Елизабет Лоуел
Кехлибареният бряг (8)

8.

Звукът откъм двигателя на моторницата се усили, когато Джейк увеличи скоростта. Лодката подскочи и препусна през мастилено зелените морски води. Водната повърхност се вълнуваше едновременно от вятъра и прилива. Откъм носа непрекъснато се издигаха водни струи.

— Виждаш ли го вече? — попита Джейк.

— Не.

— А някакви следи?

— Лодката пръска толкова много, че не мога да бъда сигурна.

Той усили скоростта още повече.

— Какво стана с пъновете, за които ми спомена? — попита Онор през зъби.

— Тук е широко.

Тумороу връхлетя върху малка вълна и Джейк леко намали скоростта, за да омекоти удара. Онор възкликна изненадано и се подпря на таблото, когато той отново даде газ. Откъм носа се издигнаха водни струи. Джейк пусна трите чистачки — за да почисти стъклото, и уравновеси носа. Понесоха се плавно по водата.

Когато излязоха от тъмната сянка на острова, водната повърхност стана по-бурна. Лодката подскачаше по вълните. Той запази същите обороти, но я насочи така, така че носът да среща вълните под по-добър ъгъл.

— Останалите участници в шествието изостават — информира Онор.

— Не е мой проблем. Можеш ли вече да видиш четвъртата лодка?

— Не.

— Сложи си очилата.

С едната си ръка Онор посегна към бинокъла, а с другата се подпря на таблото. Вълнението правеше невъзможно фокусирането върху определен обект. След няколко минути тя свали бинокъла и се хвана за таблото с двете си ръце.

— Виждаш ли нещо? — попита Джейк.

— Не.

— Продължавай да опитваш.

— Забрави! Ако погледна още веднъж през онези стъкълца, ще повърна прекрасния ти омлет.

— Охо. Не знаех, че страдаш от морска болест.

— Аз също, докато не се опитах да фокусирам онзи бинокъл върху нещо, което подскачаше из… — тя преглътна мъчително. — Не може ли да си говорим за нещо друго?

Джейк погледна екрана на радара. Нямаше нищо. Това копеле има крака, помисли той кисело, ще трябва да има и топки между тях.

— Все още ли сме далече от тълпата?

— Да. Виждам само славния Зодиак.

— По дяволите! — Джейк забави скоростта и внезапно прекъсна безсмислената гонитба. — Не искам да причинявам това на Бил.

— Той е голямо момче. Ще го преживее — тонът на Онор показваше, че тя не изпитва особени симпатии към представителите на официалните власти, които се мъкнат подире й. — Ако не може да ни следва, да се откаже.

— Той изпълнява заповеди.

— Както всеки добър войник.

— Не е чак толкова лош, скъпа.

Тя понечи да му каже, че името й е Онор. После реши, че скъпа прозвуча по-скоро приятелски, отколкото снизходително. Все едно…

— Сигурен ли си, скъпи? — отвърна му мило.

Той я погледна изненадано и бавно се ухили. Усмивката му я накара да се запита дали не бе прекалила.

— Скъпи, а? — попита.

— Ако предпочиташ, ще те наричам лютиче.

Той се изсмя бурно.

— Лютиче! Господи! Сигурно си изкарвала братята си от кожата.

— Правех каквото можех. Когато се изчерпвах, Фейт продължаваше.

Носталгията в гласа на Онор, когато говореше за семейството си, прогони усмивката от лицето на Джейк. Това му напомняше колко е близка с тях и колко недостъпна бе за него.

— Зарязваме ли другата лодка? — попита го.

— Да.

Тя изчака, но той не каза нищо повече.

— И сега какво?

— Ще заредим.

Той не промълви и дума, докато моторницата не изостана дотолкова, че да попадне в полезрението на останалите лодки.

— Иди на носа и се приготви да хвърлиш въжето — разпореди Джейк.

Дори Онор да имаше желание да му противоречи, не би го направила. Изражението на лицето му съвсем не беше добронамерено и приятелско. Тя стъпи на планшира и внимателно се надвеси през носа: не бяха необходими въжета, за да доближи лодката към кея. И без тях Тумороу се намести като добре тренирано куче.

