също влезе във водата.

— О, боже, страшно горещо е! — възкликна Савидж, като се присъедини към тях.

Рейчъл избухна в смях.

В един момент Савидж вече не чувстваше така силно горещата вода около себе си. По мускулите му се разливаше топлина, като отпускаше схванатите му крака и гърба, като премахваше умората от седемнадесетчасовото пътуване. Облегна се на ръба на ваната и започна да облива раменете си с гореща вода и да ги масажира. Едновременно с това не откъсваше възхитен поглед от Рейчъл.

Мократа й коса бе сресана назад зад ушите. Подчертаваше формата на главата и елегантните очертания на лицето. По порозовелите й бузи бяха избили ситни капчици пот от горещата вода. Очите й блестяха и приличаха на сапфири. Усети, че тя го погали с пръстите на краката си. Усмихна й се и се загледа към градината в дъното на къщата.

Вече бе паднал мрак, но отблясъците от лампите зад прозорците и осветлението на верандата му помогнаха да различи формите на камъните и храстите сред пясъка. Дочуваше се и ромоленето на вода.

— Там има езерце, което не се вижда в тъмното — каза Акира, като че ли отгатна мислите му.

— Със златни рибки и водни лилии?

— Без тях няма да е никакво езерце.

— Разбира се — продължаваше да се усмихва Савидж.

— Чувствам се така… Защо е трябвало да напуснеш това място? — запита Рейчъл.

— За да бъда от полза.

— Това е нашият кръст — добави Савидж.

— Но не и единствената ни грижа — Акира сложи край на магията и ги върна в настоящето. — Не съм се връщал тук откакто Муто Камичи ме нае да го пазя.

— По-точно ти си мислиш, че те наел да го пазиш — припомни му Савидж.

— Да, още една мистерия — съгласи се Акира.

— Освен това, както се оказа, името му не е Муто Камичи, а Кунио Шираи.

— Неофашист и милитарист. Преди началото на този кошмар, когато все още бях в Япония или поне си мисля, че съм бил тук, нито веднъж не съм чувал името му. Разбира се, винаги е имало ултраконсервативни групи, които са подклаждали антиамерикански настроения, но те обикновено са малки, без особено влияние. А мъжът, който видяхме на екрана, изглеждаше доста внушително и уверено благодарение на многобройните си поддръжници. Говорителят дори обяви, че мощната групировка на Шираи била в състояние да разцепи на две най-голямата партия в Япония. Но какво означава всичко това? Кой всъщност е този мъж? Откъде се появи? Как спечели изведнъж толкова голямо влияние?

— А вие двамата по какъв начин сте свързани с него? — запита ги Рейчъл. — Кой иска да си мислите, че сте видели Шираи посечен на две преди шест месеца?

— Утре ще имаме някои от отговорите — каза Акира.

— Как ще стане това? — запита Савидж.

— Като си поговорим с един много мъдър човек.

Савидж не разбра какво имаше предвид Акира, но преди да успее да го запита, се появи Еко, поклони се и запита нещо.

— Пита дали сте гладни.

— Не, за бога — отвърна Рейчъл. — Все още не съм смляла тоновете храна, които погълнах в самолета.

— И аз не съм гладен — обади се Савидж.

Акира отпрати Еко.

— Тази гореща вана — сънливо каза Рейчъл — така ме успокои, че съм готова да заспя вътре.

— На всички ще ни се отрази добре малко сън — одобри Акира. Излезе от ваната и се избърса с хавлия.

Като по сигнал се появи Еко с три памучни кимона. Акира облече едното, а другите две подаде на Савидж и Рейчъл.

— Ще ви заведа във вашите стаи.

Акира отвори една след друга две съседни прегради и им даде знак да се разполагат. Във всяка от тях гореше красива лампа, хвърляща златни отблясъци. Направо върху рогозките бе постлан футон, който през деня се сгъваше и се прибираше в шкафа. Пътната чанта на Рейчъл бе в стаята вляво, а тази на Савидж — вдясно.

