Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (41)

XIV
При Марковата къща

Скоро излязоха из шубраците. Майстор Мърконя водеше за едната ръка Хлапич, а за другата Гита. То се знае, така беше по-хубаво да се пътува по месечина, през ливадите. Хлапич разказа на майстора за черния човек и Марковата крава.

След това излязоха на пътя и Марковата къща се видя вече наблизо. Скоро стигнаха до нея. Около къщата всичко беше мирно и личеше, че още не се е случило нищо лошо. От яхъра се чу хлопатар. Това беше онази хубава, пъстра крава, която хрупаше вътре сено и звънеше със своя хлопатар на врата.

О, колко щастлив беше сега Хлапич, като видя, че е дошъл навреме, защото черният човек още не бе отвел кравата.

Беше на разсъмване.

В къщата всичко беше тихо. Марко и майка му още спяха.

Хлапич почука на вратата и Марковата майка излезе да види кой е.

Хлапич й разказа защо е дошъл и й рече да пази своята крава.

Когато Марковата майка чу за какво става дума, дигна три пъти ръце към небето и благодари на съдбата, че й е пратила Хлапич. Ако черният човек й отведеше кравата, щяха да останат тя и Марко с десет гъски. А с десет гъски не може да живее майка с дете.

— Сто пъти сполай, мое дете — каза тя и прегърна Хлапич.

След това Хлапич се прости с нея и продължи нататък с майстора и Гита, които го чакаха на пътя.

Марковата майка веднага облече най-хубавата си рокля и отиде в общината за стражар.

Оттогава всяка нощ двама общински стражари пазеха малката й къща. Общинските стражари са твърде храбри, те чуват и виждат далеко и където пазят те, там не може да се случи нищо никому.

Но черният човек не дойде нито тази, нито втората, нито третата нощ: никога не дойде. Така че стражарите изпушиха всеки по тридесет лули — всяка нощ по три лули, а после вече престанаха да идват.

След няколко дни хората намериха един мъртъв човек, който вероятно е паднал нощем от онази откъртена скала, която кошничарят показа по месечина на Гита и Хлапич.

Този мъртъв човек беше загърнат с черна наметка. Това беше черният човек, който така свърши своя опак живот.

Изглежда, когато облакът е затулил месечината, той е минавал покрай скалата, паднал е и се е убил.

Така същият този облак, заради който толкова въздишаха в храсталака Хлапич и Гита, донесе спасение на тях и на Марковата майка, а и на майстор Мърконя. Ако не беше този облак, кой знае дали черният човек нямаше да погуби всички тази нощ.

Затова винаги трябва малко да се почака, преди да почне да се въздиша.

* * *

Прочее, така се свършиха всички опасности и всички беди на Хлапичевото пътуване. Това, което идва по-нататък, то е само такава голяма радост и щастие, че сигурно Хлапич не им се е надявал, когато преди осем дни, сам и наскърбен, се стягаше в нощта и в мрака да побегне от майстор Мърконя.