Елизабет Лоуел
Кехлибареният бряг (15)

15.

Джейк безмълвно изключи двигателя на пикапа й погледна Онор. Тя се беше преоблякла в прилепнали черни дънки, бронзов на цвят пуловер с висока яка и черен ленен жакет. Носеше златно, ръчно изработено колие. На него висеше украшение от стилизиран скален кристал, съчетан с черен кехлибар в старинен стил. Джейк разбра, без дори да я попита, че беше по неин дизайн.

Той погледна през тротоара към потъмнялата от времето, неостъклена входна врата на Чаудер кег и му се прииска да бе избрал някое от по-качествените заведения в града. Бяха изминали години, откакто се бе борил смело с дима и натрапчивата миризма на животинска мас, за да се нахрани с порция от безспорно най-добрата яхния с миди, която се предлагаше на северозапад от Тихия океан. Почти беше забравил колко долнопробно изглежда това място. И наистина беше такова.

Онор понечи да слезе от пикапа. Дългата ръка на Джейк се стрелна покрай нея и хвана вратата. Тя издърпа ръката си изпод неговата, сякаш се беше опарила.

— Виж — смънка той, — това не е място, което ти би харесала. Пълно е с момчета от риболовните лодки.

— Не ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш какъв тип място бих харесала.

Ръката му стисна здраво нейната. Погледът му подсказваше, че си спомня всяка подробност от изминалата нощ.

— Скъпа, познавам те от главата до петите, заедно с всички скрити местенца между тях. Чаудер кег е мръсна, грозна, долнопробна дупка. А ти не си.

Онор знаеше, че поруменява, но се надяваше Джейк да го отдаде на гнева й.

— Губиш си времето — процеди тя, без да го погледне. — Влизам вътре с теб.

— Защо?

— Познай — промърмори безразлично.

— Нямаш ми доверие.

— Ти си умно момче. Но това вече е известно, нали?

Известно време не се чуваха никакви звуци, освен дишането на Джейк, което той се опитваше да овладее.

— Възнамеряваш да ме предизвикваш, докато изгубя търпение, така ли? — изрече с равен глас. — След това ще ми кажеш колко надут, противен и незаслужаващ доверие кучи син съм всъщност.

— Защо ми е да ти казвам нещо, което и бездруго знаеш?

— Какво искаш: да намериш брат си или да продължаваш да ме нагрубяваш?

Онор погледна силната ръка, която минаваше покрай тялото й. Джейк не я докосваше, но ако тя си поемеше дълбоко въздух, щеше да се опре до него.

— Не си прави труда да ме заплашваш — сви ядно устни Онор. — Прекалено много се нуждаеш от мен, за да ме нараниш физически.

— Ти се нуждаеш от мен не по-малко. Запомни го и внимавай какво говориш.

За миг на Онор й притъмня от прилива на гореща кръв.

— Виж ти кой говори за предизвикване — изсъска тя, след като възвърна гласа си. — Ако мислиш, че можеш да ме развълнуваш и да ме накараш да загубя търпение, по-добре забрави. Кайл означава прекалено много за мен.

— Ти го обичаш.

— Разбира се.

— Ами аз?

— Какво ти? — сопна се тя.

— Явно доста лесно се влюбваш — каза той със спокоен и някак далечен глас.

Онор трепна. До момента се беше надявала, че Джейк въобще не е чул глупавото й, спонтанно обяснение в любов.

— Минало и заминало — промърмори тя и повдигна рамене, — махни си ръката.

— Погледни ме.

Тя не помръдна главата си и на сантиметър.

— Престани да се държиш като разглезено дете — каза той. — Пьотър Резников е привлекателен и изпечен разбивач на женски сърца, който твърди, че вече не работи за КГБ. Лично аз не му вярвам. В най-добрия случай ще го използваме, за да се доберем до кехлибара. В най-лошия той ще използва нас. Ако не спреш да се държиш, сякаш съм досадна воня, мога да ти гарантирам, че ние ще сме използваните.

— Какво искаш от мен? — изгледа го тя напрегнато.

Джейк погледна вцепенената й поза и получи внезапен порив да й каже какво иска, кога го иска и как точно го иска. Но това изобщо нямаше да подобри нещата.

— Представление — отговори.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да се държиш така, сякаш аз съм непоправим сваляч и нямаш търпение да се изчукаме. Аз ще се държа с теб по същия начин.

— Не съм чак толкова добра актриса.

— Но беше, преди Арчър да се обади за втори път.

Онор понечи да му отговори, че онова не беше театрално представление. Обаче усети навреме заложения капан и преглътна горчивите думи.

— Ще се постарая.

