Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (4)

III
Бягство

През нощта, когато всичко спеше дълбоко, Хлапич стана. Около него беше тъмнина като в затворена кутия.

Тихо като мишка излезе Хлапич от кухнята и се вмъкна в работилницата. Тук беше черна нощ като в затворена кутия. Когато Хлапич драсна клечка кибрит, по пода нещо почна да шумоли на всички страни, да пращи и да бяга. Това бяха мишки, които през нощта гризяха кожа, но Хлапич не им обърна внимание, защото имаше още много работа, докато се приготви за път.

Най-напред той взе парче стара хартия и голям обущарски молив. После седна на своето малко трикрако столче и почна да пише писмо:

Вие искахте да хвърлите ботушките в огъня. На мен ми е жал за тях и тръгвам по света да ги разтъпча. Тогава няма да са тесни. Бъдете по-добър с новия си чирак. Давайте му повече чорба и по-мек хляб. Ботушките ще ви върна.

Хлапич

Хлапич писа това твърде дълго, защото не беше особено вещ в писането. Буквите бяха големи и гърбави като круши.

Когато Хлапич свърши писмото, стана тихо и забоде писмото на престилката на майстора, която висеше на стената. После седна и започна да пише друго писмо:

Драга госпожо,

Благодаря ви за вашата доброта. Тръгвам по света. Ще мисля за вас и ще помагам на всеки, както вие ми помагахте на мене.

Ваш Хлапич

После пак стана тихо и забоде писмото за престилката на майсторицата. Нейната престилка висеше също така на стената.

След това Хлапич взе своята червена кожена торба и почна да слага в нея това, което му трябваше за из път. Най-напред сложи вътре парче хляб и парче сланина. Това беше вечерята му от вечерта, защото Хлапич се натъжи вечерта и не можа да вечеря.

Сложи в торбата една синя кърпа, едно шило, малко канап и няколко парченца кожа. Понеже Хлапич беше истински малък обущар, а обущарят не може без шило и канап, както войникът не може без пушка. След това сложи в торбата своето ножче и тя се напълни.

Като свърши това, Хлапич почна да се облича за път.

Най-напред взе от пирона своите зелени гащи и ги обу. Още малко щеше да заквака, като ги обу, толкова беше свикнал на тази шега. Но трябваше да мълчи като мишка, да не се пробуди майстор Мърконя, който спеше в другата стая.

След това Хлапич взе конец, та закърпи лакътя на червената си риза и я облече. Взе от ъгъла и онези гиздави ботушки, заради които предишния ден яде бой.

Като обу ботушките, Хлапич едва не засвири от радост, така хубаво му стояха! Но, разбира се, не смееше да свири, защото щеше да събуди майстора! След това Хлапич понечи да вземе шапката си. Но тя беше цялата съдрана и оцапана.

Затова той взе парче хубава кожа, останала от ботушките, и заши от тази кожа широка лента около шапката. Лесно му беше да шие кожата, нали беше обущар.

Шапката грееше сега като слънце и Хлапич я сложи на главата.

Така той се приготви за път. Носеше зелените гащи, червена риза, дивни ботушки, чудна шапка и червена торба през рамо.

Изглеждаше като генерал от някаква чудновата войска.

След това Хлапич се измъкна тихо, съвсем тихо из работилницата в двора.

На двора беше вързан Бундаш. Хлапич и Бундаш бяха големи приятели, затова Хлапич сега не отиде при него, защото знаеше, че той ще квичи подире му. А на Хлапич и без това му беше мъчно и тежко да остави Бундаш.

Тъкмо когато Хлапич излезе на двора и мислеше дали да отиде и прегърне Бундаш, майстор Мърконя почна да кашля в стаята. Майсторът кашляше само насън. Драскаше го гърлото, защото вчера вика твърде много по Хлапич. Хлапич се уплаши, като чу, че майсторът кашля. Уплаши се, защото помисли, че майстор Мърконя се е пробудил. „Беж да те няма, Хлапич“, рече си той.

Промуши се бързо навън през голямата порта, която за щастие не беше заключена, и се озова на улицата.

На улицата беше още черен мрак. Къщите изглеждаха големи до небето, а Хлапич вървеше много бързо по улицата. Нигде не се виждаше жива душа. Всички хора още спяха.

Така избяга Хлапич от майстор Мърконя.