Елизабет Лоуел
Кехлибареният бряг (12)

12.

Беше все още тъмно, когато Онор се пробуди. Будилникът мълчеше, но инстинктите й крещяха.

Звуците, наподобяващи дращене, долитаха до слуха й с ужасяваща яснота. Струваше й се, че някой се опитва да пъхне ключ във входната врата. Сърцето й учести ритъма си.

Кайл?

Ами ако не беше…

Внезапно тя осъзна, че не беше поставила резето, преди да заспи.

Неясните звуци продължаваха. Кожата й настръхна. Имаше ужасяващото чувство, че този, който се опитва да влезе в къщата, не беше брат й.

Една част от нея искаше да се завие през глава и да се престори, че изобщо не е тук. Друга част от нея искаше да крещи.

В крайна сметка не направи нито едното, нито другото. Като се опитваше да не вдига много шум, Онор се измъкна изпод завивките и пристъпи боса към вратата на спалнята. Тя беше леко открехната, само колкото да се сменя въздухът в стаята.

От трапезарията в спалнята нахлуваше хладна струя въздух. Входната врата беше широко отворена. На лунната светлина се открои силует, който се вмъкна вътре. Беше човешка фигура.

Долетя лъч светлина от малко джобно фенерче. Светлината се насочи към бюрото на Кайл. Когато силуетът се наведе и започна да отваря чекмеджетата, отразената светлина разкри само черна маска за ски, тъмно яке и кожени ръкавици.

Онор бе обзета от страх и ярост. Тази комбинация я замая. Замая я самата мисъл, че крадецът вече беше вътре. Тя мълчаливо се отдръпна от вратата и отиде до прозореца. Новата ключалка не издаде звук, когато я отвори, но старата дървена рамка изскърца. Звукът беше далеч по-силен от дращенето преди малко.

Онор бе обхваната от страх да не бъде заловена от натрапника. Тя се оттласна с цялата си тежест и скочи през прозореца. Залитна, когато докосна твърда земя, но бързо възвърна равновесието си и се затича към пристана.

Не знаеше, че е крещяла името на Джейк, докато не го видя да тича към нея откъм кея. Беше в адамово облекло.

— Онор, какво става?

— М-мъж. В къщата. Той…

— Въоръжен ли е? — прекъсна я задъхано.

— В-видях само джобното му фенерче.

— Заключи се на лодката. Не отваряй вратата, докато не видиш мен.

— Но…

Беше прекалено късно. Джейк вече се бе втурнал към къщата. За разлика от нея той не се възползва от лунната пътека. Придържаше се към сянката. Когато стигна до къщата, входната врата беше широко отворена. По цялата веранда бяха разпръснати листове хартия. Отвътре не се чуваше никакъв звук.

Джейк се наведе и рязко влезе през отворената врата. Наострил слух, той хвърли бърз поглед на стаята. Пистолетът в ръката му олицетворяваше тъмните сили на нощта.

Дори на слабата лунна светлина къщата изглеждаше така, сякаш през нея бе преминал тайфун. В момента въпросът беше дали влезлият с взлом все още се навърташе наоколо, или бе избягал през входната врата при писъците на Онор. Ако беше умен, щеше да избяга. Но Джейк знаеше, че измишльотините оказват лош ефект върху мозъчните клетки. Направо ги стопяваха.

Джейк се плъзна тихо по стените на стаята, докато стигна вратата на спалнята. Тя беше открехната. Ритна вратата достатъчно силно, за да се хлопне в стената или в някой, който се крие зад нея. В момента, в който голата му пета докосна вратата, той се отдръпна настрана и зачака. Чуваше единствено звука от собственото си сдържано дишане.

Тогава дочу откъм пътя звука от запалване на двигател. Вероятно беше натрапникът. Но не можеше да бъде сигурен.

Джейк изруга наум и грабна някаква тежка книга, която се намираше сред безразборно разхвърляните предмети по пода. С едно движение на ръката си я запрати силно в стаята. Преди книгата да се приземи на пода, той нахълта приведен вътре и обходи всяко ъгълче с насочен пистолет.

Нямаше никого.

За да бъде съвсем сигурен, Джейк обиколи къщата. После прегледа и отвън. Почти беше приключил, когато дочу тихи стъпки зад себе си.

