Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

2.

Питър Крейн беше съвсем обикновено момче на 17 години. Толкова обикновено, че дори изглеждаше като 15 годишно обикновено момче. Риза, платнен елек, къси панталони, цвят каки, раница на гърба — наистина съвсем нормално момче.

Съвсем нормално, но не и за завряната в нищото скромна бензиностанция на Стария Рос, както познатите наричаха съдържателя на съоръжението. Ако можеше естествено да се нарече така конфигурацията от няколко малки паянтови постройки, чиято рождена дата се губеше някъде в разгара на хипи движението — най-късно. Перлите в короната на този „комплекс“ бяха две сравнително нови колонки за гориво, а неочакваните посетители — събитие на десетилетието. В този смисъл присъствието на момчето тук беше най-малкото необичайно.

Самия „Стар Рос“ беше в околността доста преди хипи движението, ако то се възприемеше за ориентировъчен пункт. С дълга, рошава брада в стила на ония /за него/ младежи от ZZ Top, които често пускаха по радиото, скърцащо болнаво от стаичката служеща за канцелария /и всичко друго/, наклонил леко глава, коронована от вехто сламено сомбреро, той измерваше Питър Крейн с очи. Седнал отпред на пейка с колеблива устойчивост, облегнал длани на бастуна си, се опитваше да си придаде строго изражение. „Тези сополанковци се нуждаят от респект, иначе ти се качват на главата.“, мислеше си той и почти успяваше да изглежда така, както искаше.

— Питър Крейн, а? — потърка замислено брада — и за какъв дявол се намери тук — Стария Рос гледаше критично големите коленни стави на Питър Крейн, които изскачаха на фона на бедрата и прасците му като на прохождащо жребче. Бе вперил поглед в младежа тъй, сякаш беше извършил някакво престъпление, носейки това име.

— Питър Крейн — да, но Крейн — с течение на времето — като стана „господин Крейн“ — за сега само Питър — опита момчето да остроумничи, което май не се хареса на Стария Рос.

— Ако станеш въобще — наричай ме Стария Рос — рече старецът, като само погледна протегнатата ръка на младежа.

Питър не се смути от резкия отговор, той също не хареса стареца, но трябваше да бъде търпелив.

— Пътувам на юг, мистър Рос…

— Без това „мистър“ — Стария Рос — така ми викат всички — иначе какво — мистър стар Рос или стар мистър Рос, не усещаш ли, че ме обиждаш по този начин — стар, та стар, кажи Стария Рос наведнъж и карай нататък — както се оказа, старият не само беше Рос, но беше и вкиснат, не обичаше неканени гости. Имаше специално виждане за тях.

— Пътувам на юг — повтори момчето — дали ще намеря някой да ме качи?

— От тук минават само извънземните и два гущера — отговори ядно старецът — като ги видя ще ги питам — и зарея поглед, навирил рошавата си брада, сякаш зает с някакви изключително важни разсъждения.

Момчето разбра, че разговорът няма да потръгне — старият не искаше. Огледа се, наистина мястото не изглеждаше особено посещавано. Обърна се към стареца, който продължаваше да гледа нанякъде, сякаш забравил за него. Изминаха минута — две. Старият Рос вдигна вежда и погледна косо Питър.

Какво!

Момчето вдигна рамене.

— Нищо.

Старецът омекна. Може би пък момчето не беше толкова лошо. Може би не беше от тях. Пак го погледна изпитателно — юноша, може би младеж, е — носът му беше като гарванов клюн, но не изглеждаше хулиган.

— Като те гледа човек никога не би повярвал, но май имаш късмет…

Питър го погледна неразбиращо, леко засегнат.

— Скоро ще кацне Джо — с присвити очи Стария Рос кимна с брада към нажежената от слънцето лента на магистралата. Голям, ален камион се измъкваше като гигантска, ленива змия от прегръдката на два почти голи хълма.

— Малко е подранил, но все пак е точен — старият погледна часовника си и засука мустак, изглежда доволен от нещо в своята констатация.

— Дали ще спре?

— Ако той не спре, значи няма кой друг да спре — старецът вдигна поглед към Питър изпод сламената си шапка и допълни — Нито извънземните, нито дори и двата гущера.

Напрежението между тях умря. Лицата им се отпуснаха. Аленият „МАК“ тъкмо изнасяше муцуната си към вехтата бензиностанция.