Бренда Джойс
След невинността (31)

30

Софи се усмихна на Едуард и Едуард й се усмихна. Бяха се облекли и седяха притиснати един до друг на дивана в салона, а Едуард държеше Едуина в скута си. Рашел бе казала, че има среща и отдавна бе излязла. Софи наблюдаваше как Едуард си играе с Едуина, говори й и й прави смешни физиономии, каквито децата много обичат; сърцето и така преливаше от любов, че малко оставаше да се пръсне.

Едуард не бе поискал да се облече. Бе поръчал обилна вечеря и бе настоял да я изядат в леглото. Софи обаче бе отказала. Бе изтъкнала, че домакинството им се състои от четирима души, а не само от двама. Не можеше да си представи да вечеря гола в леглото, а Рашел и Едуина да са някъде наоколо в апартамента. Едуард се бе поддал на разумните й доводи, но видът му подсказваше, че един ден ще направят така, както той предпочита. На Софи й бе трудно да се престори, че това не я засяга.

На вратата се почука. Софи задържа Едуард да не става.

— Стой тук с Едуина — каза тя с усмивка, а погледът й се опиваше от гледката, която представляваше той. Бе толкова невероятно, че го вижда тук с нея и дъщеря им. Внезапната семейна интимност бе смайваща, почти чудо.

— Без съмнение това е вечерята ни.

Но не беше. Софи отвори вратата и видя Жак Дюран-Рюел, чиято физиономия сияеше.

— Жак? — каза тя озадачена. — Какво има? Да не се е случило нещо?

Той се засмя.

— Ти продаде четири маслени платна, две скици и един пастел. А едното от маслените платна го купиха семейство Хавимайър.

Софи извика. Едуард бе станал и се приближи до нея, а Едуина си играеше в ръцете му. Той прегърна Софи с едната си ръка; сърцето и подскачаше бясно в гърдите.

Жак стисна ръката й.

— Не беше След невинността. Но такава картина не се продава лесно. Купиха друга, Отдихът на един джентълмен.

— О, Едуард, можеш ли да повярваш? — възкликна Софи, треперейки от възторг.

Едуард я прегърна по-плътно.

— Знаех си. Още в мига, когато видях първите ти картини миналата година, знаех, че си предопределена за велики неща.

Софи се обърна към него, видя грейналото личице на Едуина и силно целуна бузата на дъщеря си, преди да целуне Едуард.

— Това все още предстои — каза тя, опитвайки се да потисне импулса да изкрещи с все сила и да подскочи от радост. — Купили са една картина. Една. Само една.

— Ще купят още — каза поверително Жак — Знаех, че нямаш търпение да чуеш подобни новини.

Едуард му се усмихна.

— Благодаря ви, Жак Очакваме всеки момент да ни донесат вечеря. Ще останете ли?

Жак обаче беше французин и ги разбираше твърде добре.

— Не, приятели. Мисля, че тази вечер трябва да празнувате е семеен кръг. Поръчах бутилка шампанско за вас. Изпийте я за ваше здраве!

Софи целуна Жак по двете бузи.

— Благодаря ти, че дойде тази вечер.

— Няма проблеми, скъпа. Но утре трябва да седнем и да поговорим за твоето бъдеще.

Софи се усмихна широко и обеща, че ще бъде в галерията веднага щом я отворят. Но Едуард се изкашля леко, тя погледна към него и се извини:

— Всъщност ще бъда там около обяд.

Жак се усмихна и си тръгна.

Едуард пусна Едуина на пода в салона, където нямаше опасност да се нарани, пристъпи към Софи и я притегли в прегръдките си. Завъртя я из стаята в пристъп на лудо веселие. Софи не преставаше да се смее. Когато спря да я върти, главата й бе замаяна, и неговата също. Но целувката му съвсем не бе невинна.

— Едуард — каза сериозно Софи, — искам истинска сватба.

Той я погледна също така сериозен като нея.

— Никаква гражданска церемония в съда пред съдията?

Софи прехапа устни. Видя се в разкошна бяла рокля, как пристъпва леко към олтара.

— О, Едуард — прошепна тя.

Той взе лицето й в шепи.

— Бяхме разделени година и половина. Сега, когато отново те намерих, ме е страх да те изпусна от поглед. Не искам нищо повече — нищо повече — от това, да бъда твой съпруг, Софи. Но те разбирам.

