Бренда Джойс
След невинността (7)

6

Софи се почувства много по-добре на следващата сутрин и куцането й беше значително по-незабележимо. Сега тя подбра грижливо дрехите си. Вместо да си сложи обичайната блуза и морскосиня пола, облече бяла памучна рокля, чиято висока яка бе поръбена с дантела, а бухналият нагръдник беше плисиран, както и широката пола. Докато си обуваше обувките, се напрягаше да чуе гласа на Едуард сред разговорите и смеховете на моравата точно под вратата, отворена към терасата й. Със сигурност щеше да познае леко дрезгавия му баритон, щом го чуеше.

Тръгна към балкона, но не се осмели да излезе навън. Долу играеха крикет. Жените бяха толкова хубави в пастелните си рокли, мъжете в светли ленени сака и панталони за голф. Усмивката й угасна. Не видя Едуард в групата.

После Софи осъзна точно какво прави и седна. Какво й става? Държи се като някаква млада и зелена хлапачка, замаяна от любов!

Усети, че се изчервява. Едва ли беше замаяна от любов. Беше твърде разумна и твърде сериозна за да бъде замаяна от любов. Утре сутринта се връщаше в Ню Йорк при редовните си занимания в Академията през деня и при самотните нощи в ателието. След този ден едва ли щеше да види отново Едуард Деланза.

И все пак си спомни лудостта от предишната вечер, учудена, че всичко това се бе случило. Изчерви се още по-силно, като си спомни мига на близостта помежду им. Боже господи, той не само бе докоснал увредения й глезен и го бе оголил, но беше говорил за него толкова небрежно и в това нямаше нищо лошо. И тя на свой ред почти му бе разказала най-съкровените си мисли, почти бе споделила с него най-големите си страхове. А почти не го познаваше.

Софи си напомни, че вчерашната вечер за него е била само флирт, един от стотиците, не, хилядите, които е имал досега в живота си. За нея наистина това беше първото подобно преживяване. И все пак тя не можеше да забрави колко беше любезен и загрижен… и съкрушителната му нежност. Не й се стори неискрен. Напротив: стори й се открит и пълен със съчувствие.

Софи не посмя да продължи с размишленията. Беше почти пладне и гостите бяха поканени на грандиозна закуска, каквато Сюзан винаги даваше на гостите си в края на седмицата. Софи ги чуваше как се събират в къщата на долния етаж Докато се разхождаше из стаята си, тя избягваше да поглежда отражението си в огледалото, както имаше навик. Изведнъж краката й сякаш станаха оловни. Софи спря. Вчера Едуард Деланза я беше попитал дали не крие красотата си, за да отблъсква нежелани ухажори.

Бавно, с някакъв ужас Софи се обърна към огледалото, напълно съзнавайки, че не е красива и думите му са били само друг вид флирт. Въпреки това изглеждаше доста хубавичка в тази лятна рокля фантазе, а вчера почти се бе почувствала красива. Софи се гледаше, опитвайки се да долови следа от красота във външността си, но бе разочарована.

Красивата лятна рокля не променяше факта, че е скучна и безлична, че лицето й е съвсем обикновено. Никога нямаше да бъде блестяща красавица като Хилари или Лиза… и никакви флиртове никога нямаше да променят този факт.

Тя побърза да излезе от стаята си и заслиза по стълбите, като почти се затича. Спря в салона, където гостите вече се събираха по двойки и на групи, смееха се и разговаряха, отправяйки се към трапезарията. Едуард още го нямаше. Искаше й се пулсът й да се позабави, да не бие така бързо и отсечено.

— Добър ден, госпожице О’Нийл.

Софи трепна. Хенри Мартен стоеше зад нея, леко изчервен. Софи успя да изобрази някаква усмивка.

— Добро утро, господин Мартен. Приятна ли беше ездата?

— Да, благодаря, госпожице О’Нийл. Мога ли да ви придружа?

Софи вдигна вежда учудено. Вчера Хенри не й беше казал и една дума нито преди вечеря, нито след това. Тя се почуди какво ли го е накарало да промени отношението си, но се усмихна.

— Разбира се.

Гостите се бяха събрали в трапезарията и се нареждаха пред бюфета, който Сюзан беше подредила. Софи усети някакво смущение.

— Чудя се — каза тя меко, а бузите й се зачервиха — къде ли е господин Деланза?

Хенри я погледна.

— Не знаете ли, че той замина? Не ви ли е казал?

Софи помисли, че не е чула правилно… сигурно не бе разбрала.

