Елизабет Лоуел
Кехлибареният бряг (19)

19.

След като Марджи си тръгна, Онор се зае да прави салата от сьомга. Тя полагаше голямо усилие да върши нещо обичайно, докато се опитваше да приеме това, което Марджи каза за брат й, когото си мислеше, че винаги е познавала. Току-що бе обезкостила сьомгата, когато на вратата се почука.

— Влизай, Джейк. Вратата е отворена — подвикна тя. Но после си спомни, че не беше. Резето бе спуснато. Да бъдеш мишена бе не само опасно, но и доста неудобно. — Идвам — додаде тя, докато избърсваше разсеяно ръце в джинсите си на излизане от кухнята.

Когато видя непознатата кола, паркирана на алеята, спря като закована.

— Кой е? — попита Онор през заключената врата.

— Елън Лазарус и специален агент Мадер. Бихме искали да поговорим с вас.

— Чий специален агент?

— На американското правителство — отвърна й мъжки глас.

Онор си помисли, че би могла да ги остави отвън на дъжда, но реши да не го прави. Джейк бе поставил Елън на трето място след себе си и Арчър като залог за сигурност.

— Не е хубаво да дразня приятелски настроените — промърмори Онор. Тъжните откровения на Марджи определено бяха развалили настроението й. Не можеше да спре да мисли за Кайл и кехлибара… и все още не можеше да си наложи да повярва, че брат й е крадец. Просто не можеше. Чувстваше, че това е невъзможно.

Онор решително махна резето, отвори вратата и отстъпи назад. Елън и Мадер влязоха и стъпиха на рогозката, която Кайл предвидливо бе оставил пред прага за такива именно мокри дни. Под разкопчаните си водонепропускливи палта и двамата бяха в делови костюми. Мадер беше в спретнато сако на райета. Дрехите на Елън бяха невероятно съчетание между наситено бургундско червено и тъмно синьо. Никой от тях не представи документ за самоличност.

— Предполагам, че би било нахално от моя страна да попитам за някаква легитимация, след като сме на една и съща страна — произнесе провлечено Онор. — Така че ще ви помоля за визитни картички, за да попълня колекцията си.

Елън отвори чантата си, която можеше да побере цяла котка. Мадер бръкна във вътрешния джоб на палтото си. И двамата подадоха на Онор визитни картички. Тя кисело отбеляза, че и Мадер, като Елън, беше консултант.

— Давате консултации по някакъв определен въпрос или? — попита тя и пъхна картичките в джоба на джинсите си.

— Ние разбираме от всичко — осведоми мило Мадер. — Както и да е, ако ви интересува нещо конкретно, можем да извикаме колегите със значките.

— Благодаря, но не мисля, че сърцето ми ще понесе чак такова вълнение — вдигна ръка Онор и се насочи към кухнята. — Можете да ми поговорите тук. В момента приготвям вечеря. Но ако сте дошли да плачете за нещо, по-добре забравете. Носните кърпички свършиха, дори в моята чанта.

Сякаш проверяваше дали Онор казва истината, Елън надникна в черната чанта, която стоеше полуотворена на дивана. И двамата агенти последваха не особено гостоприемната домакиня в кухнята. В духа на неписаното правило, че една жена може винаги да разбере друга жена много по-добре от всеки мъж, Елън взе думата.

— Не ми приличате на човек, който е плакал — огледа я тя.

— Не аз. Годеницата на брат ми — Онор прегледа купчината сьомга за още кости. — Може да сте чували за нея. Казва се Марджи, родена е в Литва.

— Чували сме за нея — кимна Елън, — от няколко седмици се опитваме да поговорим с нея.

— Защо?

За миг Мадер изглеждаше нетърпелив, но в следващия момент го прикри. Елън се държеше така, сякаш изобщо не е чула въпроса.

— Марджи каза ли къде е отседнала? — попита Елън.

— Не.

— Не мислите ли, че е странна?

Онор сви рамене.

— Видях я за първи път. Няма как да преценя поведението й.

— Какво искаше от вас?

— Каквото и всеки друг. Кайл.

— Щом са сгодени, трябва да поддържат някаква връзка — допусна Елън.

— Не и напоследък според нея.

— Вярвате ли й? — включи се Мадер.