— Можеш да започнеш с един поглед към мен.

Онор стисна здраво ръцете си. После бавно отпусна пръстите си и извърна поглед към Джейк. Но не го погледна в очите все пак. Наистина не й се искаше да вижда мъжкото превъзходство в тях, предизвикано от явното съзнание за още едно лесно женско завоевание.

— Друго нещо? — изръмжа тя с побелели устни.

— Петя ще иска да знае от какво естество е връзката ни.

— Наела съм те да управляваш лодката на брат ми.

— И?

— Точно това правим.

— Тогава защо спим заедно?

— Не спим заедно.

— Погрешен отговор. Ако мислиш, че ще стоя буден на лодката, питайки се кога ли някой намахан мафиот ще нахълта отново в къщата, значи си глупачка.

— Не. Няма да спя с теб.

— Дали ще спиш или не, си е твой проблем. Моят е да се уверя, че съм единственият човек в леглото ти.

— Не.

— Добре. Тогава ще постъпим както ти искаш.

В първия момент Онор си помисли, че не го е чула правилно. Но преди да успее да го накара да повтори, той заговори отново:

— Ще ти запазя билет до Таити и ще наема няколко здрави момчета да се погрижат за багажа ти.

— Никъде няма да ходя.

— Отново грешиш. Имаш две възможности — или да ти бъда съквартирант, докато намерим Кайл, или Таити и бодигардовете. Избирайте, госпожице Донован.

— Не можеш да ме накараш насила да…

— Мога съвсем лесно да те изкарам от играта — прекъсна я грубо той. — Ако не вярваш, продължавай да ме предизвикваш. Ще научаваш новините за Кайл само от вестниците.

Този път Онор погледна Джейк, наистина го погледна. В него нямаше нито самодоволство, нито превъзходство. Той беше точно толкова вбесен, колкото и самата тя. Ако не знаеше истината, можеше да си помисли, че предаденият е той, а не тя.

— Кога ще престанеш да се правиш на ядосан? — скръцна със зъби тя. — Аз бях измамена, а не ти!

— Значи такава била работата — въздъхна той. — Зарежи сръдните и глупавите си твърдения за истината. Моето престъпление се състои в това, че ти показах колко приятен може да бъде сексът. — Гласът му омекна. — Не бъди глупава, скъпа. Аз научих същото нещо. Или причината е в това, че не ти казах, че те обичам, на момента?

— Поне не изричаш лъжи в леглото — изрече тя с внезапно изтънял глас.

— Запомни го. А сега трябва да направиш своя избор — приготви се за едно хубаво представление — или излизаш от играта.

— Това не е игра. Става въпрос за живота на Кайл.

— Също и за моя, но ти не си направи труда да ми го кажеш, когато ме нае за инструктор по риболов.

— Не знаех!

— Не искаше да знаеш. Ти живееш в измислен свят, в който парите не означават нищо. В действителния свят убиват хора за далеч по-незначителни неща от един милион долара.

— Ти знаеше това още преди да те наема. Не беше нужно да ти го казвам.

— Нямах представа, че това е началото на борба на живот и смърт за Кехлибарената стая.

— Тогава не трябваше да криеш къс от нея в пратката кехлибар.

Джейк присви очи.

— Това ли съм направил според Арчър?

— Това се е случило. Без значение дали го е извършил Кайл или ти.

— А Кайл не може да го е извършил, защото е Донован — изрече ледено Джейк. — Значи оставам аз, непоправимият глупак, който мислеше Кайл за свой приятел.

Джейк погледна Онор в очите и видя гнева, болката и объркването, които изпитваше тя. И обичта. По-скоро би умряла, отколкото да повярва, че Кайл е извършил нещо лошо.

— Кайл ме харесва, а? Слава богу, че не ме е обичал. Едва ли щях да оцелея — внезапно Джейк отмести ръката си. — Влез или излез, Онор. Изборът е твой. На мен дори не ми дадоха тази възможност.

Горчивината в гласа му сломи съпротивителните й сили. Той не беше по-щастлив от нея. Това не би трябвало да има някакво значение, но имаше. Тя не знаеше какво точно променяше този факт; знаеше само, че нещо се бе променило.

— Оставам — прошепна тя.

Джейк излезе от пикапа, извади очукан куфар изпод задната седалка и затвори вратата. Без дори да се обърне назад, за да види дали Онор идва след него, той се запъти към Чаудер кег.

Тя едва успя да го настигне, преди да стигнат до входната врата. Той отвори вратата и я въведе в опушеното помещение. Един поглед й бе достатъчен, за да прецени, че това е по-скоро бар, отколкото кафене и че не е било почиствано, откакто е била пеленаче. Няколко мъже по масите вдигнаха поглед от бирите си. Огледаха (Онор от главата до петите. Два пъти.