— Наистина ли?

— Наистина. — Той се поколеба, погледът му се зарея някъде. — Имам семейство в Калифорния Баща ми Рик, брат ми Слейд и жена му Реджайна. Ако отложим сватбата с един месец, те ще могат да дойдат. Имам и още един брат, Джеймс, но никой не знае къде е.

— О, Едуард, не знаех, че имаш семейство! Никога не си говорил за него!

Софи бе учудена. Някак си всички го възприемаха като човек без дом, без корени, без минало. Но всеки идва отнякъде.

— Някога бях много близък с всички тях.

— Случило ли се е нещо?

— Това е дълга история. — Той бе притеснен, устата му се изпъна в права линия. — Ще поканя и майка си.

Софи трепна.

Едуард се усмихна и я целуна по носа.

— Един ден ще ти разкажа всичко. Но не тази вечер.

Тя разбра, но почувства внезапен силен копнеж Да, искаше й се истинска сватба и Едуард щеше да й позволи да го направи, дори това да означаваше да изчака още няколко седмици. Но хората, които най-много обичаше, нямаше да присъстват. Лиза бе избягала; не си говореха със Сюзан. О, господи, помисли си Софи, спомни си за майка си и се опита да си представи сватбата си без нея.

Сякаш прочел изцяло мислите й, Едуард каза:

— Какво ще правиш със Сюзан, Софи?

Софи му отправи застинал поглед.

— Не знам.

На другия ден Софи излезе от „Савой“ преди десет. Не бе могла да спи добре през нощта. След като Едуард бе напуснал апартамента, тъй като благоприличието не допускаше да нощува там, тя бе лежала будна, измъчвайки се с мисълта за Сюзан.

И в края на краищата достигна до простия отговор. Прошка. Въпреки че Сюзан се бе опитала да направи нещо непростимо, тя бе действала с мисълта да предпази Софи, не да я нарани. И макар че Софи бе едновременно разярена и съкрушена, тя знаеше, че не може да обърне гръб на майка си завинаги. Между тях имаше неразрушима връзка, връзката между майка и дъщеря; връзката бе съществувала години наред и щеше да съществува винаги. Софи обичаше Сюзан. Ако за кратко я бе мразила, може би то бе, защото омразата може да произтече единствено от любовта.

А сега омразата я нямаше. Това че отново бе свързана с Едуард бе променило всичко. Имаше само тъга за миналото, което не можеше да бъде променено, и решимост да се върви към бъдещето, което щеше да бъде великолепно. Софи бе решила, че Сюзан трябва да бъде част от това бъдеще, защото имаше всички права.

Когато Софи излезе от таксито, вратата на резиденцията на Ралстънови веднага се отвори. Дженсън я посрещна с усмивка на прага.

— Госпожице Софи!

Софи се усмихна и го целуна по бузата. Никога преди не бе прекрачвала границите между двама им така открито, затова той се изчерви.

— Омъжвам се, Дженсън.

— Това е прекрасно, госпожице!

— Едуард е в „Делмонико“, ангажира балната зала и до довечера ще знам точната дата. Настоявам и ти да дойдеш — каза искрено Софи. — Ще настоявам и госпожа Мърдок да дойде.

Дженсън зяпна от изумление.

— Със сигурност, госпожице Софи… дори майка ви да ме уволни заради това!

— Ако те уволни, ще дойдеш да работиш за мене. — Софи поспря на стълбите. — Тя в стаята си ли е?

— Да.

Софи се запъти нагоре по стълбите, вече притеснена. Спря пред стаята на майка си. После влезе вътре.

Сюзан седеше пред тоалетката си, а камериерката сресваше косата й. Тя веднага видя Софи в огледалото и замръзна. След това скочи и се обърна с лице към Софи с широко отворени очи.

— Люси, оставете ни, моля.

Камериерката побърза да излезе.

— Здравей, мамо — прошепна Софи.

— Софи — Сюзан преглътна сълзите си.

— Мамо, идвам с мир.

— Слава богу! — извика Сюзан и се втурна към нея.

Двете се прегърнаха здраво.

Софи се бореше да не се разплаче и погледна към Сюзан, която изтриваше очите си с кърпичка.

