Елизабет Лоуел
Кехлибареният бряг (24)

24.

— Все още мисля, че трябва да отидеш в болница — каза Онор и се намръщи. — Подпираше се на Арчър по целия път от клиниката.

Кайл се усмихна. Чувстваше се комфортно в собственото си легло.

— Тук гледката е по-хубава и след малко ще има разкошен залез — каза той и махна към прозореца. — Но сестрата е доста заядлива.

— Сестра? — повтори тя и придърпа юргана по-надолу. — Или съм лекар, или няма да участвам, ясно ли е? И като лекар ще те посъветвам да…

— По-спокойно — прекъсна я Джейк. Той остави кана със сок и чаша на масичката до леглото. — Както каза истинският лекар, Кайл трябва да се налива с течности, които не съдържат алкохол или кофеин.

— Лесно ти е да го кажеш — процеди Онор и погледна нагоре към по-големия си брат. — Нали не си ти този, който лежи в леглото.

Арчър се усмихна уморено.

— Иска ми се да бях.

Наистина изглеждаше така с омачканите си дрехи, наболата си тъмна брада и мрачните гънки от двете страни на устните си. Имаше черната коса на майка си и очите на баща си — смесица от сиво, синьо и зелено, която се променяше в зависимост от дрехите и настроението му. В момента очите на Арчър бяха почти толкова тъмни, колкото и кръговете под тях.

Онор се бореше със симпатията, която изпитваше към него. Въпреки тъмните петна под очите той все още изглеждаше, във форма. Ръцете му бяха стабилни и сръчни, докато наливаше сок в чашата на Кайл.

— Спри да се заяждаш с него — каза Арчър, докато оставяше чашата на масата. — След ден, най-много след два отново ще те тормози.

— Не мога да се успокоя! Последната нощ излязох с малка лодка в бурно море, малко след зазоряване си пробивах път между ужасяващи малки скали, сблъсках се с хора, насочили пистолети към…

— Всичко свърши — прекъсна я Арчър и я прегърна така, че краката й се огънаха. После я залюля, сякаш отново беше малко момиченце. — Кайл е добре, ти също. Всичко е наред.

На Онор й се искаше да продължи да се зъби на по-големия си брат, но в момента той изглеждаше твърде стар за своите тридесет и четири години.

При нормални обстоятелства тя щеше да изпитва симпатия, но у нея все още се надигаше гняв от откритието, че Арчър, Лоуи и Джъстин бяха крили от нея изчезването на Кайл в продължение на две седмици — за да не я притесняват, разбира се. Фактът, че през изминалите дни мисълта за него не бе излизала от главата й, очевидно не впечатляваше Арчър.

Мъжката логика често причиняваше болка.

— Успокой се — каза тя унищожително. — Всичко е наред. Да, разбира се! Например ти. Изглеждаш така, сякаш са те извадили от улична канавка. Кога за последно си спал?

Арчър я отпусна на земята, усмихна се криво и се обърна към Кайл.

— Свързах се с Джъстин и Лоуи. Ще дойдат след няколко дни, Донован ще лети насам утре. Мама изоставя последния си проект и ще се яви, омазана с боя от главата до петите, заедно с татко.

— Може би все пак ще размисля за болницата — промърмори Кайл, като се шегуваше само наполовина. — Просто не съм в състояние да споря с татко.

Арчър подаде на Кайл чаша със сок.

— Изпий го. Ще се нуждаеш от цялото си остроумие и рефлекси, за да надхитриш стария.

— Като говорим за рефлекси, къде е Джей? — огледа се Кайл. — Все още не мога да повярвам, че успя да се справи толкова бързо с Марджи и Петя.

— Джей е при Елън Лазарус — отвърна Арчър с прозявка. — Мръсна работа, но все някой трябва да я свърши.

Кайл хвърли бърз поглед към Онор.

— Джей и Елън са стара история.

— Можеш да се откажеш, но не можеш да излезеш от играта — промърмори уморено Арчър.

— Ти трябва да го знаеш — стрелна го с поглед Кайл.

Онор се извърна към най-големия си брат.

— Познаваш Елън?

Без да отговори, Арчър посегна към термоса с кафе, което Онор бе приготвила за него. Караше се с него през цялото време, разбира се, но въпреки това се грижеше за него.