Джейк се отдръпна в прикритието на дълбоката сянка и зачака със затаен дъх. Беше деветдесет и седем процента сигурен кой се приближава, но останалите три можеха да бъдат фатални. След като си пое дъх няколко пъти, той съзря някакъв силует. Хвърли се към него толкова безшумно, колкото беше изчаквал до момента.

Онор би изкрещяла, но ръката му бе здраво притисната към устните й. Би искала също да хапе, но пръстите му бяха събрани така, че не можеше да ги достигне. Искаше й се да го ритне, но той я държеше така, че не можеше дори да помръдне. Искаше да побегне, но краката й висяха на разстояние шест инча от земята.

— Следващия път, когато ти кажа да стоиш някъде, ще бъде по-добре наистина да останеш там — изръмжа той грубо в ухото й.

— Ммм!

— Това извинение ли е? — попита я и отпусна ръката си.

— Слушай, арогантен…

Ръката му отново стисна здраво устните й.

— Не, ти слушай. Тук очаквах да видя само и единствено крадец, който може и да е въоръжен. Трябва да си адски благодарна, че не съм човек, който изпразва пистолет в тъмнината само защото е видял някаква движеща се сянка. Можех да те убия. Сега разбираш ли?

Онор замръзна. Разбираше, и то прекалено добре.

— Хубаво — промърмори Джейк.

Махна ръка от устата й и я спусна на земята. Можеше да посочи точния момент, когато тя забеляза пистолета му. Дъхът й се накъса и Онор го погледна рязко.

— Не се притеснявай, не е зареден — каза й. Почувства как гърдите й се повдигат под ръката му и хубавият й задник се отърка в бедрото му. Но не каза нищо. Струваше му се, че тя не би искала да го чуе от устата му.

— Аз… аз съжалявам — изхълца Онор. — Не можех да чуя нищо и се притесних, че може да си ранен.

— Само кракът ми.

— Какво? — тя бързо коленичи. — Къде? Не виждам никаква кръв.

Дишането на Джейк стана тежко и учестено. Косата й докосваше кожата му. Ако помръднеше главата си само с един-два инча, щеше да докосне нещо далеч по-чувствително от голото му бедро.

Сърцето му заблъска лудо в гърдите. При това положение тя не трябваше изобщо да се движи. Мъжествеността му се надигаше към нея като сляпа нощна пеперуда към горещ пламък.

— Джейк — каза Онор и вдигна погледа си. — Къде… о!

— Не се притеснявай.

— Защо? И той ли не е зареден?

Той се изсмя гръмко и отстъпи назад.

— Иди да видиш дали липсва нещо.

— Оттук не ми изглежда нещо да липсва — промърмори тя под носа си.

— Ако не искаш да те просна по гръб в прахоляка, марш в къщата.

Тя скочи на крака, объркана от това, което чу.

— Извинявай. Малко съм изплашена.

— Аз също.

— Ти? Изплашен?

Той изръмжа.

— Ако нещата продължават по този начин, ще започна да спя с обувки.

Онор потръпна в знак на безмълвна симпатия, когато Джейк се затътри по пътеката към лодката. Тя самата усещаше пареща болка в крака си, откакто бе тичала боса към кея.

Макар да знаеше, че къщата е празна, тя се поколеба, преди да влезе вътре. Кръвта й все още кипеше и я караше да трепери. А може би това се дължеше на температурата на въздуха през нощта. Досега не беше забелязала, но ризата, която бе облякла на лодката — тоест ризата на Джейк, — съвсем не я предпазваше от бриза. Под тениската, с която спеше, гърбът й беше съвсем студен.

А ръцете й бяха дори още по-студени. Не можеше да нацели ключа за осветлението до вратата. Когато най-после успя, й се прииска да не беше. Уютната малка стаичка беше обърната наопаки.

Едва сега Онор осъзна, че звуците, които бе дочула, не бяха причинени от дращене по ключалката на входната врата, а от натрапник, който тършува из стаята. Мисълта, че тя беше спала, докато някой систематично бе претърсвал помещението на по-малко от петнадесет фута от леглото й, наистина я разтърси. Тя притисна корема си с ръце и преглътна мъчително.

— Мислех, че тази риза е моя — промърмори Джейк.