Ръката на Джейк мигновено я обгърна ниско през кръста. Тя се вцепени при допира му. В следващия момент разбра, че няма нужда да се безпокои. Без значение колко интимно изглеждаше движението му за външния наблюдател, тя усещаше, че той не влага нищо лично. Искам да се държиш така, сякаш съм непоправим женкар и нямаш търпение да се изчукаме. Аз ще се държа с теб по същия начин.

Висок рус мъж с атлетично телосложение, високи скули и широка уста стана и се отправи към тях. Той мина покрай няколкото местни посетители, без да си дава вид, че забелязва враждебното им отношение и неприязънта към външния посетител на тяхна територия. Дрехите му бяха всекидневни, но скъпи и не бяха нито руски, нито американски. Той протегна ръка към Джейк с усмивка, сякаш го посрещаше в собствения си дом на чаша чай.

— Много мило, че дойде — каза Резников и стисна здраво ръката на Джейк. — Това е очарователната Онор Донован, да?

Онор изкриви устата си в учтива усмивка и позволи на руснака да стисне ръката й между своите. Акцентът му я дразнеше. Напомняше този на Змийския поглед, но не беше чак дотам недодялан. Струваше й се, че го е чувала и преди… но, както каза Джейк, наоколо имаше доста емигрирали руснаци.

— Тези вълшебни очи — въздъхна Резников. — Всеки Донован ли има такива?

— Всеки по две — сряза го тя. — Стандартно производство.

Той се разсмя, сякаш бе казала нещо изключително забавно.

— Явно сте толкова умна, колкото и красива. Със сигурност сте по-малката сестра на Кайл.

Джейк издърпа пръстите на Онор от самозабравилите се длани на Резников.

— Спести си похотливите погледи, Петя. Тя е заета.

Резников премести погледа си от Онор към Джейк и въздъхна.

— Аз съм опустошителен.

— Опустошен — поправи го Джейк сухо. — Или съкрушен. Както предпочиташ.

Зад тях вратата на заведението се отвори. Джейк се обърна само колкото да види кой влиза. Бяха мъж и жена, движещи се със самонадеяност, която очевидно не допадаше на местните.

Джейк обърна гръб на двойката. На този етап от играта Елън и нейният костюмиран придружител едва ли щяха да го пронижат с нож.

— Нека се изместим от входа — предложи късо.

Онор забеляза жената и се намръщи. Не носеше червено яке, но всичко останало й изглеждаше познато, дори и без бинокъл.

— Това не е ли же… — подхвана тя.

Джейк затвори устата й с настойчива целувка.

— Хайде, скъпа. Блокираме движението.

— Разбира се, лютиче. Както кажеш.

Той я погледна предупредително. Тя отвърна на погледа му с широко отворени, невинни очи и празна усмивка и се обърна, за да последва руснака до масата му.

Елън се настани на една маса наблизо. Партньорът й отиде на бара и поръча две порции яхния и две бири. Джейк наблюдаваше крадешком двойката. Той галантно издърпа стола на Онор, после седна толкова близко до нея, че бедрата им се докосваха. Тя подскочи едва доловимо, но не се отдръпна.

Вратата на бара се отвори отново. Резников присви бледосините си очи. Джейк погледна косо към входа.

— Другарска среща на сънародници — промърмори той.

— Какво? — попита Онор.

— Змийския поглед. Не гледай натам. Имай ми доверие.

Тя преглътна напиращия на устните й отговор.

— С кого е?

— Сам.

— Това не ме изненадва. Дори огледалото не би искало да го видят с него.

Джейк се усмихна лекичко и погледна към Резников.

— Приятел или съперник?

— Павлов? — той сви рамене. — Не знам.

Джейк не му повярва. Вратата се отбори отново. Влезе Конрой с младо широкоплещесто момче, вероятно новобранец. Джейк поздрави мълчаливо. Конрой му отговори с кимване и се насочи към бара.

— Кой е този? — попита остро Резников.

— Стар приятел.

— Ще иска ли да се присъедини към нас?

— Не знам. Ти как мислиш?

Резников, изглежда, се замисли над това, после поклати глава в знак на отрицание.

— Би било по-добре за теб да подновяваш старите си приятелства някъде другаде.

Джейк не изглеждаше изненадан.

— Добре. Какво имаш да ми казваш?

Преди да отговори, Резников огледа опушеното помещение. Всички маси около тях бяха заети. После следваше редица свободни столове, зад която се бяха разположили редовните посетители. Те не изглеждаха особено щастливи от нашествието на външни хора на тяхна територия.