— Мамо, омъжвам се, така че въпросът с даването на Едуина за осиновяване вече не стои.

— Направих грешка, знам, Софи Мислех, че правя това, което трябва, но сега разбирам, че съм направила ужасна грешка. Съжалявам.

— Няма нищо — каза Софи.

— Можеш ли да ми простиш?

— Да. Вече съм ти простила. — Софи се приближи към Сюзан, която отново бе започнала да плаче. Погали я по гърба. — А сега ще дойдеш ли следобед да се запознаеш с внучката си… най-накрая?

Сюзан подсмръкна и се усмихна, кимвайки бавно.

— Виж ти изненада — каза Джейк. Едуард се приближи към него.

— Видях те там вчера. На изложбата. Какво, по дяволите, правиш, Джейк? Защо се самоизмъчваш така? — Той погледна по-възрастния мъж, сложил ръце на кръста си. — Хайде, излез на светло, Джейк. Аз ще подготвя Софи за твоето внезапно завръщане от света на мъртвите, ако искаш. Моля те. Тя те обича. Разкрий й се.

Джейк го загледа втренчено, с блеснали очи, тъжен израз на устата и съкрушено лице.

— Аз съм убиец. Тя ще избяга от мене с писък.

— Тя мисли, че си герой, а не убиец! — изсъска Едуард. — Ще бъде ужасно развълнувана от това, че си жив!

— Ще се разкрие, че майка й е двубрачница. Тя също ще пострада от този скандал.

Едуард бе побеснял.

— Софи вече достатъчно сграда от това, че роди извънбрачно дъщеря ми. Но ако ти искаш, знаеш, че можем да запазим това в тайна, и то много добре. Никой не трябва да знае, че си жив, само аз и Софи.

Джейк облиза устни.

— Обичам я повече от всичко друго. Мисля, че тя ще бъде наскърбена, наранена и шокирана. Сега има всичко — богатство, уважение, брак. Няма нужда баща й да изскача от гроба и да застрашава живота й, да го подлага на риск! — Джейк го загледа с огромна мъка в очите. — Ако избяга от мене, няма да го понеса.

— Ти изобщо не познаваш дъщеря си… но чия е вината? — Едуард тръгна рязко към вратата, после се обърна. — Ти си един голям страхливец, Джейк! Добре! Стой си там в сянката. Да не би да ми пука? — Едуард отвори входната врата. — Нямало те е, докато дъщеря ти е растяла… хич не ми пука, че няма да те има и докато внучката ти расте!

Джейк го загледа с безизразно и неподвижно лице.

Но Едуард още не беше свършил.

— О, впрочем Софи и аз решихме да направим истинска сватба в края на краищата. На първи януари в един часа в църквата „Сейнт Пол“. — Усмивката на Едуард не можеше да се нарече приятна. — Но забравих. Един призрак не може да присъства на сватба… може само да се рее насам-натам, криейки се из ъглите!

Той се обърна и тръшна вратата зад себе си.

Джейк се отпусна в креслото, покри лице с длани и изхлипа.

 

 

— Добре ли си?

Едуард погледна по-големия си брат Слейд, който стоеше до него, близо до главния вход на църквата, усмихнат до уши, въпреки че нито единият, нито другият носеха палта и навън беше ужасно студено. Пред тях стояха Рик, баща им, и Бенджамин, посрещайки последните от петстотинте гости, поканени да присъстват на сватбата на Софи и Едуард. Бяха наели охрана, за да държат настрана любопитната публика и жадната за сензации преса. Изложбата на Софи бе раздухала клюките около скандалната им любов, също както статията в Харпърс, в която Софи признаваше, че се е влюбила в Едуард още в мига, когато го е видяла. Бяха решили да не използват сватбата си като начин да се спечели още популярност и не бяха позволили на представителите на пресата да присъстват на събитието, макар че мнозина журналисти желаеха да присъстват. На Едуард му се стори, че бе видял неколцина от тях в тълпата, но не можеше да си представи по какъв начин се бяха сдобили с покани.

— Е? — смушка го в ребрата Слейд.

Той беше по природа веселяк, съвсем малко по-нисък и по-слаб от Едуард, Сините му очи блестяха и шареха насам-натам. До него стоеше тъмнокосо момченце на около три години, стиснало ръката му, увито порядъчно в дебели дрехи, което наблюдаваше смаяно човешкия поток и особено многото карета и няколкото коли.

