Бренда Джойс
След невинността (12)

11

Нюпорт Бийч

Сюзан се разхождаше из спалнята си, спирайки, за да погледне през терасата към осветения от звездите океан. Гледката й бе позната и тя не забелязваше сребристите качулки върху плътната, полюшваща се черна вода. Беше толкова погълната от мислите си, че не чу почукването на вратата. Когато Бенджамин тихо произнесе името й от прага, тя трепна.

И той беше облечен за лягане, в копринен халат, обточен с кадифе, и пижама.

— Сюзан?

Сюзан знаеше защо е дошъл. Не бе се омъжила за Бенджамин нито по любов, нито от страст, следователно нямаше защо да очаква страстна връзка с него. За тези десет години и половина, откакто бяха заедно, почти не бе съжалявала за нещо и едно от тези неща бе фактът, че той много рядко идваше в леглото й. Тя се усмихна.

— Ела, Бенджамин.

Той също се усмихна и влезе.

— Загрижена си, скъпа. За какво?

Сюзан въздъхна, отпускайки се в долния край на леглото си — покрито с изящен балдахин в златисто и жълтото.

— Изобщо не съм сигурна дали Софи трябваше да остане сама в града.

Той седна до нея, докосвайки я с коляно.

— Защо не? Софи е зряла и умна. Случило ли се е нещо, за което аз не знам?

Сюзан му се усмихна. Бенджамин не беше мъж, който би събудил страст у някоя жена, но беше мил, приятен и загрижен, макар да не го демонстрираше. Човек трябваше да го познава, за да разбере сериозното му притеснение.

— Не — каза тя, мислейки за Едуард Деланза. Беше видяла Хилари онзи ден. Хилари бе явно неспокойна и скоро Сюзан разбра защо. Едуард не беше в лятната й вила заедно с нея. Беше в града. На Сюзан това никак не й хареса и се разтревожи. — Мисля, че трябва да я доведем пак тук. Наистина край морето има много неща, с които да се забавлява.

— Скъпа, Софи е на двайсет години, интелигентна и разумна млада жена, предана на изкуството си. Остави я. След няколко седмици така и така ще се върнем в Ню Йорк.

Сюзан успя да се усмихне.

— Разбира се, прав си — каза тя, но имаше шесто чувство и това, което то й казваше, никак не й харесваше. Не беше получавала новини от госпожа Мърдок, на която преди няколко седмици бе изрично наредено да й съобщи, ако Едуард Деланза посети Софи. Сюзан имаше нужда само от това успокоение, но сега то липсваше.

Бенджамин потупа ръката й и се обърна, за да загаси светлините. Сюзан свали копринения си халат и се плъзна под чаршафите, облечена в тюркоазена сатенена нощница. Бенджамин посегна към нея. Сюзан затвори очи, когато ръката му обхвана гърдите й. Той започна да дразни с пръст зърното й, докато то щръкна.

Сюзан го остави да я гали, едва възбудена. Както винаги, започна да мисли за Джейк. Виждаше го толкова ясно, сякаш беше тук, в стаята, висок, с широки рамене и стройни хълбоци, златист и толкова непоносимо привлекателен. Господи. Проклет да е. Само да не беше станало нужда да избяга. Щеше още да е жив. Сюзан си представи какво ли би било да го посети в затвора, представи си как върви, облечена в изящни дрехи, по един безкраен, едва осветен коридор и минава покрай другите затворници, всички възбудени и мъжествени.

И Джейк щеше да чака готов. Джейк винаги беше готов, станеше ли дума за секс.

Сюзан изстена, вече напълно възбудена, виждайки Джейк зад железните решетки в грозната затворническа униформа, знаейки, че членът му се е възбудил при мисълта, че ще се любят.

Бенджамин се плъзна върху нея и Сюзан го обгърна, разтваряйки широко крака, гореща, влажна и открита.

Вратата на килията не беше заключена. Пазачът се ухили неприлично и многозначително. От другите килии се дочуваха подвиквания. Сюзан не им обръщаше внимание. Тя влезе в килията, омагьосана от искрящия поглед на Джейк Вратата се затвори зад гърба й и ключалката щракна Джейк се опря на отсрещната стена, ерекцията му изпъваше тънкия памучен плат на панталона. Повдигна ъгълчетата на устните си. Сюзан се втурна към него. Джейк я опря в стената, вдигна полите й и навлезе в нея горещ почти измъчващ.

Сюзан извика. Сега в нея беше Бенджамин и тя достигаше оргазъм, изгубена в огън и светлина, и това беше великолепно.

