Първата част на поредицата (Хиперион) е хубава, втората също не е лоша, обаче за съжаление почва да става блудкава и някакси безцелна. Загубва се магията.
Невероятна творба! Благодаря на всчки, които правят възможно да й се насладим!
Чела съм поредицата Хиперион на Дан Симънс преди повече от 10 години. С времето съм забравила много от детайлите на книгите, но у мен се е запазило непроменено приятното чувство, че съм прочела нещо интересно. Преди няколко дни отворих поредицата отново. Всяка възраст чете по различен начин книгите и това важи, разбира се, в пълна сила и за мен. Това което ми е направило впечатление тогава сега се допълни от много повече детайли, образи и внушения, които преди това съм пропуснала да забележа. Намирам, че поредицата е изключително интелигентно и добре написана. Първата книга е просто обещание за последващите приключения, втората е вихър от събития. Все още препрочитам третата книга, да я прочета отново ме очаква и четвъртата. А какво по-хубаво пък от собственото ни предвкусване за една интересна книга. Преоткрийте удоволствието от четенето на хубавите фантастични романи — усещането е несравнимо!
Естествено продължение на Хиперион, книгата започва почти от там от където свършва предната. За съжаление на места ритъма на действието се губи в безкрайни и напълно излишни описания и разсъждения, повечето от които вече написани в първата книга.
Въпреки това слагам максимална оценка, защото книгата си заслужава четенето, а дългите пасажи могат просто да се прескочат.
В тази книга намерих и усетих всичко което търся в една научно-фантастична книга : „пророческо“ полу-реално технологично бъдеще,бързо развиващо се действие,загадки които те карат да развиеш въображението си,общочовешки въпроси и размисли,дилеми,капка философия и поезия,герои с които да си съпричастен (и на моменти да се оприличаваш с тях) и когато четеш историята,действията и съдбата им да настръхваш.Независимо че първата час Хиперион е по-оригинално написана и структурирана,за мен тя е по-самовглъбена и спокойна,докато Падането е по-интензивна и цялостна заради отговорите които предоставя и по-любима от двете.
Високите оценки, на които се радва тази поредица за мен са напълно неразбираеми.
Жанрът трудно може да се нарече научна фантастика. В най-добрия случай е някакво зле скалъпено фентъзи. Обстойните и абсолютно ненужни, псевдонауични и криворазбрани, религиозни локуми са мъка за дъвчене и невъзможни за преглъщане от страна на читателя. Ако тези протяжни и тежки като олово отклонения, които явно имат единствено за цел да покажат колко интелигентен е авторът (между другото подобна илюзия може да се създаде единствено у абсолютно некомпетентен читател), бяха спестени, щеше да се получи що годе четимо фентъзи, в което да има поне малко динамика на действието, за да поддържа пулса фабулата жив.
Цикълът е много, много, много под нивото на класиците на научната фантастика като Хайнлайн, Кларк или Крайтън. На практика и сравнена със Сйамък и Зелазни играе в най-добрия случай в пета, селска, аматьорска лига.
Не препоръчвам прочит!
Стояне, ти си странник в странна страна…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.