Елизабет Лоуел
Кехлибареният бряг (17)

17.

— Завий тук — каза Джейк. — Отиваме в моята хижа.

— Ти може и да отидеш — сопна се Онор, пренебрегвайки инструкциите му, — но аз се връщам в къщата на Кайл.

Той извърна глава и я погледна. Упоритата й брадичка бе извита напред, сякаш искаше да посрещне настъпващата тъмнина.

— Нека ти обясня какво се случи току-що — изрече той меко.

— И аз бях там, забрави ли?

— Тялото ти беше. Но не и умът, защото в противен случай щеше да разбереш колко глупава е идеята ти да отидеш сама в къщата на Кайл.

Инстинктите на Онор й подсказваха, че Джейк е прав, но тя не възнамеряваше да сподели с него това си усещане. Не се доверяваше на самата себе си, че би могила да се държи на разстояние, ако той я пожелаеше в мрака на споделената стая.

Или ако не го направеше.

— Резников вярва, че ти няма да ме предадеш — каза Онор. — Той не знае какво се случи, нали?

— Случи се това, че прекарах цял час в изучаване на няколко първокачествени предмета от кехлибар, които…

— И аз бях там, забра…

— … могат да идват само от руските музеи. Това означава едно от следните неща: Петя би могъл официално, но тайно да представлява руското правителства. Може да е свързан с клон на мафията в Калининград, който контролира или се надява да контролира продажбите на кехлибар в прибалтийските републики. А може да е откраднал тези парчета и да се надява да ме подкупи с тях, за да се добере до още по-ценни стоки.

— Например Кехлибарената стая?

— Или информация за извършителя на кражбата и как точно е била изнесена от Русия, и най-важното — защо.

— Алчност — отсече Онор.

— Разбира се. Но алчност за какво? За самия кехлибар? За пари? За политическа власт? Петя би могъл да преследва всяко едно от тези неща или всички заедно. Той не е нито страхлив, нито глупав.

Онор погледна бързо към Джейк. На слабата светлина, проникваща между облаците, в изражението му нямаше нищо подканващо. Изглеждаше далечен и недостижим. Онор бе обзета от безпокойство. Това беше един друг Джейк, когото тя не познаваше. Този Джейк държеше пистолет с вдигнат предпазител и бе готов да натисне спусъка веднага щом му се наложеше.

— Кой според теб е откраднал кехлибара? — попита тя.

— Кайл се подписа за пратката и я изкара извън Калининград. Проследих го до Русия, преди Донован интернешънъл да започнат да затръшват врати под носа ми.

— Какво означава това?

— Това, което казах. Донован интернешънъл имат повече власт от мен. Те не искаха да задавам въпроси.

— Но това е нелепо! И ние като теб искаме да открием Кайл. И дори повече от теб. Ние го обичаме.

— Да. Затова твоето семейство не иска аз да го открия.

— Виж — процеди Онор през зъби. — Арчър ми каза, че доказателствата срещу Кайл са твърде очевидни, за да им се вярва. Сякаш е бил набеден.

— Може би не е мислил твърде много над това, което е сторил.

— Защо не можеш да повярваш, че той би могъл да е невинен?

— Защото това би означавало, че виновният съм аз. Не, благодаря, лютиче! Не възнамерявам да заплащам греховете на брат ти.

— Не може ли някой друг да е откраднал проклет тия панел и да го е скрил при законната стока? Защо трябва да си ти или Кайл?

Джейк промърмори нещо под носа си. Той се вгледа в огледалата за десети път в рамките на две минути. Все още никой не ги преследваше. Спусна предпазителя и прибра пистолета в жабката.

— Брат ти е изпитвал страст към жена, която е членка на литовското движение за свобода — или терористка, в зависимост от политическите ти убеждения!

— Страст? Любов е дума с пет букви, също като тази, която ти използва. Можеш да я изречеш. Езикът ти няма да изгние.

— Лайна.

— Още една петбуквена дума — съгласи се тя хладно. — За разлика от някои мъже Кайл е способен да изпитва както страст, така и любов.

— И това ли са камъни в моята градина?

— Това е факт. Набий си го в главата и го приеми.

— Считай, че съм го приел. А сега аз ще ти кажа някои факти. Едва ли ще ти харесат повече, отколкото на мен ми харесва да ми прехвърлят вината на Кайл.

