Бренда Джойс
След невинността (28)

27

Софи се увери, че Едуина спи спокойно. После отиде до прозореца на голямата спалня, който гледаше към Гранд Арми Плаза и Сентрал парк. Загледа се надолу към заснежения площад, към огромната статуя на войниците, към каретите и пешеходците с тежки палта, вървящи по заснежените улици. Сърцето й биеше неравно и всеки удар й причиняваше болка.

Очите й бяха червени и подути и тя ги затвори, пронизвана от безпокойство. Как би могла да остане още тук, в стаите на Едуард? Как би могла да живее отделно от него и в същото време той да може безпрепятствено да нахлува в живота й… а може би дори в леглото й? А гневът му толкова я плашеше. Не можеше да го обвинява, че се е разгневил, задето му бе отмъкнала Едуина под носа. И разбираше ревността му спрямо Хенри — тя бе придружена от страх. Страх го беше да не би друг мъж да му вземе Едуина. Софи знаеше, че трябва да положи големи усилия, за да го убеди, че никога вече няма да му отнеме детето. Колко съжаляваше, че го направи първия път.

Въпросът я изгаряше. Дали се бе любил с нея от гняв… или от чисто, почтено, неконтролируемо желание?

Софи се страхуваше от отговора. Страхуваше се, че единствено гневът го бе довел при нея. И се страхуваше от себе си. Как би могла да мечтае за нещо повече при тези обстоятелства? Още малко, и щеше да се поддаде на изискванията му. Ако желанието бе една истинска връзка между тях, защо в края на краищата да не може да се омъжи за него? Заради Едуина, която имаше нужда от баща. Да жертва любовта заради Едуина? Да приеме неговото тяло и неговата страст вместо любовта му?

Софи се обърна леко, когато дочу почукване на вратата. Рашел влезе в спалнята, изглеждаше тревожна и неспокойна.

— Софи, майка ти е тук.

Софи замръзна, после хвърли див поглед към люлката на Едуина. Бебето спеше блажено.

— Отпрати я — изшептя тя.

— Каза, че трябва да говори с тебе. Софи, тя плачеше. Може би…

Софи се стегна решително.

— Не ме интересува.

Тогава на прага зад Рашел се появи Сюзан. Майка и дъщеря се загледаха една в друга, Софи със студена ярост, Сюзан бледа и разстроена.

— Моля те, Софи — каза Сюзан. — Моля те.

— Излез!

— Софи, ти си мое дете и аз…

Софи изрече твърдо:

— Ако не си отидеш, мамо, ще бъда принудена да повикам персонала на хотела, за да те изпратят до външната врата.

Сюзан побеля.

Софи не желаеше да чувства вина или мъка. Но и тя бе разтърсена от силни, мъчителни емоции.

Сюзан се обърна рязко и излетя от стаята с хлипане.

Софи се строполи на кушетката със златни цветя в краката на леглото. Рашел се втурна към нея и хвана ръцете й.

— Бедничката ми Мога ли да направя нещо?

Софи поклати глава.

— Нищо. Не можеш да ми помогнеш, никой не може. Усети, че сърцето й е разбито. Това бе неоспоримо.

* * *

След по-малко от час Софи се озова лице в лице с още посетители. Този път бяха Бенджамин Ралстън и маркиз Дьо Коно.

В мига, когато Софи узна за присъствието им в салона, пулсът й запрепуска лудо. Едва-едва успя да си поеме дъх. В драматичните събития, разиграли се след като бе отишла на бала и отново бе срещнала Едуард, тя напълно бе забравила за бягството на Лиза от Джулиан Сейнт Клер. Явно Бенджамин бе научил от майка й къде се е настанила, а и според Софи доста хора я бяха видели онази нощ да си тръгва с Едуард. Не беше тайна, че Едуард живее в хотел „Савой“. Софи не можеше да престане да се чуди дали Сюзан е имала спречкване с Едуард, преди да дойде тук, в апартамента му.

Сега Софи се огледа в огледалото, понеже знаеше, че трябва да говори с Бенджамин и Сейнт Клер. Наистина трябваше да се приготви да лъже заради Лиза. Никога не бе била особено умела лъжкиня, но този път трябваше да ги заблуди съвършено.

Софи премигна, виждайки очите си зачервени и подути; беше съвсем явно, че е плакала. В действителност изглеждаше ужасно зле. Имаше сини кръгове под очите и бръчки около устата. Не беше имала време да си направи прическа и косата й висеше сплетена в рехава плитка. Софи въздъхна, плисна малко вода на лицето си, избърса го и приглади износената си тъмносиня пола. Излезе от банята и се запъти към салона.