Пристанът се обслужваше от пъргаво момиче с дълга коса, което изглеждаше твърде младо, за да управлява лодка. То бързо завърза носа, наведе се и захвана и кърмата, така че моторницата да не може да се движи по пристана.

Онор пъргаво се отдръпна от носа и подаде въжето. Погледът й към момичето, което с няколко бързи движения около кнехта обезопаси лодката, бе изпълнен със завист. Когато служителката понечи да вземе тежкия маркуч за гориво, Джейк отвори вратата на кабината.

— Здрасти, Кайл — поздрави момичето лъчезарно. От дълго време не… А, ти не си Кайл.

Тя отново погледна името на лодката. Определено беше Тумороу.

— Няма проблем — каза Джейк и й се усмихна. — Кайл ми звучи добре.

— Той идва тук два пъти седмично да зареди гориво и кислородните бутилки за гмуркане. Или поне идваше — додаде тя замечтано. — Не съм го виждала от доста време. Предполагам, че е на почивка.

— Сигурно — изрече Джейк спокойно.

Той отправи към Онор поглед, с който сякаш й заповядваше да си затваря устата. Ако мадамата не четеше вестници, нямаше защо да я притесняват с факти от действителността.

— Хубава лодка — каза момичето, загледано в Тумороу.

— Да — Джейк пъхна ключа в капачката на резервоара и после я отви. — Поддържам я във форма, за Кайл. Реших, че ще е по-добре да заредя, преди да тръгна нанякъде. Той не ми е отпуснал безплатна консумация на гориво.

Момичето отметна дългата си, ситно накъдрена коса и отправи към Джейк усмивка, която подсказваше, че тя би му отпуснала безплатна консумация, на каквото и да е, включително и на собственото си тяло.

Онор мрачно си помисли, че да не четеш вестници си имаше своите предимства — това момиче очевидно не знаеше, че тази прическа е излязла от мода доста отдавна. Но това нямаше значение. С тяло като нейното винаги щеше да е на мода сред мъжете.

Момичето подаде на Джейк маркуча за горивото и се загледа в него, докато той сръчно го пъхна в отвора на резервоара. Разнесе се мирис на бензин.

— Тази хубавица изразходва доста гориво, ако натискаш газта — каза момичето. — Кайл, изглежда, кара с висока скорост. Налива стотина галона^[1] или повече на всеки няколко дни. Сигурно е богат.

— Оправя се някак — кимна Джейк. — Кога беше тук за последен път?

— О, преди около две седмици.

Онор едва сподави звука на изненада. Джейк дори не вдигна поглед от резервоара.

— Тогава не се задържа дълго — продължи момичето. — Остана само колкото да зареди кислородните бутилки и зодиака.

— Да зареди зодиака? — попита Онор объркана.

— Заредил е гориво за помощния двигател на тендера — обясни й Джейк.

Тя все още не можеше да проумее какво означава всичко това, но Джейк явно беше наясно.

— За какво се гмурка? — попита Онор любопитно. — Наоколо няма коралови рифове.

— Някой се гмуркат в търсене на кралски рак. Други, въоръжени с харпуни, преследват риба треска. Трети търсят морски таралежи за японската борса — момичето отново отметна коси. — Някои се гмуркат просто за да избягат от жените си: Той женен ли е?

— Кой? Кайл ли? — попита Онор.

— Да.

— Не.

Служителката явно се зарадва от тази новина и се запъти към друга лодка.

— Мислиш ли, че наистина е видяла Кайл преди две седмици? — попита Онор тихо.

— Защо ще ни лъже…

— Но…

Джейк изчака. Искаше тя сама да си направи неприятните изводи. Така нямаше да обвинява онзи, който й е донесъл лошите новини в случая Дж. Джейкъб Малори.

— Защо не ни се е обадил? — погледна го недоумяващо тя.

— Ти го познаваш по-добре от мен. Защо не ти се е обадил?

Тя замълча.

Джейк погледна циферблата, заслушан в звука на вливащия се бензин, и намали притока.

— Нещо не е наред — каза тя.

Той я погледна, сякаш искаше да й каже, че е останала без мозък.

— Току-що ли го разбра?

