Серия
Хиперион (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fall of Hyperion, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 58 гласа)

24

Гладстоун се прехвърли директно в Правителствения дом и се втурна в Тактическия команден център заедно с Лейт Хънт и пет-шест други помощници. Стаята беше препълнена: Морпурго, Сингх, Ван Цайдт и десетина други представляваха армията, макар и Гладстоун да забеляза, че младият морски герой, командир Лий, го нямаше. Тук бяха повечето от министрите в правителството, включително Алън Имото, министър на отбраната, Гариън Персов, министър на дипломацията и Барбара Дан-Гидис, министър на икономиката. Заедно с Гладстоун пристигаха и сенатори, някои от които изглеждаха така, сякаш току-що се бяха събудили — „дъгата на властта“ на овалната заседателна маса включваше сенаторите Колчев от Лусус, Ришо от Ренесанс Вектор, Роанквист от Нордхолм, Какинума от Фуджи, Сабенсторафем от Сол Дракони Септем и Петерс от Денеб Драй. Председателстващият Денцел-Хиат-Амин седеше с объркано изражение, плешивата му глава лъщеше на светлината на лампите, а младият му колега, говорителят на Всеобема Гибънс, беше кацнал на ръба на стола си с ръце върху коленете и позата му издаваше едва сдържана енергия. Проекцията на съветник Албедо седеше точно срещу празния стол на Гладстоун. Всички се изправиха, когато президентът префуча по пътеката, зае мястото си и даде знак на останалите да направят същото.

— Обяснявайте — нареди тя.

Генерал Морпурго се изправи, кимна към един от подчинените си и осветлението отслабна, докато се замъгляваше холоекранът.

— Оставете холосите за после! — изръмжа Мейна Гладстоун. — Разкажете ни.

Екранът избледня и лампите отново се включиха. Морпурго погледна зашеметено и малко разсеяно. Той сведе очи към светлинната си показалка, намръщи се и я мушна в джоба си.

— Госпожо президент, сенатори, министри, уважаеми г. председателстващ и г. говорителю, почитаеми… — Морпурго прочисти гърлото си, — прокудените извършиха успешна опустошителна и изненадваща атака. Бойните им рояци приближават пет-шест светове от Мрежата.

Вълнението в стаята го заглуши.

— Светове от Мрежата! — извикаха различни гласове. Крещяха политици, министри и висши функционери.

— Тишина — заповяда Гладстоун и настъпи тишина. — Генерале, уверявахте ни, че всички вражески сили са най-малко на пет години от Мрежата. Как и защо се е променило това положение?

Генералът срещна погледа на президента.

— Госпожо президент, доколкото можем да кажем, всички следи от хокингови двигатели са примамка. Рояците са изхвърлили двигателите си преди години и са се насочили към целите си с подсветлинна скорост…

Възбуден брътвеж отново го заглуши.

— Продължавайте, генерале — каза Гладстоун и врявата за втори път рязко секна.

— С подсветлинна скорост… някои от рояците сигурно пътуват по този начин от петдесет или повече стандартни години… не беше възможно да ги засечем. Това просто не е по вина на…

— Кои светове са в опасност, генерале? — попита Гладстоун. Гласът й беше много тих и много спокоен.

Морпурго хвърли поглед към празния въздух, сякаш търсеше там холосите и отново се съсредоточи към масата. Ръцете му бяха свити в юмруци.

— В настоящия момент нашето разузнаване, на основата на засечените следи от ядрени двигатели, последвани от преминаване към хокингови двигатели, когато са били разкрити, предполага, че първата вълна ще пристигне на Небесна врата, Божия горичка, Mare Infinitum, Аскуит, Иксион, Цингтао Ксишуанг Панна, Актеон, света на Бърнард и Темпе в следващите петнайсет до седемдесет и два часа.

Този път вълнението не можеше да бъде лесно усмирено. Гладстоун остави виковете и възклицанията да продължат няколко минути, преди да вдигне ръка, за да овладее заседанието.

Сенатор Колчев се беше изправил на крака.

— Как, по дяволите, се случи това, генерале? Уверенията ви бяха толкова категорични!

Морпурго запази самообладание. В гласа му нямаше гняв.

— Да, сенаторе, защото също се основаваха на погрешни данни. Сгрешихме. Предположенията ни бяха грешни. Президентът ще получи оставката ми след час… другите шефове на върховното командване ще се присъединят към мен.