Малко по-късно тя отвори очи и се загледа в тавана. Бенджамин я целуна по бузата, каза „благодаря“ и се търкулна по корем до нея, обърнат на другата страна През нощите, когато идваше при нея, той винаги оставаше до сутринта и Сюзан наистина нямаше нищо против това. Сега той щеше да заспи здраво, без да я докосне повече.

И Сюзан изтръпна от болка. Утробата й още пулсираше, но имаше и нещо повече. В очите й блестяха сълзи. Сърцето я болеше. Тя го мразеше, копнееше за него, искаше го. Нито една нощ не минаваше, без да го пожелае, но нощите, когато Бенджамин идваше при нея, бяха още по-непоносими.

Не беше възможно да не прави сравнение между онова, което някога бе имала, и това, което имаше сега, и макар логиката да й напомняше, че тогава е била нещастна, а сега е щастлива, логиката беше суров и безмилостен другар за през нощта. Присъствието на Бенджамин до нея винаги я караше да закопнява безнадеждно.

Сюзан накрая се отмести от Бенджамин и прегърна възглавницата си. Не за пръв път си представяше как се люби с Джейк, докато съпругът й бе с нея. Джейк винаги споделяше леглото им. Но фантазиите не се основаваха на действителността Последния път, когато видя Джейк жив, той бе в затвора, но изобщо не както във фантазиите й. Не бе поискал да прави нищо с нея. Сълзите й отново потекоха.

 

Ню Йорк, 1888 година

— Елате с мене, госпожо — каза пазачът с тържествен израз на лицето.

Сюзан бе облечена в тъмен костюм, който подхождаше на мрачното й, траурно настроение. Носеше черна шапка с воалетка и черни ръкавици. Държеше бяла кърпичка пред носа си, за да се пази от непоносимите миризми в затвора, предимно на немити мъжки тела. Следваше пазача с вдигната глава, вирнала нос като истинска снобка, но вътрешно пухтеше. Високите й токчета отекваха силно по каменните подове. Пазачът отключи вратата и тя влезе в една малка стая с изподраскана дървена маса и няколко стола. Джейк седеше на единия стол, напрегнат и изтощен. Друг пазач стоеше зад него.

Първият пазач бе пуснал Сюзан да влезе пред него в стаята. И той, и другарят му носеха големи черни пистолети в кобури и големи кафяви бухалки на вериги, вързани на коланите им. За всеки случай, Сюзан знаеше, ако Джейк се опита да избяга.

Джейк изгледа Сюзан с абсолютно равнодушно изражение. Сюзан му метна яростен поглед, после се обърна и каза на пазача, който я бе придружил до съпруга й:

— Имате ли нещо против да ни оставите насаме за малко?

Пазачът не обърна внимание на избухването й и си тръгна заедно с партньора си. Сюзан почака, докато те излязат и вратата щракна заключена зад тях. Знаеше, че я наблюдават от прозорчето на стената. Обърна се рязко към Джейк:

— Утре те екстрадират — извика тя. — Не мога да повярвам.

Той я гледаше равнодушно.

— Къде е Софи?

Тя побеля, после тръгна към него с размахани юмруци.

— Софи! Софи е у дома, където е мястото на малките момиченца. Проклет да си!

Той се изправи и се надвеси над нея, най-накрая разгневен.

— Исках да видя Софи, да се сбогувам с нея. Защо не я доведе?

— Ами аз? — извика тя и започна да го налага с юмруци. — Ами аз, копеле такова? Ами аз? Ти си затворен тук, а аз съм свободна… само че сега е по-лошо отпреди! Когато изляза на улицата, приятелките ми минават на другия тротоар!

Джейк не направи нито едно движение, за да избегне ударите й, насочени към гърдите и лицето му, и тя скоро се умори да го удря. Сюзан заплака, но скоро се съвзе и каза:

— Депортират те и аз оставам сама! Проклет да си, Джейк!

Той стисна устни, очите му потъмняха, но не отговори.

Сюзан бе спряла да плаче и се вгледа в красивото му лице.

— Тебе изобщо грижа ли те е какво ще стане с мене?

Челюстта му се вкамени, не издаде нито звук.

— Достатъчно зле беше, когато се оженихме. Но с твоя успех в бизнеса надмогнахме това. Не съвсем, не ни се отвориха всички врати, но немалко се отвориха. А сега всички отново са затръшнати… всички до една!

И тя отново се разплака. Накрая той изрече:

— Сигурен съм, че ще оцелееш, Сюзан. И то сто процента. Много те бива в това.

Тя вдигна очи, вече сухи и яростни.