— Не, искам да кажа, че нещо наистина не е наред — изрече тя решително. — Едно е да имам силно предчувствие, че Кайл е на островите Сан Хуан. Съвсем друго е наистина да е бил тук и да не се е обадил на никого от нас. Защо му е да ни причинява толкова тревоги? Той знае, че го обичаме без значение какво е сторил.

Болката и объркването в гласа й накараха Джейк да потръпне. Явно тя все още не бе стигнала до най-очевидното и болезнено заключение: Кайл избягваше семейството си, защото имаше какво да крие.

Например убийство и кехлибар на стойност цяло състояние.

Джейк безмълвно затвори левия резервоар, отви капачката на десния и започна да го пълни. Хладен бриз разроши късата му коса. Носеше аромата на безбрежното море и обещание за ден на свобода и късмет. Долу, под пухкавите облаци, въздухът бе прозрачно чист. Видимостта бе неограничена, морето — спокойно. Беше прекрасен ден да се впуснеш в търсене на кехлибарено съкровище, потопено в морските води.

Джейк наливаше гориво и се питаше дали Кайл е спазил пиратската традиция, оставяйки на дъното труп да пази съкровището. Може би точно така бе намерил смъртта си мъжът с липсващите пръсти.

А може би самият Кайл е умрял, лежи на дъното на морето, погребан заедно с всичките си тайни…

— За какво мислиш? — попита Онор.

— Едва ли ще искаш да узнаеш.

— Какво общо имат желанията ми с цялата тази бъркотия? — изсумтя тя. — Питал ли ме е някой дали искам да се случва всичко това?

Джейк й подаде ръка. Изненадата, изписана на лицето й, подсказваше, че това беше последното нещо, което е очаквала от него. Все пак не се поколеба. Пое ръката му и му позволи да я притегли към себе си.

— Ще поговорим за това по-късно — каза той и дъхът му опари бузата й, — когато вятърът няма да отнася всяка наша дума право при бъбривата госпожица с големите къдрици.

Онор си пое дъх накъсано и опря челото си на неговото рамо.

— Джейк? — прошепна тя.

— Да?

— Страх ме е.

— Беше крайно време.

— Не за мен, а за Кайл.

— Страхувай се за себе си.

— Не мога да повярвам, че той… е откраднал нещо. Но предпочитам да вярвам в това, отколкото, че е мъртъв.

Джейк изпусна дълбока въздишка. Онор бе стигнала до дъното на нещата сама, без негова помощ, което означаваше, че тя няма да губи време да му се сърди, че й е казал неща, които не е искала да чуе. Сега, ако внимаваше, би могъл да спечели доверието й и да пробие здравата стена, която семейство Донован бяха изградили пред истината за Кайл, кехлибара, убийството и предателството.

Стига Онор да не откриеше преди това кой в действителност е нейният инструктор по риболов.

Тази мисъл съвсем не беше успокоителна. Джейк се надяваше, че Елън ще си държи затворена перфектно изписаната уста поне още два дни, но не разчиташе на това. Ако я натиснеха отгоре, тя незабавно щеше да премине към план Б, какъвто и да бе той. Джейк едва ли щеше да успее да реагира навреме.

Той привърши с горивото и включи вентилатора, докато Онор отиде да плати сметката. Когато се върна, тя имаше вид на човек, преживял голям шок. Огледа Тумороу по цялата й дължина, сякаш очакваше да види, че от лодката блика гориво.

— Тази сладурана, да не би да яде бензин? — попита удивено.

— Това е цената на удоволствието да се движиш бързо. Ако предпочиташ, мога да поддържам скоростта на платноходка. Ще отнеме само няколко часа да се приберем вкъщи, ако течението позволява.

— Няколко часа? — тя се втренчи невярващо в него. — С каква скорост се движат платноходките?

— Зависи от попътния вятър, теглото и дизайна. Ако използват гориво, а не разчитат само на вятъра, повечето от тях се движат с шест до осем възела.

— А ние с каква скорост се движим?

— През повечето от времето с нормална морска скорост.

— По-точно?

— О, може би около тридесет и пет мили в час, в зависимост от посоката на течението. Движим се и по-бързо, ако използваме пълните възможности на карбуратора, но това не е особено икономично.

— Радвам се, че имам тлъста кредитна карта.