— Кола — каза то. — Кола отиде парка?

Едуард и Слейд се засмяха. Едуард бе взел Ник да го повози малко с даймлера в деня, когато пристигна… и оттогава момченцето си просеше всеки ден по една разходка.

— Не днес, Ник! — каза Слейд, потривайки ръце. Дъхът му образуваше облачета във въздуха.

— Иде кола! — настоя Ник.

— Чичо Едуард се жени — каза Слейд, после се ухили дяволито на Едуард. — Какво има, Ед?

— Знаеш ли, не можах да закуся тази сутрин — изсумтя Едуард, явно нямаше настроение за закачки, минути преди наистина да се ожени.

— Нервен ли си? — засмя се Слейд.

— Не те е срам, да го дразниш на сватбения му ден! — скара се жена му Реджайна, която се бе приближила до братята, и хвана ръката на Слейд.

Беше усмихната жена, красавица със златиста коса, под коженото палто ясно си личеше, че е бременна с второто им дете.

— Благодаря ти — каза сковано Едуард. — Разбира се, че съм нервен. Не мислех, че наистина ще направя това!

— Жениш се за прекрасна жена, Ед — каза Слейд.

Едуард го погледна с невероятно възбудени очи.

— Не се страхувам от брака… нито от Софи. Вече не. Но сега бих предпочел по-скоро да избягам!

Слейд и Реджайна се разсмяха. Слейд каза сухо:

— Няма да мислиш така, като видиш красивата си годеница да пристъпва към олтара и очите й да блестят от любов към тебе.

— Така ли изглеждах? — запита настоятелно Реджайна.

Слейд наведе глава и целуна нослето й.

— Беше направо съкрушителна.

Реджайна се усмихна.

— По-добре да се връщам при булката. Ник, мама отива вътре.

Но Ник бе зает да наблюдава колите, за да обърне внимание на майка си, и Реджайна влезе вътре, стискайки ръката на Едуард.

Едуард се обърна с гръб към нея; сърцето му биеше лудо и макар че времето бе студено, пот бе избила по челото му. Можеше да си представи Софи точно както Слейд я бе описал, и беше толкова възбуден… и нервен… че едва издържаше.

Изведнъж застина на място.

— Божичко!

Слейд се обърна към него и погледна в същата посока.

— Кой е тоя? Някой репортер ли?

Едуард гледаше високия загорял мъж със златисти очи, който мина небрежно покрай Рик и Бенджамин съвършено хладнокръвно.

— Кучият му син — измърмори той. — Няма да оставя тази работа така!

И Едуард се втурна в църквата подир Джейк О’Нийл.

Софи се приближи до вратата на съблекалнята си и притисна ухо до нея, вслушвайки се в звуците на органа Беше Нова година, хиляда деветстотин и трета — сватбеният и ден — и сърцето й биеше диво.

Семейството на Едуард бе дошло преди три дни, точно навреме за сватбеното тържество. Когато бяха започнали да подготвят сватбата си, Софи научи, че годеникът й е роден и израснал в едно ранчо в Калифорния, което семейството му притежавало вече от две поколения. Бе развълнувана, че най-накрая ще се запознае със семейството му и бе топло приета в тяхната среда Всички бяха дошли — и баща му Рик, и майка му Виктория, и брат му Слейд с жена си Реджайна… всички с изключение на най-големия брат Джеймс, за когото не се знаеше къде се намира. Знаеше се само, че Джеймс вече няколко години броди по света.

Срещата на Едуард със семейството му бе нещо прекрасно; Софи веднага го усети. Двамата братя явно бяха много близки, бащата и синът много се обичаха Преди семейството да дойде, Софи не знаеше много за отношенията на Едуард с майка му. Родителите му бяха разделени и живееха поотделно, Софи знаеше, че Едуард не е говорил с майка си цели три години. Той явно я обвиняваше за раздялата Софи много се зарадва, че той веднъж завинаги е сложил край на тази нелепост. Тя веднага бе усетила, че Виктория силно е страдала от липсата на Едуард, че го е обичала така, както само майка може да обича сина си. Когато Едуард я бе прегърнал, тя се бе разплакала.