Онор издаде звук, сякаш някой я беше ударил. Коленете й се разтрепериха.

— Онор? Скъпа?

Тя понечи да каже нещо, но не успя. Опита се да запази самообладание, докато кръвта й бушуваше и й се искаше да повърне.

— Спокойно, миличка — додаде той. — Той нарани ли те?

Тя поклати глава.

— Следшоков синдром — промърмори мъжът тихичко, с облекчение. — Не се притеснявай. Няма да продължи много дълго. Само ти се струва така. — Сложи резето и отново се обърна към нея. — Дишай през носа и издишвай през стиснати зъби. Това ще спре гаденето.

След известни усилия Онор се съвзе. Докато Джейк обиколи стаите, за да се увери, че всичко в къщата е наред, тя вече бе преодоляла гаденето. Но все още трепереше. Щом отпуснеше зъбите си, те започваха да тракат.

Като продължаваше да я наблюдава със загриженост, Джейк коленичи и запали огън в малката камина.

— Ела тук — каза й той, щом пламъците затанцуваха. — Ще ти помогне да се стоплиш.

— Н-не мога.

Той не се изненада. Като виждаше как треперят краката й, беше истинско чудо, че все още се държи права. Джейк придърпа стария фотьойл към огъня, взе някакво одеяло от спалнята и се върна при нея.

— Не се стряскай — рече й с тихо. — Сега ще те повдигна.

Въпреки предупреждението тя подскочи, когато той я вдигна на ръце.

— Всичко е наред. Няма да те нараня, скъпа. Просто ще те занеса до огъня.

Дъхът й се, накъса, но тя се отпусна в ръцете му. Бузата й, опряна в голото му рамо, беше почти студена. Когато той понечи да я остави на стола, тя здраво обви ръце около врата му. Джейк се поколеба за миг, после седна заедно с нея.

Не можеше да я загърне в одеялото, ако не го пуснеше, но тя явно нямаше такова намерение. Кожата й беше тебеширено бяла. Очите й бяха сухи и гледаха диво. Все още трепереше. Джейк разстла одеялото върху тях, доколкото му беше възможно.

— Адреналинът е много интересен наркотик — избъбри той. — Особено ако не си привикнал към него. Разтърсва те като огромна океанска вълна.

Тя издаде звук, който можеше да се приеме като съгласие.

— Когато адреналинът засегне хората — продължи Джейк, — някои от тях замръзват и остават неподвижни. Те не могат да викат или да бягат дори ако животът им зависи от това. Други крещят толкова силно, че дори твоят будилник бледнее пред тях.

Онор се опита да се усмихне. Устните й се изкривиха в нещо, което не приличаше много на усмивка, но Джейк го прие като най-големия подарък на света. Сега тя трепереше все по-малко и все повече се накланяше към него. Кожата й, опряна в неговата, вече се затопляше.

— Във всички случаи — додаде той, — дали ще стоиш неподвижен или ще крещиш, дали ще се криеш или ще бягаш, изборът обикновено не е съзнателен. Тялото ти решава, ти само изпълняваш. А когато кризата отмине, усещаш само прилива на адреналин и мисълта, че няма къде да отидеш. Така че оставаш там прав и трепериш или крачиш във всички посоки и трепериш, или повръщаш и пак трепериш.

— Откъде… — гласът на Онор пресекна. Опита се да навлажни сухите си устни с пресъхналия си език. — Откъде знаеш?

— Както обикновено. Минал съм оттам. Дори имам риза за доказателство.

— Къде е тя? — попита Онор и потърка бузата си в голите му гърди.

— Ти я облече.

Онор се засмя и продължи да се смее. Знаеше, че Джейк не е казал нещо чак толкова забавно, но не можеше да се спре. Тя се опита да му обясни или да се извини, или просто да изрече името му. Но гласът й се губеше в смеха, който не можеше да контролира.

— Всичко е наред — погали я по бузата той. — Не се опитвай да го потискаш. Това е най-безболезненият начин тялото ти да изпусне парата.

Притисна я още по-близо до себе си и я задържа така, докато емоционалната й възбуда се уталожи и се превърна в накъсано дишане. Най-сетне дишането й се уравновеси и треперенето я отпусна. Тя пое дълбоко въздух и издиша толкова силно, че разроши косъмчетата на гърдите му.

