Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (42)

I
Щастие и радост

Няма смисъл да се разказва как Хлапич, Гита, Бундаш и майстор Мърконя пристигнаха до града и до къщата на майстора. Това вече не занимаваше и самия Хлапич. И наистина, щастливите хора пътуват, без дори да усещат, че пътуват.

По пътя Хлапич набра хубава китка полски цветя: червен мак и бели маргарити — и това беше всичко, което се случи.

Така те пристигнаха в града пред майсторовата къща, а след това и в двора.

О, как възкликна майсторицата, като видя неочаквано и майстор Мърконя, и Хлапич, и Бундаш! Тя, горката, смяташе, че вече няма да види нито един от тях. Чула беше, че злосторници хванали и отвели в гората майстор Мърконя и го мислеше за мъртъв.

Затова носеше голяма черна кърпа на главата и беше разплакана.

А сега всички се върнаха и бяха й довели едно малко хубаво момиченце, което майсторицата гледаше с такъв мил поглед, че в сърцето на Гита ставаше все по-хубаво и по-хубаво, като да я чакаше голямо щастие.

После всички влязоха в работилницата — и нека останат сега малко сами, да могат да се поздравят от сърце, да се прегърнат и подкрепят след глада и пътя.