Сватбата на Софи бе съвършена. Почти.

Защото Лиза я нямаше. Лиза все още се криеше в Нюпорт Бийч. Беше се обадила веднъж на Софи по телефона, за да я успокои, че е добре и да научи какво става с маркиза. Софи бе казала на Лиза, че с всеки изминал ден Сейнт Клер е все по-твърдо решен да я открие и да се ожени за нея. Софи се бе опитала да убеди Лиза да си дойде у дома, да се изправи срещу маркиза и сама да се защити, но Лиза бе отказала. Тя беше сигурна, че в края на краищата ще сломи неговата гордост и той ще се върне с подвита опашка при своите разорени наследствени имения. Софи го бе виждала няколко пъти и се съмняваше в това. Колкото повече време минаваше, толкова повече той се вбесяваше, че не е открил избягалата си булка. Беше все по-вбесен и все по-непреклонен.

Софи бе убедила Лиза да драсне кратка бележка до баща си, за да премахне огромното му безпокойство, и тази бележка се бе получила преди две седмици. Дълбоко разстроеният Бенджамин бе изпаднал в невероятна ярост и веднага бе пратил детективи да търсят къде се крие дъщеря му. Софи имаше лошото предчувствие, че дните на Лиза на свобода са преброени.

Софи знаеше, че сега не е време да мисли за Лиза. Днес беше ден за радостни мисли. Бе помолила Рашел, Реджайна и Виктория да ги оставят за малко сами с майка й и сега открехна вратата, за да ги повика обратно. Тогава разбра, че музиката е спряла, и сърцето й също като че ли спря.

— Е, щом музиката е спряла, мога само да предполагам, че всички гости са дошли и са влезли — каза Сюзан. — Хайде, Софи, трябва да ти сложим воала Само за минути, докато идеш пред олтара.

Софи затрепери, обхваната от истинска предсватбена треска. Видя мислено Едуард да стои пред олтара в черния си смокинг и да я чака, видя и себе си как пристъпва към него, обгърната в бял облак. Вълнение, радост и любов се втурнаха в гърдите й с невероятна сила и краката и се подкосиха. Но сега не беше време да се поддава на нерви. След няколко минути церемонията щеше да започне… и тя най-накрая щеше да стане съпруга на Едуард Деланза. Сякаш цял живот бе чакала този момент, този зашеметяващ дар на съдбата.

 

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — запита Едуард. Джейк замръзна на място. Току-що бе седнал на най-задната скамейка и двамата бяха сами, останалите гости седяха пред тях.

— Знаеш защо съм тук. Сега изчезвай, Деланза.

Едуард посегна и сграбчи тесния ревер на костюма на Джейк.

— Не! Времето за игри свърши.

Джейк побледня.

Едуард се наведе напред побеснял.

— Ще те завлека да те види, Джейк, независимо дали искаш, или не. Ако искаш да се бием и да правим сцени, заповядай. Няма мене да изпратят обратно в затвора, щом ме разпознаят.

Джейк бавно се изправи.

— Копеле такова.

— Софи трябва да знае, че си жив.

— Едуард… можеш ли да си представиш какво нещо е затворът. Не мога да се върна там.

— Няма да се върнеш. Не и ако дойдеш доброволно с мене.

— Защо го правиш? — извика Джейк.

— Защото не мога да те гледам да се измъчваш без нужда… глупак такъв. — Едуард го хвана здраво за лакътя. — Защото Софи те обича… защото аз я обичам.

Погледите на двамата мъже се срещнаха. И най-накрая Джейк кимна.

 

 

— О, Софи — извика Реджайна, — изумителна си… нямам търпение Едуард да те види така.

Софи се усмихна на етърва си — жена, която бе харесала и обикнала още от момента, в който я бе видяла. Реджайна бе не само много красива, елегантна и женствена, но и мила, обичлива и великодушна.

— Благодаря — прошепна тя, а сърцето й биеше със застрашителна бързина. — Но се страхувам, че няма да мога да стигна до олтара… толкова премаляла се чувствам.

— Ела, седни тук — каза Виктория, помагайки на Софи да седне, без да намачка полите си. Рашел й донесе чаша вода, Сюзан положи ръка на рамото й, а Реджайна измъкна шишенце ароматни соли от чантичката си. — За всеки случай — каза тя, усмихвайки се.