— Не, Арчър не познава Елън — каза Кайл. — Но познава правилата на играта.

— Коя игра? — сепна се Онор.

Арчър разклати термоса. Беше празен. Погледна сестра си с надежда.

— Не — отсече тя. — Аз направих първия. Сега е твой ред.

— Изчакайте Джей — предложи мигновено Кайл. — Той прави прекрасно кафе.

— Теб какво те интересува? — отвърна му Арчър. — Ти няма да пиеш кафе още двадесет и четири часа.

— Но при мисълта, че някой ще пие от твоето кафе, мога да вляза в болницата — ухили се Кайл.

— В такъв случай лично аз ще налея в устата ти първата чашка — обеща Арчър.

Лекотата, с която се движеше, напомняше на Онор за Джейк. Тя се намръщи при спомена за описанието, което Арчър бе направил на Джейк… движи се като боец.

Кайл видя гримасата на Онор.

— Онова между Джейк и Елън наистина е стара история.

— Джейк е голямо момче — изсумтя тя и вдигна рамене. — Елън е голямо момиче. Какво ще правят, си е тяхна работа.

— Обаче не искаш да кажеш това.

— Точно това искам да кажа — изрече равнодушно Онор. — Наех Джейк, за да ми помогне да те открия. Джейк се свърза с мен, за да изчисти петното от името си. И двамата получихме онова, което искахме. Приключихме работата, а с това и нашите отношения.

— Но…

Някой почука на входната врата и прекъсна Кайл.

— Аз ще отворя — извика Онор към Арчър.

Тя побърза да излезе от стаята, преди Кайл да успее да каже още нещо за Джейк. Беше наистина трудно да кажеш на брат си, че мъжът, който според него е бил подходящ за теб, не е искал от теб нищо друго, освен кратка любовна афера.

Сексът става безинтересен три седмици след като засъхне мастилото върху брачното свидетелство.

В момента, в който Онор докосна бравата, страховете от изминалите дни я обхванаха с нова сила.

— Кой е? — попита.

— Компания — отвърна Джейк.

Отне й един миг да изчисти всякакви чувства от лицето си и да почисти трохите от хляб от черната си риза и тесните избелели дънки. После си пое дълбоко дъх.

Тя беше зряла жена на тридесет години. Със сигурност можеше да погледне в очите свой бивш любовник, без да се изчерви, и да си припомни всички глупости, които му бе наговорила за любовта.

Отвори вратата. Джейк, Елън и Резников стояха на малката веранда пред входната врата.

— Можеше да споменеш останалите двама — отбеляза хладно Онор.

— Казах компания.

— Не разбирам.

— Аз съм част от семейството, не съм компания — той се обърна към другите двама. — Помните каква е сделката, нали? По пет минути за всеки и никакви други посещения, без официално разрешение от закона.

Джейк заобиколи внимателно Онор и влезе в къщата. Елън и Резников го последваха като хора, които имат много работа и не разполагат с достатъчно време, за да я свършат. И двамата изглеждаха току-що изкъпани и потиснати. Елън отново бе облякла яркочервения си жакет.

— Кайл е твърде болен, за да говори — предупреди рязко Онор.

— Не, не е — извика Арчър от кухнята. — Имате по пет минути за всеки и никакви други разговори без призовка.

— Звучи като запис на касета — изръмжа Елън на Джейк. — Вие двамата сигурно сте се наговорили предварително.

— Не беше нужно. Арчър е като мен — знае неписаните правила. Петя, ти изтегли късата сламка, така че влизаш пръв. И не забравяй, че двамата с Онор ти спасихме задника.

— Не съм чула за такова нещо — каза Елън на Джейк. — Чух, че си ритнал Пьотър по задника.

— Направих му услуга. С Марджи, Пьотър беше в положението на мъжка богомолка, ухажваща женската — отбеляза иронично Джейк.

— Което означава? — погледна го любопитно Елън.

— Женските от този вид са известни с това, че изяждат мъжките по време на съвкуплението, като оставят най-полезната част за последно. За да не остане В съзнанието на женската само като вкусен спомен, мъжкият й носи сочно насекомо, за да отвлече вниманието й. После скача върху й и се моли да свърши преди нея.