— Аз също се радвам — отвърна Джейк и се сети за морската карта и за маршрутите, които бе открил в компютъра. — Ще трябва да обиколим доста места. Освен ако Кайл не ти е разказвал за някои конкретни кътчета, който е предпочитал.

— Обикновено когато заговаряше за риболов, аз сменях темата.

Джейк нямаше предвид риболова, но премълча. Онор не му помагаше особено да стесни обсега на издирването. Ако знаеше къде се намира брат й или кехлибарът, със сигурност се владееше много добре.

Изглежда, тази умна жена все още не бе стигнала до простата истина: няма начин да научи достатъчно, за да тръгне скоро сама за островите Сан Хуан. А тя се държеше така, сякаш разполагаше с цялото време на света.

Ако Елън държеше устата си затворена, Джейк разполагаше с още два дни. Имаше обаче едно голямо ако.

Той обузда нетърпението си и се зае да изкара лодката от пристана. Никоя от другите лодки не бе проявила смелостта да го последва там, но не след дълго три малки плавателни съда изникнаха от различни посоки и поеха след Тумороу, който се насочи към островите Сан Хуан.

Джейк огледа заобикалящата ги морска шир, но никъде не видя олимпика. Бейлайнерите също не се приближиха достатъчно, за да може да идентифицира хората на борда.

— Можем ли да ги надбягаме? — попита Онор.

— Вероятно, но защо да хабим гориво. Освен това рибата няма да спре да кълве.

— В какъв смисъл?

— Предполага се, че отиваме на риболов.

— По дяволите риболова — сопна се тя. — Научи ме да използвам електрониката и да управлявам лодката.

Джейк потисна яда си. Както се бе опасявал, тя все още си мислеше, че след няколко бързи урока ще се озове сама в открито море. Госпожица Донован имаше нужда от солидна доза реалност. За начало щеше да й покаже как се правят възли.

— Да управляваш, а? — изгледа я Джейк. — Добре. В шкафа има няколко излишни въжета. Донеси ми две от тях.

След минута Онор се върна със синьо и по-тънко червено въже. Погледна ги подозрително.

— За какво биха могли да служат тези малки въженца?

— За завързване на възли. Ще започнем с морски възел.

— С какво?

— Това е много важен възел. Всеки лодкар трябва да умее да го прави.

Джейк остави щурвала и взе синьото въже. Като всеки добре построен плавателен съд моторницата продължи да се носи свободно по водата, като поддържаше правилния курс. Онор наблюдаваше спокойно как Джейк хвана краищата на въжето с двете си ръце, направи бързо и неуловимо движение и се появи сложен на вид възел. За разлика от повечето възли, които бе виждала, този беше асиметричен и грозен.

В действителност морският възел силно наподобяваше носа на пиянде.

— А сега ще го направиш ти — нареди Джейк.

— Разбира се. Веднага щом се науча да ходя по водата.

— Използвай синьото въже за образец.

— Но аз…

— Без много приказки — прекъсна я рязко. — Искаше да се научиш. Аз ти го показах. Възлите са най-лесното нещо при управлението на една лодка. Докато го правиш, ще ти обясня някои основни правила, така че щом застанеш на руля, да знаеш какво да очакваш.

Онор стисна устни, погледна синия възел и се опита да направи подобен. Първият се разпадна. Вторият — също. И третият.

През това време Джейк държеше лекция за откриването на опорната точка при моторниците в сравнение с платноходките. После премина към възможностите на руля при различните вариации на скорост, баланс, вятър, вълнение, течение и при най-често срещаните комбинации между тези елементи.

Възелът на Онор продължаваше да се разпада. Тя стискаше устните си все по-силно. По бузите й избиха червени петна. Знаеше, че има добро въображение, но не можеше да си представи откъде трябваше да мине малкият възел, който придържа големия.

— Ето — рече Джейк по някое време. — Опитай нещо друго. Това е двоен възел. Използва се за свързване на две въжета. Не се изплъзва дори при синтетични материи.

Той бързо раздвижи ръцете си. Първо развали синия възел, който тя не можа да направи. После с невероятна скорост направи нов. Подаде й въжето и отново хвана щурвала.

Тя погледна невярващо новия възел. Ако това беше проектомодел, тя веднага би го изхвърлила на боклука.