Бенджамин стоеше по средата, лицето му бе пепеляво и мрачно, а маркизът бе застанал до него. Сейнт Клер беше бесен. Софи хвърли кратък поглед към буреносните му сиви очи и разбра, че той няма да остави тази ситуация да увисне без никакво разрешение. Почуди се дали не се е лъгала. Почуди се дали въпреки мрачното си изражение в нощта на годежа — и въпреки още по-мрачната си изповед — той все пак не чувства нещо към Лиза. — Лиза я няма — възкликна Бенджамин. Софи се насили да изглежда учудена.

— Изчезнала е тази нощ — каза Бенджамин. — Мислехме, че се е оттеглила по-рано. Но тази сутрин не дойде на закуска. На обед се притесних и помолих Сюзан да я събуди. Вратата й не само беше още заключена, но и никой не отговаряше. Успяхме да намерим ключ от стаята й — благодарение на госпожа Мърдок — и открихме вътре нещо безподобно. Навсякъде имаше разхвърляни дрехи! Гардеробът беше отворен, чекмеджетата извадени! Прозорецът беше отворен! Отначало се уплашихме да не би да е била отвлечена от крадци!

Софи разшири очи. Никога не би помислила, че Сюзан и Бенджамин могат да подозират най-лошото… и то без причина. Как би могла да остави майка си и Бенджамин да вярват, че Лиза е била отвлечена? После усети погледа на маркиза и неволно се изчерви. Погледите им се срещнаха. Софи знаеше, че той знае без никакво съмнение, че Лиза е избягала от него.

— Сигурно не е отвлечена — каза Софи бавно и несигурно.

Подозираше ли маркизът нейната роля в изчезването на Лиза?

— Не… не е била отвлечена — каза той мрачно. — Намерих това на нощното й шкафче.

Сърцето на Софи подскочи, когато разбра, че Лиза навярно е пишела тази бележка, преди Софи да я бе намерила да си опакова куфара в спалнята.

Маркизът проговори, за пръв път от идването си, доста спокойно, въпреки буреносния си поглед, и гледаше само към Софи.

— Тя пише, че никога няма да се омъжи за мене и че няма да се върне у дома, докато годежът не бъде развален или — за предпочитане — докато аз не се върна във Великобритания.

Софи почувства как кръвта се оттича от лицето й. Защо Бенджамин беше дал на Сейнт Клер да прочете това толкова инкриминиращо писмо?

— Настоях Ралстън да ми даде да прочета бележката — каза той студено, сякаш отгатнал мисълта на Софи. Беше сардоничен. — Явно годеницата ми е овладяна от сериозна предсватбена треска.

Софи го загледа втренчено. Тонът му бе леден, но в очите му пламтяха огънчета.

— Сигурна съм, че това е някакво недоразумение — започна неуверено Софи.

Той изкриви уста.

— Сигурна ли сте в това? Наистина ли, госпожице О’Нийл?

Софи потръпна.

— Това не е в стила на Лиза — каза сурово Бенджамин. — Много съжалявам… никакво извинение не е достатъчно. Но мога да ви уверя, Джулиан, че Лиза много ще съжалява за тази своя истерична постъпка.

Усмивката на маркиза бе смразяваща.

— Вие можете да бъдете уверен, Бенджамин, защото аз нямам намерение да се примиря с писаното в тази бележчица. Сигурен съм, че щом я намеря, тя ще може да бъде убедена в предимствата, които ще произтекат и за двама ни от този брак.

Софи го загледа втренчено, уплашена за Лиза. Знаеше, че Лиза бе направила ужасна грешка… и че маркизът щеше да я намери, да я завлече насила пред олтара и да направи така, че тя да си плати за това бягство. Той нямаше да търси разрешение на ситуацията, а обезщетение. Леденият му поглед отново срещна нейния.

— Може би госпожица О’Нийл има представа откъде бихме могли да започнем търсенето — каза той.

Софи замря.

— А-аз ли?

Той наведе глава, а погледът му бе пронизителен.

— Софи! — излая Бенджамин. — Лиза каза ли ти къде отива?

Софи успя да поклати отрицателно глава, но бузите й пламтяха.

— Можеш ли да се сетиш за нещо, което може да е казала и което може да ни даде насока къде да търсим?

Питайки се дали вината й е изписана на лицето, Софи отново поклати глава.

Бенджамин се поколеба, мрачен, напрегнат и несигурен.

— Ще трябва да се обърнем към полицията.

— Не — каза маркизът. — Още не. Все още можем да избегнем скандала. Ще наема детективи и сам ще я потърся.

— Добра идея. Софи, има ли телефон в този апартамент?

Софи кимна.

Бенджамин отиде до телефона, монтиран на стената, вдигна слушалката и зачака операторът да се обади. Маркизът се обърна с лице към Софи.

— Хайде, госпожице О’Нийл — каза той с не особено приятен тон, — и двамата знаем, че вие знаете къде е отишла Лиза. Защо не ми кажете? Преди положението да е станало още по-лошо?

