Елизабет Лоуел
Кехлибареният бряг (13)

13.

От ужасения вид на Онор Джейк разбра всичко онова, което не искаше да разбира. Гледаше го като дете, което е видяло човек да стреля по елена на Дядо Коледа.

Той грабна слушалката от ръката й, преди тя да успее да го спре.

— Здравей, Арчър. Както виждам, отново говориш лъжи.

Последва тишина, после човекът отсреща рязко си пое въздух.

— Малори?

— Да.

— Слушай ме, кучи сине! Ако посмееш да докоснеш Онор, ще те…

— Избий си го от главата — процеди Джейк през зъби. — Ти си този, който изпрати Онор на бойната линия, не аз.

— Нямах представа…

— И това си избий от главата — прекъсна го Джейк. — Има още много неща, които не знаеш, но това не те накара да затвориш шибаната си уста, нали?

— Слушай, задник…

— Не, ти ме слушай — кресна Джейк, надвиквайки Арчър. — Вие от семейство Донован винаги сте се държали арогантно с всички останали. Кайл избяга с кехлибара, но тъпите ви Доновански лъжи няма да успеят да ме набутат в тази смърдяща история. Достатъчно ясен ли бях?

— Дай ми Онор.

— Още не съм свършил.

— Напротив, вече си свършен — осведоми го мило Арчър. — Ако докоснеш Онор, ще те заровя жив.

— По-добре се увери, че няма да я заровиш заедно с мен.

— Заплашваш ли ме?

— Осведомявам те — озъби се Джейк. — Аз не съм единственият тук. Преди седмица Димитрий Павлов е почукал на вратата на Онор.

— Какво?

— Явил се е на обявата й за инструктор по риболов.

— Господи!

— Освен това тази нощ някой е обърнал къщата на Кайл с краката нагоре. Той също е професионалист. Беше оставил невероятна бъркотия, но е пипал толкова тихо, че тя едва се е събудила. Успя да излезе през прозореца и да дойде при мен, преди той да започне да й задава въпроси.

Онор настръхна, сякаш някой я бе ударил. Едно беше да се боиш от крадец, който едва ли бе дошъл само за кражба. Съвсем друго бе да чуеш, че хладнокръвно се говори за насилие.

Джейк хвърли един поглед към Онор и отново се концентрира върху Арчър. Мълчанието от другия край на линията би притеснило повечето хора. Но не и Джейк. Познаваше Арчър достатъчно добре, за да му бъде известно, че е човек, способен да сдържа емоциите си. В момента той прехвърляше наум възможните решения със завидна скорост и прецизност.

Освен това Джейк имаше с какво друго да се занимава и без да слуша ръмженето на Арчър в ухото си. Онор се отдръпваше към края на леглото и се приготвяше да скочи от него, извън обсега на Джейк. Нямаше представа какво става отвъд огромните й, златистозелени очи, но не се съмняваше, че ако й позволеше да си отиде сега, нямаше да я види никога повече.

— Нещо друго? — попита Арчър след миг.

— Горското братство има ли нещо общо с Кехлибарената стая? — попита Джейк.

Арчър изруга.

— Ще приема този отговор за сърдечно да — прекъсна го Джейк, като едновременно наблюдаваше Онор, без да го показва. — Което означава, че Кайл е разбрал за нея чрез Марджи, така ли?

— Попитай Марджи — изръмжа Арчър.

— Попитай я от мое име.

— Ще трябва първо да я открием.

— Едва ли ще е много трудно. Попитай твоите хора.

— Защо мислиш, че те знаят къде е?

— Защото преди да бъда изритан, проведох страхотен телефонен разговор с нея. Тя ми каза, че Донован интернешънъл са изпратили хрътки след нея, и ме попита дали не съм се чувал с Кайл.

— Хубав въпрос. Чувал ли си се с него?

— Не, откакто предадох пратката кехлибар на представителя на Донован интернешънъл — Кайл Донован.

— Така казваш ти.

Джейк замръзна неподвижен.

— Да. Така казвам аз. А моята дума е почтена, Донован. Попитай, когото и където искаш.

— Всеки си има цена. Кехлибарената стая беше твоя.

— Не. Беше на Кайл.