— Както оцелях през първите отвратителни години на брака ни в онази дупка, която ти се осмеляваше да наричаш наш дом?

— Да. Така, както оцеля тогава. — Очите му пламтяха в гняв.

Тя се сети какво бе да е бременна и сама в онази бърлога, докато Джейк работеше от тъмно до тъмно, сякаш тя не съществуваше. Спомни си малкото часове с него, часове на безумна, животинска страст. Спомни си първата си изневяра, после втората, третата.

— Всичко беше заради тебе. Не се осмелявай да ме обвиняваш.

— Това май съм го чувал и преди. — Устата му се бе изпънала в права линия. — Може би си права. Съжалявам. Съжалявам, че забременя, съжалявам, че бях толкова глупав да настоявам да се оженим. — Понижи глас. — Съжалявам, че продължих да се интересувам от тебе дълго след като всеки мъж би престанал.

Тя бе смаяна. Никога преди не й се беше извинявал за нищо. Сега за пръв път открито признаваше някакво свое чувство — чувство, което я разтърсваше и й даваше надежда.

— Джейк — Тя се приближи към него. — Не мога да го понеса. — Обви ръце около него, прегърна го силно. — Господи, не мога да го понеса! Ами ако те заточат завинаги!

Той бързо се отскубна от прегръдките й и я отблъсна.

— Нищо не се е променило — каза той рязко.

Сюзан вдигна очи към него удивена.

— Обичам те. И ти ме обичаш. Ти… ти просто каза твърде много!

Той се усмихна измъчено, но не отрече последното й твърдение.

— Ако ме обичаш Сюзан, имаш прекрасен начин да го докажеш. Кажи ми кой ти топлеше леглото снощи, докато аз гниех тук в тази килия? И кой ще го топли довечера… и утре, и следващата нощ?

Сюзан замръзна.

— Никой — каза тя.

И това беше вярно — предишната нощ тя бе прекарала сама и тази нощ вероятно също щеше да бъде сама. Но ако той си мислеше, че тя ще остави тялото си да се съсухри и да умре, докато той е в затвора, не беше на прав път.

Джейк се изсмя остро.

— Очакваш ли да ти повярвам, че ще ми бъдеш вярна сега, когато никога преди не си била? Очакваш ли да повярвам, че никой мъж няма да гали това твое горещо малко тяло, докато аз си пазя задника тук и гния в затвора десет-петнайсет години, докато ми дадат амнистия… ако ми я дадат?

Сега той крещеше. Сюзан също се ядоса.

— Как изобщо можеш да очакваш подобно нещо от мене сега? — извика тя. — Когато всичко започна по твоя вина!

Гневът изчезна също толкова бързо, както се бе появил. Нещо тъмно и тъжно изплува в погледа на Джейк.

— Добре. Наистина е така. Вината е моя. — Докато се гледаха, изражението му стана каменно. — Доведи ми Софи, Сюзан. Веднага.

Сюзан се напрегна. Ако Джейк не заминаваше утре, тя щеше да се завърти на пета и да си излезе оттук, обидена, че сега той предпочита дъщеря им, когато трябваше да мисли само за нея, за жена си, когато трябваше нея да моли за прошка и да й се обяснява във вечна любов. Проклет да е! Но той заминаваше, щеше да бъде съден за престъплението си и затворен в Англия, а Сюзан не знаеше колко време може да мине, преди тя да успее отново да го посети. Или ако той изобщо получеше амнистия… ако изобщо си дойдеше у дома. Изведнъж тя се уплаши и гневът й се оттече. Ами ако никога повече не го види?

Тази мисъл беше ужасна.

Само да можеше да промени миналото.

Сюзан решително тръгна към него, възнамерявайки да му въздейства със сексуалната си привлекателност, да го смекчи, да го укроти. Това винаги даваше резултат.

Тя пристъпи към него, мъркайки:

— Джейк, ще доведа Софи. По-късно. Обещавам.

Той я погледна скептично, без да помръдне.

Тя спря пред него и много леко докосна гърдите му.

— Обичам те. Знаеш го. Знам, че го знаеш заради всичко, което правя с тебе, когато сме насаме, когато сме в леглото. — Тя понижи глас, лукаво и изкусително. — Мислиш ли, че правя такива неща с другите мъже?

Джейк се изсмя горчиво.

— Знам, че го правиш. Сърцето й заби силно.

— Не е честно. Не е вярно. И няма да има нищо, ако не престанеш да бъдеш такъв упорит и инат.

— Стига, Сюзан — предупреди я Джейк.

Заплахата в гласа му я накара да промени тактиката, да действа хитро. Сюзан се усмихна съблазнително и докосна раменете му.