Елън погледна замислено Резников.

— Значи с Марджи сте карали по бързата процедура?

Руснакът изглеждаше озадачен, докато Джейк не му преведе идиома. После Резников вдигна елегантно рамене, засмя се и се насочи към спалнята, без да чака да му кажат къде е.

— Значи така — промърмори Джейк.

— Какво? — попита Онор.

Джейк не отговори.

Резников влезе в спалнята и остави вратата отворена след себе си.

— Този кехлибарен панел — започна той без предисловия, — как го занесе до Петропавловск?

Кайл посегна към чашата с портокалов сок и отпи. Но дори и след това не каза нищо.

— Ние ще узнаем кой ти е помогнал — продължи все така делово Резников.

— Не и от мен.

— Мога да направя бизнеса в Руската федерация доста труден за семейство Донован.

— Не ме интересува.

— Но твоето семейство може да разсъждава по друг начин.

— Неговото семейство — Арчър мигновено се озова на вратата — застава зад него до последната капка кръв, пот и сълзи.

Джейк се усмихна кисело. Това не беше нещо ново.

— Следващият въпрос, Петя. Губиш си времето.

— Сближил си се с Марджи заради кражбата на панела, нали?

— Не.

— Тя твърди друго нещо.

— Това, че работи за теб, не означава, че трябва да й вярваме — отвърна Кайл.

Отегчението в гласа му можеше да се отдаде на умората, но Онор подозираше, че не е така. Да бъдеш използван от някого като средство за постигане на някаква цел, бе достатъчно, за да разочарова и светец по отношение на човешката хуманност.

Кайл не беше светец.

— Марджи не работеше за мен в този смисъл, който имаш предвид. Започнахме да си сътрудничим по-късно, в резултат от негласно споразумение — поясни Резников. — Как се добра тя до кехлибарения панел?

— Не знам.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Защо? Ти би ли имал доверие в някого, когото си измамил?

Руснакът, изглежда, се забавляваше.

— Това не би било особено мъдро.

— Марджи не ми вярваше. Тя ме използваше. Има огромна разлика.

Онор изпита безмълвна симпатия към брат си.

— Какво знаеш, което би могло да ми помогне? — попита Резников.

— Зависи — намеси се Джейк, преди Кайл да успее да отговори. — Ако работиш за руското правителство, можем да ти кажем много неща, които не знаеш. Според Марджи братовчед й е бил източникът на кехлибара.

Резников бързо се извърна към Джейк.

— Ти вярваш ли го?

— Вярвам, че братовчед й е бързо издигащ се мафиот, чийто приятел е опитал да убие Кайл, но сам е намерил смъртта си. Ако калининградската мафия е притежавала панела, значи братовчедът на Марджи е връзката — Джейк погледна часовника си. — Сега е мой ред — каза той на Резников. — Ти ли претърси това място?

— Да.

Онор замръзна.

— Беше ли на товарния кораб, който едва не се удари в нас? — продължи Джейк.

— Не — Резников погледна към Онор. — Нямам нищо общо с тази бъркотия. Капитанът изпитваше презрение към малките лодки. Що се отнася до Васи, той бе принуден да изслуша една дълга лекция от мен по отношение на своето участие в събитията. Знае достатъчно английски, за да ви предупреди, но се наслаждава на… как да го кажа?…

— Да се прави на гадно копеле? — попита Джейк.

— Да. Заради това напусна Русия.

— Ако се мерне още веднъж пред очите ми с онзи сейнер, ще трябва да си търси друго място за живеене.

Резников кимна.

— И аз му казах нещо подобно.

— Ти не беше на борда на сейнера, така ли? — продължи конструктивно Джейк. — Беше на борда на олимпика и ни следваше, като не изпускаше от поглед бреговата охрана.

Руснакът се усмихна.

— Почти ме разкрихте.

— На борда имаше двама души. Кой беше другият?

— Марджи.

— Отново тя — въздъхна Джейк. — Хубаво парче, а?

— Има своите предимства — кимна Резников. — Когато ти отказа нашето предложение, аз я изпратих да спечели сестрата на Кайл за нашата кауза.

— Двамата с Марджи никога не ни е свързвало нещо повече от секс.