— Това няма да ни доведе доникъде. Дай ми Онор.

— Дай ми телефонния си номер.

— Дай ми я — кресна Арчър. — Веднага.

— Дай ми номера си.

Онор се приготви да скочи от леглото.

Джейк вдигна ръка, сграбчи я за крака и я върна обратно. Очите й хвърляха гневни мълнии. Въпреки външната фасада на пълен самоконтрол Джейк беше по-бесен от двамата Донован, взети заедно.

— Тя ще ти се обади, след като обсъдим някои неща — изрече той спокойно.

Сега тишината на другия край на линията беше различна. Джейк можеше да предположи защо. Арчър вероятно се опитваше да размаже слушалката на фина паста. Това им беше лошото на телефоните — не можеш да докопаш някой, който те нервира.

— Ще се обадя след пет минути — процеди Арчър. — Ако Онор не ми се обади веднага, ще позвъня на ченгетата.

— Петнадесет минути.

— Пет.

Телефонната слушалка в ръката на Джейк замлъкна. Той я остави, без да отмества погледа си от Онор.

— Хайде — каза той. — Кажи го.

— Пусни ме да си отида.

— Не. Ако побегнеш, ще те хвана, а на пода ще се чувстваме далеч по-неудобно, отколкото тук.

Онор често бе мечтала да притежава силата и размерите на своите братя, но никога не го бе искала толкова отчаяно, колкото сега. Щеше да й достави огромно удоволствие да закове Джейк Малори между дъските на дървения под.

И той го знаеше. Наблюдаваше я с такава загриженост, която щеше да я зарадва, ако не му беше толкова бясна.

— Е, поне физически не се боиш от мен — каза той след миг. — Значи все пак ми имаш някакво доверие.

— Да, една малоумница ти вярва. Сигурно си много горд.

Студенината и неприязънта в гласа й му подсказваха, че пет минути едва ли щяха да са достатъчни, за да я накара да разбере.

— Ако бях дошъл при теб — поде Джейк грубо — и ти бях казал, че семейство Донован се опитват да ме обвинят за престъплението на обичния ти брат Кайл и че имам нужда от теб, за да докажа невинността си, щеше да затръшнеш вратата в лицето ми.

— Каква прекрасна мисъл…

— Не мисля така. Моята компания беше изритана от Прибалтийския регион и включена в черния списък В Русия. За разлика от братята Донован, аз нямам огромно семейно богатство, което да ме спаси от фалит. Трябва или да се боря, или да потъна и да остана на дъното. А аз не смятам да потъвам.

Онор погледна мрачните черти на лицето му и повярва на всяка негова дума.

— Бих искала да видя човека, който ти е направил тези белези — изсъска тя. — Ще го наема на секундата.

— В ада няма поща.

В момента в погледа на Джейк нямаше нищо топло и успокоително. Очите му бяха леденостудени и не опрощаващи като ада, който току-що бе споменал. Тя преглътна и за пръв път се запита дали има причини да се бои от Джейк.

Искаше й се да е така. Тогава всичко щеше да бъде далеч по-лесно. Но не беше.

Онор мислено се запита какъв ли бе коефициентът на интелигентност на един слабоумник. Вероятно клонеше към кръгла нула, ако се имаше предвид нейният собствен мозък — тя беше тази, която дрънкаше измислици за любов на човек, който мразеше брат й. Единственото й горчиво успокоение бе фактът, че той беше прекалено зает да я чука, за да има време да слуша.

— Какво щеше да направиш на мое място? — запита я Джейк.

— Възможностите ми щяха да са доста ограничени. Аз не съм силна колкото теб. И не съм първокачествен лъжец.

Ръката му стисна здраво бедрото й.

— Не съм те лъгал. Не и по начина, който ти имаш предвид.

— Така ли? И какво имам предвид аз?

— Не съм правил любов с теб, за да се добера до брат ти — отвърна Джейк отсечено.

— Вярвам ти.

Той изпусна дълга въздишка на облекчение.

— Благодаря ти, господи…

— Не си правил любов с мен и точка — продължи тя с бледа усмивка.

— А ти как би го нарекла?

— Секс.

— Както и да е. Както вече казах, това няма нищо общо с Кайл.