— Мислех, че възлите са по-красиви — рече Онор.

— Две въжета, забързани помежду си, изглеждат прекрасно, когато имаш нужда от тях. Естетиката няма да спаси задника ти, ако красивият възел се разпадне.

Онор обръщаше възела в ръцете си и се опитваше да открие кой край на кое въже е и как двете въжета се съединяват. Точно когато реши, че е открила, Джейк отново заговори.

— Запомни: когато влизаш в залив, винаги проверявай посоката на вятъра, теченията и общото състояние на лодката, преди да акостираш. Лодката няма спирачки, така че ако се движиш прекалено бързо, трябва да поставиш скоростния лост в неутрално положение, да изчакаш няколко секунди и едва тогава да тръгнеш назад. Разбира се, при връщането на заден ход курсът ще се промени, освен ако щурвалът не е в централна точка. Запомни това, защото в противен случай можеш да удариш кърмата в кея, когато…

— Стига! — изкрещя Онор. — Говориш прекалено много и прекалено бързо.

— Майтапиш ли се? Още не съм започнал.

— Добре. Значи аз възприемам твърде бавно.

Джейк знаеше, че е виновен методът му на обучение, а не мозъкът на Онор. Но времето, което Елън му беше отпуснала, се изплъзваше като прилива.

— Ти не си бавна — скастри я той грубо. — Ти си инат. Аз също. Кой според теб е по-голям инат?

— Дявол да те вземе!

— Пробвай възела отново. Продължавай да опитваш, докато го направиш. През това време ще ти обясня как да балансираш носа на лодката при различните скорости и състояния на морето.

Онор се опита да завърже възел, докато Джейк говореше бързо и неумолимо. Резултатът беше пълно объркване, а също и страх. Страх, че просто не е по силите й да помогне на Кайл. Не се бе чувствала толкова неспособна, откакто се опита да играе футбол с братята си.

Възелът, над който работеше, се разпадна. Отново. Дори Джейк да беше забелязал, не си направи труда да прекъсне безумния поток от факти.

И това беше само началото. Колкото повече слушаше, толкова повече Онор осъзнаваше колко глупава е била да мисли, че да се научи да управлява Тумороу е като да кара ски — няколко часа, няколко падания по задник и готово.

Джейк забеляза нарастващото обезсърчение по лицето й, но не спря безмилостния поток от информация и инструкции. Дамата го бе наела да я научи да лови риба и да управлява лодка. Не бе споменала дори и дума за търсене на липсващ брат или откраднат кехлибар. За бога, възнамеряваше да й пълни главата с подробности, докато тя проумееше, че няма начин да се превърне в безупречен пилот за една нощ. Тогава нямаше да има друг избор, освен да го помоли да й помогне в нейните истински намерения.

Това едва ли щеше да отнеме много време. С всяка изминала минута ставаше все по-очевидно, че тя се бори със себе си — и с него — по въпроса за риболова и малките лодки. При други обстоятелства нейната упоритост би му изглеждала забавна. Но сега, когато знаеше, че разни коварни и безцеремонни хора се стремят към кехлибара, който трябваше да докаже невинността му, Джейк не виждаше хумор в цялата ситуация.

Времето течеше и Онор усещаше как то й се изплъзва.

— Да опитаме нещо наистина просто — обади се той. — Иди на кърмата.

— И да скоча зад борда? — попита тя иронично.

— Това по-късно, когато тренираме човек зад борда.

— Как ли пък не!

Все пак тя се обърна и излезе на кърмата. След миг Джейк си присъедини към нея и продължи да управлява лодката оттам.

— Иди до кнехта — каза той и посочи яркото хромово съоръжение, разположено на планшира.

Джейк намали скоростта, огледа се наоколо и заряза щурвала.

— Вържи твоето въже на кнехта ето така — каза й.

С невероятна скорост синьото въже се превърна в две добре оформени осмици, обвити около кнехта.

— Супер — кимна Онор одобрително. — Това е първият възел, който си направил и който не прилича на кълбо от червеи.