Ръцете на Онор стиснаха здраво волана.

— Аз съм собственик на компания, която се нарича Имърджинг ресурсис — поде Джейк. — Основна част от моя бизнес е да съветвам корпорациите от Първия свят как да работят с Руската федерация, което означава да се лутам между законодателството на Втория свят и тоалетната.

Тя хвърли бърз поглед към него. Той гледаше в огледалото откъм своята страна.

— С труд, интелигентност и малко късмет Русия може да се предпази от затъване във финансов и обществен хаос — и от възможността да повлече след себе си една голяма част от света. Конвертируемата валута е жизнена необходимост за оцеляването на всяка една страна. В Калининград и Литва аз бях неофициален съветник на правителствата по какъв начин те биха могли да получат максимум конвертируема валута за техния кехлибар. Знаеш ли каква е разликата между конвертируема и неконвертируема валута?

— Конвертируемата валута може да бъде използвана във всички страни по света — рапортува стегнато Онор. — Неконвертируемата не може. Извън страната, в която се използва, тя би могла да послужи единствено като тоалетна хартия.

— Ти си Донован — кимна Джейк и се усмихна нежно. — Разбираш от международен бизнес. Без конвертируема валута за закупуването на стоки от международния пазар страните от Руската федерация не могат да очакват нищо друго, освен милостиня, нищета, стагнация и в крайна сметка — революция. Здравомислещите хора знаят това и следват национална политика, съобразена с реалността.

— И каква е ролята на кражбата и Кехлибарената стая в цялата тази работа?

— Във всеки случай не особено приятна.

Докато Онор забиваше по Марин драйв, облаците погълнаха и последните остатъци от светлината и оставиха след себе си дълбок мрак.

— Кехлибарената стая винаги се е свързвала с алчност, отмъстителност и политически борби — започна с равен глас Джейк. — За Русия тя е символ на нацистката алчност, руската кръв и жестокостите на Втората световна бойна, а също и на Златната епоха на руските царе, за която руснаците се опасяват, че никога няма да се повтори. Комунизмът срина икономиката и човешкия дух в тази страна, както никой цар никога не го е правил.

Онор си спомни напрегнатите разговори, които бе водила със стария Донован, когато й хрумна, че двете с Фейт могат да работят извън границите на Първия свят. Той не бе приел идеята особено радушно, въпреки че мъжете Донован правеха точно това.

— Татко казва почти същото нещо — вметна тя. — Това е единственият въпрос, по който двамата с Арчър са единодушни. Но защо му е на руското правителство да краде собствената си Кехлибарена стая?

— По същата причина, която накара италианската мафия да открадне една от най-известните картини на Италия — Рождеството на Караваджо. Сблъсък на интереси. Престъпният свят и легитимното правителство може да са понятия, които отчасти се покриват, но не са едно и също. Все още.

— Спомена нещо за литовските терористи. За какво им е на тях Кехлибарената стая! Да я заменят за оръжие?

— Това е една от възможностите. Ако са умни, ще я използват като средство да се откъснат от Русия и да издействат своя собствена, валута, свое истинско, а не фиктивно правителство, пълна автономия и други подобни неща. За съжаление в момента Русия не може да си позволи да изгуби други части от своята бивша империя, без това да предизвика тотален колапс.

— Ами жената? Какви са нейните интереси?

— Марджи?

— Не. Онази с червеното палто.

— О, това е Елън Лазарус. Преди работехме за една и съща инстанция.

— Американското правителство — констатира равнодушно Онор.

— За една част от него. Никой не работи за цялото правителство, дори и президентът. Що се отнася до Елън, много е просто. Тя иска Кехлибарената стая.

— Защо?

— Не ми каза.

— Предположи.

— Политика. Международни отношения. Ти ми помогни и аз ще ти помогна и всички ще се разбираме, докато е възможно.

— Основен принцип на Джейк Малори — вметна Онор иронично. — Докато е възможно.

— По-добре е от приказни фантасмагории за любов, вечен живот и безкраен просперитет на една страна и света като цяло. Нищо не е вечно, скъпа.

— Дори кехлибарът? — попита тя предизвикателно.

— Дори той. Но все пак е най-близко до безсмъртието. Когато държиш в ръцете си предмет от неолита. Времето се стопява и ти почти можеш да докоснеш копнежите на хората, които са вложили душите си в една обикновена статуетка…

Плътният, дрезгав глас на Джейк предизвика тръпка по тялото на Онор. Този човек обичаше античния кехлибар така, както тя винаги бе мечтала да бъде обичана от мъж.