Онор се вгледа в Джейк и се запита кой от тях двамата е луд. Единият трябваше да бъде.

— Нека видим права ли съм — погледна го открито тя. — Ти дойде при мен под фалшив претекст…

— Ти ме нае под фалшив…

— … и после…

— … претекст — додаде той през нейните думи. — Целта ти не беше да се научиш…

— … се възползва от моя страх, за да ме проснеш в леглото, а… — продължи тя безмилостно.

— … да ловиш риба и дори те е страх от…

— … сега имаш наглостта да ми кажеш, че сексът няма нищо общо с Кайл…

— … малки лодки и…

— Спри да крещиш!

— Аз не крещя — Джейк издиша шумно и гневно изруга. — Така няма да стигнем до никъде.

— Поне по този въпрос сме единодушни. Пусни ме да си вървя.

— Да не би да предпочиташ да завършим този разговор на пода?

— Няма какво да завършваме. Всичко свърши, когато Арчър ми каза кой си.

— И какво точно ти каза брат ти?

— Че аз съм една малка глупачка и че ти вероятно си убиецът на Кайл.

Джейк остана неподвижен, без да изрече и дума. За пръв път по кожата на Онор полазиха тръпки от страх.

— Ти вярваш ли му? — попита я кротко той.

Тя направи неопределен жест.

— Не вярвам, че Кайл е мъртъв, така че няма как да повярвам, че ти си го убил, нали?

— Оправдаваш ме само с половин уста.

— Това е повече, отколкото заслужаваш, и по-малко, отколкото би ти дала една умна жена — изрече Онор с равен глас. — Но ти вече ми показа колко съм глупава, нали?

— Не. Показах ти колко си страстна. Това е съвсем различно нещо.

Онор затвори очи и поиска с цялата си душа да се намира някъде другаде. Където и да е. И изобщо да не си спомня последните няколко дни.

Болката и унижението в гласа й, които прикриваше с гняв, накараха Джейк да потръпне. Той отпусна ръката си и хватката на бедрото й стана по-нежна.

— Онор, миличка, съжалявам, че трябваше да откриеш истината по този начин, но аз не съжалявам за изминалата нощ.

— Не ме докосвай!

Твърдостта в гласа й накара косъмчетата по гърдите му да се изправят в първичен рефлекс. Ако я натиснеше още малко, тя щеше да се вкопчи в гърлото му като уловено в капан животно. Много внимателно той отмести ръката си. Тя издиша на пресекулки и отвори очи. Това, което видя в тях, му хареса не повече от онова, което бе доловил в гласа й.

— В момента ти се иска да не ме видиш никога повече… — подхвана Джейк.

— Бинго!

— … но невинаги става така, както ни се иска.

— Други пиперливи разсъждения?

Джейк се вкопчи в последните останки от самообладанието си.

— Жалко, че Арчър не изчака още няколко дни.

— Толкова ли смяташе, че ще ти бъде необходимо, за да ми замаеш главата?

— Изминалата нощ няма нищо общо с цялата тази бъркотия.

Усмивката, която Онор му отправи, би могла да изсуши и кожа от акула, но гласно тя не каза нищо. Просто изчакваше и го наблюдаваше с огромните си, хладни, котешки очи. Той погледна часовника на масичката до леглото. Не му оставаше много време.

— Ти искаш да откриеш Кайл, нали? — попита я.

Тя кимна едва доловимо.

— И аз искам да открия брат ти, нали? — продължи той.

Тя сви рамене.

— Повярвай ми! Най-много от всичко на света искам да си поговоря с моя добър приятел Кайл Донован.

Онор кимна. Дори да не вярваше на Джейк за нищо друго, тя му повярва, че иска да се добере до брат й.

— Ти — продължи той — имаш нужда от мен, за да управлявам лодката и да държа далеч от теб останалите участници в играта.

— Ще наема някой друг.

— Прекалено е опасно. Змийския поглед има приятели. Освен това — обобщи Джейк спокойно — искаш да стоиш близо до мен. Наистина близо.

— Колкото и да отида в ада.

— Помисли! Как иначе можеш да бъдеш сигурна, че Кайл няма да пострада, когато сложа лъжливите си, мошенически ръце на изпечен убиец върху него.