Въпреки нежеланието си Джейк се усмихна. Хвана отново щурвала, натисна газта и погледна през рамо. Възелът беше лесен, но не чак колкото изглеждаше. Цялата хитрост беше да направиш отделните възли така, че да лежат на една равнина, и то успоредно един на друг.

Онор скоро откри тази уловка. Да направиш осмиците беше лесно. Трудното бе да ги направиш добре. Особено когато Джейк изливаше в ушите ти поток от факти и инструкции.

— Завърти ги обратно — каза той за трети път. — Втората осмица трябва да е на една равнина с първата.

— Аз гледам от синьото въже.

— Така ли? Защо тогава възелът ти се разпада?

— Защо питаш мен? Ти си експертът.

— Добре ще е да го запомниш — ухили се той. — Сега обърни въжето обратно.

Тя погледна въжето в ръцете си.

— Защо не ме научиш на нещо полезно?

— Например?

— Как да управлявам лодка.

— Този възел е доста полезен в това отношение — обяви Джейк. — Той държи лодката завързана за кея и ти дава сигурност, че ще я намериш там, когато се върнеш.

— Защо ли Кайл не си е купил гребна лодка? — измърмори Онор под носа си. — Дори дванайсетгодишни хлапета могат да ги управляват.

— Голяма или малка, лодката се движи по вода и трябва да умееш да я завързваш за пристана — Джейк погледна към другите лодки. Все още ги следваха. И все още на твърде голямо разстояние, за да види нещо полезно. — Опитай отново с втората осмица.

Тя прехвърли възела и изтегли свободния край на въжето. За нейна изненада резултатът бе съвършен възел, точно като на синьото въженце.

— Направих го!

Първоначално той не й отговори. После избъбри разсеяно:

— Разбира се, скъпа. Всеки, който може да рисува като теб, може да направи един прост възел.

Скъпа.

Тя рязко вдигна глава. Отвори уста да му каже какво мисли за мъжете, които използват снизходителни обръщения към жените.

Не успя да изрече нищо. Беше втренчил поглед отвъд кърмата. Тя се извърна да види какво гледа.

Яркооранжев зодиак пореше водната повърхност и скъсяваше разстоянието между тях.

— Не ми казвай нищо — отсече тя.

— Хубаво.

— Нямат ли си друга работа?

— Предполагам, че не.

— Какво ще стане, ако не ги пуснем на борда?

— Нека бъдем добри граждани. Може да се появи случай, когато ще се радваме да ги видим.

— Съмнявам се.

Джейк измести погледа си от приближаващата се лодка към Онор. Смесицата от гняв и нетърпение в погледа му я изненада.

— Ти си умна жена — каза той. — Използвай мозъка си за нещо по-полезно от това да се правиш на инат.

— Говориш като Арчър, най-великия и най-знаещия.

— Забрави брат си. Забрави цялото си проклето семейство. Прекалено си заета да надничаш през рамото си от страх, да не би да те наблюдават и да счупят коравата ти глава.

— Уволнен си!

Той остави щурвала и отстъпи назад. Неуправлявана, лодката се понесе по спокойните води, все така на курса.

— Какво си мислиш, че правиш? — запита го тя.

— Изморих се да играя игрички. Заповядайте, госпожице Донован.

Тя погледна към щурвала. Както и да се наричаше, приличаше й на обикновено колело. Останалата част от лодката бе мистерия за нея, но поне от волани и скоростни двигатели разбираше.

Освен това бе в състояние да познае предизвикателството, когато се изправеше лице в лице с него.

Онор зае мястото зад покрития с тежък хром щурвал. Първото нещо, което бе научила, беше, че да управляваш лодка не бе като да караш кола. Оттук нататък тя просто не можеше да предвиди как ще реагира моторницата.

Дирята на Тумороу се превърна от права, равномерна черта в зигзагообразна линия.

— Намали скоростта — обади се все пак Джейк. — Момчетата на зодиака стават нетърпеливи.

Онор промърмори нещо, сграбчи скоростния лост и го дръпна назад. Лодката намали скоростта си толкова внезапно, че тя полетя към щурвала.

Джейк залитна, но се задържа изправен. Тъй като знаеше какво ще последва, той изпъна крака и стегна колене. Дирята на Тумороу се надигна под кърмата и се превърна в мощна вълна.

Онор извика от изненада и сграбчи щурвала, за да запази равновесие.

