Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cut And Run, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
ultimat (2009)
Сканиране и разпознаване
Еми

Издание:

Ридли Пиърсън. Светкавично бягство

ИК „Хермес“, Пловдив, 2006

ISBN–10: 954–26–0427–0

ISBN–13: 978–954–26–0427–3

История

  1. — Добавяне

62.

Майчиното чувство на Хоуп скоро я изведе от скривалището й и я поведе към задната част на камиона за доставки. „Ако не вляза вътре — каза си тя, — няма никакъв шанс да намеря Пени“.

Мобилният телефон на Ларсън отново завибрира — код на областта 314, Сейнт Луис — и тя отново го прекъсна, за да не я издаде. Вклинена между контейнерите, не бе в състояние да проведе разговор. Ако кодът беше 206, Сиатъл, някаква възможност да са похитителите, може би щеше да се осмели да отговори.

Двамата доставчици влизаха и излизаха от камиона на интервали приблизително по две минути. Хоуп се пресегна към задната част на камиона, грабна пластмасов охладител и го понесе за двете дръжки. Сега бе изпълнена със смелост и решимост; приближи задната врата на сградата и я ритна с крак, вместо да почука. Познаваше лицата на двамата доставчици, защото ги бе наблюдавала. Зарадва се да види, че една от жените й отвори вратата.

Хоуп обясни:

— Помолиха ме да ви помогна. — Тя се усмихна изкуствено. — Аз съм от прислугата. Накъде?

— Аз съм Дона.

— Алис — отвърна автоматично Хоуп.

— Казаха ни, че сте шестима.

— Ами… аз съм първата — отвърна тя приветливо. — Другите ще дойдат.

Хронометърът в главата й започна да отчита. Докато някой разбереше, че келнерите и келнерките са седем, а не шест, тя трябваше да се е махнала.

— Ние се разполагаме в кухнята — уведомиха я.

Хоуп мина покрай жената, която държеше вратата.

— Казаха ни да бъдем с черни поли и бели ризи.

Хоуп забеляза, че Дона е с униформа.

— Да. Ще се преоблека, след като разтоварим.

— От полунощ до два — каза Дона. — Винаги ли работите по това време?

— Виждали сме всякакви неща, повярвай ми — отвърна Хоуп, докато охладителят натежаваше в ръцете й.

— Поне плащат добре.

— Може би на вас.

— Тези типове направо са полудели да минаваме само през мазето…

— До трапезарията на етажа — довърши Хоуп, която бе подслушала това условие. — Все едно и също, едно и също.

Дона затръшна вратата след себе си, когато излезе навън.

Хоуп забърза по коридора след линията от водни капки като мишка след трохи. Спря пред вратата на кухнята. Точно отпред имаше знак „Изход“. Малък асансьор — кухненски, — вдясно от вратата. Примами я едно стълбище.

Влезе в оживената кухня, остави охладителя и се запита какво следва.