Включено в книгата
Оригинално заглавие
Adventures of Huckleberry Finn, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 57 гласа)

Глава четиринадесета
МЪДЪР ЛИ Е БИЛ СОЛОМОН?

Подир някое време станахме, изпразнихме чувала с плячката и намерихме ботуши, одеяла, дрехи и така нататък, сума книги, телескоп и три кутии пури. Никой от нас не беше имал толкова богатства досега. Пурите бяха екстра. Цял следобед се търкаляхме в гората и си приказвахме, аз прочетох нещо из книгите, с една дума, прекарахме чудесно. Разказах на Джим от игла до конец какво беше станало с парахода и ферибота и му обясних, че това се казва приключение; а той рече, че не иска вече никакви приключения. Каза, че когато аз съм влязъл в кабината, а той пропълзял назад и видял, че сала го няма, без малко не умрял от страх, защото сметнал, че както и да потръгнат работите, неговата е свършена: ако не го спаси някой, ще се удави; ако пък го спаси, ще го закара в града да си получи наградата и тогава мис Уотсън непременно ще го продаде в Южните щати. Прав беше, всякога си беше прав; и много умен — като за негър, то се знае.

Доста нещо четох на Джим за крале, херцози, графове и така нататък, колко разкошно се обличат, колко са важни, как си казват един на друг „ваше величество“, „ваша светлост“, „ваша милост“ и прочие, и прочие, вместо да си казват „мистър“; а Джим се пулеше и чудеше. Рече:

— Не знаел, че били толкова много. Не чувал досега за никого, само за цар Солърмун, ако не броиш царе в карти за игра. А колко получава един цар?

— Колко получава ли? — викам аз. — Ами че може да получава и хиляда долара на месец, ако иска; цар ли е, получава, колкото си иска, всичко е негово.

— Гледай ти чудо! А колко работи, Хък?

— Нищо не работи. Виж какво приказваш! Царете само си седят.

— Не може бъде!

— И как още може! Седят си, и толкова! Само ако има война, може да идат да се бият. През другото време хайлазуват или ходят на лов със соколи… непременно със соколи… Или… Чу ли нещо?

Скочихме да погледнем през дърветата; нищо се не виждаше, само откъм носа се чуваше шум на параходно колело; затова се върнахме на мястото си.

— Да — казвам аз. — В друго време, щом няма развлечения, се забавляват с парламенти; а щом някой не върви в пътя, заповядват да му се отсече главата. Но най-много си седят в харема.

— В какво?

— В харема.

— Какво е то харем?

— Място, дето държат жените си. Нима не знаеш какво е харем? Соломон си имал харем; имал горе-долу един милион жени.

— Тъй, тъй, така било… ама аз забравил. Харем, сиреч общо къща. Ех, че олелия в детско отделение! И жените сигурно множко карат и още по олелия. А защо разправят. Солърмун най-мъдър човек по света? Според мен, не бил. И кажа защо: може ли умен човек живее в такава олелия? Не може, то се знае. Умен човек построи бакърджийница; ако иска почине, вземе и затвори.

— Той си е бил най-големият мъдрец: така казва Вдовицата.

— Не ща да знам какво казва Вдовица; според мен, никак не мъдър. Даже последен глупак. Нали знаеш как заповядал да разсекат на две дете?

— Знам, Вдовицата ми разправи всичко.

— Е, тогава? Нима това не най-глупавото нещо на света? Размислиш мъничко! Тоя пън е една жена; ти друга; аз Солърмун; а твой долар — дете. И двете искате дете. Какво правя? Питам съседи на коя долар и го дам цял-целеничък на нея като всеки умен човек! Не разрежа долар на две, дам половина на теб, половина на друга жена. Така раздели Солърмун дете. Питам аз: за какво ти такъв половин долар? Нищо не купиш с него. И за какво половин дете? Пет пари не дал аз за милион такова половинки.

— Слушай, Джим, та ти хич нищо не си разбрал, дявол да те вземе, хич нищичко!

— Кой? Аз? Карай да видим. Не приказвай за твои половинки. Аз мога разбера кое мъдро и кое не. Тука няма мъдро. Жени не се карали за половин дете, а за цяло дете; а човек, дето иска уреди кавга за цяло дете с половин дете, за нищо не го бива. Не приказваш за Солърмун, Хък — знам го аз от глава до пети.

— Казвам ти, че не разбираш каква е била работата.

— Мътните я вземат, твоя работа! Знам си аз, каквото знам. Слушай сега, истинска работа по-друга, по-дълбока. Работа как е живял тоя Солърмун. Вземеш, да речем, човек, дето има едно-две деца; захвърля ли такъв човек деца? Няма, не помисли такова нещо. Знае колко струвал едно дете. Ама човек, дето му бесуват пет милион деца, работа друга: той може разсече едно дете на две като коте. Пак му останат. Едно-две деца повече, по-малко за Солърмун все едно.

Не бях виждал досега такъв негър. Да не си втълпи веднъж нещо — не можеш го изби вече из главата му. Не бях виждал негър да се нахвърля така на Соломон. Затова взех да му разправям за други крале, дано забравим Соломон. Разправих му за Людовик Шестнайсети, дето едно време французите му отсекли главата; и за момченцето му, делфина [става дума за Дофина, т. е. френския престолонаследник], дето щяло да стане крал, ама го затворили в тъмница и както разправят, умряло там.

— Горкичко!

— Други казват, че се измъкнало из затвора и избягало в Америка.

— Добре направил! Ама тук пък самичко… тук няма крал, нали, Хък?

— Няма.

— Тогава и работа не може намери. Какво да прави?

— Знам ли? Едни постъпват в полицията, други — учат хората да говорят френски.

— Какво приказваш, Хък, нима французи не говори като нас?

— Не, Джим, ти няма да разбереш нито дума от приказките им… нито една думичка.

— Гледай ти! Защо?

— Не знам защо, ама така е. В една книжка видях техните приказки. Представи си, че някой се приближи към тебе и каже: „Пурли ву франси?…“ — какво ще помислиш?

— Нищо не мисля, ами тресна по глава… ако не бял, то се знае. На никой негър не позволя да нарича така.

— Никак не те нарича. Пита те само дали говориш френски.

— Защо не каже човешки?

— Казва го, само че по френски.

— Ама смешно работа! Не искаш да слуша повече! Всичко глупост!

— Слушай, Джим: може ли котка да приказва като нас?

— Не може.

— Ами крава?

— И крава не може.

— Може ли котка да приказва като крава, а крава като котка?

— Е, не може.

— Нали е редно всеки да приказва по своему?

— То се знае.

— Редно е котката и кравата да не приказват като нас, така ли?

— Така, то се знай.

— Защо тогава да не е редно един французин да приказва не като нас? Отговори ми.

— А котка човек ли, Хък?

— Не е.

— Добре, тогава никак не редно котка приказва като човек. Ами крава човек ли? Котка ли?

— Нито е човек, нито е котка.

— Тогава не нейна работа да приказва като човек, като котка. А французин човек ли?

— Човек.

— Тогава защо, дявол взел, не приказва човешки? Кажи ми!

Разбрах, че няма защо да си губиш времето и да спориш с негър — не можеш го научи как се спори. И се отказах.