Тялото на Джейк подаде сигнал за тревога. Съвестта му — също. Опасността беше за някои хора първокачествен афродизиак. Онор можеше да е една от тях, а той щеше да е егоистично, безчувствено копеле, ако се възползваше от това.

Обаче му се искаше. Това беше проблемът. Отдавна беше свикнал с ефекта от притока на адреналин, но така и не успя да привикне с неуместното си влечение към Онор Донован.

Джейк внимателно се отмести, като се опитваше да увеличи разстоянието между телата им. Тя го последва, както водата следваше гравитацията — съвсем естествено и напълно неконтролируемо.

Той посъветва съвестта си да си гледа работата. Онор беше голямо момиче и можеше сама да реши дали, кога, къде и как да си намери любовник. В случай че отговорът беше тук и сега, той бе налице, безрезервно съгласен и съвсем способен да се справи. Джейк притисна Онор още по-плътно към тялото си.

— По-добре ли се чувстваш? — попита я с дрезгав глас.

— Да, но… — тя въздъхна отново. — Винаги ли е толкова лошо? Чувствам се като пълен идиот.

— Свикваш след известно време.

— Да се чувстваш като идиот ли?

— С това също.

Онор се засмя тихичко. В момента й беше приятно, не се чувстваше на ръба на истерията.

— Има ли други уроци, които си научил в долнопробните заведения — попита го тихо.

— И на други места. Първите случаи, в които попадаш в опасност, е най-лошо.

— А след това не е голяма работа?

— След това не е нищо ново. Реагираш, но не много силно. Искаш ли малко вино или бренди, за да успокоиш нервите си?

— Стига да не е нужно някой от нас да става. Тъкмо започвам да се стоплям.

Джейк вече беше повече от затоплен. Беше му приятно да усеща бузите на Онор до голите си гърди и горещия й дъх като копринена четка по кожата си. Още повече му харесваше да усеща бедрата й притиснати в скута му. А най-добре щеше да бъде, ако беше все още гол, но се бе оказал по-умен. Все пак не чак толкова умен; беше облякъл джинсите си, преди да се върне в къщата. Може би ако я помолеше много мило, Онор щеше да му даде ризата, която беше облякла. А също и тениската отдолу.

— Джейк?

— Да?

— Този… Това същество… Бил е тук, докато съм спяла. Можеше…

— Опитай да не мислиш за това — прекъсна я Джейк.

— Опитай да не дишаш — отвърна му тя.

— Добре.

С тези думи той сведе устните си към нейните. Искаше му се да бъде нежен, внимателен, търпелив и всичко онова, което се предполагаше, че трябва да бъде един мъж, който целува за първи път жена с идеята да я прелъсти. Но дори и да беше, търпението му щеше да се изпари, щом вкусеше устните й. Тялото му пулсираше от сексуален заряд от първия път, когато видя Онор.

Със скоростта на горящ фитил целувката премина от обикновено докосване в груба страст. Онор не се възпротиви. В момента тя откриваше, че никога не се е нуждаела от нещо друго, освен от горещото тяло на Джейк, от ненаситния му език, нахлуващ жадно в устата й, от топлината на ръцете му, плъзгащи се по цялото й тяло от раменете до бедрата и обратно, притискащи я плътно към него.

Тя отговори на глада на тялото му с глад, на страстта — със страст, спускаше ръцете си по тялото му с волност, която би я шокирала, ако изобщо можеше да разсъждава. Но не можеше. Беше се оставила на чувствата, а онова, което чувстваше в момента, я караше да се разтапя В ръцете му като тежка коприна.

Когато най-сетне той откъсна устните си от нейните, тя лежеше по гръб, бедрата й бяха сключени около грубата материя на джинсите му, а от гърлото й излизаха странни дрезгави звуци. Гореща, сексапилна и дръзка, тя започна да се търка в него, докато огнената й страст проникна през джинсите дълбоко в него.

В момента, в който Джейк бръкна в джоба си за презерватив, му мина през ума, че би трябвало да намали темпото и да даде на Онор шанс да размисли. Но никак не му се искаше. Не знаеше дори дали изобщо би могъл да се спре. Чувстваше огромна нужда от нея.