Телефонът иззвъня.

Онор дори не трепна. Нито пък си даде вид, че смята да го вдига.

— Знаеш кой е — погледна я напрегнато Джейк. — Можеш да послушаш Арчър и да се прибереш вкъщи като добро малко момиченце, или да бъдеш голямо лошо момиче и да продължиш да търсиш Кайл с мен.

Онор едва погледна към телефона.

— Вдигни го — настоя той. — Или предпочиташ да прекараш деня с ченгетата? И ако сега се чувстваш отегчена, почакай да разберат, че сме прекарали нощта в леглото, вместо да им съобщим за влизане с взлом.

Тя грабна телефонната слушалка.

— Ало?

— Как си? — попита Арчър.

— Добре — отвърна тя резервирано.

— Не ми звучиш така. Да не би да е насочил пистолет към теб?

Едва сега Онор си спомни пистолета на Джейк. В момента явно не беше с него. По тялото му нямаше дори и инч, който тя да не можеше да види.

— Онор? — попита Арчър напрегнато.

— Не. Не е насочил пистолет към мен. Защо му е да го прави? Аз му вярвах. Както вече отбеляза, аз съм една малка глупачка.

Джейк присви очи с едва сдържан гняв. Гласът на Онор беше толкова спокоен и така уравновесен. Беше като да наливат киселина в загрубялата му съвест.

Изобщо не трябваше да я докосва.

Но вече го беше направил.

И нямаше връщане назад.

А и не му се искаше. Искаше от нея много повече, отколкото бяха изживели последната нощ.

— Ти не си глупачка — каза й той меко. — Ти си страстна жена и имаш силно развит инстинкт кога и на кого да вярваш.

Онор го пренебрегна, сякаш беше само петно на чаршафа. По същия начин пренебрегваше и Арчър, въпреки че брат й не го знаеше. Тя имаше нужда от всяка останала й частица здрав разум, за да разплете противния възел на своите емоции. Ако успееше да преодолее унижението и гнева, би могла да използва мозъка си за нещо по-полезно от това да крещи нечие име наум.

Внезапно тя осъзна, че по линията цари тишина. Арчър очакваше отговор. За съжаление тя не се сещаше какъв беше въпросът.

— Съжалявам — изломоти тя прегракнало. — По една или друга причина това е един ужасен ден. Какво казваше?

— Сигурна ли си, че си добре?

— Арчър, дори да съм заровена сред крокодили, в момента ти не можеш да направиш каквото и да е, освен да ми крещиш колко съм глупава да се натъкна на блато — тя си пое накъсано въздух. — Като изключим това, аз съм добре. Направо приказно добре. А сега ми кажи всичко, което си пропуснал, за Кайл, за кехлибара и за това нищожество, което може да ми причини сериозни неприятности и дори да ме убие.

— Когато те накарах да отидеш в къщата на Кайл, нямах представа, че той се е върнал в Щатите или че други хора преследват Кайл, или че е замесена полицията. Ако знаех, никога не бих те изпратил там.

— Ясно. Дотук с първоаприлските шегички. Какво друго не си ми казал?

Последва тишина, после няколко промърморени думи на непознат за Онор език и накрая пикантни английски псувни.

— Това го знам — осведоми го тя. — Кажи ми нещо ново.

— Чувала ли си нещо за Кехлибарената стая? — попита накрая Арчър неохотно.

— Малко. Принадлежала е на някакъв цар, стените били покрити с кехлибарени мозайки и се предполага, че е най-ценното произведение на декоративното изкуство, което някога е съществувало.

— Нацистите са я откраднали. Никой не я виждал от края на Втората световна война. А и да я е виждал, никой не си е признал.

— И?

— Един панел от тази стая е бил скрит в пратката кехлибар, която се предполага, че Кайл е взел от Джей.

— Джей? Кой е… О, имаш предвид Джейк.

— Както и да се нарича, кучият син си остава…

— Кучи син — довърши Онор и погледна право към голия непознат в леглото, опитвайки се да забрави, че и тя е също толкова гола. — Значи Джей Джейк се е докопал до парче от Кехлибарената стая, пъхнал го е в законна пратка от необработен кехлибар и е наредил нещата така, че Кайл да излезе крадец?