— Защо да не й вярвам? Господ ми е свидетел, че сълзите й бяха истински. Освен това, ако знае къде е Кайл, защо й е да идва да плаче на рамото ми?

— Навярно смята, че той може да е изпратил нещо вкъщи — каза Мадер. — Или лично на теб.

Онор загреба от салатата, пъхна я в устата си и задъвка със замислен вид.

— Възможно е.

— Кайл да ти е изпратил нещо? — уточни Елън.

— Не, нека Марджи да си мисли, че го е направил.

— Брат ти изпращал ли ти е нещо? — попита директно Мадер.

— Кое точно? Изпрати ми четири неща.

— Кайл! — изрече бързо Елън, а гласът й бе почти пресипнал.

— Изпрати ми нещо. На бюрото е. Внимавайте с него. Кехлибарът е чуплив като стъкло.

Мадер излезе от стаята със завидна скорост. Върна се след миг с парче кехлибар в ръка.

— Това ли е?

Онор вдигна поглед от сьомгата, из която ровеше безразборно за кости.

— Това е. Чудесно е, нали? Притежава лъчисти отблясъци и загадъчни матови мехурчета.

Никой от агентите не изглеждаше особено впечатлен.

— Това ли е всичко, което ви е изпратил? — попита Мадер.

— Не. Има още дванадесет парчета.

— Сурови или преработени? — попита Елън.

— Сурови, като този — Онор извади майонезата от хладилника и посегна да вземе лъжица. — Фейт обработва кехлибара сама, както и другите скъпоценни камъни.

— Какво друго ви е изпращал Кайл? — поднови атаката Мадер.

— Кога?

— През последния месец.

— Нищо. Нито пощенска картичка, нито писмо, нито обикновено телефонно обаждане, нито една шибана вест за себе си — лъжицата издрънча в стената на купата, когато Онор се опита да изсипе майонеза с ненужна сила. — Но не вярвам да приемете думите ми насериозно. Така че направете услуга на всички ни. Претърсете за онова нещо, което предполагате, че Кайл ми е изпратил, и ме оставете да вечерям на спокойствие.

— Нямаш нищо против да претърсим къщата? — попита я Елън.

— Няма да сте първите — промърмори Онор.

— Какво? — изсумтя Мадер.

— За какво претърсване говорите? — попита бързо Онор. — Искате да обърнете с краката нагоре всичко, което е по-голямо от кибритена кутия?

— Не.

— По-голямо от кутия за хляб? — попита тя.

Мадер погледна Елън.

— Да — кимна тя.

— По-голямо от компютър? — настоя Онор.

— Какво е това, рубриката Двадесет въпроса ли? — ядоса се Елън.

— Не — отвърна Онор. — Просто се опитвам да разбера каква бъркотия ще оставите след вашето претърсване.

— Два на два фута е най-малкият размер, от който се интересуваме.

— Добре — въздъхна Онор. — Претърсете къщата. Претърсете гаража. По дяволите, претърсете и барбекюто. И щом и бездруго сте тук, претърсете и лодката. Спестете малко работа на бреговата охрана. Като се замисля, по-добре оставете лодката. Бих искала отново да видя танцовата походка на капитан Конрой по въжената стълба.

За нейна изненада Мадер се усмихна. Това не продължи дълго, но все пак даде на Онор бледата надежда, че под раирания костюм и вратовръзката се крие човешко същество.

— Ако не възразявате — обяви вежливо Мадер, — ще претърся лодката.

— Направете го. Но ако откриете нещо, искам да го видя.

Мадер тръгна да излиза.

— Почакайте — спря го Онор.

Той се върна.

— Не ми отговорихте — каза тя. — Ако намерите нещо, искам да го видя. В противен случай ще изискам от вас официално разрешение за претърсване собствеността на брат ми. Споразумяхме ли се?

Той погледна Елън, която сви рамене.

— Разбира се — каза тя. — Започни от кухнята. Съмнявам се, че на лодката има нещо.

Мадер започна да отваря шкафчетата в кухнята. Беше бърз и внимателен.

Без да му обръща внимание, Онор взе да реже целина и пресен лук за салатата. Преди да свърши, Мадер се премести в дневната.

— Как срещнахте Джейк Малори? — попита Елън.

За част от секундата ножът замръзна във въздуха, после сряза последната част от зеления лук.

— Той отговори на обявата ми за инструктор по риболов.