— Но Онор не знаеше това, нали? Няма нищо по-естествено от това, любяща сестра да помогне на скърбящата годеница на брат си.

Изражението на Кайл се промени от отвращение в неприкрит гняв.

— Хубаво, че не се е получило, Петя. Щях да те разкъсам на парчета, задето си въвлякъл Онор във всичко това.

— Защо? Тя беше солидна част от играта — каза Резников прозаично.

— Онор нямаше нищо общо с всичко това! — извика Кайл.

— Но имаше Джейкъб Малори.

— Ти беше този, който ми каза да се отърва от Джейк — обади се внезапно Онор. — Затова гласът ти ми изглеждаше толкова познат.

— Не успях да ви разделя вас двамата — промърмори Резников и сви рамене. Видът му подсказваше, че това не беше от пораженията, които приема с безразличие.

— Ти ли беше и анонимният човек, който ми се обаждаше? — попита тя.

Резников отново изглеждаше озадачен. Джейк каза набързо няколко изречения на руски. Преди да довърши, Резников започна да клати глава.

— Предполагам, че е бил Павлов — обърна се Джейк към Онор. — Той обича да плаши жените.

— Къде е Марджи? — попита Онор.

Резников погледна Елън. Тя пък погледна към него.

Джейк погледна часовника си.

— Имаш още една минута, Петя.

— Панелът — изрече той мигновено. — Оригинален ли е?

— И аз щях да те попитам същото нещо.

— Ти го огледа.

— Ти също.

— Ти си по-добър — каза нетърпеливо Резников.

— Не съм достатъчно добър, за да мога да погледна едно нещо и да кажа да, не или може би. Трябва да направя някои тестове. А за да го направя, трябва да имам панела. А аз го нямам. Той е у Чичо Сам.

— Кехлибарът е оригинален — каза Резников.

— Оригинален балтийски, мексикански, доминикански или и трите заедно? — включи се Джейк.

— Само балтийски.

— Щом като знаеш това, трябва да знаеш по-добре откъде идва панелът.

— Но…

— Времето ти изтече. Кажи довиждане, Петя. Въпросите на Елън са поверителни.

Резников се поколеба, но в крайна сметка се предаде. Не беше в позиция да настоява и го знаеше.

— Пак ще се видим.

— Не и ако зависи от мен — отряза го Джейк.

Елън изчака, докато входната врата се затвори след Резников и колата му се понесе по алеята.

— Как мина през територията на Русия с панела? — попита тя Кайл.

— С долари — отвърна той отчетливо. — Ще се изненадаш колко неща могат да се купят с пари в бившия Съветски съюз.

— Ти кого купи?

— Същите хора, които и ти — който се продава.

Елън погледна хладно Кайл.

— Не ми помагаш особено, скъпи.

— Ако си използвал нещо друго, освен пари — обърна се спокойно Джейк към Кайл, — кажи на Чичо метода и запази имената за себе си. Кайл се колебаеше.

Арчър влезе в стаята и се подпря на В(вратата.

— Това е добър съвет. Не си създавай врагове, освен ако не е крайно наложително.

— Използвах руската армия в Калининград — призна Кайл на Елън. — Не са получавали пари от толкова време, че продават всичко от чорапи до бойни самолети, за да се хранят. Те ме закараха заедно с пратката до Камчатка. Дадох камиона на един, който има моята фигура и височина. Той е шофирал до Русия и е изчезнал с камиона, за да отвлече вниманието от мен.

Арчър и Джейк си размениха бързи погледи.

— Хубав замисъл за човек, който няма представа от тези неща — отбеляза Арчър простичко.

Джейк кимна.

Изражението на Кайл подсказваше, че би искал да е бил умен по-рано — с Марджи например.

В продължение на десетина секунди единственият звук идваше от ноктите на Елън, които потропваха по кожената й чанта.

— Добре — изрече остро тя. — Ти си в Камчатка. И после какво?

— Ти видя кутията на кехлибара — отвърна Кайл с груб глас. — Как мислиш?

— Мисля, че след като си отишъл в онова рибарско дружество в Камчатка, Влад Киров те е отвел оттам заедно с панела.

Кайл кимна.

