Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (45)

IV
Завършек

Така стана.

По-късно Хлапич и Гита пораснаха големи. Хлапич остана обущар, а Гита забрави, че е била някога в цирка. Само веднъж се случи нещо, което я подсети за това.

След няколко години в този град дойде някакъв цирк и майстор Мърконя отиде в неделя с домочадието си на цирк.

Тогава Гита изведнъж видя как в цирка влезе някакво хубаво малко момиченце на бял кон. Това беше някогашният Гитин Сокол. Момиченцето беше също такова хубаво и мъничко, каквото някога беше Гита. А Сокол беше също така добър и мил както преди. Само беше побелял малко, та беше още по-бял, защото и конете побеляват, въпреки че нямат такива грижи като хората. Гита видя и своя папагал и разбра, че и на него, и на Сокол им е много добре при новия господар.

Старият господар скоро след Гитиното бягство се разболял, а после се изповядал и умрял спокойно, което е най-добро за такъв грешник.

* * *

След това Гита и Хлапич пораснаха още по-големи, а после се ожениха. По-късно поеха работата на майстор Мърконя, който вече беше твърде стар.

Гита и Хлапич имаха четири деца и трима чираци.

В неделя следобед чираците и децата се събираха около тях и те им разказваха „чудните приключения на чирака Хлапич“.

А ботушките стояха и тогава, и винаги в малко стъклено шкафче върху големия шкаф и който искаше, можеше да ги види.

Ако някому е мъчно, че разказът свършва, нека прегледа още веднъж цялата книга и нека се опита да изброи всички хора, на които помогна из пътя Хлапич, малък като лакът, весел като птица, храбър като Крали Марко, мъдър като книга и добър като слънце.