— Моля?

— Напусна Нюпорт, отиде в града. Госпожице О’Нийл, добре ли сте?

Тя не можеше да отговори. Беше като поразена от гръм.

— Госпожице О’Нийл?

Софи си пое дъх едва-едва, беше смаяна. И невероятно разочарована. Независимо колко се опитваше да се самозалъгва, тя се беше надявала на още един флирт с Едуард Деланза. В действителност се бе надявала този път да бъде по-въздържана и не толкова откровена, да се държи като дама и да не бъде толкова ексцентрична.

И тайничко се бе надявала Едуард да я намери поне малко интересна, да я вижда не като обект на любезно отношение, а като жена от плът и кръв като всички останали.

— Госпожице О’Нийл? — Хенри хвана ръката й и в гласа му прозвуча искрена загриженост.

Софи разбра каква глупачка е била. Нима не е знаела, че за него техният разговор е бил някаква незначителна среща, случаен и необвързващ флирт? Софи се стегна с голяма усилие. Разбра, че още малко, и ще вземе да се разплаче. Това беше смешно, ето защо тя се усмихна на Хенри, надявайки се смущението й да не е било прекалено очевидно. Протегна му ръка.

— Моля, господин Мартен.

Закуската като че ли нямаше край.

Софи седеше на леглото в стаята си, сключила ръце, и се чудеше на дивите си емоционални изблици.

Още от ранна възраст се бе научила, че трябва да сдържа чувствата си. Поне външно и пред хората. Малко след като баща й ги напусна, Софи се увлече по рисуването. Детските й рисунки бяха бурна и шокираща експлозия от цветове и линии. Баща й ужасно й липсваше и тя не разбираше защо ги е напуснал. В началото, сега тя знаеше това, нейното изкуство изразяваше гняв.

Софи леко се усмихна. Когато беше започнала сериозно да изучава живопис на тринайсет години, я бяха вкарали в грижливо ограничения калъп на класицизма, на прецизното линеарно рисуване и абсолютното придържане към реалистичния детайл. Не й беше убягнал фактът, че напоследък изкуството й преживява връщане към ранните детски години, че маниерът й да нанася щрихите и цветовете отново бързо се връща към агресивността, макар и не толкова примитивна.

Софи посегна да вземе новия скицник, с който работеше от снощи. Отвори го и се загледа в портрета на Едуард Деланза. Беше нахвърляла щрихите така дръзко, че скулите и челюстта му стояха като изсечени, но приликата беше учудващо голяма. Тя се вгледа в очите му, блестящи с недоизказани неща, за които тя дори не посмяваше да се досети.

Заболя я. Той си беше отишъл и приятният им флирт не беше означавал нищо за него — докато за нея не беше така.

В стаята й нахлу Лиза.

— Какво става? Господи, толкова беше бледа на закуска, като чаршаф!

Лиза се спусна към нея, седна на леглото до Софи и я прегърна.

— Добре съм.

— Нищо не хапна. Да не си болна?

Софи въздъхна.

— Не, не съм.

И дори да беше успяла да намери думи, с които да изкаже пред доведената си сестра своето объркване или разочарованието си, именно тя служеше като довереница за сърдечните мъки на Лиза, а не обратното.

— Сигурна ли си?

Тя се усмихна на Лиза.

— Сигурна съм.

Случилото се беше за добро, каза си тя. Малко оставаше да полети на крилете на фантазията си в един свят, който беше затворен за нея. Хубаво стана, че Едуард си бе заминал сега, преди да си е изгубила ума по него и може би преди да се е изложила. Прибързаното му заминаване беше окончателно доказателство за това, колко неискрени са били чарът и любезностите му.

— Хайде, ела долу да се разходиш с мене и с другите — настоя Лиза. — Знаеш ли, този адвокат много се интересува от тебе.

Софи махна с ръка.

— Господин Мартен само прояви учтивост.

— Софи, винаги ли трябва да бъдеш такава саможива?

Софи премигна. Спомни си лекцията на Сюзан от вчера.

— Наистина ли изглеждам такава бяла врана?

— Не бяла врана, просто много страниш от хората. Софи, иска ми се повече да излизаш. Забавно е на събиранията. Когато дебютирам, надявам се, че ще дойдеш.

— Разбира се, че ще дойда — каза уверено Софи.

Може би наистина трябваше малко повече да излиза. Само че как да следва курсовете и да напредва в изкуството, ако излиза повече? А и тя никога не беше обичала „събиранията“ — тоест, до снощи. Дали не грешеше, съсредоточавайки се така цялостно върху изкуството си и изключвайки всичко останало?