— Значи наистина си бил ти този, който е влязъл през Сийтак? — продължи Елън.

— Да.

— По дяволите. Длъжница съм на онова момче от имиграционната служба. Мислех, че руският мафиот е влязъл с твоя паспорт. Как го уби?

Джейк и Арчър се обадиха едновременно:

— Не!…

Не казаха нищо друго: Не беше и необходимо. Елън премина към другия въпрос без пауза.

— След като Марджи те е измамила, защо не потърси помощ от семейството си?

Ъгълчетата на устните му увиснаха.

— Смятах, че мога сам да се погрижа за себе си. По-малко от всичко друго исках да подлагам главите им под секирата.

— Джейк беше ли вътре в нещата заедно с Марджи?

Кайл се втренчи в нея.

— Е, хайде — подкани нетърпеливо Елън. — Това едва ли ще е първият случай в историята, когато най-добрият приятел и момичето на най-добрия приятел се хвърлят в леглото и премахват третия ъгъл на триъгълника.

— Джей не харесваше Марджи. Опита се да ме предупреди — Кайл сви рамене. — Не го послушах. Когато се отнасяше за нея, мозъкът ми слизаше между краката.

Елън понечи да зададе друг въпрос, но Джейк я изпревари.

— Откъде разбрахте за кехлибарения панел?

— С други думи, кой предаде Кайл, така ли? — уточни Елън.

— Да.

— Марджи.

— Погрешен отговор — намръщи се Джейк. — Марджи няма необходимите връзки, за да се свърже с вас.

— Какво ще ми дадеш, ако ти кажа? — попита Елън.

— Ти какво искаш? — изгледа я с интерес Джейк.

— Оригинален ли е панелът?

— Както казах на Петя, не съм правил никакви тестове.

— Искам само мнението ти на специалист — каза Елън.

— Ще го получиш. Кой издаде маршрута на Кайл и целта му на руснаците?

Черните вежди на агент Лазарус се повдигнаха и разкриха наситено сините й очи.

— Замислил си малко отмъщение?

— Защо, от вас ли е изтекла информацията?

— Не. Предателят е шуреят на Влад Киров. Той е запален комарджия. Изтъргувал е информацията за кехлибарения панел заради комарджийските си дългове към мафията.

— И нещата стигнаха до Резников?

Елън сви рамене.

— Ти го познаваш по-добре от мен, скъпи.

— Съмнявам се. От самото начало ти пазеше този панел, както котка предпазва изпражненията си — произнесе студено Джейк. — Това ме кара да си мисля, че вече сте се свързали с мрежата за производство на копия от Кехлибарената стая.

— Значи мислиш, че панелът е фалшификат? — попита бързо Елън.

— В продължение на няколко години по инициатива на руското правителство се изработваше точно копие на Кехлибарената стая. Това бе опит да се пресъздаде загубеното културно наследство — поде с лекторски апломб Джейк. — После правителството вече нямаше пари за изкуство, както и за каквото и да е друго. Хората, които я изработваха, не получаваха пари. Когато те започнаха да произвеждат копия от предметите за свое облагодетелстване и да ги продават, в играта се намеси мафията. Крадяха висококачествен кехлибар от балтийските мини, от него се произвеждаха копия на царското съкровище и се продаваха отвъд океана.

— Панелът, който видя, един от тях ли е? — попита Елън.

— Може и да е. Може и да е истински. Но преди да ти дам някакво конкретно мнение, се обади на шефа си.

Елън замръзна.

— Защо?

— Ако Кехлибарената стая е открита и носталгично настроените комунисти в армията я притежават или ако се намира у литовските сепаратисти, Русия ще се окаже в дълбок хаос. Ако Стаята е фалшификат и попадне в ръцете на хора, които предпочитат властта пред парите, легитимното руско правителство ще трябва да докаже измамата или да се върне в хаоса. Ако стаята е съвършено замислен номер на мафията, много пари ще сменят собствениците си и отново ще се намеси политиката. Преди да занесеш на шефа си моя отговор, трябва да се подсигуриш, че Чичо Сам е готов да го приеме.

Тишина и потропване на маникюр. После Елън отправи искрена усмивка към Джейк и се насочи към вратата.

