Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Čudnovate zgode i nezgode šegrta Hlapića, 1913 (Обществено достояние)
- Превод от хърватски
- Христиана Василева, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ивана Бърлич-Мажуранич. Чудните приключения на чирака Хлапич
Издателство „Народна младеж“, София, 1975
Редактор: Сийка Рачева
Коректор: Мария Бозева
Художник: Стефан Шишков
История
- — Добавяне
IX
Хлапич и Гита отново сами
Пътуваха първо по пътя през хълма, а после влязоха в гората. Гората беше така осияна от месечината, че приличаше на осветени дворове.
Месечината все още беше ясна. Дали на небето имаше някакъв облак, това не можеха да видят нито Хлапич, нито кошничарят, защото около тях имаше гора.
И така, като излязоха с колата от гората, Хлапич забеляза, че са на върха на хълма, който не беше много висок.
А кошничарят спря колата и каза:
— Ето, деца, тази пътека наляво ще ви доведе до къщичката със синята звезда. Най-напред ще стигнете до онези храсталаци там долу. Като прекосите храсталака, по пътеката веднага ще видите къщичката.
След това кошничарят добави, защото забеляза на небето голям облак:
— Ще бъдете по пътя, преди облакът да скрие месечината.
Какво ли не искаше да възрази Гита! Как ли се е уплашила, като чу, че сега отново ще останат сами.
Но Хлапич веднага скочи от колата и каза на кошничаря:
— Благодаря ви, че ни помогнахте!
А кошничарят свали Гита от колата и каза:
— Добър ви път, мили деца!
После подкара коня и тръгна вдясно надолу, а Хлапич каза на Гита:
— Нашият път е вляво, надолу.
Всичко това стана толкова бързо, че Гита не успя дума да продума или да възрази.
Така Гита и Хлапич останаха отново сами с Бундаш на пътя, под месечината, между гората и храсталака.
Още веднъж отдалече им се обади кошничарят и ги повика:
— Деца!
— О! — отвърна Хлапич, защото през гората и планините нищо не се чува така добре като „о“.
— Внимавайте! Близо до пътя има откъртена скала.
И наистина долу, точно край Гита и Хлапич, се виждаше на месечината голяма скала, от която се вади камък.
Опасно би било в тъмното да минава човек тук, защото кракът може да се плъзне и пътникът да падне и да пострада.
Но Хлапич и Гита минаха по месечина край тази скала съвсем лесно и скоро след това слязоха от планината отново в равнината.
Сърцето на Хлапич биеше радостно, защото знаеше, че зад онези гъсталаци е пътят за Марковата къщица със синята звезда.
Сега всичко ще е наред, ако има ясна месечина, както каза кошничарят.