Лиза въздъхна и се изправи.

— Ще рисуваш ли?

Тя погледна към скицника в ръцете на Софи.

— Днес не — отвърна Софи, вземайки твърдо решение, и остави скицника настрана.

— О, Софи, смачкала си рисунката. — Лиза знаеше колко важно е изкуството й за нея и бързо изглади намачкания лист. Ръцете й застинаха. Взря се неподвижна. — Софи, ти рисуваш него…

Софи не отговори.

Но Лиза замря на място.

— Ти си влюбена в него! — възкликна тя накрая.

— Не! — възкликна на свой ред Софи.

Лиза се вгледа със затаен дъх в портрета.

— Виждам го, Софи… пише си го тук, на листа.

Софи седеше като замръзнала.

— Дори не познавам господин Деланза, Лиза. Смешно е да твърдиш, че съм влюбена в него.

— Смешно? Едва ли. Половината жени в града са влюбени в Едуард Деланза! — Лиза я прегърна. — О, горкичката ми. Никога не съм си помисляла, че ще се влюбиш, когато казах, че ще си загубиш ума по него. Просто исках да кажа, че ще ти се види също толкова вълнуващ, колкото и на всички останали.

— Аз не съм влюбена в него — отсече Софи, но сърцето й биеше лудо. — Той просто е… ужасно привлекателен.

Тя си го представи с Хилари, припомни си великолепната му мъжественост.

— Скъпа, той е ужасно привлекателен, наистина, но е и ужасно неприемлив… и ужасно опасен. — Лиза се наведе и отново я прегърна. — Не можеш да бъдеш в безопасност с такъв мъж. Той може да реши да те съблазни, Софи — предупреди я Лиза.

Софи хлъцна. Бузите й пламнаха.

— Сега говориш чисти глупости — извика тя. — Той никога няма да си помисли да съблазнява мене!

Лиза я погледна за миг.

— Понякога напълно откачаш — каза тя. — Явно не си забелязала как те гледаше снощи… но аз видях. Мисля, че е добре, дето си е заминал днес, Софи, след като е казал и направил всичко това.

Софи остана безмълвна, загледана в доведената си сестра. А в ума й затанцуваха образи — как Едуард я прегръща.

 

 

— Мамо, искала си да говориш с мене? — каза Софи.

Сюзан седеше пред малкото си френско писалище и вдигна поглед едва когато привърши с отметките по списъка на гостите за следващия уикенд това лято. Вгледа се в помръкналата си дъщеря. И тя като Лиза бе забелязала, че на закуска Софи беше необичайно бледа и изтощена.

— Мисля, че трябва да стоиш тук, Софи, до края на лятото.

Софи замръзна смаяна.

— Трябва да се върна!

Сюзан остави настрана писалката.

— Мислех за това, откакто ти дойде тук вчера. Наистина, ставаш все по-саможива. Човек лесно може да си спечели някаква репутация, но после е невъзможно тя да се опровергае, Софи. Тревожа се за тебе.

Това беше чистата истина.

— Мислех, че идвам само за уикенда — възкликна пребледняла Софи. — Ами курсът ми по рисуване?

Сюзан въздъхна.

— Академията няма да избяга, докато се върнеш, Софи. Ако пропуснеш няколко седмици, това не е кой знае каква трагедия.

— Мамо, трябва да си ида у дома Не мога да пропускам часовете.

Сюзан стана, стиснала писалката. Помисли за Едуард Деланза, който имаше връзка с красавицата Хилари. Но бе флиртувал със Софи, Сюзан си спомни и какви погледи хвърляше и към нея самата. Помисли си за младия адвокат, братовчеда на Анет Мартен, който довечера се разсейваше, а сега, както изглежда, се интересуваше от Софи. Сюзан знаеше, че не може да остави дъщеря си да се върне сама в града. Самата мисъл за това я караше да изпада в паника. Поне тук Сюзан можеше да я наглежда строго и да взема под контрола си всякакви изненадващи ситуации.

— Софи, скъпа, твоята компания ми липсва и както винаги, мисля за твоите интереси. Бих искала да останеш с мене до края на лятото. Нима ще ми се противопоставиш?

Един миг Софи, бледа и измъчена, не отговаряше.

— Предпочитам да не ти се противопоставям, мамо. Но аз вече не съм дете. Аз съм зряла жена; навърших двайсет години наскоро, през май. Не мога да пропусна цял месец от курса си.

