Ридли Пиърсън
Светкавично бягство (74)

71.

Ла Моя стоеше до задната порта на имението. Изчака шофьора на навигатора да слезе и да я отключи. Продължи да чака, докато мъжът пъхна ключа в катинара и го завъртя. Катинарът се отвори с изщракване и мъжът го махна от вратата заедно с веригата.

Тогава излезе от сянката и спокойно обяви: „Полиция“.

Шофьорът трепна от изненада и се пресегна за пистолета си. На не повече от метър, Ла Моя натисна спусъка и пръсна капачката на коляното на човека. Когато шофьорът се завъртя, изкрещя и падна на земята, Ла Моя забеляза как някой вътре в колата се провира от задната към седалката на шофьора. Можеше да стреля по него, но докато от всеки прозорец не щръкнеха пистолети, разполагаше с по-добър избор.

Вместо това той бавно преброи наум — всъщност си тананикаше. Точно когато мъжът се плъзна зад волана, Ла Моя стреля няколко пъти в предната броня на колата. Един, два, три, четири… С петия изстрел улучи G-точката и въздушните възглавници отпред се задействаха, надуха се и отхвърлиха главата и тялото на шофьора назад към седалката като огромна ръкавица на юмрука на Мохамед Али.

Тогава тръгна напред с пистолет, насочен право в лицето на мераклията, готов да изпрати първия, който помръдне, на среща със Създателя.

Рязко отвори вратата на шофьора, като не забеляза жената отзад, преди да се включи осветлението на купето. Имаше нужда от медицинска помощ. Той самият би могъл да я закара — беше истинско удоволствие да покараш навигатор.

Разпозна мъжа зад волана — Рикардо Ромеро. Беше си научил урока.

— Съжалявам — каза Ла Моя. — Пътят е затворен.