— Като такъв ли се представи? Инструктор по риболов?

— Точно така.

— И вие му повярвахте? — в гласа на Елън имаше неподправена нотка сарказъм.

Ножът се понесе по целината с невероятна скорост.

— Вече мога да управлявам лодката и дори наловихме риба — информира Онор. — За мен това е достатъчно.

— Госпожице Донован… — подхвана Елън.

— Това съм аз — кимна Онор и постави целината и лука в купата. Посегна за лимон, разряза го на две и започна да го изстисква над салатата, сякаш държеше в ръцете си нещо безценно.

— Заради Джейк ли сте така гостоприемна към нас? — попита Елън.

— Не.

— Тогава защо? Ако нямате какво да криете… — Елън се усмихна и застина в очакване.

Откъм дневната долетяха звуци от отваряне на шкафове. Онор сдържа дъха си: това бяха същите звуци, които я бяха събудили предната нощ. За миг тя спря да изстисква лимона. Не можеше да повярва, че същата нощ бе изтичала крещяща по пътеката и право в ръцете на Джейк.

Толкова много неща се бяха случили оттогава, толкова бързо, толкова невъзвратимо, че нещата никога отново нямаше да бъдат същите. Струваше й се също, че Кайл бе изчезнал отдавна, че тя винаги е била изпълнена със страх и че познава Джейк от цяла вечност.

Ти го губиш, каза си тя. Бори се за него. Усмихнатата синеока жена, която очаква твоя отговор, не е глупава кукла Барби. Тя е умна и двойно по-амбициозна, и иска панела от Кехлибарената стая.

Мадер се премести в спалнята. В кухнята стоманеният нож се плъзна по третия лимон и се заби В дъската за рязане.

— Какво искате от мен? — попита Онор накрая.

— Съдружие.

— Смятайте, че сте го получила — Онор започна да изстисква останките от последния лимон в салатата.

— Наистина ли?

— Поправете ме, ако греша, но не е ли вашият партньор, който в момента претърсва тоалетната ми, без да ми е представил какъвто и да е официален документ?

— Ако искате да избегнете такъв тип вмешателство в бъдеще, позволете на Мадер да бъде ваш, мм, инструктор по риболов.

— Може ли да управлява моторница?

— Дори и да не може, съм сигурна, че разполага с някой, който може.

— Аз също. Казва се Джейк Малори.

— Познавате го от… колко — два дни?

— За мен доказателството за способностите му се крие в тази салата от сьомга.

— Много е добър в леглото, нали? — вметна Елън с обичайния си глас.

— Сьомгата ли? Не знам. Никога не съм спала с риба.

Елън се усмихна кратко.

— Знаете, че имам предвид Джейк. Толкова е издръжлив! Доста необичайно за мъж над двадесет години.

— Ще приема думите ви на доверие.

— Можете да ми вярвате. Джейк иска от вас същото, което искаме и ние.

— Тогава вие нямате късмет. Тройките не са по вкуса ми. Консервативна съм в това отношение — по един човек от пол наведнъж.

Онор приключи с изстискването на лимоните и се зае ожесточено да разбърква салатата. Ноктите на Елън потропваха по дамската й чанта. От спалнята долитаха звуци от отваряне и затваряне на гардероби.

— Наистина ли мислите, че Джейк иска от вас само доста непретенциозното ви тяло? — попита любопитно Елън.

— Какво общо има това с факта, че Мадер се рови в бельото ми? — отвърна Онор. Тя се надяваше, че изражението на лицето й не издава истинските й мисли: След такива забележителни парчета като Марджи и Елън тя щеше да се чувства като невзрачна кафеникава кокошка в парада на пауните.

Елън реши да подходи по друг начин.

— Някога да сте чувала нещо за Кехлибарената стая!

— Да. Но не е в гардероба ми. Гарантирам.

— Вие сте или много умна, или много глупава.

— Когато разберете каква съм, кажете го на някой, който ще се заинтересува.

— Какво ще стане, ако ви кажа, че Джейк е изхвърлен от Русия и се подозира, че е набедил брат ви за кражбата на панела от Кехлибарената стая!

Онор отряза филия хляб и започна да маже върху нея салата от сьомга. Една част от нея се радваше, че вече знае неприятната истина за Джей Джейк Малори. По-голямата част обаче искаше просто да грабне прекрасната, приказлива госпожица Лазарус и да я хвърли от някоя скала.