— По дяволите оставката ви! — извика Колчев. — Преди това да свърши, всички заедно можем да увиснем на стълбовете на телепортаторите. Въпросът е какво, по дяволите, правите във връзка с това нашествие?

— Гейбриъл — тихо се обади Гладстоун, — седни, моля те. Това беше следващият ми въпрос. Генерале? Адмирале? Допускам, че вече сте издали заповеди по отношение на отбраната на тези светове?

Адмирал Сингх се изправи и застана до Морпурго.

— Г. президент, направихме всичко, което можехме. За съжаление, от всички светове, заплашени от тази първа вълна, единствено Аскуит разполага с наличен контингент на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Флотата може да стигне до останалите — не страдаме от липса на възможности за телепортиране, — но не може да се разгърне в толкова тънка отбрана, че да защити всичките. И за съжаление… — Сингх замълча за миг и после повиши глас, за да го чуят над надигналата се врява. — И за съжаление, разгръщането на стратегическия резерв за подсилване на Хиперионската кампания вече е започнало. Приблизително шейсет процента от двестате флотски единици, които включихме в преразгръщането или са телепортирани в системата на Хиперион, или са прехвърлени в бази, далеч от предните им отбранителни позиции по периферията на Мрежата.

Мейна Гладстоун потърка бузата си. Едва сега разбра, че все още носи пелерината си, макар изолиращата яка да беше смъкната. Откопча я и я остави да падне върху задната облегалка на стола си.

— Това, което казвате, адмирале, означава, че тези светове са незащитени и че няма възможност навреме да прехвърлим силите си там. Така ли е?

Сингх внимателно слушаше, застанал изпънат, като осъден на смърт пред екзекуторски взвод.

— Точно така, г. президент.

— Какво може да се направи? — попита тя, като надвика възобновилите се крясъци.

Морпурго пристъпи напред.

— Използваме гражданската телепортаторна матрица, за да прехвърлим на застрашените светове колкото е възможно повече пехота и морски пехотинци от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски, наред с лека артилерия и отбранителни сили въздух/космос.

Гладстоун погледна към Морпурго.

— Вярно е — потвърди генералът. — В най-добрия случай силите ни ще осигурят ариергардна акция, докато се прави опит за евакуация…

Сенатор Ришо се беше изправила на крака.

Опит за евакуация! Генерале, вчера ни казахте, че евакуацията на два-три милиона граждани от Хиперион е неосъществима. Да не би сега да твърдите, че сме в състояние успешно да евакуираме… — тя замълча за миг, за да се консултира с инфотермния си имплант, — … седем милиарда души, преди нахлуването на силите на прокудените да ни попречи?

— Не — отвърна Морпурго. — Можем да пожертваме войниците, за да спасим неколцина… неколцина избрани служебни лица, знатни семейства, обществени и промишлени лидери, необходими за продължаването на войната.

— Генерале — каза Гладстоун, — вчера събралите се тук се съгласиха с незабавно прехвърляне на войници от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, за подсилване на флотата при Хиперион. Това представлява ли проблем при новото разгръщане?

Генерал Ван Цайдт, командващ морските пехотинци, се изправи.

— Да, г. президент. Войниците бяха телепортирани до очакващите ги транспортни кораби веднага след решението на този съвет. Почти две трети от сто хилядите определени войници бяха прехвърлени в системата на Хиперион до… — той погледна към стария си хронометър, — … 05:30 ч. стандартно време. Приблизително преди двайсет минути. Ще минат поне от осем до петнайсет часа, преди тези транспортни кораби да могат да се върнат в базата на системата Хиперион и да бъдат прехвърлени обратно в Мрежата.

— А колко войници на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ са в Мрежата сега? — попита Гладстоун. Тя вдигна ръка и докосна с едно от кокалчетата долната си устна.

Морпурго си пое дъх.

— Приблизително трийсет хиляди, г. президент.

Сенатор Колчев удари по масата с длан.

— Значи сме оголили Мрежата не само откъм бойните си космически кораби, но и откъм повечето войници на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.

Това не беше въпрос и Морпурго не отговори.

Сенатор Фелдщайн от света на Бърнард се изправи на крака.

— Г. президент, моят свят… всички споменати светове… трябва да бъдат предупредени. Ако вие не сте готова за незабавно съобщение, трябва да го направя аз.

Гладстоун кимна.

— Ще съобщя за нахлуването веднага след тази среща, Дороти. Ще улесним контакта с гласоподавателите ви чрез всички средства за информация.

