Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (12)

III
На сенокос

Хлапич свиреше така хубаво по пътя, че всички стъпваха стегнато и бързо като войници. Затова и бързо стигнаха до първото село.

Там един чорбаджия косеше сено и имаше много ратаи.

Хлапич отиде при чорбаджията и го запита:

— Търсите ли добри работници?

Чорбаджията се почуди, защото и Хлапич, и Гита бяха така малки и пъстри и защото имаха папагал и куче.

— А защо вие сте добри работници? — попита ги чорбаджията.

— Затова защото нищо не знаем, а на драго сърце бихме научили всичко — отговори Хлапич.

Допадна на чорбаджията този отговор и въпреки че досега не бе имал такива работници, като Гита и Хлапич, все пак ги прие на работа и им нареди да обръщат окосената трева. Той беше взел много ратаи, за да изсуши колкото може по-бързо сеното.

Ратаите тъкмо закусваха и дадоха на Гита и на Хлапич сланина и хляб.

А като се нахраниха, всички тръгнаха да работят. Гита остави папагала и вързопа си на един клон.

Хлапич и Гита получиха по една голяма дървена вила и трябваше да обръщат сеното и да го трупат на копи.

Хлапич беше много силен и пъргав и тутакси заработи така умело тази работа, че сеното хвърчеше около него като перушина.

Но Гита беше мързелива в работата. Досадно й беше да работи, защото в цирка не бе научила никаква сериозна работа.

Тя махна два-три пъти с вилата, струпа някакво килнато купче сено и веднага седна на него.

— Хлапич, топло ми е — рече след малко Гита. Хлапич не я слушаше, а си продължи работата.

— Хлапич, пак съм гладна — рече малко по-после Гита.

Но Хлапич не я слушаше и нищо не й отговори, ами си работеше. Той стелеше сеното така хубаво, като тютюн в кутия, и направи вече три широки копи, като три кули. Гита се ядоса още повече, че Хлапич не й отговаря, а и без това й ставаше все по-досадно да работи.

Затова почна най-напред сърдито да маха с вилата и я строши. След това почна да гребе с греблото така люто в тревата, че тозчас от него паднаха три зъбеца. Най-сетне почна от сръдня да смесва сухата и прясната трева, като че ли е каша в тенджера. Като видя всичко това, чорбаджията си помисли:

„Не ми трябва такъв ратай. Който не работи, не трябва и да яде.“

След това вдигна от земята дълга пръчка и тръгна към Гита да я изпъди. Селяните постъпват винаги така с мързеливите ратаи. Ако не постъпват така, тогава по-добре изобщо да не започват да косят тревата. А ако тревата не се коси, тя ще порасне толкова голяма, че всички ленивци ще се крият в нея и ще спят по цял ден. Значи така е най-добре.

Но Гита още отдалече забеляза, че чорбаджията иде с пръчка. Тя, разбира се, не дочака той да наближи, хвърли греблото, грабна папагала, докопа вързопа си и побягна в храстите чевръсто като катерица.

А Бундаш, който също така на драго сърце играеше, тозчас хукна след нея.

В храстите ратаите имаха една съвсем малка каручка, с която бяха донесли вода за пиене. Зад тази каручка се скриха Гита и Бундаш.

— Да не съм те видял повече! — викна след нея чорбаджията.

Така Гита заряза работата и кой знае каква мисъл се бе появила в цирковата й главица.

Хлапич видя всичко това и не му стана приятно. Остана си при своята работа и си помисли: „Гита не е крива, че не знае да работи, щом никой не я е учил на работа. А сега, когато пътуваме вече заедно, аз трябва да се грижа за нея и ще й дам половината от моята вечеря.“

Така мислеше добрият Хлапич и остана да работи. Работи бързо и весело цял ден, за да заслужи вечеря за себе си и за Гита.

Гита, Бундаш и папагалът до вечерта не се показаха. Обядвали са вероятно къпини и ягоди в храстите, а какво са правили иначе цял ден, това се разбра същата вечер.

Беше весела вечер и заслужава да се разкаже цялата, въпреки че иначе не е важна. Но за много хора и без това е най-важно онова, което е весело.