Той трепна. Тя притисна горещата си пулсираща женственост към слабините му. Пазачите сигурно се наслаждаваха и на това.

— Обичам те. И винаги съм те обичала — прошепна тя, притискайки се към него.

И бе възнаградена, защото той веднага се възбуди. Тя триумфираше.

— Още ме искаш, нали?

— Без жена съм вече месец, Сюзан, как другояче да реагирам? — Той й се изсмя в лицето и я отблъсна. — Ти обичаш да те чукам, Сюзан, а не мене.

Тя пребледня.

— Върви си. — Очите му мятаха искри, пълни с ярост. — Но ако не доведеш Софи, и то днес, ще се върна… заклевам се. Ще намеря начин, дори от затвора.

— Софи! — извика тя. — Все Софи! Мразя те, Джейк, мразя те!

С тези думи тя се обърна разплакала, унизена и яростна и внезапно зарадвана, че го екстрадират, да, зарадвана, дяволите да го вземат, и заблъска по вратата, викайки да й отворят.

Тази нощ, докато той гниеше в килията си, тя остана у дома, без да може да заспи. Но не беше сама.

Сюзан изтри сълзите от очите си, мразейки Джейк така, както онзи ден, когато я бе отхвърлил. Не беше завела Софи да го види. Сюзан съжаляваше за глупавата си гордост и детинското си желание да нарани Джейк, като му откаже последната среща с дъщеря му. След две години той бе избягал от затвора в Англия и загина в пожар, така че нито тя, нито Софи повече го видяха.

Сега тя беше по-възрастна и по-мъдра. Много неща би направила по друг начин, ако можеше. Сега знаеше, че тогава трябваше да се върне със Софи. Ако беше достатъчно зряла, а не такова егоистично дете, двамата с Джейк щяха да се разделят така, както се разделят любовници, вместо с гняв като врагове.

Сети се за завещанието му в полза на Софи, пряк резултат от нейното поведение през онзи ден. Гневът й бе тръгнал против всякаква логика. Джейк добре бе изпълнил заканата си Както й бе обещал, бе нанесъл ответен удар дори от затвора, и това я засегна много.

Сюзан затвори очи. Щом се сетеше за завещанието в полза на Софи, което често използваше, за да си купува скъпи дрехи и бижута, тя чувстваше вина и същевременно гняв.

Сюзан също бе получила няколкостотин хиляди долара от къщата, които сега бяха в личната й банкова сметка. Софи все още имаше голямо състояние и никога нямаше да разбере колко точно липсва от него. Когато съвестта й се събудеше, напомняйки й, че ограбва собствената си дъщеря, която обича, Сюзан пропъждаше този глас, повтаряйки си, че си е заслужила всяко пени, което е взела.

Сюзан въздъхна. Ако можеше, би променила онзи ден в Рандал Айлънд. Ако можеше, би променила всичко. Трудно й бе да си спомня сега, след толкова много години, защо така се е ядосвала на Джейк почти от началото на брака им. Този гняв и неговото пренебрежение към нея я бяха тласнали по кривата пътека, а привидното му безразличие към нейното поведение само я бяха направили още по-пламенна в изневерите й. Само да бе имала дори частица от мъдростта, която имаше сега!

Но дори тогава да се бе държала не толкова диво и по-разумно, Сюзан не беше сигурна дали връзката им щеше да бъде по-различна. Още от началото тя бе бурна и нетрайна, понякога изпълнена с насилие; Джейк се бе държал също толкова надменно и горделиво, колкото и тя. Но за всеки миг от ада имаха компенсация с поне един миг от рая.

Сюзан не искаше да си припомня нищо, нито доброто, нито лошото. Лежеше до втория си съпруг, взряна в тавана, със сълзи, които се стичаха по бузите й, докато оплакваше мълчаливо миналото.

Тя изтри очи с опакото на дланта, преглъщайки едно накъсано ридание. Сюзан не можеше да допусне това да се случи и със Софи. Дъщерята не бива да повтаря грешките на майка си. Майчинството не бе дошло за нея естествено, както за някои жени. Но след като Джейк способен и съвестен родител и с годините Сюзан разбра колко много всъщност обича дъщеря си. Тя обичаше Софи повече от всекиго другиго освен може би от Джейк. Пазеше я от живота още от онзи инцидент — още от смъртта на Джейк. Не можеше сега да отслаби бдителността си, не и когато това бе по-важно от всякога.

Сюзан реши, че този път ще пренебрегне съвета на Бенджамин. Този път ще се увери лично, че в Ню Йорк всичко е така, както трябва да бъде.