— А моята стая е срещу вашите — поясни Акира. — Къщата има алармена система, външните стени също се охраняват. Чури ще стои навън на пост. Можем да му имаме доверие. Починете си добре. О-ясуми насай, т.е. лека нощ.

Акира пристъпи назад, поклони се и плъзна вратата на стаята си.

След като се поклони на Акира, Савидж се обърна към Рейчъл.

— До утре сутрин.

— Да.

Савидж я целуна. Почувства гърдите й под дрехата. Тялото му веднага реагира и му се прииска да я покани в стаята си, но се отказа. Атмосферата на тази къща внушаваше усещането за храм, а освен това Акира им бе определил отделни стаи и нямаше да бъде много учтиво да се противопоставят на домакина. От друга страна стените бяха в буквалния смисъл на думата тънки като хартия и Акира щеше да се притеснява от звуците, които биха достигнали до него, ако се любеха.

— Лека нощ, любов моя. О-ясуми насай — дрезгаво произнесе Рейчъл.

Савидж я погали по бузата. С нежен шепот повтори японския израз.

Продължиха да се гледат.

Савидж неохотно влезе в стаята и приплъзна вратата зад себе си. Остана неподвижен, като изчакваше дишането му да се успокои и сърцето му да престане да бие лудо. На масата бе поставена черна пижама. Облече я и забеляза четка и паста върху малък керамичен умивалник.

„За всичко са помислили, до най-малката подробност“ — помисли си той. Умората си казваше думата. Савидж бавно си изми зъбите. Оставаше само да угаси лампата и да се пъхне във футона. През преградата видя сянката на Рейчъл. След малко и тя изгаси и си легна.

Той се втренчи в тъмния таван, потънал в мисли за онова, което ги бе довело тук, което вероятно ги очакваше през утрешния ден и което можеше да им даде или отнеме шансовете за оцеляване. „Никакво право на избор. Трябва да рискуваме. Да вървим напред. А ако останем живи, какво ще стане с Рейчъл и мен? Дали тя има нужда само от опора в този момент? Или това е любов? Всеки иска да знае със сигурност. Тя вече имаше възможност да се оттегли. Но остана тук с мен, готова да рискува. Та за какво се безпокоиш тогава? Какво те гложди? Ако се влюбя още по-силно… тя ще разбере, че нейният защитник е човек като всички останали и може да й стана безинтересен.“

Савидж разтърси глава. „Какво има да му мисля толкова. Нали Рейчъл все повтаря: «Авраам повярвал по силата на абсурда. Вярата е абсурд. Любовта също. Трябва да вярваш.»“

„Не бери грижа за бъдещето. Улови мига!“

Той се обърна към преградата, която го отделяше от Рейчъл.

Но тази стена… Пулсът му се ускори при мисълта, че Акира всъщност бе проявил деликатност, като не ги бе попитал дали предпочитат една стая или две. Просто бе оставил на тях да решат. Савидж стана и плъзна една от преградите между неговата стая и тази на Рейчъл. Забеляза очертанията на тялото й под завивките. Тя бе съвсем близо и той видя, че лицето й бе обърнато към него. Лежеше с отворени очи и се усмихваше. Сякаш нещо прониза сърцето му. Тя се измъкна от футона и се мушна при него. Савидж издърпа завивката и покри главите на двамата, като изпита чувството, че е в спален чувал.

Устните им се сляха. Сърцето му заби още по-силно. Те се бяха вкопчили един в друг, като бързо развързваха пижамите си, без да престават да се целуват. Той нетърпеливо мушна глава под горнището на пижамата й и започна да целува гърдите й. Малко след това проникна в нея. Тя доволно изстена. Искаше да влезе колкото може по-навътре, да се слее с нея. Тя забиваше без да съзнава нокти в гърба му, дърпаше косата му. Изведнъж силно го целуна, като се опитваше да проникне дълбоко в устата му с език и да се слее с него. Когато достигнаха до оргазъм, целувката им бе така силна, че Акира едва ли можеше да ги чуе, защото те поглъщаха стоновете си.