— По дяволите средствата за информация — възкликна ниската, тъмнокоса жена. — Телепортирам се вкъщи веднага, щом свършим тук. Каквато и участ да сполети света на Бърнард, аз трябва да я споделя. Дами и господа, всички ние би трябвало да увиснем на стълбовете, ако новината е вярна. — Фелдщайн седна на мястото си сред мърморене и шепот.

Говорител Гибънс се изправи и почака, докато настъпи тишина. Гласът му беше извънредно напрегнат.

— Генерале, вие говорите за първата вълна… това някакъв предпазлив военен жаргон ли е или разполагате с разузнавателни сведения, че ще има и други вълни? Ако е така, какво може да очаква другите светове в Мрежата и Протектората?

Ръцете на Морпурго се свиха, после се отпуснаха. Той отново хвърли поглед към празния въздух и се обърна към Гладстоун.

— Г. президент, мога ли да използвам една графика?

Гладстоун кимна.

Холосът беше същият, който военният бе използвал по време на заседанието им на Олимп — Хегемонията в златисто, звездите от Протектората в зелено, векторите на рояците на прокудените — червени линии със сини, менящи се опашки, позициите на флотата на Хегемонията — оранжеви — и веднага ставаше очевидно, че червените вектори са далеч от старите си курсове, пронизвайки космоса на Хегемонията като стрели с кървави върхове. Сега оранжевите въгленчета бяха гъсто съсредоточени в системата на Хиперион, а други бяха наредени по телепортаторните маршрути като мъниста на гердан.

Някои от сенаторите с военен опит ахнаха от това, което виждаха.

— От дванайсетте рояка, за чието съществуване знаем — с все още тих глас заговори Морпурго, — очевидно всички са ангажирани в нахлуването в Мрежата. Няколко се разделиха на многобройни щурмови групи. Можете да проследите маршрута на втората вълна, която се очаква да достигне целите си от сто до двеста и петдесет часа след първата.

В стаята не се чуваше никакъв шум. Гладстоун се запита дали другите също сдържат дъха си.

— Целите на втората вълна са: Хеброн, след сто часа, Ренесанс Вектор, след сто и десет часа, Ренесанс Две, след сто и дванайсет часа, Нордхолм, след сто двайсет и седем часа, Мауи-Обетована, след сто и трийсет часа, Талия, след сто четирийсет и три часа, Денеб Драй и Фир, след сто и петдесет часа, Сол Дракони Септем, след сто шейсет и девет часа, Фрийхолм, след сто и седемдесет часа, Нова Земя, след сто деветдесет и три часа, Фуджи, след двеста и четири часа, Нова Мека, след двеста и пет часа, Пацем, Армагаст и Свобода, след двеста двайсет и един час, Лусус, след двеста и трийсет часа и Тау Сети Сентър, след двеста и петдесет часа.

Холосът избледня. Тишината се проточи. Накрая генерал Морпурго каза:

— Предполагаме, че рояците от първата вълна ще имат и вторични цели след първоначалното си нахлуване, но времето за преход с хокингови двигатели ще е в рамките на стандартните за Мрежата време-дългове, от девет седмици до три години. — Той отстъпи назад и застана в стойка „свободно“.

— Мили Боже — прошепна някой зад Гладстоун.

Президентът потри долната си устна. За да спаси човечеството от това, което беше смятала за цяла вечност на робство… или още по-лошо, унищожение… тя се бе готвила да отвори предната врата на къщата за вълка, докато повечето от семейството се криеха горе, в безопасност зад заключени врати. Но сега денят беше настъпил и вълците влизаха през всички врати и прозорци. Гладстоун почти се усмихна на справедливостта във всичко това, на пълната си глупост да мисли, че може да освободи хаоса и после да го овладее.

— Първо — каза тя, — няма да има оставки и самообвинения, докато не разреша аз. Много е вероятно това правителство да падне… и членовете на кабинета, включително и самата аз… както уместно се изрази Гейбриъл, наистина да увиснем на стълбовете. Но междувременно ние сме правителството на Хегемонията и трябва да действаме като такова.

Второ, ще се срещна с този съвет и с представители на други сенатски комисии след един час, за да прегледаме речта, която ще изнеса пред Мрежата в 08:00 ч. стандартно време. Тогава вашите предложения ще бъдат добре дошли.