Точно когато Джейк се опитваше да си наложи малко самоконтрол, тя се притисна в набъбналия му член. Той спря да мисли. Едва успя да се въздържи, за да си сложи презерватива, преди да потъне в горещото кътче между бедрата й. Тя му пасваше по-добре от висококачествения кондом, беше по-топла и по-уютна.

Той простена и навлезе в нея толкова дълбоко, колкото беше възможно.

Но това не му беше достатъчно. Беше тясна и влажна и му се струваше, че ще полудее, ако не я обладае докрай.

Онор издаде приглушен звук и се опита да игнорира всепоглъщащата мисъл, че Джейк се намира вътре в нейното тяло. Сексът никога не беше представлявал приятно изживяване за нея. Това бе едната от причините да го опита само няколко пъти.

— Джейк?

— Спокойно, скъпа. Поеми си дълбоко въздух и издишай.

— Не мога. Не си ми оставил никакво свободно пространство!

— Разбира се, че има още пространство — Джейк захапа нежно долната й устна. Тя си пое рязко въздух, после издиша на пресекулки, когато той плъзна езика си по устата й като котарак, който ближе сладолед. — Видя ли?

Не беше сигурна какво точно е трябвало да види. Знаеше само, че той я изпълваше по начин, който я караше да се чувства неспокойно. Но съвсем не й беше неприятно. Не и този път. Това нямаше нищо общо със спомените й, където неудовлетворението и разочарованието в секса я отегчаваха и я правеха нетърпелива всичко това да приключи по-скоро.

— Продължавай — изхриптя тя. — Вече съм добре.

— Да си добре не е съвсем достатъчно.

Джейк се помръдна само колкото да пъхне ръката си между прилепналите им тела и започна да прави кръгообразни движения по стегнатите й, чувствителни устни, които го обгръщаха, докато тя потръпна, а пръстите му разпалиха знойна страст дълбоко в нея. Притисна влажното късче плът с ръката си и започна да го търка. Дъхът й отново се накъса и между тях се издигна гореща вълна от страст.

— Сключи краката си около мен — прошепна й той, а гласът му беше почти пресекнал.

— Но…

Гласът на Онор заглъхна при невероятното усещане, което възбуждаха неговите пръсти в нея. Бедрата й се повдигаха жадно отново и отново, търсеха го, плъзгаха се по тялото му, жадуваха всяка частица от него.

Той се опитваше да не губи контрол, докато потъваше дълбоко в нея. Каза си, че трябва да намали темпото, да я отведе заедно със себе си на върха, но вече беше твърде късно. Цялото му тяло се изопна като струна, когато стигна до края с мощ, която го накара да крещи през зъби.

Обгърнала здраво тялото му с ръце, Онор притискаше Джейк плътно към себе си. Вълните на неговото удоволствие разпръснаха сладки тръпки дълбоко в нея, както се разстилаше първият слънчев лъч при зазоряване. Чувството бе толкова ново за нея, колкото и удоволствието от това да прегръща мъж, потънал дълбоко в нея. Тя установи, че й харесва тежестта на Джейк върху нея, силното му тяло, съвсем отпуснато върху нейното, накъсаното му дишане, което постепенно се уравновесяваше, кожата му, гладка и хлъзгава при допира на нейните ръце.

Без сама да разбира защо, Онор извърна глава, вкуси солената му кожа и го ухапа по рамото не особено нежно. Тя усети тръпката, която премина в отговор по тялото му. Сладката отмала се смени, с напрежение. Той зарови глава във врата й и й върна любовната закачка.

Онор отново бе обхваната от странните, неповторими усещания. Тя се раздвижи неспокойно. Джейк я захапа отново, този път по-силно. Заля я гореща вълна. С приглушен звук тя се изви в дъга и се отдаде на невероятното удоволствие, което й доставяше устата му, заровена във врата й. Той облиза горещата й кожа и леко се отърка в бедрата й. С всяко негово движение невероятните усещания у нея се разрастваха, докато в един момент тя вече не можеше да диша.

— Джейк? — прошепна Онор, без дори да осъзнава, че говори.

— Знам. Ще се погрижа за това.

Преди тя да успее да го попита какво има предвид, той се отмести от нея и отново се протегна към джинсите си.

— Не — каза тя и стисна здраво ръката му, като си мислеше, че според него тя иска да спре.