— Мислех, че мястото е спокойно — промърмори руснакът. — Вероятно е по-добре да отидем на моя кораб. Няма да е мъдро да ти показвам кехлибара тук.

Онор си пое бързо дъх. Преди да успее да проговори, ръката на Джейк стисна бедрото й под масата.

— Какъв кехлибар? — въпреки че думите му бяха ясни, не ги чу никой, освен Резников.

— А, хм, примери. Това ли е най-подходящата дума.

— Близко е. Какви мостри?

— На кехлибар, разбира се. Моите работодатели искат твоето мнение.

— Защо не попитаха теб?

— Искат мнението на най-добрия. Аз съм просто добър.

Онор отмести погледа си от привлекателния, елегантен руснак към грубо изсеченото лице на Джейк. Зад равнодушното му изражение тя усети напрежение, което се предаде и на нея. Това й напомни за всеотдайния любовник, който бе преобърнал нейния свят наопаки само за една нощ.

Но в момента не сексът бе центърът на вниманието на Джейк. А кехлибарът.

Той обича кехлибара, както някои хора обичат Господ.

— Отзад има друга стая — каза Джейк. — Ще видя дали е свободна.

След две минути и четиридесет долара той отведе Резников и Онор в неприветлива частна стая. Руснакът остави бирата си и малък куфар, който приличаше на този на Джейк. После извади цигара, запали я и се настани на един стол. Пред него имаше кръгла маса, чиято опърпана покривка явно някога е била зелена, но в момента имаше цвета на мръсни ръце. Същото можеше да се каже и за тестето карти, поставено до препълнения пепелник.

Джейк седна на един стол, който гледаше към вратата, през която току-що бяха влезли. Имаше и друга врата, която извеждаше на алеята. Той можеше да вижда и нея. Придърпа стол съвсем близо до себе си, потупа го и се усмихна на Онор.

— Ела при татко — покани я игриво.

— Малко си стар, лютиче, но не чак толкова — резна го тя безизразно.

Резников се изхили.

— Прилича на брат си, да?

— Не и в нещата, които са от значение — избъбри Джейк и я огледа от главата до петите.

Тя му изпрати въздушна целувка, макар че й се искаше да изръмжи. Когато забеляза, че руснакът я гледа странно, тя взе ръката на Джейк и захапа върха на палеца му.

— Обеща ми, че няма да се бавим, помниш ли?

Джейк присви очи. Той не направи усилие да прикрие тръпката си на желание при закачката на Онор.

— Чу дамата — изрече дрезгаво. — Дай да видим кехлибара. — Резников отвори чантата си за документи, извади отвътре някакво парче и го постави на масата. Джейк взе камъка. Имаше размерите на стиснат юмрук. На силна светлина сигурно щеше да изглежда бледожълт. Беше неполиран и все още се намираше в окислената си, прозрачна черупка.

Джейк остави камъка, постави собствената се чанта на масата и я отвори. Онор успя да зърне някаква голяма игла, различни бутилки и приспособления, чиито функции не можеше да определи, и черен пистолет, чието поле на действие й беше добре известно. Най-отгоре бяха разположени мострите кехлибар в прозрачни опаковки.

Джейк извади здраво затворена бутилка, капна една капка от някаква течност на бледата повърхност на камъка и отново затвори бутилката. Разнесе се острата миризма на етер. Той изчака няколко секунди и докосна камъка.

— Новозеландски копал — сви рамене Джейк. — Губиш ми времето.

Той хвърли парчето към Резников, който го улови с бързо и спокойно движение на ръката си.

— Не е ли кехлибар? — попита изненадана Онор.

— Не и на милиони години — отвърна Джейк. — Кехлибарът е вкаменена смола. Това парче е твърде младо, за да се квалифицира.

— Откъде разбра?

— Етерът прави кехлибара лепкав. Но не и истинския кехлибар — той погледна Резников. — Ако твоите работодатели нямат нещо по-добро от това, нямат нужда от мен. Нуждаят се от сносен източник.

Резников се усмихна вежливо.

— Имай търпение, мой американски приятелю. Тези хора не те познават толкова добре, колкото те познавам аз. Те настояваха, ммм, да изпитам хватката ти.

— Искаш да кажеш способностите ми — поправи го сухо Джейк.

— Това ли беше точната дума? Способности… Много добре. Искат да те наемат за най-малката възможна цена, нали ме разбираш.

— Американски долари, британски лири, германски марки, японски йени или руски рубли?

— Далеч по-ценна монета. Кехлибар.