Трето, с настоящето нареждам и упълномощавам командването на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, събрано тук и из цялата Хегемония, да направи всичко по силите си, за да защити гражданството и собствеността на Мрежата и Протектората, каквито и извънредни мерки да се наложи да приложи. Генерале, адмирале, искам войниците прехвърлени обратно на застрашените светове в Мрежата до десет часа. Не ме интересува как ще бъде изпълнено това, но ще бъде изпълнено.

Четвърто, след речта си, ще свикам пълно заседание на Сената и Всеобема. Тогава ще обявя състояние на война между човешката Хегемония и народите на прокудените. Гейбриъл, Дороти, Том, Ейко… всички вие… ще бъдете много заети през следващите няколко часа. Подгответе речите си за родните си светове, но участвайте в гласуването. Искам поименната поддръжка на Сената. Говорител Гибънс, мога само да помоля за помощта ви в ръководството на дебатите по Всеобема. Важно е гласуването на целия Всеобем да стане до 12:00 ч. днес. Не трябва да има изненади.

Пето, ще евакуираме гражданите на световете, застрашени от първата вълна. — Гладстоун вдигна ръка и спря възраженията и обясненията на специалистите. — Ще евакуираме всички, които успеем, за оставащото ни време. Министри Персов, Имото, Дан-Гидис и Кръненс от Министерството на транспорта ще създадат и оглавят Евакуационния координационен съвет и ще ми предадат подробен доклад и срок за действие до 13:00 ч. днес. ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и Бюрото за сигурност на Мрежата ще надзирават контролирането на тълпите и защитата на районите на телепортаторите.

Накрая, искам да се срещна със съветник Албедо, сенатор Колчев и говорител Гибънс в частния си апартамент след три минути. Има ли някакви въпроси?

Отвърнаха й зашеметени лица.

Гладстоун се изправи.

— Късмет — пожела тя. — Действайте бързо. По никакъв начин не спомагайте за разпространяване на излишна паника. И нека Бог пази Хегемонията. — Тя се обърна и бързо излезе от помещението.

 

 

Гладстоун седна зад бюрото си. Колчев, Гибънс и Албедо седнаха срещу нея. Напрежението във въздуха, което някак си се просмукваше от полуосезаемите припрени действия навън, беше още по-влудяващо поради продължителното мълчание на Гладстоун преди да заговори. Тя и за миг не откъсваше очи от съветник Албедо.

— Вие — накрая каза тя, — ни предадохте.

Учтивата полуусмивка на проекцията не трепна.

— В никакъв случай, г. президент.

— Тогава разполагате с една минута, за да обясните защо Техноцентърът и особено Съвещателната комисия на ИИ не предсказаха това нахлуване.

— Ще ми бъде необходима само една дума, за да го обясня, г. президент — отвърна Албедо. — Хиперион.

По дяволите Хиперион! — извика Гладстоун и удари с длан по древното бюро в съвсем нетипичен за нея изблик на ярост. — До гуша ми е дошло да слушам за непредвидими променливи и за Хиперион, предвидимата черна дупка, Албедо. Или Техноцентърът може да ни помогне да разберем вероятностите, или са ни лъгали вече пет века. Кое от двете?

— Комисията предсказа войната, г. президент — отвърна сивокосият образ. — Поверителните ни съвети към вас и консултативната група ви обясниха несигурността на събитията, щом в уравнението се включи Хиперион.

— Глупости — изръмжа Колчев. — Предполага се, че предсказанията ви трябва да са безпогрешни по отношение на общите тенденции. Това нападение трябва да е било планирано преди десетилетия. Или дори преди векове.

Албедо сви рамене.

— Да, сенаторе, но е също толкова вероятно единствено решението на това правителство да започне война в системата на Хиперион да е предизвикало промяната в плановете на прокудените. Ние ви посъветвахме да не предприемате никакви действия спрямо Хиперион.

Говорител Гибънс се наведе напред.

— Вие ни дадохте имената на личностите, необходими за така нареченото Поклонение пред Шрайка.

Албедо не сви отново рамене, но позата на проекцията му беше спокойна и самоуверена.

— Помолихте ни да ви предложим имена на личности от Мрежата, чиито молби към Шрайка биха променили предсказания от нас изход на войната.

Гладстоун изпъна пръсти и почука с тях по брадичката си.

— А определили ли сте вече по какъв начин тези молби ще променят изхода на онази война… на тази война?

— Не — отвърна Албедо.

