Ридли Пиърсън
Светкавично бягство (57)

54.

Охранителят мина зад ъгъла и погледна нагоре към стряхата, като се напрягаше да проследи тънкия черен телевизионен кабел.

Ларсън, стиснал счупения клон в две ръце като перфектен бейзболист от „Луисвил“, пристъпи на откритото и го стовари върху челото на нищо неподозиращия мъж, от чийто нос рукна кръв. Охранителят рухна по гръб, каза уфф, когато въздухът му излезе, и докато стигне земята, вече бе изгубил съзнание.

Ларсън помисли да го завърже и да му запуши устата, но се опасяваше, че няма да има време. Ако успееше да закове и тримата охранители, щеше да се върне при този. Претърколи мъжа на едната страна, за да не се удави в собственото си повръщано, и го остави.

Нямаше никакъв избор, освен да рискува; влезе в осветеното пространство и забърза по паянтовите стълби напред. Блъсна вратата с лакът и каза с троснат, преднамерено приглушен глас:

— Ей, я ми помогнете…

Когато вратата се отвори, той ръгна счупения клон като стенобойна машина в корема на пазача, като се постара да го нацели малко под гръдния кош. Пристъпи вътре, мина покрай човека, който се олюляваше, и разби черепа на следващия, който в този момент стоеше пред телевизора с гръб към вратата. Онзи зад гърба му се опита да извади оръжие.

Ларсън счупи китката му с тоягата и докато той крещеше, го повали в несвяст с удар в челюстта. Очите на пазача се обърнаха и той се свлече. Обезвреден.

Потънал в пот, Ларсън огледа падналия. Ритна вратата да я затвори и както му се стори, за пръв път си пое дъх. Събра оръжията им и прибра пълнителите в джобовете си.

Беше спечелил най-много няколко минути.

Пазачът със счупената китка изстена, докато идваше в съзнание, и сграбчи обездвижената си ръка. Ларсън вдигна тоягата над главата му и я спусна като планинар, който гони змия.

Мизерният интериор вонеше на застоял цигарен дим и бира. Напомни на Ларсън на спално помещение в долнопробен колеж. Кухня бокс, обзаведена с печка с два котлона, микровълнова фурна и хладилник под неонова пръчка. Модулите, от които се състоеше постройката, бяха — кухня и дневна в единия край, баня и още две врати надолу по тясно коридорче, на което му липсваше най-малко една крушка. Сърцето на Ларсън заби в гърлото му, докато вървеше по коридора с окървавената тояга в ръка. Колкото повече приближаваше, толкова повече му се струваше, че вратите се отдалечават.

Силно блъсна първата, готов с вдигнатата тояга.

Две двойки нарове, застлани с чаршафи и вълнени одеяла. Следи от ергенски живот: пепелници, които трябваше да бъдат почистени. Броеве на мъжки списания със снимки на разголени начинаещи звезди на кориците. Мръсни дрехи, нахвърляни в далечния ъгъл, караха стаята да прилича на леговище на звяр.

Чисто.

Забърза към следващата стая, блъсна вратата, като очакваше да открие или четвърти пазач, или изпълнените с очакване погледи на двете деца. Още една спалня, почти като първата.

Нямаше деца.

Опита се да осмисли всичко това. Скоростта, с която двамата охранители се втурнаха от голямата къща, го бе убедила, че са захапали стръвта с включения в мрежата телефон на Хоуп.

Най-наложително сега бе да спечели време и да открие децата. Можеше да завърже и тримата пазачи, да им запуши устите, да остави единия отзад, най-вероятно зад кофите за боклук, а другите двама вътре в бараката.

Усети вибрации под краката си и разбра, че се приближава автомобил. Изгаси осветлението отвътре и открехна входната врата точно навреме да зърне гърба на товарен автомобил в горната част на хълма, който обикаляше северния ъгъл на резиденцията. Оттук не можа да различи надписа на задната му врата.

Затвори вратата, остави тоягата и грабна мобилния телефон на Хоуп.

Доставчик? @ портата

Време за купон или троянски кон, любезен жест от Ротем? Нещо не бе наред: Хоуп трябваше да му е подала повече информация за това.

Накъде да тръгне оттук?

Зърна две ролки сребрист изолирбанд — още едно доказателство за присъствието на децата, или просто така му се искаше.

Както и да е, щяха да му свършат добра работа.