— Ще ми плащат в кехлибар?

Резников кимна. Светлината направи пътечка по светлата му коса.

— Сега ще ти покажа в какъв вид ще бъде кехлибарът.

Черните вежди на Джейк се повдигнаха.

— Интересно. А ще ми бъде ли платено, ако се съглася, но нещата не се получат?

— Разбира се. Не е ли било винаги така?

— Какво ще стане, ако поискам много висока цена? — попита той.

— Те ще вият. Ще се гърчат. И накрая ще платят.

Джейк изръмжа.

— Надявам се, че имаш нещо далеч по-добро от копал.

С тънка усмивка Резников извади нещо, опаковано в тъмна, мека материя, постави го на масата и подкани Джейк да се залови с него.

Джейк отмахна плата бързо, но внимателно. Вътре блестеше късче скъпоценен камък. Беше дълъг няколко инча, прозрачен, цветът му бе някъде между масло и сметана и притежаваше приятен копринен отблясък. Вътре бе издълбано релефно женско лице. Брошката бе фино обкована с викторианско сребро.

— Нямам в себе си ултравиолетова лампа — каза Джейк, претегляйки камъка в ръката си, — но предполагам, че ще блести в бяло.

— Наистина ли? — попита Резников.

Джейк претегли брошката и само каза:

— Имаш ли нещо против гореща игла?

— Не. Ти ще внимаваш, разбира се.

Джейк остави парчето настрана и извади от куфара си твърда стоманена игла и запалка. Пламъкът лумна. Той поднесе върха на иглата над огъня. Когато реши, че металът е достатъчно нажежен, обърна брошката и допря иглата до едва забележимия ръб на камъка, където малкият белег нямаше да се забелязва. Мигновено в ноздрите го удари горчивият мирис на прегорено мляко.

— Така си и мислех — промърмори той. — Казеин.

— Какво? — попита Онор.

— Имитация на кехлибар, изработена от млечен протеин и формалдехид. Три пъти по-лек е от истинския кехлибар — той прокара леко палеца си по релефа, възхитен от изящната му форма. — Много добре изработен. Вероятно е на стотици години. Продава ли се?

— Защо? — попита Онор, преди Резников да успее да отговори. — Току-що каза, че е имитация.

— Половината от музейните експонати са имитации. Това — посочи Джейк, като отново прокара палец по брошката — е изкусно изработена частица от историята, датираща от времето преди пластмасата да направи фалшивия кехлибар евтин и леснодостъпен. Ще бъде хубава част от моята колекция.

— От фалшификати! — попита Онор невярващо.

Резников се изсмя високо.

Усмивката на Джейк разкри белите му зъби на фона на късата му, гъста брада.

— Не всички предмети в колекцията ми са фалшификати.

— Ти си прекалено скромен — вметна Резников. — Колекцията ти от старинен кехлибар е една от най-добрите, които се намират в частни ръце.

— Какво друго имаш в куфара? — смени темата Джейк.

Руснакът поклати глава, отмести мострите, които Джейк вече бе видял, и извади някаква кутия. Отвори я и изложи на показ съдържанието й с едва прикрит възторг.

— Вземи я, но бъди изключително внимателен — рече някак напрегнато руснакът.

Онор се наведе напред.

— Какво е това?

— Колие вероятно — определи Джейк и погледна отблизо експоната, без да го вади от кутията. — Изработено в етруски стил с огромни очи и нос, който в наши дни наричаме римски. Счупено и съединено на мястото, където кракът на момчето се губи между тези на жената.

— Момче? На мен ми прилича на момиче — каза Онор, взирайки се в украшението. — Фигурата е по-малка от другата, с по-големи очи и по-нежни черти.

— Въпрос на културно равнище — сви рамене той. — Етруските богини, а вероятно и по-заможните етруски жени са имали по-млади любовници. Лицето на зряла жена е много пооформено от това на момчето. Във всеки случай — той подаде на Онор лупата — виж къде се съединяват фигурите.

След кратко мълчание Онор му върна лупата.

— Вярно. Определено не е жена. И не е особено нежна.

Джейк се засмя лекичко.

— Според положението на фигурите това вероятно е фетиш за плодовитост.

— Значи е автентично — попита Резников с вид на човек, който просто изказва очевидното.

— Не бих го купил.

Изненада и нещо още по-неприятно се плъзнаха по аристократичното лице на руснака. Това накара Онор да се запита дали и той като Джейк не бе пъхнал пистолет в куфара си.

Джейк вероятно си бе задал същия въпрос. Докато напрегнатата тишина отекваше натрапчиво, той се взираше в ръцете на Резников.