Ридли Пиърсън
Светкавично бягство (47)

44.

Ларсън изгуби по-голямата част от деня в организационни въпроси. Доктор Милър бе успял да проследи имейлите на Марковиц. Тези имейли, всичките с прикрепени файлове, бяха изпратени от Юзепа Айлънд до Маунтлейк Теръс, Вашингтон, северно от Сиатъл. Докато частният самолет презареждаше в покрайнините на Денвър, Ларсън седеше в черното кожено кресло в салона за пасажери и говореше по мобилния си телефон.

Вероятно стомахът му се бе свил при мисълта за седемте хиляди долара, колкото струваше чартърният полет за двама от Тампа до Сиатъл. Ако не компенсираха разноските му през изминалите двайсет и четири часа, щяха да са му нужни няколко години да изплати остатъка от ипотеката за къщата. Но щом животът на Пени бе поставен на кантар, това нямаше никакво значение.

— Опитах с Ротем: свързах се с гласовата му поща. Ще трябва да се примириш с мен — уведоми той Трил Хемптън.

— Къде беше, мамка му? — оплака се Хемптън. — Тази каша в Орчард хаус направо ни разби.

Ларсън познаваше унинието, което обзема хората, след като загубят някой колега. Двойното убийство трябва да бе смазващо и щеше да има дълготрайни последствия.

— Снощи изпуснах двама от хората на Ромеро и единият от тях междувременно застреля Марковиц.

— Ти си бил — отвърна той, като че ли тази възможност вече е била разглеждана.

— Беше гадно. Влязох, наложи се, и не докладвах. Ще си платя за това.

— Онези от ФБР са откачили.

— Ние сме една крачка преди всички.

— Ние? Тоест ти и свидетелят?

— Да — потвърди Ларсън. — Не сме определили каква част от Лаена е декодирана, но щом е свикана тази среща, трябва да имат по-голямата част, но не и цялата. Не знаем как загубата на Марковиц ще се отрази на Ромеро. Но по всяка вероятност е ускорила нещата за тях. Проследихме имейлите на Марковиц до адрес северно от Сиатъл. — Ларсън прочете точния адрес. — След около четири часа ще сме на терена. Искам да поставиш мястото под наблюдение, докато пристигна. Ако е възможно, използвай нашите хора. Използвай местните само ако се наложи. — Не му допадаше идеята най-добрите от Сиатъл да бъдат част от операцията. — Искам теб и Стъби с мен. Ротем да ръководи. Събираме се там по възможно най-бързия начин. Съществува известна възможност Ромеро да държат едно-две деца за заложници. Внукът на Марковиц е бил отвлечен почти по времето на изчезването му.

— Кучият му син.

— Децата са върховният ни приоритет, така че това няма да бъде нахлуване. Схвана ли, Хемп? Каквото и да става, няма да нахлуваме там.

— Вдянах.

— И никой не отива преди мен.

— Дадено.

Ларсън му прочете адреса, предоставен за втори път от Милър. Добави:

— Ние тримата — ти, аз, Стъби, — влизаме, като се стъмни. Довечера. Ще ни трябва пълна екипировка. Никакви специални сили преди нас. Никакви отряди за борба с безредиците. Никакви командоси. Но те всички ще ни трябват, ще ни трябва цялата руска армия като подкрепление, ако се стигне дотам. Най-добрите хора, които можем да съберем.

— Всичко ми е ясно.

— Но ти, Стъби и аз водим.

— Ами ако Скротъм се възпротиви?

— Тогава ще трябва да ме предупредиш, за да мога да измисля алтернативи. Не ме оставяй да вися.

— Разбрано.

— Ще трябва да се размърдаш, ако ще го правим довечера. Хващаш самолета до два часа. Ако Ротем е прав, че тази среща — този търг — ще се състои довечера, тогава това е единственият ни шанс. Внукът на Марковиц вече не играе. Трябва да действаме незабавно!

— Тогава защо продължаваш да ме държиш на телефона? — оплака се Хемптън.