— Госпожице Донован? Чухте ли ме? В най-добрия случай Джейк е ваш съперник, а в най-лошия — убиецът на брат ви.

— Това ли е официалната версия на американските власти? — заинтересува се Онор.

— Една от версиите.

— Тази не ми харесва. Кажете ми някоя друга.

— Кайл е откраднал панела от Кехлибарената стая.

— Не. И тази не ми харесва.

— Избирайте.

— Никоя от посочените.

Онор постави втора филия върху първата и отхапа огромен залък. Имаше вкус на хартия. Беше забравила да добави сол или пипер, но проклета да беше, ако покажеше с нещо, че примира за тези обикновени подправки. Намръщена, тя сдъвка храната, преглътна и отхапа отново.

В кухнята влезе Мадер.

— Нямаше как да не чуя разговора ви — подхвана той.

— Да, ясно — кимна Онор. — Онова пукане, което току-що чухме, е било вашето ухо, което се е отлепяло от вратата.

— След като очевидно госпожица Донован е наясно с причината за интереса на Джейк към нея — продължи Мадер, — защо да не й кажем някои неща, които може би не знае?

Елън наклони глава, сякаш размишляваше над идеята.

— Относно нашите подбуди ли?

— При някои хора върши работа.

— При много малко хора — каза Елън. После сви рамене: — Добре, давай.

— Като член на семейство, което е част от международния бизнес — започна Мадер, — трябва да сте наясно с динамичното развитие на Новия свят след падането на Берлинската стена.

Онор кимна и се запъти към хладилника за кола. Сандвичът определено се нуждаеше от малко помощ, за да влезе в стегнатото й, пресъхнало гърло. Надяваше се, че безизразната физиономия, която бе усвоила при наличието на четирима заядливи братя, беше на мястото си. Нямаше желание да разкрива кървящи рани пред раираната акула.

— Страни, които до момента са зависели от едно централно правителство по отношение на обществен ред, икономика и политика, бяха хвърлени без подготовка в условията на свободен пазар — караше лекцията си с пресипнал глас Мадер; — Някои националности и религии събраха останките от своите финанси и се вдигнаха на война. Във финансово отношение те направиха огромна крачка назад. Превърнаха се в бързо развиващи се икономики от Третия свят. Следваш ли мисълта ми?

— Ново общество не може да се изгради на основата на танкове, бомби и куршуми — цитира някого Онор и с нетърпеливо движение постави на плота кана със сода. — Пазарната инфраструктура е първият урок, който трябва да усвоят от некомунистическите икономики. Някои от онези приятелчета все още учат този урок. Колкото повече чакат, толкова повече ще затъват В блатото на неконвертируемата валута, нищетата и анархията.

Мадер изглеждаше облекчен.

— Добре. Значи разбирате. Това ще ни спести много неприятности.

Онор се съмняваше в това. Но вместо да го каже, тя отхапа огромен залък от сандвича и се концентрира върху дъвкането и преглъщането.

— Няма как да научите от американските вестници — продължи Мадер, — но в бившия Съветски съюз има няколко дузини групи, които се борят за надмощие. Ние сме чували само за онези от тях, които са най-очевидни или които…

— Времето ни е ограничено — намеси се Елън. — Нещата са прости: новата Руска федерация е изградена от атомни бомби със запалени фитили. Ако Кехлибарената стая попадне в неподходящи хора, ще избухне унищожителна война. Всички ние ще бъдем пометени от радиоактивните частици.

Онор почти се усмихна при разочарованото изражение на Мадер. Той се чувстваше като нея, когато Джейк не й позволи да възпее огромния двигател на моторницата пред бреговата охрана. Очевидно зараждащата се икономика на бившия Източен блок бе страстта на агент Мадер.

— Мм, да — смотолеви той. — Марджи Ускхопчик-Микнискес е литовски сепаратист.

— Марджи на Кайл? — уточни Онор.

— Да. Госпожица Ускхопчик-Мик…

— Наричайте я Джоунс — прекъсна го сухо Онор.

Мадер се поколеба.

— Тя е, или беше, част от заговор за продажбата на Кехлибарената стая с цел борба срещу Русия.

— Танкове, бомби и куршуми? — отново реши да уточни Онор.