Но бе пренебрегнал същото това нещо, което обичаше толкова дълбоко.

— Защо? — попита тя.

— Какво защо?

— Защо отказа на Резников? Не му ли повярва, че ще изпълни обещанията си?

— Това няма значение. В момента работя само за един работодател.

— За себе си?

— Най-вече. А наскоро открих, че работя за едно лютиче с остър език.

— Което пък откри, че е станало работодател на своя фатален любим.

— Понякога цветята не довършват работата докрай.

Онор изпусна дъха си внимателно. Толкова силно и се искаше да остане близо до Джейк, че се плашеше от себе си. Беше хлътнала до уши. Щеше да преживее влюбването си в неподходящ човек.

Не би могла да го преживее, ако се довереше на неподходящ човек в игра, в която бяха замесени алчност и кехлибар.

— Ако това ще помогне — продължи Джейк, — като твой официален гинтерас аз се съгласявам със становището на Донован интернешънъл.

— Какво?

— За разлика от остроумното лютиче, Арчър проумя доста бързо, че не бих наранил малката му сестричка. Предложи ми да ме реабилитира, ако те отведа от фронтовата линия.

— Не разбирам.

— Не е нужно — сопна се той грубо.

Тя прехапа устни, за да потисне хапливите думи, които напираха на езика й. Една тирада нямаше да й бъде от полза в момента, въпреки че щеше да я накара да се чувства почти толкова добре, колкото ако бе разтърсила Джейк Малори, докато големите му бели зъби започнат да тракат.

— Да видим дали съм разбрала правилно — изрече тя с равен глас. — Арчър ти е предложил да измие петното от името ти, ако ме отведеш оттук?

— Да.

Онор не знаеше какво да каже.

— Не ми вярваш — разбра Джейк, като я наблюдаваше внимателно.

— Не знам в какво да вярвам.

— О, дамата започва да научава някои неща.

— Слушай, самодово…

— Съжалявам — каза той през нея. — Вярно е, че езикът ми е доста остър. Но ако не знаех, че си дяволски интелигентна, щях на момента да те напъхам в кучешка колибка и да те изпратя при прочутото ти семейство.

— Благодаря. Ти пренебрегна Резников, пренебрегнал си и Арчър. Защо?

— Нямам доверие на Резников.

— А имаш ли доверие на Арчър?

— Във всичко друго, но не и в това отношение. Наясно съм какво ще стане, ако на който и да е Донован му се наложи да избира между мен и Кайл.

— Арчър няма да престъпи думата, която ти е дал.

— Той обича теб, обича и Кайл. Само глупак би накарал някого да избира между две неща, които обича еднакво. Можеш да предвидиш какъв ще бъде изходът.

Онор отвори уста и я затвори, без да издаде и звук. Знаеше, че Джейк е прав. Ако тя трябваше да избира между братята и сестра си не би могла да го напрал ви.

Заваля като из ведро. Тя включи фаровете и най-сетне откри откъде се управляват чистачките. По прозореца се трупаше кал, докато Джейк се протегна и включи устройството за измиване. На стъклото блеснаха две изкривени прозорчета към сивата околност.

— Ти на какво вярваш? — попита накрая Онор.

— По дяволите вярата! — гласът на Джейк беше студен. — Знам, че не съм откраднал кехлибара, а още по-малко пък панел от Кехлибарената стая.

Тя искаше да се съмнява в него. Искаше да му повярва.

От нея се искаше да избира между двама човека, които обичаше — Кайл и Джейк. Разумът й можеше да посочи безброй причини да избере Кайл. Инстинктът й възроптаваше срещу всякакъв избор.

— Ако имаше и друг заподозрян, който и да е той — попита Онор почти отчаяно, — щеше ли да повярваш, че Кайл е невинен?

— По дяволите, да! Размишлявам над това, откакто чух за кражбата. Търся някакво друго обяснение. Каквото й да е обяснение. Мислех си за това, че този чаровен кучи син все пак беше мой приятел.

Тя отвори уста да каже нещо, но размисли. Вместо да защитава брат си, слушаше мъжа, с когото бе споделила една-единствена нощ и когото щеше да помни завинаги.