На вратата се почука.

— Това трябва да е Бенджамин — каза Сюзан напрегнато, изглеждаше много бледа и сякаш отново щеше да се разплаче. — Софи, искаш ли да ти дам шишенцето да го помиришеш?

Софи поклати отрицателно глава, докато Реджайна отваряше вратата. Двете зърнаха Едуард, застанал на прага с още един мъж. Реджайна се опита веднага да затвори вратата пред Едуард.

— Нали знаеш, че не можеш сега да виждаш булката! — извика тя в уплаха.

Софи се изправи.

— Едуард?!

Първоначалната й радостна реакция, че го вижда, отстъпи място на страха. Видя и мъжа до него — същия непознат със златисти очи, когото бе забелязала на изложбата си и на годежния бал на Лиза.

— Важно е — каза Едуард, мина покрай Реджайна и влезе в стаята.

Софи видя, че той здраво държи другия мъж за ръката. Реджайна, извънредно пребледняла, затвори вратата зад тях… и Софи чу как Сюзан извика.

Софи се обърна и видя как майка й се строполява на стола, от който преди малко бе станала, и сълзи се стичат по бузите й.

— Не, не — изстена тя.

Софи, смаяна, усети някакво подозрение, нещо наистина толкова невероятно, че й бе трудно да повярва. Тя погледна към Едуард и към непознатия, после се спусна към майка си.

— Мамо? Какво има? Какво става?

— О, господи — изстена Сюзан, закри лице с ръце и заплака.

Софи се обърна бавно. Едуард застана пред нея и силно стисна ръцете й.

— Софи, скъпа, сигурно ще бъдеш потресена.

Софи погледна невиждащо Едуард, комуто бе поверила живота си, и непознатия… който се взираше в нея с потресаващо познати очи.

— Баща ти, Джейк, не е мъртъв — каза Едуард. — Той не е загинал в онзи пожар. Другарят му е загинал, а той се е спасил. И оттогава се крие от закона.

Очите на Едуард се взираха в нейните напрегнато и настоятелно, гласът му звучеше успокояващо.

Софи освободи ръцете си, вгледана в непознатия със златистия поглед, който винаги й се бе струвал ужасно познат.

— Не! — извика тя, прекалено разтърсена, за да мисли. — Баща ми е мъртъв!

Мъжът пристъпи напред, в средата на стаята. Беше блед, очите му блестяха.

— Софи, скъпа, прости ми — прошепна той.

Софи замръзна. Гласът на Джейк бе неподражаем, тя не можеше да го забрави, бе едновременно грапав като гласпапир и мек като коприна. Очите им се срещнаха. Дълбините на душата й се отвориха и го познаха; Софи нададе радостен вик.

Джейк остана като закован на място, когато Софи влетя в прегръдките му.

— Татко! — изхълца тя и го прегърна, а бузата й се опря на гърдите му. И докато тя го прегръщаше, той вдигна ръце и я притисна към себе си, а по лицето му потекоха сълзи.

— Дъще — прошепна той. — О, господи, не мислех, че ще доживея този ден.

Зад тях Сюзан бе престанала да плаче и ги гледаше със страх, а Едуард се усмихваше, а сърцето му преливаше от радост. Върхът на носа му бе почервенял.

Всички започнаха да говорят едновременно. Софи настояваше за подробности, искаше да знае как баща й се е спасил от смъртта и как се е изплъзвал от британските власти през тези петнадесет години, откога е в Ню Йорк и какво смята да прави сега. Искаше той да присъства на сватбата й. Сюзан не пророни и дума, но Виктория, Реджайна, Рашел и Едуард веднага се обявиха против тази идея.

— Скъпа — каза Едуард на Софи, — не можем да рискуваме да го разпознаят, дори да са минали почти петнайсет години, откакто е напуснал страната.

Софи хвана ръката на Джейк и я стисна; видя, че той е напълно съгласен с Едуард, но и същевременно ужасно му се иска да може да я отведе към олтара. Тя кимна бавно, осъзнавайки какво всъщност означава присъствието на Джейк… и до какво може да доведе. Обърна се към Едуард, кършейки ръце.

— След церемонията… Едуард… моля те. Не можем ли да отложим медения си месец с няколко дни?