— Точно така — кимна Елън. — Но в момента съучастниците на Марджи са извън играта. Ние предполагаме, че са откраднали Кехлибарената стая или поне един панел от нея от мафията в Калининград. Чувала ли сте за тях?

— Според Арчър те притежават класата на колумбийски картел и са двойно по-жестоки от тях — отвърна Онор. — Лошото е, че имат повече международни връзки и по-широка данъчна основа от Елцин.

— Щом Арчър знае това, защо ни държи на разстояние? — изломоти Мадер нетърпеливо. — Ние трябва да знаем, че те преследват Кайл.

Двамата агенти погледнаха Онор.

— Попитайте него — сви рамене тя. — Той ми дава само нареждания, не и обяснения.

— Нищо чудно, че имате голяма уста — поклати глава Елън. — Големите братя винаги го постигат.

Онор се усмихна леко и реши, че може би все пак не трябваше да хвърля Елън от висока скала. Може би някоя по-ниска. Само колкото да разроши пригладената й коса.

— Искате ли малко салата? — позволи си малко гостоприемство Онор.

Елън се усмихна и поклати глава.

— Благодаря, но съм на диета.

Онор се зарадва още повече.

— Това е по-лошо, отколкото да имаш по-голям брат. Ами ти, Мадер?

— Аз съм по-голям брат.

— Защо ли не съм изненадана?

— О, той не е толкова лош — каза Елън и хвърли към Мадер поглед, който би гарантирал на всеки мъж сто процента здраве. — Поддава се на възпитание.

— Горилите също — съгласи се Онор. Тя отново отхапа от сандвича, въздъхна и посегна към солта.

— Джейк казал ли ви е, че може да е замесена и Организацията? — върна се на темата Елън.

— С горилите? — попита Онор озадачена.

Мадер погледна към тавана, сякаш очакваше там да види господ.

— Не, с Кехлибарената стая.

— Джейк спомена мафията.

— Не е едно и също — поклати глава Елън. — Организацията се занимава с износ. Те разчитат на руските емигранти в различните страни. Мафията се подвизава вкъщи. Организацията е доста независима от Стария свят, макар че работата им е да откриват хора, които са в черния списък на Русия, и да им подсигуряват убежище, докато в родната им страна забравят за тях или ако се плати, за да ги забравят. Мафията им връща услугата, като намира работа в Русия на гангстери на Организацията, които се издирват в Съединените щати или в други страни.

— Много умно — одобри Онор. — Какви са договореностите на Съединените щати с Руската федерация по отношение на екстрадицията?

— Работим по въпроса — смънка Елън. — Но мафията и Организацията не са единствените, които имат връзка с Кехлибарената стая. В играта са замесени няколко легални фракции в руското правителство. Разбира се, една от тях е фракцията на Елцин. Един от най-близките му съветници е върл националист. За него Кехлибарената стая е Светият Граал, отправна точка за укрепването на руската държава.

Онор грабна мелничката за пипер и се зае с останките от сандвича. Но слушаше внимателно и Елън го знаеше.

— Този съветник ще направи каквото може и както може, за да спаси Кехлибарената стая — продължи разясненията си Елън. — А той е опората на легалното правителство. Втората основна фракция е тази на комунистите. Те копнеят за лошите стари дни. Всичко, което помага на Елцин, е в тяхна вреда.

— Значи комунистите имат полза Кехлибарената стая да не се намери?

— Засега да — кимна Мадер. — Определено. Но това може да се промени, ако…

— Тази промяна ще бъде доста обезпокоителна за нас — прекъсна го Елън. — И бездруго в момента имаме достатъчно змии в пазвата си.

— Значи има две легални руски фракции и две нелегални — опита се да обобщи Онор. — Плюс литовските сепаратисти. Това ли е положението на нещата?

— Това са само очевидните — кимна Елън. — Има поне още пет водещи литовски групировки. Те не са съгласни помежду си с нищо друго, освен с идеята да погребат местните вражди и да се качат на международната сцена. По цялата територия на бившия Съветски съюз са разпръснати сходни групировки, както легални, така и не, мотивирани от национализъм, религия, борба за оцеляване, отмъщение или обикновена алчност.

Онор се намръщи.

— Трудно е да се изброят участниците в тази игра без списък.

— В Руската федерация — натърти Елън, — докато успееш да съставиш списък, участниците вече са се променили.

Вместо отговор Онор отхапа от сандвича си. Нищо от чутото дотук не улесняваше откриването на Кайл.

— В момента в Русия и Прибалтика — пак се включи Мадер — Кехлибарената стая е мощен културен символ. Означава различни неща за различните групировки, но за всички означава нещо. Всеки, който иска да извлече полза или отстъпка от Русия, се стреми към Кехлибарената стая като разменна монета.

— И вие мислите, че брат ми я е откраднал.

— Без значение кой я е откраднал — откликна бързо Елън. — Кайл е този, който натовари спорния предмет на камиона си и остави след себе си мъртъв литовски шофьор.

— Което означава, че според вас Кайл е убил този човек.

— Едва ли е умрял от сърдечен удар — позволи си бегла усмивка Мадер.

Онор стисна устни. Този път отхапа малък залък от сандвича. Солта и пиперът оправиха вкуса на салатата, но нищо не беше в състояние да премахне страха, който бе свил гърлото й. Тя отпи сода от каната, изчака газираната течност да се разлее в устата й и отново преглътна.

— Вижте — каза тя. — Кайл не ми се е обаждал. Не ми е писал. Не ми е изпращал дори и трошичка от Кехлибарената стая.

— А семейството ви? — попита Елън.

— Ако те знаеха къде се намира Кайл, нямаше да ме оставят в неведение дали е жив или мъртъв, или…

Гласът й заглъхна. Тя преглътна мъчително и остави полуизядения сандвич настрана.

Изражението на Елън подсказваше, че не е толкова сигурна по отношение на клана Донован, колкото беше Онор, но не се опита да оспори твърдението.

— Защо дойде тук?

— Арчър ме помоли.

— Защо?

— Не ми каза.

Мадер промърмори нещо от сорта на шибана банда мошеници. Под раирания костюм прозираше душата на обикновено улично ченге.

Онор дори не погледна към него.

— Ти попита ли го? — запита Елън.

— Да.

— Той какво ти каза?

— Това няма значение. Не ми отговори.

— И така, ти си събра багажа като послушна малка сестричка и дотича тук, така ли? — попита саркастично Елън.

Онор се върна към първоначалната си идея: Елън, висока скала и дълъг полет.

— Да — процеди тя през зъби. — Може би на вас ви е трудно да го разберете, госпожице Консултант, но аз обичам братята си, въпреки че те често ме правят на глупачка. Такава е истинската любов. Когато обичаш някого, не изискваш от него дълги обяснения и потвърждения. Просто му помагаш, с каквото можеш, когато има нужда от теб. Това се нарича лоялност.

— Нарича се глупост — вметна Мадер.

— Само ако винаги се оказваше калния край на пръчката в ръце — не се съгласи Онор. — Засега в това отношение сме квит, въпреки че никога не бих го признала пред братята си.

— Но…

— Достатъчно, Елън — обади се Джейк откъм дневната. — Това е кланът Донован, останалата част от света да върви по дяволите.

Онор и Мадер погледнаха към дневната. Елън изпусна впечатляваща ругатня, преди да се обърне натам.

Джейк изглеждаше така, сякаш се е търкалял в кална локва.

— Какво се е случило с теб? — изуми се Онор.

— Обичам да се разхождам под дъжда.

— Следващия път вземи сапун и си изпери дрехите.

Усмихнат, Джейк мина между двамата агенти и застана пред Онор. Усмивката му не стигаше до очите. Той обхвана лицето й със студените си ръце и я целуна. Онор се вцепени, но не се отдръпна. Усещаше, че той изпраща на американските власти послание, което няма нищо общо със секса.

Беше права. И в същия момент не беше. Можеше очите на Джейк да са далечни, но под калните си джинси той беше в пълна готовност.

Дивият глад на тялото му, нежността на целувката му и вниманието в очите му разклатиха убедеността на Онор, че той вижда в нея единствено средство за достигане до Кайл. Разстроена и почти дезориентирана, уморена физически и психически от последните няколко седмици, тя се отпусна в ръцете му.

Той я целуна отново, този път по-грубо. Когато вдигна главата си, очите му бяха изпълнени със същия плам и глад, който излъчваше тялото му. Ръцете му оставяха кални следи по лицето й.

— Ти беше права — каза Мадер на Елън.