— Отначало не можех да повярвам, че Кайл ме е измамил по този начин — започна пак разсъжденията си на глас Джейк. — Дори си мислех, че може да е в опасност и че бих могъл да му помогна. Господи, какъв глупак съм бил…

Болката и себепрезрението в гласа му я накараха да потръпне. Беше като ехо на онова, което бе почувствала самата тя, когато Арчър й каза кой беше в действителност нейният инструктор по риболов.

— Започнах да задавам въпроси — продължи Джейк и тогава Донован интернешънъл се спуснаха върху ми.

После разбрах, че има заповед да бъда убит, ако не си затворя устата и не напусна града. Продължих да настоявам. Това не се хареса на клана Донован. Изхвърлиха ме от тази половина на света.

Кабината на колата потъна в тишина. След няколко мили Онор я наруши.

— Ами онази жена?

— Елън?

— Не. Марти или както там й беше името. Джейк изглеждаше озадачен.

— Марти? — После разбра. — А, Марджи. Какво за нея?

— Ако Кайл е откраднал нещо — не казвам, че го е направил, — не е ли възможно тя да е знаела какво става?

— Да.

— И?

— Тя твърди, че Кайл я е използвал, за да се добере до Кехлибарената стая.

— Това не е в негов стил.

Джейк не отговори.

— По дяволите, това е самата истина! — повиши глас Онор. — Кайл не би причинил такова нещо на никого, особено на някой, когото е обичал.

— Към когото е изпитвал страст. Не е същото.

— Няма значение — изрече тя горчиво.

На Джейк му се прииска да заблъска по таблото. Усещането, че Онор се отдалечава от него, хвърли непоносима сянка върху настроението му. Той изброи наум всички причини, които й даваха правото да се чувства използвана, пое си дълбоко въздух, после отново.

Все още му се искаше да удря по таблото.

— Откъде си толкова сигурен, че Марджи не е използвала Кайл? — погледна го за миг Онор.

— Няма мотив да го прави.

— Какво ще кажеш за шестдесет милиона долара?

— Какво ще кажеш за факта, че връзката на Марджи с въпросния панел идва от страна на Горското братство — контрира я той.

— И?

— Тя е високопоставена членка на Братството — Горското братство е литовска патриотична организация. Тя би могла да открадне Кехлибарената стая от една любов — Братството — и да я даде на друга любов — Кайл, — но не би я откраднала от Кайл и Братството едновременно. Няма мотив. Във всеки случай тя вече в притежавала това проклето нещо, защо й е да го краде от себе си?

— Ами Змийския поглед?

— Ако Кехлибарената стая беше в него, нямаше да има смисъл да се върти около нас.

— Същото нещо би могло да се каже за всеки друг.

— Освен за Кайл — уточни Джейк равнодушно. — Той не е тук.

— Нито пък за Арчър. Това означава ли, че той я е откраднал?

— Има някакъв смисъл. Той беше този, който ме пропъди от Русия.

Изминаха още няколко мили в тишина.

— Какво ще кажеш, ако Кайл не е откраднал панела — обади се Онор накрая, — но е бил набеден за това?

— Чудесно. И кой го е откраднал?

— Не знам! Може би са го направили всички заедно и са се съюзили срещу Кайл!

— Те? Русия, Литва, Съединените щати и банда мошеници с международна известност и неизвестен произход, включително и аз?

— Лесно ти е да се подиграваш, но досега не съм чула да си излязъл с по-добро предложение.

— Не ми се струва необходимо. Вече имам подозрение кой е липсващото звено във фактите.

— Твоите факти се нуждаят от прегрупиране.

Джейк изруга отегчено.

— Може да го е направил всеки един, но това не обяснява защо Кайл изчезна заедно с пратката, нали?

— Но някой може да е пъхнал панела заедно с останалия кехлибар, когато са го товарили. Защо трябва Кайл да е знаел нещо за това?

— Лично аз пакетирах всяко късче от тази пратка. Нямаше нищо, освен непреработен кехлибар. Нищо.

Клепачите на Онор трепнаха. Тя не изрече и дума.