Усмивката на Сюзан изчезна.

— Знам кога си родена, Софи. Може да си на двайсет години, но едва ли си зряла жена. Или Едуард Деланза те е убедил в това с целувките си?

Софи трепна и се изчерви.

— Той не ме е целувал.

— Добре, олекна ми! — Сюзан се приближи до Софи и сложи ръце на раменете й. — Най-добре е за тебе да останеш тук още няколко седмици. Трябва да се научиш да бъдеш по-общителна. — И аз ще мога да те наглеждам, помисли Сюзан. Насили се да се усмихне. — Ще пратя да ти донесат всичките неща. Може дори да преустроим една от стаите за гости във временно ателие. Нали разбираш, не очаквам ти да се откажеш от работата си.

— Мамо, само да можех да ти обясня колко важно е учението ми за мене! — възкликна Софи.

— Разбирам това. Разбирала съм всичко дори още когато беше затворено дете, което отказваше да ходи на рождени дни и на други забавления, дете, което можеше часове наред да гледа някоя картина и винаги държеше в ръка някакви боички. Разбирам, Софи.

— Ако наистина си ме разбрала — натърти Софи, — нямаше сега да си говорим така.

Сюзан трепна. Реши да смени темата, да заговори за друго, което я тревожеше много.

— Не изглеждаше добре днес на закуска. Има ли ти нещо?

Софи погледна майка си с колебание.

Сърцето на Сюзан подскочи.

— Той е, нали? Знаеш, че можеш да ми се довериш, скъпа.

Софи потрепери.

— Намирам го ужасно привлекателен, мамо — каза тя накрая.

Сюзан се обърна полека.

— Всички жени намират такива мъже за очарователни, скъпа. Ти си една от стотиците, заклевам ти се, че е така.

— Разбирам. Просто… — и тя почервеня — аз съм едно социално бедствие и единственият мъж, който някога е бил мил с мене, е Едуард Деланза… и той само беше мил, нищо друго.

Сюзан я заведе до дивана и седна до нея. Вгледа се в дъщеря си за момент.

— Той си играе с тебе, скъпа. Познавам този род мъже. Той е точно като баща ти, воден от прищевки и страст, нищо друго няма значение за него, дори ако унищожи нечия невинност.

— Мамо! — възкликна Софи. — Грешиш за господин Деланза, защото той не ме намира привлекателна… и грешиш за баща ми.

Изражението на Сюзан стана твърдо.

— Нека се изразя ясно. Джейк О’Нийл беше един покварен мошеник, такъв е и Едуард Деланза.

Софи изправи рамене.

— Мамо, моля те. Това не е честно. Джейк е мъртъв. Не може да се защити.

Сюзан се усмихна горчиво.

— Дори да беше жив, нямаше да може да се защити.

Софи се поколеба, после седна по-близо до майка си и я обгърна около раменете.

— Той те обичаше, мамо, знам го.

Но Сюзан се изплъзна и стана.

— Не ме е грижа дали Джейк О’Нийл ме е обичал, или не. Но докато изричаше думите, знаеше, че това е чиста лъжа.

— Понякога хората се нараняват един друг несъзнателно — изрече бавно Софи.

— Той искаше да ме нарани — натърти Сюзан, обръщайки се с лице към дъщеря си. — Затова остави всичко на тебе и нито грош на мене.

— Не — каза Софи, — грешиш. Това е било грешка, сигурна съм. — Тя се усмихна широко. — Освен това, няма никакво значение. Аз нямам нужда от тези пари. Има достатъчно и за двете ни.

Сюзан я загледа, усети как я бодва вината.

— Сега не говорим за тези работи, Софи. Въпросът е принципен.

Софи мълчеше, явно съчувствайки й. Накрая каза:

— Съжалявам, че Джейк те е наранил.

— Той не ме нарани — каза хладно Сюзан и сви рамене. Всичко се коренеше във външността — това беше научила тя на собствен гръб, когато беше много млада и мислеше, че е над укорите и отдръпването на обществото. Колко скоро бе разбрала, че никой не е имунизиран срещу студенината на обществото, срещу непрощаващото обръщане на гръб. Отдавна, още когато стана на двайсет и пет години, се омъжи за Бенджамин, не по любов, а за да си възвърне уважението и приемането на обществото, което я бе създало и едновременно отхвърлило.

Сюзан се заразхожда, за да отпъди спомените. Но знаеше, че трябва да се връща към тях, те й бяха необходими, за да й напомнят, че е жена, и то изцяло от плът и кръв.