Софи се надяваше той да не забележи треперенето й.

— Н-не знам къде е сестра ми — излъга тя през зъби. — И а-ако знаех, нямаше да ви кажа.

Той я заразглежда.

— И какво толкова съм направил, че да ви настроя срещу себе си?

— Нищо не сте ми направили — изстреля бързешком Софи, — но не заслужавате жена като Лиза. В това мога да ви уверя!

— Ах… значи не сте поразена от старинното ми потекло, от благородническата ми титла и от самата мисъл, че жена ми един ден ще бъде графиня? — проточи той подигравателно.

Тя не се предаваше.

— Ни най-малко.

— Как не си приличате с доведената си сестра. Това направи толкова силно впечатление на Лиза.

— Казвате го така, сякаш бихте искали годеницата ви да бъде надменна.

— Бих искал — каза той съвсем открито, стряскайки я с това. Погледът му я прикова. — Вие може би бихте издържали на изпитанието да бъдете моя съпруга много по-добре от деликатната ви доведена сестра — каза той.

Софи разтвори широко очи.

Той вдигна голямата си ръка. Тя бе загоряла като лицето и Софи видя, че е силно загрубяла. Маркизът можеше да има старинно родословие и титла, но работеше като фермер.

— Не се страхувайте. Въпреки че се възхищавам на смелостта и на дързостта ви, аз се нуждая от наследница с голямо богатство, а вие не отговаряте на това изискване.

Софи се стегна.

— Облекчена съм! — изсъска тя.

— Къде е Лиза?

Софи не се поколеба.

— Точно в този момент не знам къде се намира!

Това поне не беше лъжа.

Усмивката му бе студена.

— Много добре, госпожице О’Нийл. Лоялността ви е за завиждане. Но можете да бъдете уверена, че аз ще намеря годеницата си и ще се оженя за нея… дори да трябва да я донеса на гръб като овца.

Обърна се и се отдалечи. Но Софи отново бе усетила яростта му. Софи закри устата си с ръка, за да сподави вика си на облекчение, че той си тръгва. Горката Лиза! Тя беше обречена.

 

 

Пулсът на Сюзан препускаше лудо, докато чакаше слугата да отвори вратата. Сърцето й сякаш се намираше някъде високо в гърлото. Господи! Трябваше да се види с Джейк, да говори с него, да му каже за всичко, което се е случило, просто трябваше!

Сюзан се напрегна, когато вратата най-накрая се отвори. Беше ранен следобед и тя очакваше да види пред себе си слуга. За нейно смайване се появи Джейк — облечен само в странно изглеждащ червен копринен халат с широки ръкави, който накара Сюзан да си помисли за Ориента.

Изражението на Джейк не се промени, когато я видя да стои пред него в елегантната си и предизвикателна следобедна рокля. Сърцето на Сюзан подскочи радостно, когато го видя. Той явно току-що бе станал; бе изпомачкан, със сънен поглед и съвсем явно гол под халата… сигурна беше в това. Кръвта й се втурна стремглаво по вените.

— Джейк — каза тя с прекалено предрезгавял глас, — моля те, нека вляза вътре.

— Защо ли не съм учуден, че те виждам пред вратата си? — запита той с въздишка.

Сюзан трепна, осъзнавайки, че той съвсем скоро е пил. Чу го в пресипналия му глас и когато мина покрай него, за да влезе вътре, долови миризмата на френски коняк в дъха му. Мина й през ума, че за разлика от повечето мъже Джейк винаги се е изявявал най-блестящо, когато е бивал съвършено пиян.

Но сега не беше дошла при него заради това. Не и на първо място заради това. Бе дошла, защото сърцето й бе разбито, защото се нуждаеше от съвета му.

Вестибюлът беше по-разкошно обзаведен от парадното антре. Не само бе голям, колкото дневната й, но и сводестият му таван беше много по-висок от нейния и беше съвършено кръгъл; като погледна нагоре, главата й се замая. На върха имаше малък стъклен купол, през който се процеждаше слънцето.

Четири много високи сводести врати водеха към други стаи и коридори. Сводовете бяха от черен мрамор, напръскан със златисто, а подът бе от ослепително блестящ бял мрамор също като стените.

Тя се обърна с лице към него, със замаяна от впечатления глава.

— Винаги съм се чудила как така си спечелил толкова богатство, че да построиш такава къща.

Джейк се облегна на стената със скръстени ръце и я загледа.

Тръпка премина през нея — тръпката на предчувствието. Джейк я гледаше така, както мъж гледа жена, която иска да отведе в леглото си — за пръв път, откакто бе научила, че той е жив. Странно, но тя се почувства нервна.

— Без да споменаваме трите ти други къщи.

— Вече ти казах — обади се той. — От строежи.

Тя вдигна вежда.

— Не ти вярвам.

