Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (29)

II
През нощта в цирка

Близо до входа един човек спеше на слама.

— Не бой се — пошепна Гита, — този няма да се събуди, дори да му свириш в ушите. Аз знам как се спи след представление.

На една пръчка в конюшнята висеше обръч. Гитиният папагал винаги бе стоял на такъв.

Гита сложи папагала на обръча. Когато той видя, че си е на мястото, на което е стоял толкова години, си помисли:

„Сега всичко е наред“ — мушна глава под крилото си и заспа.

Разбира се, само така му се струваше на папагала.

За Хлапич и Гита сега ставаше все по-опасно и по-опасно.

Те се промъкнаха благополучно покрай онзи човек, който спеше.

В конюшнята гореше лампа.

Хлапич забеляза на всяка страна на конюшнята по четири коня. Осем коня, това, разбира се, не е много за един цирк, но за Хлапич беше твърде много.

— О — тихо възкликна той, — колко коне и какви са хубави!

Но Гита не го чуваше. Тя беше вече при своето малко конче.

— Соколе! Мили мой Соколе! — шепнеше на кончето, прегръщаше го през врата и го гладеше по белия гръб.

А Сокол обърна своята хубава главица и я облегна на Гитиното рамо, цвилейки от удоволствие.

— Соколе! Мили мой! Как ли ще те оставя, как ли ще те оставя — шепнеше Гита.

В това време Хлапич отиде по-навътре в конюшнята.

— Този вран кон ви е най-хубав — тихо каза Хлапич на Гита.

— Ние нямаме вран кон — отвърна тя.

— Ето го тук — отговори Хлапич.

Гита дойде при Хлапич. И наистина! Пред нея стоеше чудесен малък вран кон — като въглен, а лъщеше като слънце. Гривата и опашката му бяха отрязани съвсем късо, а около ставите имаше прекрасни калъфи.

Гита гледаше коня учудено. Дълго го гледа и после каза:

— Това е истинско чудо! Този е враният кон, на който вчера се возеха черният човек и Гърга. Въпреки че има къса грива и къса опашка и жълти калъфи, все пак това е същият кон.

Хлапич не повярва и те приближиха до яслата, за да видят врания кон отблизо.

Но тогава — какъв страх обзе Гита и Хлапич!

Изведнъж те чуха как някой иде през цирка към яхъра. Чуха се дълбоки мъжки гласове, разговор и тежки стъпки по пясъка на цирка.

— Ами сега! Ами сега! — уплашено прошепна Гита. — Това е моят господар! О, Хлапич, мили Хлапич, не искам да остана при него, страх ме е!

Какво можеха да направят сега Хлапич и Гита, освен да се скрият колкото се може по-бързо под яслата пред врания кон?

И така, Хлапич, Гита и Бундаш се мушнаха бързо под яслата. Под коня имаше слама. Хлапич повдигна сламата с ръце пред яслата, за да не може никой да ги види.

В това време в конюшнята влязоха двама души.