— Казах ти, скъпи — кимна тя. — Тази бавна, хищна усмивка на Джейк винаги им завърта главите.

Онор пламна. Джейк докосна устните й с жест, който бе едновременно ласкав и успокоителен.

— Съжалявам, че закъснях — каза й той, без да обръща внимание на агентите. — Ако знаех, че имаш компания, щях да се разходя по по-късия път.

— От колко време си тук? — попита Онор.

Джейк свали погледа си от щедрите й устни към гърдите, чиито зърна се надигаха бурно под бронзовия пуловер, към бедрата, които се устремяваха към него… и се усмихна.

— Елън греши. В тялото ти няма нищо невзрачно.

Онор знаеше, че не бива да се смее, не бива да се чувства поласкана, не бива да прави нищо друго, освен да, изхвърли тези трима души от живота си. Но пък знаеше, че няма да го направи. И ако трябваше да се довери на един от тях, нямаше съмнение кой щеше да бъде той.

Докато откриеха Кайл, тя беше залепена за Джейк Малори, сякаш бе изрекла тържествен обет.

„А след това?“, запита се тя безмълвно.

Отговорът дойде веднага и никак не я зарадва. После щеше да се справи с това така, както в момента се справяше с изчезването на Кайл. Можеше да понесе само едно бедствие наведнъж.

Тя си пое дъх на пресекулки и прокара пръсти по мустаците на Джейк. — Ти — каза тя дрезгаво — си много лошо куче.

— Това означава ли, че ще ме набиеш?

Изражението му изтръгна накъсан смях от гърлото на Онор.

Въпреки смеха Джейк видя пустотата в очите й и осъзна колко близо е тя до ръба. Вдигна ръката й към устните си, целуна я и се обърна към двамата агенти.

— Имате ли други въпроси?

— Или ще работите с нас — процеди Елън, — или ще извадим и двама ви от играта.

— Ако смятахте, че това ще ви бъде от полза, вече щяхте да сте го направили — отвърна Джейк. — Други заплахи?

— Върви по дяволите — озъби се Елън. — Мислиш се за Господ бог ли…

— Не, ти се смяташ за нещо подобно. Затова се вбесяваш, когато някой не се подчини на заповедите ти — той погледна към Мадер. — Имаш ли нещо да добавиш?

— Просто любопитствам. Защо не искате, да работите с нас?

— Какво те кара да мислиш, че не искаме?

— Какво? — попитаха Елън и Мадер в един глас.

— Помислете над това. И докато мислите, проверете Пьотър Резников.

Мадер погледна Елън. Тя пък гледаше Джейк, както босоног ловец би гледал изникнала от близкия храст змия.

— Какво за Резников? — излая тя отсечено.

— Ако ти разкрия моите тайни, ще ми разкриеш ли твоите? — заинтересува се Джейк.

Елън се изсмя грубо.

— Скъпи, ние двамата отдавна нямаме какво ново да разкрием един на друг.

— Бихме могли, ако не се събличаме.

Онор трепна и се загледа в краката си. Знаеше, че не трябва да се притеснява от факта, че Елън и Джейк са били любовници, но не можеше. Елън беше твърде сексапилна, за да съществува мъж, който да не изпитва съжаление, задето я е загубил. Още повече че прекрасното й тяло се управляваше от пъргав мозък.

Онор си каза строго, че това няма никакво значение. Не трябваше да се притеснява за неприятните сравнения, които можеха да изникнат в съзнанието на Джейк. Двамата с Джейк, както се изрази Елън, разполагаха с ограничено време.

— Знаеше ли, че Петя се опитва да ме купи? — попита Джейк.

— Опита ли се? — запита Елън.

— Ти как мислиш?

Тя се забави с отговора, сякаш преценяваше възможностите, в случай че отговореше или не отговореше на Джейк.

— Добре — кимна тя. — Резников не е успял да те купи и е решил да се изхитри. И какво се случи?

— Ваш човек ли е? — попита отново Джейк.

— Наш е по същия начин, по който Русия е нашата връзка с този смел нов свят.

— Неутралитет през повечето от времето, услуги от време на време и доверие по никое време — обобщи Джейк.

— Точно така. И какво се случи?

— След като не се съгласих с предложението му, намерих един от неговите хора да крие откраднати кехлибарени предмети на изкуството в моята хижа.