— И от кораби.

Ъгълчето на устата му се повдигна в измъчваща я усмивка.

— Страхувам се да питам какво си превозвал с тях.

— Тогава недей.

Тя намокри устни. Независимо от добрите си намерения тя остави погледа си да се плъзне по дългите му крака и силните му прасци, по ръба на червения му копринен халат.

— Къде са ти слугите, Джейк?

— Имам само иконом и камериер. Вършат си работата.

— Трябва ти жена — каза Сюзан, но съжали за пламенния си тон, защото нима не бе го молила във всяко свое писмо да я вземе пак при себе си… А той не благоволи да отговори на никое от тях.

Този път обаче Джейк нито се усмихна, нито й се подигра. Загледа се в нея и в очите му плувнаха сенки. После се отдели от стената.

— Защо си дошла?

Сюзан не можа да не забележи как халатът му се открехна, когато той се раздвижи. Откривайки част от едно твърдо, загоряло бедро. Тя се отърси от неканените мисли. Съблазняването — нейното или неговото — не бе намерението, с което идваше тук.

— Софи ме мрази.

— Каза го снощи.

Сълзи изпълниха очите й.

— Джейк, опитах се да се срещна с нея, но тя ме изгони. Беше готова да повика персонала на хотела, за да ме изхвърлят.

Тя си каза, че няма да му разкрива колко голяма е мъката й, не и сега, не и след като я бе изоставил за толкова дълго време. Но сълзите потекоха по бузите й.

— Ще й дойде умът — каза Джейк, загледан в нея.

Сюзан потрепери и се сви на две, хлипайки.

— Н-не! Н-не мисля така! Т-ти не разбираш! Н-не можеш да разбереш! Аз съм й майка! Обичам я! Не мога да я изгубя! О, господи! П-първо тебе… а с-сега нея!

Единствения миг, когато бе изпитвала подобна мъка, бе преди години, когато бе научила, че Джейк е мъртъв, но тогава тя бе по-млада и не толкова мъдра, не разбираше изцяло нито живота, нито смъртта, със сигурност не и както в сегашния момент.

— Не плачи — каза Джейк. — Софи те обича и ще ти прости.

Сюзан се изправи и малко по малко престана да хлипа, но сълзите не спираха. Тя срещна погледа на Джейк и видя, че той й съчувства… даже не толкова й съчувства, колкото е поразен.

— Т-тя ме ненавижда. Аз с-само се опитвах да й спестя мъката.

Джейк стоеше неподвижен, извил надолу ъглите на устата си, а в очите му се четеше съчувствие. След миг той пристъпи към нея. Но Сюзан очакваше това, разкъсвана между болката и радостта. Защото почти веднага, след като бе дошла, бе отгатнала, че в края на краищата двамата ще се съберат, както трябваше да стане още преди много време. Ръцете му я обгърнаха.

— Не плачи — каза той отново, притегляйки я към силното си мускулесто тяло. — Моля те, Сюзан.

Сега Сюзан заплака още по-силно заради всичко. Заради това, че бе изгубила Софи, заради това, че някога бе изгубила Джейк… и че сега си го бе върнала.

Ръцете на Джейк се плъзнаха по гърба й и нежните им поглаждания искаха само да я успокоят, но не и да я възпламеняват. Но докато той я галеше, пулсът на Сюзан подскочи до небесата. Обзе я зашеметяващо желание.

Сълзите й спряха, когато тя се вкопчи в широките му силни рамене. Ръцете му се спряха на хълбоците й. Тя се притисна по-плътно до него, шепнейки името му. Ръцете му се спуснаха надолу по седалището й. Сюзан потрепна, мокрото й лице се притисна до шията му. Най-естественото нещо на света бе да положи там целувка след целувка. После тя усети как устата му докосва слепоочието й съвсем леко, точно под ръба на шапката й. Когато устните му докоснаха кожата й и спряха там, ръцете му се спуснаха по задника й и го обхванаха с чувствено притискане.

Тя стисна раменете му и го погледна в очите.

— О, Джейк.

Той срещна погледа й за миг и тя видя дълбокото му желание. В следния миг той прилепи уста към нейната и я овладя, примирайки от сексуален глад. Сюзан извика. Притисна рязко таза си до набъбналите му слабини. Разгорещената му твърдост я изгаряше. Това не беше фантазия. Това беше Джейк.

Без да отделя уста от нейната — той я вдигна на ръце и с бързи стъпки се отправи към един от високите черни сводове, влизайки в салон с под от черен и бял мрамор. Сюзан чу как вратата се хлопна. Джейк я положи на дивана и я притисна с цялата си тежест, прекъсвайки за миг целувката.

Той обхвана лицето й с ръце и се загледа търсещо в очите й.

— Обичам те — каза Сюзан с дрезгав глас. — Наистина, