Ридли Пиърсън
Светкавично бягство (31)

29.

— А сега какво? — попита Хоуп, притиснала до себе си един малък вързоп с дрехи и бельо. — Ако искаш да изпера и твоите, ще трябва да ги съблечеш.

— Не, благодаря.

— Ще ти е от полза.

— Имам само тези — уведоми я Ларсън.

— Точно това имам предвид — отвърна му тя. Беше рискувал едно бързо спиране, за да купи и на двамата някакви дрехи. Сега тя слагаше за пране старите.

Апартаментът, в който се бяха настанили, гледаше към строежа на новото бейзболно игрище на Кардиналс, а отвъд него се виждаха малките движещи се светлинки по магистрала 40. От ъгъла на хола се откриваше изглед към някакво казино на Мисисипи, грозотия по мнението на Ларсън.

Той облече набързо долнището на анцуга и суичъра си. Дрехите им се събраха в пералнята съвсем точно.

Стори му се, че това е някакъв знак. Замисли се дали това няма да е първата нощ, която щяха да прекарат заедно.

Чу я да наглася програматора. Изглеждаше по-спокойна.

Тя се върна в кухнята и претърси хладилника и шкафчетата, но там, естествено, нямаше никаква храна.

— Ще трябва да поръчаме нещо.

Питаше се дали нейната непринуденост е резултат от душа или от нападението срещу нея. Или просто е осъзнала факта, че сега той представлява единственият реален фактор за спасяването на дъщеря й. Или също като него чувстваше, че нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат.

Тя се отпусна в един стол и постави лакти на масата.

— Да си представим, че никога повече не ми се обадят — започна тя отдалече. — Какво ще предприемем, за да я намерим?

Ларсън седна на стола срещу нея.

— Този случай има две страни. Нашият шанс, печелившата ни карта си остава Марковиц.

По пътя насам й беше разказал всичко, което знаеше за Марковиц. Сега вече Хоуп познаваше в детайли технологичните аспекти на казуса „Марковиц“.

— Значи мислиш, че Ромеро са повлияли по някакъв начин на Марковиц.

— Може изобщо да не им се е налагало, в случай че идеята е дошла от него. Никой не казва, че Леополд Марковиц е света вода ненапита. Може да е бил без пукната пара. Може да е потърсил Ромеро за защита, докато е опитвал да открадне списъка. Няма как да знаем със сигурност, преди да се доберем до него.

— Да не би да намекваш, че ако намерим Марковиц, ще стигнем и до Пени?

— Да, възможно е. Ако Ромеро са зад всичко, а аз съм сигурен, че е така, тогава намирането на Марковиц ще ни доведе Ромеро и съвсем ще се приближим до Пени.

— А как ще го намерим?

— От Програмата са убедени, че ще му е необходим суперкомпютър, за да осъществи разбиването на защитата.

— Ако е 128-битов или по-мощен, тогава може — прекъсна го тя. — Иначе би било непосилно дори и за най-бързото PC.

— И като се има предвид малкият брой на тези компютри, това ги прави добра отправна точка — продължи той. — Разпратили сме хора от Станфорд до Масачузетския университет, Индиана и Дюк.

Забеляза искрата в очите й и попита:

— Какво има?

— Доколкото ви познавам, вече сте осведомени къде последно е бил забелязан.

— Станфорд, Пало Алто, да. А непосредствено преди това — във Вашингтонския университет. Бил е на един куп места преди Пало Алто. Все още събираме информация за пътуванията, финансите му и тем подобни. Положението се затруднява от факта, че Министерството на правосъдието не желае никой да разбира, че Лаена е изчезнала.

— Но това е глупаво!

— Правителствена работа — каза той, отчаян не по-малко от нея.

— Кой факултет във Вашингтонския университет?

— Планетарни изследвания, мисля — отвърна той.

— Има логика. Прогнозиране на времето. Това означава Silicon Graphics или дори Cray. Тези машини генерират процесорни записи, чрез които може да бъде следена дейността на една машина, без да показват, че самият Марковиц е регистриран и ги използва.

Ларсън се зарадва на вълнението, с което Хоуп споделяше експертното си мнение. После й каза:

— Мисля, че вече сме проверили всичко това.

— Не мога да стоя тук просто така. Ти можеш ли?

— Не.

Предизвикателството не я оставяше на мира и тя каза:

— Добре тогава. Нека проверим сами. Ще ми трябва достъп до отчетите на процесорите. Можем да започнем с университета във Вашингтон.

— Не мога да те извеждам навън.

— Мислех си, че най-доброто място да скриеш човек като мен е навън, на открито.

Той усети, че отстъпва. Тя притежаваше волята на седмина. Усети и някаква странна топлина между тях и се запита дали и тя я усеща.

— Повярвай ми — каза му. — Превърнала съм се в експерт по дегизировка.

Отвърна й, че ако поспи няколко часа, ще го обмисли.

Тя кимна в знак на съгласие.

Ларсън провери мобилния си телефон два пъти. Никакви съобщения. Ротем щеше да разбере защо е изчезнал без предупреждение, щеше да се свърже с него едва след като се увереше, че в Отдела отново е чисто и вътрешната заплаха е овладяна. Осъзна, че умората го преборва.

Хоуп го изтръгна от хватката й:

— Става въпрос, че ако те не доведат Пени при мен, то ние ще трябва да си я вземем сами. Не съм прекарала нито нощ без Пени, откакто се роди. Нито една. — Долната й устна трепереше въпреки усилията й да се успокои. — Тази е първата. — Погледна го с очи, в които се четяха гняв, отчаяние и майчина болка.

Ръцете й бяха на масата и като ги видя, Ларсън почувства желание да се пресегне и да ги обхване със своите, както и направи. Въпреки всичко сторено през този ден, той си даваше сметка, че това е най-смелата му постъпка. Хоуп не отдръпна ръце. Вместо това, точно когато неудобството от момента го караше да я пусне, тя го погледна и очите им се срещнаха. Ръцете му останаха върху нейните. — Благодаря ти — продума тя.