— Да не би да искаш ти да ми го сложиш този път?

Онор не знаеше какво иска. Известно време тя дори не проумя за какво говореше Джейк. След това грабна кондома, отвори го, погледна към него, а после към Джейк. С любопитство, което никога не бе проявявала към мъжете, тя прокара пръста си по цялата дължина на набъбналия му член. Беше гладък, но не и мек и съвсем не бе студен при допир.

— Кехлибарения мъж — изрече тихо тя. — Камък, който гори.

Той рязко си пое дъх при думите й и деликатното, изучаващо движение на пръстите й.

— Изглежда, преимуществото на това да свършиш бързо като тийнейджър е бързото възстановяване.

— Какво имаш предвид? — попита Онор, без да го погледне. В момента откриваше, че харесва всички белези на неговата мъжественост. И не само ги харесваше. Тя беше запленена от своя кехлибарен любовник.

— Знам, че не ти доставих удоволствие — промърмори той.

Това прикова вниманието й.

— Какво искаш да кажеш? Ти ми достави повече удоволствие, отколкото някога съм получавала от секса.

Джейк се втренчи в нея за миг, опитвайки се да укроти бесния тласък на кръвта си. Трябваше да пести силите си за онова, което предстоеше. Желаеше я толкова, колкото и първия път. После осъзна с удивление, че и желае дори повече.

— Знаеш ли — каза той и се протегна към Онор, — мислех си, че втория път ще ми бъде по-лесно, че ще имам повече търпение и няма да се притеснявам да не свърша твърде рано, твърде късно или пък изобщо да не успея. Но съм сгрешил.

Тя премигна.

— Нещо не проумявам.

— Сигурно.

Усмивката му беше бавна и изразителна. Тя изопна сетивата на Онор до крайност.

— Обясни ми тогава — прошепна му тя.

— Сложи ми това нещо, скъпа. Понякога думите не вършат никаква работа.

Тя го погледна косо и се залови да постави презерватива на мястото му. Не беше достатъчно опитна, за да се справи бързо, но Джейк не се оплакваше. Просто я наблюдаваше с изгарящ поглед. Когато най-сетне привърши, Онор го погледна в очите.

— И сега какво? — попита го.

— Сега ще направя това, което ми се искаше да направя, откакто твоят будилник прекъсна единствения ми опит да се избръсна за последния месец.

Той плъзна ръцете си по прасците на краката й и продължи да ги милва, докато краката й се разтвориха под нежните му ласки. Тя издаде звук на изненада, когато той се наведе и вкуси от нея, сякаш беше някакъв екзотичен десерт. Онор изрече задъхано някаква дума, в която той успя да разпознае своето име.

— Не се притеснявай за, нищо — прошепна й Джейк, притискайки горещата й плът с езика си. — Това е за мен.

Тя не знаеше какво иска да каже той, докато невероятното удоволствие, което изпитваше, отстъпи място на остри, изгарящи тръпки, които я изведоха до неподозирани висоти за пръв път в живота й. Когато й се стори, че не може да понася повече вибриращото, жестоко, неустоимо напрежение, тя го помоли да спре сладкото мъчение. Той се засмя и пъхна дългите си пръсти в нея, като продължаваше да ближе сладкия възел на нейното желание. Внезапно не й остана нито глас, нито думи, само екстаз, и то толкова неочакван и така вълнуващ, че тя би крещяла, ако можеше да си поеме въздух.

На върха на оргазма й Джейк навлезе в нея и я отнесе още по-високо, учейки я с всеки тласък на тялото си, че тя притежава скрити запаси от чувственост и сила, за чието съществуване дори не бе подозирала. Но и той самият се учеше на нещо. Неподправената искреност на нейните реакции докосна струните на сърцето му и го доведе до нови висини, придаде нова наситеност, нови възможности на изживяването.

Накъсаните й думи на страст и обич го доведоха до края. Последната му съзнателна мисъл беше, че е глупак да отдава и да получава толкова много от жена, чиято любов щеше да се превърне в омраза веднага щом узнае истинската му самоличност.

 

Няколко часа по-късно Джейк беше на път да разбие будилника на Онор в стената. Псувайки на някаква нелепа смесица от руски и английски, той потърси пипнешком крещящото чудовище, накара го да замлъкне с едно движение на китката си и отново се зави.

