Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
30.
Колдуел погледна строго Макинс, който при взрива на мотора бе изскочил облещен, със зяпнала уста от хеликоптера. Респектът към шефа му надделя и младият агент се отдръпна навътре без да каже и дума.
— Да смятам ли, че сте доволен? — каза студено високият мъж в устройството за свръзка.
По изричното искане на Фарщайн микрофонът бе останал включен и по време на взрива.
— По-важното е дали Вие сте удовлетворен, драги Колдуел? — с глух, но ироничен глас му отвърна поръчителят.
— Момент — Дебора! — извика Колдуел към вътрешността на хеликоптера — провери превода.
— Ах, Колдуел, колко сте прозаичен.
Колдуел не реагира.
— Да има превод — отвърна женски глас — от офшорна компания, чрез кипърска банка — вярвам, че няма проблем — допълни жената, като се подаде от хеликоптера.
Колдуел кимна и тя се прибра.
— Да, Фарщайн, удовлетворен съм, но съм омърсен — бе решил да си разчисти сметките с дъртия извратеняк.
Отблъскващ смях закрета в ушите му.
— Защо, да не би да Ви опръска с кръв и мозък — Фарщайн продължи да се киска.
— Много добре знаете за какво говоря!
— Хм — каза Фарщайн все още през смях с онзи неприятен дълбок оттенък в гласа — знам, разбира се — задиша учестено, от което на Колдуел започна да му се повдига — не ми четете морал, моля. Той получи наказанието си, защото се забърка в делата на Господ, за да угоди на себе си. Това нищожество посегна към жезъла на Съдбата.
— Не! Направи го, заради сестра си!
— Глупости, Колдуел — ставате просто смешен. Той искаше не да я спаси, а да бъде Спасителят! Той искаше да бъде Господ! Той прекрачи границата на егото си, а там стрелят без предупреждение — ха, ха, ха — забълбука отново на пресекулки смеха му.
— ТОЙ се мисли за Господ, така ли, а ВИЕ??!! — възкликна вън от себе си от ярост Колдуел — А ВИЕ???!
— Този свят, мили ми Колдуел, гние — каза спокойно по-възрастния мъж — и тази чудовищна гангрена мутира… светът мутира, позволявайки на слабите да оцеляват, а аз… просто изрязвам гнилото — да ме извините за простоватия израз — давам на света нужното равновесие, ако Ви е по-лесно за разбиране — излая тиха, кратка порция смях — моето равновесие — почти изпъшка изненадващо той, като задоволството бе неприкрито.
— От къде на къде… — чу себе си Колдуел и в същия момент вече съжаляваше, случилото се до тук му бе предостатъчно.
— Какво откъде накъде?
— Откъде накъде Вие… — добави без желание, след мъчителна пауза агентът, наистина вече се чувстваше уморен от цялата тази лудост.
Фарщайн не дочака да отзвучи последната дума на Колдуел:
— Аз съм улеят, по който се излива Съдбата, драги ми Колдуел. Аз съм пътят!
— Господ Бог Фарщайн, така ли? — с вял, сякаш обречен сарказъм, попита Колдуел.
— Не, мили мой Колдуел, не — ако бях Бог трябваше да бъда справедлив, а справедливостта — вие добре трябва да знаете, е мъртвородена — Фарщайн изпъшка, като за погнуса на Колдуел шумно преглътна слюнка — аз съм тук просто, за да дам на всекиму заслуженото и да взема своята комисионна за това — изхриптя говорещия в допълнение.
— Мръсник! — каза кратко, окован в безсилието си да стори нещо, Колдуел и обгърна околността с поглед.
— Благодаря! — сластно отвърна Фарщайн.
Местейки очи от далечните светлинки на някакъв град към притихналия, безжизнен мотел, камиона на Джо, пламтящата гума, Колдеул изведнъж усети хеликоптера зад себе си убийствено жив и жизнен. Истината блесна в разума му като ослепителен лъч светлина. Той се затича. Фарщайн не оставяше живи след себе си.
Нямаше да остави. Не бе такъв човек.
Експлозията на хеликоптера или по-точно отломък от него, го застигна на половината по пътя до камиона и го посече на две. Високият мъж се преметна напред като умел клоун в цирково представление, след което двете половини на тялото му се проснаха на различни страни, сякаш сърдити една на друга.
Някъде отдалеч в слушалките, които все още висяха изкривени на главата му, креташе ликуващия, сух смях на Дейвид Фарщайн.