— Слава богу, че това е моторница — изсъска той. — Повечето лодки биха потънали при подобно спиране. Изключи от скорост.

Разтреперана, тя посегна към лоста с черната дръжка и лекичко го дръпна. Нищо не се случи. Дръпна го по-силно. Лостът помръдна малко, но звукът откъм двигателя подсказваше, че лодката все още е на скорост. Дръпна с всичка сила. Лостът подмина неутралната позиция и се плъзна към задна скорост.

Лодката продължи да се носи напред.

— Пропусна позицията — информира я Джейк. — Опитай отново. Не, не така. Просто хвани лоста и го дай по средата, на неутрална позиция.

Този път успя. Внезапно лодката спря да се подчинява на щурвала. Започна да го върти като обезумяла. Но нищо не се случи.

— Какво става? — попита разтревожено Онор. — Не мога да управлявам лодката.

— Ти си на неутрална позиция.

— Зная това. Защо лодката спря да се подчинява на щурвала?

— Когато лодката не е на скорост, щурвалът е неизползваем. Забрави ли?

Начинът, по който Онор го погледна, говореше, че не вярва на нито дума.

Джейк й отвърна с безразличие.

— В момента лодката просто се носи по течението — каза той рязко.

— Но…

— Колкото по-бързо се движиш — прекъсна я той, — толкова по-управляема е лодката. И обратно. Разбра ли?

Тя го проумя едва сега. Преди това то бе просто един от хилядите несвързани факти, които се блъскаха в главата й.

— При ниска скорост управлението е невъзможно — обобщи тя с разтреперан глас. — Ясно.

Следващото нещо, което Онор научи, беше, че подскачането по вълните я изнервя. Стомахът й се разбунтува.

— Това не ми харесва — изрече тя отсечено.

Бутна лоста и увеличи скоростта. Моторницата послушно се плъзна напред, но промени курса си под неочакван ъгъл, защото Онор бе изместила щурвала при напразните си опити да управлява лодката.

— Внимавай! — кресна Джейк.

Той се хвърли напред, сграбчи щурвала с едната си ръка и Онор с другата и завъртя моторницата точно преди да се сблъска със зодиака на бреговата охрана. От малката моторница долетяха изненадани възклицания и гневни подвиквания.

Джейк бързо овладя съда и погледна към зодиака.

— Всичко наред ли е? — извика.

Отговориха му на не особено приличен език.

— Съжалявам — извини се Джейк високо. — Онор се учеше да управлява лодката. Вече сме готови да ви приемем на борда.

Този път Конрой бе първият и единственият, който скорострелно се качи на кърмата.

— Още едно такова изпълнение, и ще спра тази лодка от движение — изгледа той гневно Джейк.

Онор заобиколи Джейк и се изправи срещу Конрой. Все още трепереше от случилото се. Но като истинска Донован в подобни ситуации тя реагираше с неподправен и буен гняв.

— Никой не се е родил научен да управлява лодки — процеди тя ледено. — Въпреки че бяхме проверени вчера, ние се държахме като добри граждани. Ако искате да ни проверявате отсега нататък, ще трябва да имате предвид моята неопитност. Не знаех, че ще се случи така. По дяволите, все още не знам какво всъщност се случи.

— Случи се това, че щяхте да се блъснете в нас.

— Да, но не зная защо.

Конрой измести погледа си от пребледнялата Онор към Джейк, който кимна.

— Тя е новачка, за първи път хваща щурвал — поясни простичко Джейк. — Не й харесваше да се носи без посока по течението и реши да натисне газта и да увеличи скоростта.

— Без да провери положението на щурвала? — попита Конрой с възходяща интонация.

— Да.

— По дяволите… — в гласа му обаче се долавяше по-скоро разбиране, отколкото гняв. Той се обърна към Онор. — Госпожо, трябва да проверя нещо незначително в документите ви за регистрация. Направете услуга на всички ни. Позволете на Джейк да управлява лодката, докато свърша и се отдалеча на поне сто ярда разстояние.

— Какво е това незначително нещо, което трябва да проверите? — запита тя.

Конрой се поколеба. Онор махна с ръка.

— Няма значение. Правете каквото искате. Искам сьомга за вечеря.