Онор промърмори сънено нещо и се притисна в горещото тяло на Джейк. Той сключи ръцете си около нея и погледна през прозореца. Все още нямаше и помен от утринни лъчи.

— Събуждай се, скъпа — каза той и нежно я захапа по ухото. — Време е да ставаме и да отиваме на риболов.

Една топла ръка се спусна от гърдите към корема му и още по-надолу. Той едновременно усети и дочу смеха й, когато го докосна.

— Риболов, а? — изкиска се тя. — Аз залагам на тази въдица. Имаш ли идея какво ще хвана?

Той преглътна тежко.

— Онор…

Тя издаде приглушен звук, който приличаше на смях, но всъщност беше чисто женско задоволство при мисълта за онова, което държеше в ръката си.

— Скъпа — изрече накъсано той, — ако продължаваш така, ще прекараме деня по същия начин, както и нощта.

— Обещания, обещания…

Джейк реши да се възползва от последната си искрица здрав разум. Отмести ръката й, поднесе я към устните си и я целуна доста настървено.

— Не мисля, че това е добра идея — сгълча я кротко той.

— Защо не?

Той плъзна пръстите си към ароматния център ма нейната женственост.

— Защото мога да се обзаложа, че това място е възпалено — той я докосна внимателно. — Прав ли съм?

Дъхът й изсвистя, а тялото й се разбуди и се напрегна, припомни си изживяния екстаз и поиска още и още.

— И да, и не — въздъхна тя. — Вярно е, че съм малко разранена, но все пак идеята е хубава.

Джейк неохотно се отдръпна от топлото кътче, в което копнееше да потъне.

— Ще ти дадем известно време, за да се възстановиш.

— Колко време?

— Няколко дни.

Ужасеното изражение на лицето й едновременно го примамваше и очароваше.

— Твърде много време — отвърна му тя.

— Не искам да те нараня — каза той простичко. — Мога да почакам.

— Досега съм прекарала живота си в очакване. Не искам да чакам повече.

Той се засмя и дръпна кичурче от разрошената й коса.

— Това означава ли, че не съм те отегчил?

— Да си ме отегчил? Господи, какво говориш — възкликна тя, припомняйки си изминалата нощ. — Всъщност аз казах, че сексът е отегчителен, нали?

— Да.

— Ти си изключението, което потвърждава правилото — Онор се усмихна накриво. — Ела при мен и бъди изключителен.

Джейк се наведе към устните й и си каза, че би могъл да я целуне, да я помилва и да й достави удоволствие, без да я обладава.

Онор беше на път към върха, когато телефонът иззвъня. Тя издаде приглушен звук на неодобрение, но телефонът не спря да звъни. Джейк вкуси за последно примамливите й устни и ей наложи да се отдръпне от нея.

— Защо не включи телефонния секретар? — попита я.

— Кога трябваше да го направя? Не си ме пуснал да изляза от леглото дори за миг. И обратното.

Джейк се засмя и я целуна толкова настоятелно, че тя се понесе към върха на екстаза.

Телефонът продължаваше да звъни.

— Иди и го вдигни — каза й. — Аз ще запомня докъде сме стигнали.

Отново се чу телефонен звън. Тя грабна слушалката, защото реши, че това е единственият начин да го спре.

— Имате ли представа колко е часът? — процеди Онор през зъби.

— Мисля, че да! — отвърна Арчър толкова гневно, колкото беше и самата тя. — Какво си мислиш, че правиш в къщата на Кайл, след като ти казах да се махаш оттам?

На лицето й се изписа удивление при вида на Джейк, който се бе разположил между краката й съвсем готов.

— Ти не искаш и да знаеш какво правя, Арчър.

Тялото на Джейк се напрегна.

— Права си — отвърна брат й. — Всичко, което искам да знам е, че си разкарала задника си от онзи град.

— Няма да стане. Оставам.

— Онор, чуй какво ще ти кажа. Изчезвай оттам веднага.

— Позволи ми да отбележа, че няма как да ме накараш да изпълнявам заповедите ти. Аз съм тук, ти си там, а животът е суров навсякъде.

— Поне изслушай причините…

— Писна ми да слушам твоите заповеди — прекъсна го тя с прозявка. — Кажи нещо по-смислено. Слушам те.