Очите на Джейк сякаш бяха заети от ада, но той не изрече и дума.

— Това е най-простото обяснение — рече Арчър. — Освен ако предпочиташ да мислиш, че Кайл го е извършил.

— А кой е този Марти?

— Марти? А, Марджи. Това е жената, по която Кайл си е изгубил ума.

— Тази, заради която е откраднал, освен ако Джейк не го е накарал? — уточни Онор хладно и погледна въпросително предполагаемия крадец.

— Точно така — потвърди брат й.

— А какво казва Марджи за цялата тази работа?

Последва тишина.

— Арчър — процеди Онор през зъби, — не искам да криеш нищо от мен.

— По дяволите, сестричке. Разполагам само с клюки втора и трета ръка.

— Цялата съм в слух.

— Марджи твърди, че Кайл се е преструвал, че я обича, за да се докопа до Кехлибарената стая.

Миглите на Онор трепнаха.

— Ами Джейк?

— Тя мисли, че двамата с Кайл са партньори.

— Съдружие между измамници.

Тишина.

— Ти какво мислиш, Арчър?

— Мисля, че цялата тази бъркотия е по-дълбока, отколкото можем да си представим.

— Нямах това предвид и ти го знаеш.

— Пред мен стои изборът да вярвам на Малори, когото познавам по-малко от година, или да вярвам на Кайл.

— Колко добре го познаваш?

— Кайл ли? — попита Арчър невярващо.

— Не.

— О, Малори…

— Кучият син, който има много имена — промълви тя горчиво.

— Преди Кехлибарената стая да излезе на сцената, бих му поверил всичките си тайни, целия си бизнес и дори живота си. Но всеки човек си има цена. Кехлибарената стая беше неговата.

— Но не и на Кайл.

— Кайл няма нужда от пари и не е сериозен колекционер на кехлибар. Неговата истинска страст е нефритът. Джей няма нужда от пари, но обича кехлибара, както някои хора обичат Бога. Любовта не е чувство, което се поддава на логично обяснение.

Гърлото на Онор пресъхна. У нея нарастваше подозрението, че любовта може да бъде много безсмислено, нелогично и непокорно чувство. Точно тя беше глупачката, която беше обявила любовта си към мъж, който бе просто умел любовник и нищо повече.

— Мислиш ли, че той е убил Кайл? — попита тя директно.

— Не мисля, че Кайл е мъртъв.

— Това не е отговор.

— Но е най-добрият, с който разполагам. По дяволите, всеки може да убие при подходящи обстоятелства.

— По този въпрос няма спор — изръмжа тя и погледна право към Джейк.

— Какви са тези неща за Димитрий Павлов? — попита Арчър.

— Димитрий чий?

— Змийския поглед — вметна Джейк отчетливо, след като предположи насоката на разговора.

— А, той ли? — отвърна тя. — Не го наех.

— Стой далеч от него! — вече беше Арчър. — Той е такъв тип човек, с когото не би искал да правиш бизнес, но нямаш избор, ако искаш да работиш в модерната Руска федерация.

— Какво искаш да кажеш?

— Руската мафия — преведе той кратко. — Съвременна смесица между капитализъм и хаос в стария Съветски съюз. Те имат морал на тапир и скрупулите на озъбена акула.

— Да, Змийския поглед ми прилича на такъв — съгласи се тя. — Следва ни навсякъде, където отидем да ловим риба. Също и бреговата охрана и още една частна лодка. А понякога и две.

— Прекрасно — изсумтя Арчър. — Е, поне във водата си в безопасност. Кой е претърсвал къщата на Кайл тази нощ?

— Не знам — тя погледна Джейк. — Знаеш ли кой е бил тук тази нощ?

— Не.

— Той не знае… — подхвана тя.

— Чух — прекъсна я Арчър. — Попитай го дали няма някакви предположения.

— Питай го ти. Омръзна ми да ви бъда посредник. — Тя хвърли слушалката към Джейк. Той я улови, без да сваля поглед от нея. Наблюдаваше я, докато тя се измъкна от леглото и се запъти към банята. Когато чу душа, издиша с облекчение и вдигна слушалката към ухото си.