— Съветник — каза президент Мейна Гладстоун, — моля, чувствайте се уведомен, че от този момент, в зависимост от изхода от следващите няколко дни, правителството на Хегемонията на Човека обмисля обявяването на състояние на война между нас и общността, известна с наименованието Техноцентър. Като фактически посланик на общността, ви е поверено предаването на този факт.

Албедо се усмихна и разпери ръце.

— Г. президент, шокът от ужасната новина трябва да ви е накарал да си направите лоша шега. Обявяването на война срещу Техноцентъра ще е все едно… все едно риба да обяви война на водата, все едно някой шофьор да нападне своето ЕМПС, поради смущаващата вест за катастрофа някъде другаде.

Гладстоун не се усмихна.

— Някога имах дядо на Патауфа — бавно произнесе тя с ясно доловим диалект, — който изстреля шест куршума с пулсовата си пушка в семейното ЕМПС, когато една сутрин то не потегли. Свободен сте, съветник.

Албедо премигна и изчезна. Рязкото му заминаване беше или съзнателно нарушаване на протокола — обикновено проекцията напускаше помещението или оставяше другите да излязат, преди да се стопи — или беше признак, че контролиращият го интелект в Техноцентъра е потресен от разговора.

Гладстоун кимна към Колчев и Гибънс.

— Не искам да ви задържам, господа — каза тя. — Но ви уверявам, че ще очаквам пълна подкрепа след пет часа, когато ще е обявяването на войната.

— Ще я имате — обеща Гибънс. Двамата мъже излязоха.

През врати и тайни входове в ламперията влязоха помощници и започнаха да изстрелват въпроси и да искат инструкции. Гладстоун вдигна пръст.

— Къде е Севърн? — попита тя. При вида на озадачените лица, президентът добави: — Поетът… художникът, искам да кажа. Онзи, който рисува портрета ми?

Неколцина от помощниците се спогледаха така, сякаш Гладстоун се беше смахнала.

— Още спи — отвърна Лейт Хънт. — Взел е някакви приспивателни и никой не се е сетил да го събуди за заседанието.

— Искам го тук след двайсет минути — заяви Гладстоун. — Изложете му накратко положението. Къде е командир Лий?

Ники Кардън, младата жена, която отговаряше за връзките с военните, отговори:

— Снощи Лий е бил назначен за охранителен патрул от Морпурго и секторния началник на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: флота. Ще се прехвърля от един океански свят на друг в продължение на двайсет години наше време. В момента е… тъкмо се е прехвърлил във ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: КОМЦЕНТЪР на Бреша в очакване на транспорт до следващия свят.

— Върнете го тук — нареди Гладстоун. — Искам да бъде повишен в контраадмирал или какъвто и по дяволите да е съответният военен чин и после да бъде назначен тук, при мен, не в Правителствения дом или Президентството. Ако трябва, назначете го за пласьор на ядрено оръжие.

Гладстоун погледна за миг към празната стена. Помисли си за световете, които беше обиколила предишната нощ. За света на Бърнард, за светлината на лампите, проникваща през листата, за древните тухлени сгради на колежа. За Божия горичка с нейните завързани балони и свободно летящи зеплени, приветстващи зората. За Небесна врата с нейната Променада… за всички планети, които попадаха сред целите на първата вълна. Тя поклати глава.

— Лейт, искам ти, Тара и Бринденат да ми донесете първите схеми и на двете речи — общото обръщение и обявяването на войната — след четирийсет и пет минути. Кратко. Категорично. Провери в архива под имената на Чърчил и Струденски. Реалистично, но предизвикателно, оптимистично, но изпълнено с мрачна решителност. Ники, трябва ми реално-времево наблюдение на всеки ход, който предприема върховното командване. Искам собствени дисплеи с командните карти — предавани чрез импланта ми. САМО ЗА ПРЕЗИДЕНТА. Барбра, ти ще си моето продължение на дипломацията с други средства в Сената. Отиди там, наблюдавай ги, натягай струните, изнудвай ги, придумвай ги и като цяло им дай да разберат, че ще е по-безопасно да излязат й да се бият с прокудените веднага, вместо да ме разпънат през следващите три-четири гласувания. Някакви въпроси? — Гладстоун изчака три секунди и плясна с длани. — Е, да се размърдаме, хора!

В краткия интервал преди следващата вълна сенатори, министри и помощници, Гладстоун се завъртя към празния таван над нея, вдигна пръст към него и разклати ръка.

После се обърна обратно, точно когато започна да нахлува следващата тълпа от висши функционери.