Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Източник: http://vrubchev.com/

История

  1. — Добавяне

34.

Времето показа, че Колдуел — бивш агент и като цяло вече бивш във всяко отношение, на няколко пъти, се оказа неправ за някои неща. Повечето от тях бавно, но уверено, го отведоха до логичния му край, но те не бяха всичко, което той пропусна. Бе сгрешил в преценката си. Някой бе чул изстрела. Някой бе видял експлозиите. Някой бе видял всичко.

Жена, малко над средната възраст, загърната в бежов халат, от чието деколте се подаваха ръбовете на червена дреха, замислено пушеше зад един от прозорците. Кръстосала ръце пред гърдите си, тя всмукна дълбоко цигарения дим. Издиша в бавен сивкав облак, загледана в горящата пред мотелската й стая мотоциклетна гума. Беше красива, но красотата й сякаш бе загърната в пластовете горчив житейски опит, тъга и разочарования, бележещи сгушеното й в пищна, червена коса лице.

Да. Това беше Сара — последната жена в живота на Джонатан Дейвис и първата и последната в живота на неговия спътник Питър Крейн. По ирония на съдбата жестокостта на Фарщайн не се бе оказала гибелна само за едно дете — олицетворение на невинността и една жена — олицетворението на греха. Скарлет в самото начало на живота, Сара в края на неговата зрелост. Едната в ранната му, ведра пролет, другата ранната му, тъжна есен.

Но Сара по своему бе силна. Научила се бе да оцелява. Щеше да продължи да живее, независимо от това дали света е по-добър или не. Дали щеше да стане по-лош или не. С простата логика на тази философия беше оцеляла до сега по разораната магистрала на живота си, който никак не бе изпълнен с романтика. Щеше да го направи и сега. Независимо, че Джонатан, единствения човек, който я бе обичал, умря като куче пред очите. Независимо, че отново бе сама. Погледна замислено камиона, килнал се при последната експлозия върху отдалечения край на мотела. Червената пелена, плиснала прозореца на кабината при първия изстрел, щеше да я преследва до края на живота й.

Нещо помръдна. Сара погледна встрани и видя съдържателя на мотела — Клинтън — да се пули иззад тъмния прозорец на рецепцията. Усмихна се горчиво. Неговата философия също бе ясна. И практична.

Жената отвърна красивите си, тъмни очи и се загледа към блещукащите далеч, далеч ярки точици. Знаеше, че нишката на живота е много по-дълга и сложно преплетена от това, което стана пред очите й. От това, което го беше предизвикало. Не се замисляше защо. Просто знаеше, че е така.