Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (17)

III
Гърговата майка

Сега всички бяха доволни. Само старата и болна майка на Гърга плачеше в постелята си. Тя не знаеше досега, че има такъв лош син. Разбира се, Гърга го нямаше вкъщи, защото той ходеше нощем по своята грозна работа. Но майката се боеше, че селяните ще го бият, ако го намерят някъде. Чу как си говореха на двора.

— Да беше сега Гърга тука, хубаво щяхме да го напердашим — каза един селянин.

— Главата щяхме да му счупим — каза втори.

— В огъня бихме го хвърлили — рече трети.

Така се заканваха селяните.

„Всичко това не би било разумно — помисли си Хлапич, — защото от боя той няма да стане по-добър“.

Хлапич влезе в стаята и каза на майка му тихо, за да не го чуят селяните:

— Не плачете! Аз познавам Гърга, защото вчера ратаите ми го показаха, като минаваше, докато косяхме. Ако го срещна по пътя си, ще му кажа да не идва в селото. Ще му кажа да остави черния човек, да тръгне по белия свят и да бъде честен.

— Да си живо, мое дете — рече му старата жена и веднага на сиротата й олекна на сърцето, защото видя, че поне Хлапич не се сърди на нейния Гърга.

После тя даде на Хлапич една кърпица. В кърпицата беше вързана сребърна пара.

— Дай това на моя Гърга, ако го намериш — каза на Хлапич и пак заплака.

Хлапич й обеща това, взе кърпицата, прости се с нея и излезе на двора.

На двора нямаше вече хора. Всеки весело отнесе своята вещ в дома си. Сега Хлапич взе Гитината кутия и я занесе на Гита. От радост Гита така го прегърна, че Бундаш взе да лае, защото помисли, че ще удуши Хлапич.

Вече беше ден и никой не мислеше за спане.