— Предадох камиона на Кайл — продължи Джейк безмилостно, — за да го откара при шофьора, който беше наел. Преди камиона да напусне Калининград, шофьорът е бил убит и изхвърлен край пътя. Мъж, чието описание съвпада с това на Кайл, е бил видян да минава с камиона руската граница. Оттогава никой не е виждал камиона. Но Кайл — да. Тук. Преди две седмици. През четирите седмици, откакто е изчезнал, той нито веднъж не се е обадил на любящото си семейство, за да ги уведоми, че е добре. А сега ми кажи — наистина ли съм коравосърдечен кучи син, щом мисля, че брат ти е виновен?

Изражението на Онор се промени от непреклонност към отчаяние.

Джейк трябваше да се почувства по-добре от факта, че тя, изглежда, най-сетне започваше да му вярва. Но не се получи. Беше му трудно да се чувства добре при положение, че Онор изглеждаше като прегазена от камион.

В настъпилата тишина ритмичното прещракване на мигача отекваше като биене на барабани.

— Този ще затъпее тук — каза остро Онор.

— Кой?

— Ченгето с радарното устройство.

— На него не му пука дали се спазват правилата. Той наблюдава твоята входна алея, а не движението.

— Прекрасно. Какво ще стане, ако го ударя лекичко, само колкото да разбере, че това не ми е безразлично?

— Има осемчасова смяна. Може да я прекара в опити да ти утежни живота, а може и да седи тук и да си чете женски списания.

Онор стисна волан с двете си ръце и зави по алеята.

— Колко време ще ти отнеме да си събереш нещата? — попита Джейк.

— Николко. Няма да си събирам нещата.

Джейк направи усилие да не изплюе първата пиперлива дума, която му хрумна.

— Какво имаш против идеята да дойдеш в моята хижа? — попита той равнодушно. — Леглото ми е по-голямо от това тук. Ще можеш да сложиш целия си проклет куфар между нас.

Без да му обърне внимание, Онор слезе от пикапа.

Джейк отвори жабката, извади пистолета и я догони, преди тя да стигне до входната врата.

— Не — процеди той през зъби. — Нека първо да разгледам.

— Заключила съм.

Той я погледна възмутено.

— Имаш умно мозъче, лютиче. Използвай го.

Тя погледна пистолета.

— Трудно ми е да повярвам, че съм… нечия мишена.

— Повярвай го. Ти си ключ към крепостта на Донован. Някой може да те отвлече и да започне преговори за Кехлибарената стая.

— Тя не е у мен.

— Но е у семейство Донован.

— Как ли не!

— Докажи го.

Тя отвори уста. Оттам не излезе и звук.

— Вече започваш да схващаш — усмихна се тъжно насреща й. — Не можеш да докажеш абсолютно нищо. Дай ми ключа.

— Мислех, че тайните агенти винаги носят със себе си шперц.

— Шперц? Много надеждно нещо. Ето тук имам един — Джейк вдигна крак да разбие вратата.

— Няма значение — избъбри бързо Онор. — Ето.

— Стой тук, докато не се върна за теб.

— Но това е нелепо…

— Тъй де! Стой тук.

Разкъсвана от гняв и страх, Онор зачака. Въпреки че Джейк не се забави много, на нея й се стори цяла вечност.

— Както вече казах — промърмори тя и го заобиколи, за да влезе през вратата, — това е… По дяволите! Бях забравила.

— А аз — не. Внимавай къде стъпваш. Хартията може да бъде хлъзгава като лед.

Придържайки се за предметите около себе си, Онор си пробиваше път през бъркотията, причинена от натрапника. Най-сетне се добра до бюрото. На телефонния секретар нямаше получено съобщение.

— Сигурна ли си, че не предпочиташ да дойдеш в моята хижа? — попита я за кой ли път Джейк. — Не съм кой знае какъв домакин, но във всички случаи е по-добре от тук.

Тя не си направи труда да му отговори.

— По дяволите — промърмори той. — Ще отида да проверя лодката и ще се върна, за да оправим тази бъркотия.

Преди Джейк да прекрачи прага, телефонът иззвъня. Той кисело си помисли, че който и да наблюдаваше къщата, имаше добра комуникационна мрежа. Двамата с Онор се бяха прибрали преди пет минути и веселбата вече започваше.

Тя грабна слушалката.

— Ало?

— Ало? Кой е?

— Онор Донован. А вие коя сте?

— Не сме се срещали, но Кайл ми е говорил много за вас. Казвам се Марджи. Кайл е мой годеник. Може ли да дойда, за да си поговорим?