Много ми хареса,не можах да я оставя докато не стигнах края….
Сериозно ли?!?! Аз прочетох следващата от поредицата „Чудото“ за 1 час точно и беше пълен бълвоч. Само 12 глави — претупано, напълно предвидимо и посредствено. Някак си не мога да повярвам тази да е по-хубава, но ще я пробвам…
След невинноста предхожда „Чудото“ ,трябвало е първо нея да започнете, много увлекателна история , драматична и завладяваща, хареса ми определено!
Току що я прочетох и трябва да призная, че историята е изключително завладяваща. Съгласна съм с Тони и си връщам думите назад по адрес на тази книга. „След невинността“ наистина е шедьовър, докато „Чудото“ е някакво недоразумение. "След невинността " пленява с разтърсваща любов, вихрена чувственост и доза драматизъм. Впечатли ме доста, след като цял ден мислих за нея и нямах търпение да си я дочета вечерта. Горещо препоръчвам :-)
Мноооого ми хареса. На няколко пъти се просълзих. Най-много ми хареса,че тя не беше типичната „мис свят“ и се бори да запази детето си. А как той разбра, че го обича…..просто страхотна книга
Много ми хареса, наистина добра книга!
Книгата е чудесна — цялата. Но епилога — е направо върховен! Препоръчвам от все сърце на почитателите на романтичните четива и завиждам, на тези които ще прочетат тази история за първи път.
Невероятна! Книга един път!
Не ми хареса особено, но става за един прочит!
Само мен ли ме дразнеше непрекъснатото използване на глагола „хлъцвам“? Не знам кой точно глагол се използва в оригиналното издание, но превода му с „хлъцвам“, особено пък в някои сцени ми се струва абсурдно. На български просто не се изразяваме така (или поне никой около мен не го прави). За мен беше много дразнещо.
Иначе като цяло книгата не ми хареса особено. Не мисля че щеше да е загуба да не съм я прочела и не бих я препоръчала на някого. Определено не бих я и препрочела.
За мен е в категорията: „ако имаш време за губене и нямаш друга книга наоколо“.
Е, какво пък толкоз? 15 пъти хлъц и 20 пъти хълц. Като се вземат предвид конвенциите на сълзливо-лубрикантния жанр, употребата им е дори твърде минимална.
Много ми харасе от самото начало.
Тяхната първа среща така необичайна до самия епилог, през който роних сълзи почти през цялот време . Трудно се отделях от книгата, но при всичко, което съм чела на Бренда, след 1/2 от сюжета, просто не те пускат от вихъра си.
В тази книга обожавам начинът, по който бяха описани картините на Едуард.
Харесах много образа на Софи, как беше навряна в черупка, която постепенно се разтвори, за да диша.
И в двата образа имаше по нещо уникално, което ги направи запомнящи се герои.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.