Онор извърна глава към Джейк толкова рязко, че косата й подскочи.

— Какво се е случило? Така ли се накаля? Добре ли си?

Джейк преплете пръстите си с нейните и ги притисна нежно. Това беше безмълвен знак да не се притеснява.

— Тези предмети, да не би да са от Кехлибарената стая? — попита стреснато Мадер.

— Не са чак толкова модерни — ухили се Джейк. — Предмети на изкуството от каменната ера. Много, много хубава изработка. Притежават качеството на музейни експонати. Единият от тях дори имаше инвентарен номер на гърба си.

Мадер извади от джоба си клетъчен телефон и започна да набира някакъв номер.

— Къде се намират в момента тези предмети? — попита Елън.

— Изпратих ги обратно на Петя с послание.

— Да, обзалагам се — яркочервеният маникюр потропваше по синята кожа на дамската чанта. Тя погледна Мадер, който говореше тихо по телефона, но не чак толкова тихо, че да не се чува.

— Забравете за това — казваше Мадер в момента. — Вече знаем, че първостепенните обекти са се върнали заедно.

Джейк се наведе и прошепна в ухото на Онор:

— Как се чувстваш като първостепенен обект на американското правителство?

Кожата по ръцете на Онор настръхна, когато дъхът на Джейк опари кожата й. Освен това съзнанието, че я наблюдават толкова отблизо, караше стомаха й да се бунтува.

— Резников все още ли яде миди? — попита Джейк. Последва продължителна тишина, докато Мадер слушаше някого отсреща.

— Остани с тях — каза той накрая. Кажи на тюлена да остане на лодката. Ще поддържаме връзка.

Онор погледна Джейк.

— Тюлен? От онези, които се хранят с риба?

— От флотските десантни части — поясни той меко, надявайки се да не му се наложи да се сблъсква с тюлена на Елън.

Мадер затвори телефона и го прибра в джоба си.

— Е? — попита го Елън.

Мадер погледна неспокойно към Джейк.

— Не се притеснявай от мен — успокои го Джейк. — Вече съм разбрал, че всеки път, когато Петя отхапва от рака си, около него се навърта някой от вашите хора. Значи вашият човек току-що ти съобщи, че в Чаудер кег са се върнали двама кални шутове и са предали на Петя онова, което той вече знаеше — никакви сделки. Отново. Що се отнася до тюлена, който се навърта около нас по ваше нареждане, той е четвъртитото, дебелокожо конте, което изстисква силите на бейлайнера всеки път, когато излезем на море.

— Джейк пропусна ли нещо? — попита Мадер.

— Само какво е казал Резников на мъжете — отвърна Елън.

— Да?

Мадер вдигна рамене.

— Беше на руски, но нашето момче каза, че Резников определено не раздава медали и не ги целува по брадясалите бузи.

Елън отново започна да потропва с нокти по дамската си чанта.

— Цялата салата от сьомга ли изяде? — попита Джейк, Онор.

— Откъде разбра, че съм правила салата от сьомга? — промърмори тя.

Той се наведе, целуна я и прошепна:

— Усетих вкуса й.

— С какво мога да те подкупя да ми направиш сандвич, докато взема един душ?

— Разкарай гостите. Вече ми писна от тях.

— Добре — Джейк се изправи. — Довиждане, Елън. — Вземи и приятеля си. Когато имам какво да споделя, ти ще научиш първа.

Ноктите на Елън останаха неподвижни. Тя го изгледа за един продължителен момент и реши, че това е най-добрата възможна сделка. Засега. Обърна се към Мадер.

— Хайде. Да видим къде е отседнала Марджи Не-знам-си-коя.

Входната врата едва се беше затворила, когато Джейк се обърна към Онор.

— Започвай да си събираш багажа — рече.

— Не искам да отивам никъ…

Спря по средата на изречението. Никой не я слушаше. Задната врата вече се бе затворила след Джейк. С ръце на хълбоците тя го наблюдаваше да се спуска по пътеката към лодката. След минута се върна с найлонов плик в ръка. Чисти дрехи, без съмнение.

Преди Джейк да стигне до вратата, Онор вече беше в кухнята и приготвяше сандвич със сьомга. Без значение колко беше изморена, сделката си беше сделка.

Но ако Джейк искаше тя да събира някакъв багаж, можеше да се справи дяволски добре и сам.