— Какво? — попита грубо.

— Кой е бил там тази нощ?

— Едва ли е от тази страна на океана.

— Откъде знаеш?

— Американското правителство си мисли, че аз работя за тях, така че няма нужда да вършат черната работа.

Арчър попи новата информация.

— От службите вече са се свързали с теб?

— Да. Изглежда, че руснаците са поискали помощ, за да си възвърнат Кехлибарената стая.

— Ти виждал ли си я?

— Не. И не очаквам да я видя. Мисля, че всичко това са приказни фантасмагории.

Арчър изръмжа.

— Онор в опасност ли е?

— От хората на Чичо Сам ли? Едва ли. Освен това всички залози вече са направени.

— Дай ми я за малко.

— Тя е под душа.

— Душ ли? Колко близък си с Онор?

— На около десет фута.

— Какво?

— Телефонът е на около десет фута разстояние от душа.

— Малори, започва да ми писва от тебе.

— Все още ли си в Камчатка?

— Защо питаш?

— Искам да знам, че ако ме извадят от играта, ще има кой да помогне на Онор. Изхвърленият на брега труп е на човек от бившето КГБ. След падането на Стената е станал наемен убиец. Вероятно е имал партньор, който все още не е изплавал. Хубавата новина е, че и брат ти не е.

— Господи, каква бъркотия… Разкарай Онор оттам! Ще ти платя повече, отколкото би могла да струва Кехлибарената стая.

— Аз не искам Кехлибарената стая. Искам истината.

— Това искаме и ние.

— Сигурно. Искате да оневините Кайл, като натопите мен.

— Ако разкараш Онор оттам, ще разпространя по целия свят, че си невинен.

— Кой тогава е виновен? Кайл?

Арчър не отговори.

— Добър опит — изрече Джейк язвително, — но вече не ми минават лъжите на Донован. Ако откриеш нещо, което ще помогне сестра ти да оживее, не забравяй да се обадиш.

Джейк затвори телефона, заслушан в душа, и се опита да измисли как да държи Онор в безопасност. Все още премисляше възможните решения, когато душът спря. След няколко минути Онор влезе в стаята, облечена в размъкнати черни спортни дрехи. Якичката й придаваше свеж и приветлив вид.

Тогава Джейк видя очите й. Беше сгрешил, когато каза на Арчър, че се намират на десет фута разстояние. Дистанцията в погледа й не можеше да се измери с цифри.

— Кой е бил тук тази нощ? — попита тя спокойно.

— Не знам.

Тя автоматично прокара пръсти през косата си, без да каже нищо.

— Наистина не знам — повтори Джейк раздразнено. — Не беше оставил визитна картичка.

— Нещо друго?

Гласът й беше толкова студен, колкото и изражението на лицето й.

— Каза, че имаш сестра на Хаваите? — попита той.

Онор се извърна към него.

— Защо? Случило ли се е нещо с Фейт?

— Арчър иска да я посетиш. Това е едно от малкото неща, по които постигнахме съгласие.

— Много неприятно. Аз не съм съгласна.

— Змийския поглед е професионален убиец.

Миглите й трепнаха.

— Това е още една причина да го държа далече от Фейт.

— Добре. Иди на почивка в Таити или на остров Ийстър, докато всичко това свърши. Донован интернешънъл ще наемат бодигардове да носят багажа ти. Ако не познават някой подходящ за работата, аз познавам.

— Не.

— Защо не?

— Както вече отбеляза, искам да съм наоколо, когато откриеш Кайл.

— Няма да го нараня. Имаш честната ми дума.

— Много добре. Оставам.

Джейк реши да изиграе последната си карта — прословутия нрав на Донован.

— Просто не можеш да ми се наситиш, нали?

— Да, откъде разбра? — отвърна тя без всякакъв интерес. — Да вървим за риба.

Няколко изпълнени с напрежение секунди Джейк преценяваше Онор. Всичко, което видя, го убеди, че в момента риболовът беше не само най-доброто предложение, което тя можеше да му отправи, но и единственото. Онор беше напълно способна да се хвърли на лодката сама и да го остави сам с добрите му намерения.

Той грабна дрехите си и започна да се облича.