— Много жалко, че излезе от нашия бизнес. Пак ще се видим, скъпи…

Вратата се затвори след нея. Джейк изпусна дълга въздишка.

— На чия страна е Петя — на мафията, на правителството или на свободна практика? — надигна се Кайл.

— Хубав въпрос — кимна Джейк. — Беше на страната на правителството, но това не означава, че не би работил, за когото и да е друг.

Онор започна да разтрива слепоочията си. Беше получила главоболие в усилието си да следи кой какво, с кого и за кого правеше.

— Петя може да бъде окачествен като предприемачът на двадесет и първи век — вметна невъзмутимо Арчър. Погледна към Джейк. — Марджи била ли е разпитана от хората на Елън?

— Вероятно. Ако Марджи не успее да сключи добра сделка с Чичо Сам, ще трябва да се върне в Русия и да продължи да продава литовските бойци за свобода. Или може би тя играе двойна игра срещу руснаците. И в двата случая фактите си пасват.

— Обзалагам се, че играе двойна игра — каза горчиво Кайл.

— Защо? — погледна го Джейк.

— Единствената й страст винаги е била идеята за освобождение на Литва от Русия.

— Тогава защо се е съюзила с Резников? — намеси се Онор.

Устните на Кайл се изкривиха в горчива усмивка.

— Без съмнение тя е смятала да убие Резников и да вземе панела за своето скъпоценно Братство. Късметлии сме, че междувременно не ни уби.

Онор въздъхна тежко.

— Ами Змийския поглед? Предполагам, че той е Добрата фея?

— Не — поклати глава Джей. — Той е мафиот. Братовчедът на Марджи сигурно му е казал за панела и го е повела алчността.

— Къде е Змийския поглед в момента?

— Ако е умен, трябва да е на път към Калининград — рече Арчър. — Ако не е, ще бъде заловен, вербуван и изпратен обратно.

— Вербуван! — не разбра Онор.

— Изпратен обратно като шпионин в замяна на преимуществото да не излежава присъда в Съединените американски щати.

— Стига толкова! — извика тя и затвори очи. — Заболя ме главата.

След няколко секунди Онор отвори очи. Джейк стоеше толкова близо до нея, че тя можеше да почувства топлината на дъха му. Пръстите му се плъзнаха в косата й и притиснаха стегнатите мускули на главата й.

— Главоболие, а? — попита той. — Аз имам едно лекарство.

— Откога публичният секс лекува главоболие? — сопна се тя.

После осъзна, че двама от братята й бяха в стаята.

Арчър се изхили.

— Кой е казал нещо за секс? — попита невинно Джейк, но очите му подсказваха, че идеята му допада. — Имах предвид да се качим на Бетър дейс и да заминем за Аляска.

— Какво е Бетър дейс! — попита тя.

— Лодката на Джейк. Друга моторница — поясни Кайл.

Джейк не обръщаше внимание на никого, освен на Онор.

— Какво ще кажеш за едно пътешествие с лодка, което е достатъчно дълго, за да те науча на всичко, което знам.

— За риболова? — попита тя невярващо. — Защо ми е да го правя?

— Ще ти позволя да използваш моята въдица — предложи й той с бавна усмивка.

Онор отвори уста, но не издаде и звук.

— Редно е младоженците да тръгват на меден месец — обади се невъзмутимо Арчър.

— Ти не се меси, Арчър — сопна се Джейк. — Запомни какво ти казах по-рано.

Онор погледна най-големия си брат.

— За какво говори Джейк?

— Каза ми, че ако упражня натиск върху теб или застана между вас двамата, ще те отведе толкова далеко от семейство Донован, че моят e-mail ще пътува до теб цял ден.

Очите й се разшириха. Тя погледна Джейк почти боязливо. Страхуваше се дори да се надява.

— Ние не сме женени, така че не можем да говорим за меден месец.

— Ще се оженим — каза Джейк.

— Защо?

— Защото ме обичаш.

Тя затвори очи и се усмихна тъжно.

— Погрешен отговор, Джейк.

— Защото те обичам.

Очите й се отвориха, огромни и питащи.

— Имаш моята дума — каза той простичко.

Онор се изправи на пръсти и сключи здраво ръцете си около врата му.

— В такъв случай, любими, да вървим на риболов.