Ивана Бърлич-Мажуранич
Чудните приключения на чирака Хлапич (10)

I
Голяма скръб

Така спяха под моста Бундаш, Хлапич и онзи човек с черната наметка. През нощта Бундаш взе отведнъж да ръмжи и да лае. Хлапич беше толкова сънен, та прегърна Бундаш още по-здраво и каза:

— Мълчи, Бундаш! — тогава Бундаш млъкна и продължиха да спят.

Когато настана ден, Хлапич се събуди. Веднага видя, че онзи човек с черната наметка го няма. Отишъл си бе, докато Хлапич е спал. Хлапич не се натъжи много. Стана весело и поиска да си обуе ботушите.

Но това, което Хлапич сега видя, беше ужасно! Нямаше му ботушките. Нямаше ги нито в сламата, нито под сламата. Никъде ги нямаше. Нямаше ги, та ги нямаше. Отнесъл ги бе онзи човек.

— Ами сега — въздъхна Хлапич, като видя, че му няма ботушките. От жалост скръсти ръце и остана един миг замислен.

Всяко дете би плакало, ако му откраднат такива хубави ботушки. Разбира се, че би плакало всяко дете, ако остане босо насред път.

Но Хлапич не плака. Размисли един миг, после скочи на крака, повика Бундаш и рече:

— Хайде, Бундаш, да търсим онзи човек. Ще го намерим, ако ще би да го търсим и десет години, и ще си взема чизмите, дори да ги е закачил в самия царски комин!

Така Хлапич тръгна бос да търси своите ботушки.

Това беше началото на неговите най-чудни приключения.

Не беше лека работа да търси сега ботушите. Тази земя е така голяма, по нея е пълно с такива места, в които черният човек е могъл да скрие ботушите.