Ридли Пиърсън
Светкавично бягство (58)

55.

— Какво е това, мамка му?

Филип гледаше как товарният камион изчезва зад далечния ъгъл на резиденцията. Но вниманието му бе заето с друго, там, в тъмнината, надолу по хълма, в бараката, която не можеше да види оттук.

Паоло трябваше да стигне до бараката всеки момент. Филип бе накарал останалите охранители да патрулират из имението. Представителите на другите фамилии се очакваше да пристигнат всеки момент. Всичко това трябваше да го накара да се почувства по-уверен, отколкото беше. Но засеченият мобилен телефон, който бе влязъл в мрежата на територията на имението, не се връзваше. Това все още се нуждаеше от обяснение и бе основната му грижа.

Рикардо, макар и по-голям от него само с година, но фактически негов племенник, се обади зад гърба му.

— Джими Нане е решил да допринесе нещо за срещата ти.

— Не ми трябва неговият принос.

Филип така и не успя да свикне да се чувства непринудено в присъствието на Рикардо. Не можа. Нямаше и да може.

— Това не подобава на домакин — смъмри го Рикардо.

— Ще се настанят горе. После не искам да ги мяркам близо до останалите участници в срещата.

Филип реши да последва камиона зад сградата и да се увери, че в него има негови хора.

— Къде отиваш? — извика Рикардо. — Случайно да знаеш какво става с Кати?

Филип застина намясто, после реши, че мълчанието е най-лошият отговор.

— Нещо е изнервена. Не спира да броди из къщата. Знаеш ли каква е причината?

— Катрина е нещастна, Рики — отвърна Филип, като използва обръщение, което Рикардо ненавиждаше. — Всички тук го знаем. Знаем го много, много отдавна. Но най-малко ти би трябвало да се безпокоиш, че ще я загубиш.

— Как така? — попита Рикардо, внезапно обзет от любопитство.

— Защото никога не си я печелил.