Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (16)

II
Голямото чудо

Това, което се случи с Хлапич, като падна от покрива, беше цяло чудо. Трябва наистина да е бил много добър, защото не само че се спаси по такъв чудноват начин, ами и много се зарадва.

Прочие, Хлапич падна от покрива на тавана. Но чудо на чудесата: паднал точно в една ракла, пълна с брашно. Падна на меко като на перушина и нищо не му се случи.

А това, което Хлапич видя най-напред, като погледна тавана, това беше още по-голямо чудо и никой не можа да се сети какво.

На тавана, право пред Хлапич, висяха неговите хубави малки ботушки.

По-нататък висеше палтото на онзи първия ратай, още по-нататък висеше секирата на втория ратай, до нея — шунката на третия ратай, съвсем в ъгъла висеше торбата на четвъртия ратай. На пода беше Гитината бяла кутийка.

— О, о — почна да вика Хлапич, седейки в брашното като мишка в трици, — ей, хора, елате горе! Хванах чизмите във въздуха!

Хората помислиха, че Хлапич е полудял, като е паднал от покрива, защото знаеха, че чизмите не се ловят из въздуха като пеперуди. Но въпреки това всички дотичаха на тавана.

Като дойдоха горе, намериха тавана пълен с крадени вещи. Таванът беше пълен като някакъв дюкян. Сега всички разбраха защо нощем Гърга никога не си е у дома. Разбраха, че Гърга и онзи черен човек са приятели и че укриват на Гърговия таван крадените вещи.

Хората бяха радостни като никога, всеки си взе своята вещ, а най-весел беше онзи, който си намери торбата с парите.

Поздравиха радостно Хлапич, вдигнаха го на рамо като погача от брашно и го отнесоха на двора. Той държеше в ръце своите мили ботушки и беше щастлив като цар.