Последва напрегната тишина.

— Мамка му!

— Е, това наистина е доста смислено, големи братко. Ще трябва ли да изслушам и други бисери на твоята мъдра мисъл. Може би лайняна история? Или прозаичното по дяволите?

— Онор, това не е смешно!

— Съжалявам, но имаш нелепо чувство за хумор. Виждаш ли, аз говоря само смислени неща. Освен това съм доста вежлива.

Джейк потисна смеха си в бедрото й, но това още повече го приближи до голямото изкушение. Той си спомняше съвсем ясно докъде бяха стигнали.

Онор преглътна мъчително. Той я докосваше по най-възбуждащия възможен начин, оставяше с езика си горещи следи по кожата й и лекичко гризеше хладната й плът.

— Добре — изрече рязко Арчър. — Не искаш да те плаша, но ти не ми оставяш никакъв избор. Чувам разни слухове, че някои много неприятни личности преследват Кайл и откраднатия кехлибар.

— Мислиш ли, че са открили Кайл? — попита тя, като отново се притесняваше преди всичко за брат си.

Джейк прекъсна чувствената си игра. Страхът в гласа на Онор бе последван от внезапно напрягане на тялото й, което нямаше нищо общо с надигащото се желание.

— Не знам — отвърна Арчър с глас, пресипнал от неприятната мисъл. — Знам само, че го преследват.

— Но защо им е да си създават толкова проблеми заради някакъв кехлибар, който лесно може да се възстанови с няколко посещения на мините?

— Не е толкова просто.

— Слушам те.

— Нямам време да те посвещавам в суровата, кървава същност на един народ, който живее в рамките на огромна бивша империя. Приеми думите ми на доверие. Докато си там, ти си в опасност. Изчезвай.

— Вярвам ти, но…

— Без но — прекъсна я той. — Времето позволява да излети самолет.

— Какъв е проблемът? Мислиш ли, че Кайл е тук?

— Мисля, че някой трябва да е там.

— Няма проблем, аз съм тук.

— По дяволите, не ме ли слушаш? Искаш да си на фронта! Хората, които преследват Кайл, не са набожни, привързани към майка си типове.

— След странните телефонни обаждания реших, че лодките, които ме преследват и…

— Лодки? — прекъсна я Арчър мигновено. — Да не би да си излизала с Тумороу?

— Да. Мисля, че Кайл…

— Луда ли си? — прекъсна я той.

— Аз съм твоя сестра. Това какво означава?

Арчър се вбеси.

— Нямаш и най-бегла представа как да управляваш лодката. Не е твоя работа да се занимаваш с…

— Наех човек — прекъсна го тя на висок тон.

— За какво?

— Да ме научи да управлявам лодката.

Джейк се опита да не се напряга, но не успя. Не че Онор щеше да забележи. Тя вече бе изпъната като струна.

— Поиска ли препоръки? — попита Арчър.

— Да — това беше самата истина. Беше поискала. Но не получи. — Джейк е много добър навигатор. Знае всичко за моторниците и ме научи как да използвам морската карта на Кайл. Вчера минахме по доста запаметени маршрути.

— Да не би да вършиш това, за което си мисля?

— Да търся Кайл? Разбира се. Може да съм твоя сестра, но не съм съвсем луда.

— Онор, чуй ме, моля те. Това е прекалено опасно.

— Джейк умее да се грижи за себе си — той умееше да се грижи добре и за нея, но тя реши, че Арчър едва ли щеше да оцени това откритие по достойнство.

— Този Джейк има ли фамилия?

— За да накараш детективите на Донован интернешънъл да го проучат?

— Джейк чий? — беше единственият отговор от страна на Арчър.

— Малори.

Последва наситена тишина. На Онор не й хареса това. Тя познаваше затишието пред буря в семейство Донован.

— Сигурно е висок около шест фута, движи се като боец, има светли очи и тъмна коса, белег на едната вежда и по-малък на устата? — попита Арчър меко.

Онор почувства, че стаята се сгромолясва върху нея. Не знаеше как се движи боец, но останалото съвпадаше.

— Да — прошепна тя.

— Ах ти, малка глупачке! Това е човекът, който обвини Кайл. Може би е дори неговият убиец. Махай се от къщата и не се връщай повече там.