Джейк изчака Конрой да влезе в кабината и се обърна към Онор.

— Сьомга, а? Мислех, че съм уволнен.

— Обикновено изгубвам търпение, когато съм изплашена. Не исках да кажа това.

— Аз пък исках. Ти ме заблуждаваш.

— Как така те заблуждавам?

— Ти искаш да се учиш да ловиш риба и да управляваш лодка толкова, колкото и аз да карам кану на луната. Какво търсите в действителност, госпожице Донован?

Онор погледна непреклонното лице и прозрачно чистите очи на Джейк и разбра, че той няма да отстъпи. Нещо повече, инстинктът й подсказваше, че ако откриването на Кайл зависи от нейната способност да кара сама лодка около островите Сан Хуан, то брат й бе загубен.

Би могло да се каже, че има избор. Можеше да послуша Арчър и да проектира скъпи дрънкулки, докато чака мъжете да оправят някак нещата. Но можеше и просто да помоли открито този не съвсем непознат мъж да й помогне. Мъжът, на когото вярваше.

Мъжът, когото желаеше.

— Аз… — започна тя и млъкна, когато Конрой излезе от кабината.

— Наред ли е всичко? — попита Джейк без интерес.

— Да. Съжалявам, че ви обезпокоих — отвърна Конрой, без да го мисли.

— Ще се видим утре — приключи Джейк сухо.

Конрой сви рамене.

— Вероятно.

— Това означава ли, че ще сте наоколо, ако изпратя сигнална ракета?

Отегченото изражение на капитана се замени от очевиден интерес.

— Изпрати. Ще долетя веднага.

— Но на чия страна ще застанете? — попита Онор иронично.

— На страната на добрите, разбира се — отвърна Конрой.

Джейк изчака Конрой да се качи на зодиака и да отплава, преди да се обърне към Онор.

— Е? Какво търсиш? Кехлибара?

— Кайл. Само Кайл и нищо друго.

Джейк сдържа гнева си с огромно усилие. Беше толкова близо и същевременно така далеч.

Тя все още не му вярваше достатъчно, за да го посвети в тайните на семейство Донован.

— Добре — изрече той равнодушно. — По здрач ще се измъкна от преследвачите ни и ще намеря брат ти. На кой остров се намира той?

Онор погледна Джейк, сякаш бе откачен.

— Откъде да знам? Не ми е оставил следа от трошички хляб.

— По дяволите. Няма да си признаеш с добро, нали? Къде е брат ти?

— Джейк, чуй ме — явно бе на края на търпението си. — Н-е-з-н-а-м.

Той едва се въздържа да не избълва поток от руски псувни. Този език бе особено богат на ругателства. И ако съществуваше ситуация, която си заслужава да ругаеш, тази беше точно такава.

Джейк й повярва.

Никой от тях не знаеше къде се намират Кайл или кехлибарът.

— Добре — кимна той, съвземайки се бързо. — Знаеш ли нещо, което да ни помогне да открием Кайл?

Онор изпусна дълга и прикрита въздишка на облекчение. Ние. Откакто бе решила да прекара седмици в обучение как се управлява лодка, без да се приближи до истината за Кайл, душата й тръпнеше в страх от неизвестното.

Знаеше, че брат й има нужда от помощ. Беше сигурна в това. Но нямаше идея как да му помогне. С Джейк до себе си имаше далеч по-големи шансове да го открие.

— Значи ще ми помогнеш? — попита тя.

— Настоявам — отвърна той иронично.

— Разбира се, ще ти плащам, сякаш наистина ме учиш да ловя риба и да управлявам лодка.

— Аз наистина ще те уча.

— Какво?

— Да ловиш риба и да управляваш Тумороу.

— Но това не ме интересува.

— Добре. Отказвам се от риболова, но не и от управляването на лодка.

— Защо?

— Ако нещо се случи с мен, ще трябва ти да я караш. Споразумяхме ли се?

Тя си пое дъх и подаде дясната си ръка.

— Споразумяхме се.

Ръката, която пое нейната, бе бавна, мъжествена и много топла. Също като усмивката му.

— Поздравления, скъпа! Току-що си нае инструктор по риболов и управление на лодки. Отново.