Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (7)

III
Къщата със синята звезда

Дълго и весело вървяха Хлапич и Бундаш по пътя. Но накрая ходилата вече взеха да им парят.

Тъкмо бяха стигнали до някаква бедняшка къщица. Къщицата беше окърпена и килната на една страна, а имаше две прозорчета. Под прозорчетата беше нарисувана със синя боя голяма звезда. Тази звезда се виждаше още отдалече и от нея цялата къща изглеждаше като старица, която се смее.

В къщата някой плачеше силно. Хлапич се нажали и се сети как каза, че тръгва по света, за да помага томува, който има нужда. Затова влезе в къщата да види какво се е случило там.

В стаята той намери едно момче, което се казваше Марко и което седеше само̀ и плачеше. Беше голямо колкото Хлапич, а плачеше, защото загубило на паша две гъски. Това, разбира се, не е кой знае каква беда, но всеки знае себе си.

Марко нямаше баща, а майка му беше бедна, затова Марко трябваше да внимава за гъските, защото всяка гъска струваше триста круни.

Когато в стаята влезе Хлапич със зелените гащи, с червената риза и хубавите ботушки, Марко така се зачуди, че отвори уста и престана да плаче.

— Защо плачеш така? — попита Хлапич Марко.

— Изгубих на паша две гъски — отвърна Марко и почна още по-силно да плаче.

— Това не е нищо — рече Хлапич. — Ние ще ги намерим. Хайде да ги потърсим.

Бундаш, Хлапич и Марко тръгнаха да търсят гъските.

Наблизо имаше голяма вода, край която Марко винаги пасеше гъските, и сега отведе Бундаш и Хлапич до тази вода. Хлапич дотогава не беше виждал такава голяма вода, защото бе живял в града. Около водата имаше много шубраци, а далече оттатък водата, край брега, растяха храсти.

Като дойдоха дотам, Марко почна отново да плаче.

— Олеле, никога няма да си намеря гъските — така здравата плачеше Марко, че Хлапич трябваше да му заеме своята синя кърпа да си избърше сълзите.

И на Хлапич му се струваше, че край такава голяма вода няма да се намерят двете гъски, които са толкова малки. Но не искаше да го каже, за да не наскърби Марко, а почна да търси с него гъските из шубраците. И Бундаш тичаше, душеше и лаеше около тях все по-силно и по-силно.

Отведнъж къдравият Бундаш се затича, скочи във водата и почна да плува през голямата вода.

— Бундаш, Бундаш — викаше Хлапич, но Бундаш нехаеше, само разтърсваше глава и плуваше навътре към другата страна на водата и се изгуби сред храстите.

Хлапич помисли, че неговият Бундаш е загубен. А изгубеше ли се Бундаш, тогава вече и Хлапич щеше да плаче. Но сега Хлапич не можеше да плаче, защото беше дал кърпата си на Марко. А и нямаше време да плаче, защото оттатък водата в клоните се чу махане и пляскане с крила, силно грачене и още по-силно лаене. Разбира се, това бяха Марковите гъски, които Бундаш бе търсил и намерил през водата в храстите. Там, то се знае, нито Хлапич, нито Марко можеха да отидат.

Марко скачаше от радост, когато Бундаш подкара гъските към него. Гъските плуваха напред, отваряха широко клюнове и грачеха сърдито. Бундаш плаваше след гъските, подкарваше ги и също така сърдито лаеше.

Но всичко свърши добре; Бундаш успешно докара гъските до Марко и Хлапич и излезе весело от водата.

— Колко си умен. Като забогатея, ще ти купя наденичка за десет круни — каза Хлапич на Бундаш.

Тогава Марко хвана едната, а Хлапич другата гъска, сложиха ги под мишница и тръгнаха към къщи. Бяха така весели, че свиркаха по пътя като косове.

Докато вървяха така, Марко каза на Хлапич:

— Ама голяма глава има тоя твой Бундаш!

— Затова е така умен — каза Хлапич. — Ако ти имаше такава голяма глава, би намерил гъските и без Бундаш!

Междувременно стигнаха до Марковата къща. Марковата майка беше вече там и пусна Хлапич да спи при тях, защото бе много щастлива, че Бундаш е намерил гъските. Така Бундаш осигури на Хлапич първата нощувка. Мръкна. Марко и Хлапич седнаха на големия камък пред къщи и получиха в пъстри паници качамак с мляко и две големи дървени лъжици.

Докато вечеряха, Хлапич запита Марко:

— А кой е нарисувал онази синя звезда на къщичката?

— Аз — отговори Марко. — Когато мама варосваше стаята, взех боя и нарисувах звездата. Мислех, че гъските ми ще познават къщата по звездата. Но сега виждам, че това е било напразно и че гъските си отиват през водата и със звезда, и без звезда на къщата.

Хлапич обаче добре запомни тази синя звезда. И всеки, който чете тази книга, нека я запомни. Това ще му потрябва, като дойдат тежки дни за Хлапич.

Така разговаряха Марко и Хлапич и вечеряха; и Бундаш получи качамак. След това всички отидоха да спят.

Разбира се, Хлапич не спа нито в стая, нито в постеля, защото в къщицата нямаше място за него.

Хлапич спа над яхъра.

В двора имаше един малък и стар яхър, а над него имаше сено.

Хлапич трябваше да се качи до тавана по стълба, а след това да се промъкне през един малък отвор на тавана. Когато вече беше там, Хлапич се обърна, подаде глава през отвора и викна:

— Лека нощ!

В двора нямаше никой. Беше черна нощ и дворът изглеждаше като голяма черна дупка. Горе на небето имаше толкова звезди, колкото Хлапич никога още не бе виждал.

Тогава Хлапич изу и избърса своите чудесни ботушки, после легна в сеното и заспа.

Пред яхъра спеше Бундаш, над яхъра спеше Хлапич, а в яхъра спеше една хубава шарена крава.

Това беше първият ден от пътуването на Хлапич и мина щастливо. Кой знае какъв ще му бъде вторият ден!