Той обгърна с ръка раменете й.

— Разбира се, че можем.

Изведнъж очите на Софи се напълниха със сълзи.

— Това е най-големият подарък, който можеше да ми подариш, Едуард. Да върнеш баща ми… жив. Благодаря ти.

Едуард я хвана за раменете, притегли я към себе си и я целуна по устата.

Пред вратата се чуха внезапни стъпки и вътре влезе Слейд.

— Едуард! По-добре да отиваш вече пред олтара, преди преподобният Харгтър да е дошъл тук да те търси, да види тази сцена и да почне да задава въпроси. Задържах Ралстън колкото можах, но той започва да губи търпение и може всеки момент да дойде тук, ако не се лъжа!

Братята се погледнаха един друг и Едуард кимна.

— Още една минута — каза той. Слейд кимна и излезе от стаята. Едуард погледна към Софи, усмихна се кратко, после погледна към Сюзан. — Добре ли сте?

Сюзан кимна, но цялата трепереше.

В момента Софи помисли, че и Сюзан вижда Джейк за пръв път.

— Мамо — прошепна тя.

Но видя по какъв начин Сюзан гледа Джейк и се почуди дали това е първата им среща от петнадесет години насам. Би трябвало да е така. Мисълта, че през всичките тези години Сюзан е знаела, че Джейк е жив, беше направо непоносима.

Сюзан вдигна очи към нея за един кратък миг.

— Добре съм. — Тя вдигна брадичка, отказвайки да погледне към Джейк Не му каза и една дума. — Мисля, че е най-добре той да излезе.

Софи остана неподвижна, а сърцето й биеше до пръсване. Осъзна, че сега внезапното завръщане на Джейк поставя пред семейството й много проблеми, но каквото и да се случеше, това, че той беше жив и отново с тях, беше по-важно от всякакви бъдещи дилеми. Софи реши да бъде на страната на Джейк и Сюзан, независимо какво можеше да се случи между тях, независимо какъв скандал можеше да избухне.

Джейк отново прегърна Софи.

— Това е най-великият ден в живота ми — каза тихо той, — не само да бъда на твоята сватба, но и да те прегърна, да говоря с тебе така, както баща говори с дъщеря си. Обичам те, Софи. Ти си силата, която ме крепеше през всичките тези години, когато друг на мое място би се предал. Софи също го прегърна.

— И аз те обичам, татко. Винаги съм те обичала. Ужасно ми липсваше. Утре ще си говорим до насита. Толкова съм развълнувана… като си помисля колко много време ще можем да прекараме заедно.

Джейк се усмихна.

— След всичките тези години мога да почакам още половин ден, преди отново да се съберем. — Целуна я пак и стисна ръката на Едуард с истинско уважение. — Дължа ти благодарност, Едуард.

— Приемам я — каза Едуард. И добави меко:

— Добре дошъл у дома, Джейк.

Хумор проблесна в кехлибарените очи на Джейк.

— Добре дошъл в семейство О’Нийл, Едуард — каза той и излезе от стаята.

— Време е и аз да вървя, преди Харпър или вторият ти баща да дойдат да те търсят — каза Едуард. Очите му пламнаха от възхищение. — Господи, Софи, колко си хубава.

Софи грейна, а очите й още бяха влажни от сълзи.

— Мислех, че няма да го забележиш.

 

 

Софи слушаше как органът разлива великолепния класически и тържествен Менделсонов сватбен марш. Бенджамин й се усмихна и й протегна ръка. Софи я пое със замъглени от сълзи очи.

Бенджамин я поведе към осеяния с лилии олтар, покрит с червен килим. Софи се усмихваше през сълзи и Едуард се обърна към нея от мястото си до свещеника, толкова великолепен, колкото винаги си го бе представяла, че ще бъде в този ден. До него стояха брат му и баща му, а от другата страна на олтара бяха Сюзан, Рашел, майка му и снаха му. Погледът й намери Джейк, седнал в средата на църквата, и той й се усмихна. Софи погледна отново към Едуард с преливащо от любов сърце. И докато напредваше към него, обвита в облак бяла дантела и шифон, погледите им се срещнаха и останаха вплетени. Без съмнение това беше най-хубавият момент от живота й. Съдбата я бе благословила с най-големия възможен дар — дара на любовта.