— Стига сме говорили за проклетия ти баща. Какво ти каза Едуард Деланза, когато бяхте сами двамата на верандата?

— Просто беше любезен. Обясних му за моето куцане… и той беше невероятно мил.

— Любезността му прикрива едно единствено нещо — намерението му да те съблазни и да те съсипе — изсъска Сюзан.

— Не — изрече твърдо Софи. — Не, грешиш. Едуард няма интерес да ме съблазнява. Той само беше галантен. Прояви се като джентълмен.

Сюзан я погледна.

— Софи… нещо си смутена! Ако наистина няма намерение да те съблазнява, значи имаш голям късмет. Дано даде господ да си права, така няма да изпиташ мъката, която причиняват подобни мъже. А и доколко джентълменско е, скъпа, да пренасяш контрабанда диаманти или да поддържаш извънбрачна връзка с Хилари Стюарт? Защо, мислиш, им дадох две съседни стаи?

Софи стана и вдигна ръце.

— Знам, че харесва Хилари — каза тя с дрезгав глас.

Сюзан гледаше Софи с разбиране. Дъщеря й беше влюбена в Едуард, тя го виждаше, и беше разстроена от връзката му с тяхната съседка. Сюзан се ужаси. През ума й минаха мрачни мисли. Джейк едва не я беше унищожил и тя напълно ясно можеше да си представи как Едуард унищожава дъщеря й.

— Хилари не беше в стаята си миналата нощ, нали разбираш?

Софи пребледня.

— Откъде знаеш?

— Никой не беше спал в леглото й. Сама видях, когато се отбих в стаята й, отивайки на закуска… камериерките не влизат в стаите за гости толкова рано, Софи.

Виждайки смущението на Софи, тя прибави тихо:

— Длъжна съм да знам какво става в собствения ми дом.

— Нищо повече не искам да чувам.

— Съжалявам, че трябваше да научиш така внезапно какво нещо е животът — каза Сюзан. — Но това е за твое добро. Ако някога пътищата ви отново се пресекат, стой далече от него.

Софи кимна отсъстващо.

— Научила съм си урока, мамо — каза тя. — Харесваше ми да флиртувам с него, но нищо повече. Не се страхувай. — Тя си пое дълбоко дъх. — Ако не се върна в града, няма да мога да довърша портрета на госпожица Еймс навреме за рождения й ден. Или си забравила, въпреки че точно ти го уреждаше и настояваше за това?

Сюзан я разглеждаше, без да чува какво й казва. Ако Софи беше толкова влюбена в Едуард Деланза, тогава самата тя трябваше незабавно да смени собствената си тактика. Хилари имаше лятна къща недалече от крайбрежната вила на Ралстънови и Сюзан си помисли, че е възможно Едуард да изкара много време в Нюпорт Бийч, топлейки леглото на Хилари. Когато не беше с Хилари, твърде възможно беше да вземе да се навърта наоколо край Софи.

— Промених си решението — каза изведнъж Сюзан, цялата изпотена. Самата мисъл за това, че Едуард може да бъде близо до Софи, караше сърцето й да забие силно от страх. — Можеш да заминеш в понеделник сутрин, както бяхме планирали.

Софи я погледна с разширени очи.

— Благодаря ти, мамо.

Прегърна я, като я изгледа с любопитство, и побърза да излезе от стаята.

Сюзан се загледа подир дъщеря си, бодната от неспокойно усещане. Софи никога преди не се беше интересувала от мъж, Сюзан беше сигурна в това, а сега беше нещо повече от заинтересувана, въпреки че твърдеше противното.

Сюзан отиде към вратата и загледа как Софи бърза тромаво нагоре по стълбите. Намръщи се. Това беше абсурдно. Едуард Деланза можеше да има всяка жена, която си пожелае. Защо беше преследвал Софи тук, докато беше на гости в крайбрежната им вила? Дали интересът му не е бил предизвикан от скука или може би от някакво странно съчувствие? Със сигурност нямаше да се заеме да я ухажва, не и сега, когато едва ли би било пристойно. Не и мъж като него.

Дланите на Сюзан продължаваха да се потят. Тя реши, че няма да се осланя на случайността. Отбеляза си да подсети госпожа Мърдок да прави така, че при Софи по всяко време да има някой. Ако поради някакви невероятни причини Едуард Деланза решеше да преследва Софи в Манхатън, Сюзан веднага щеше да научи.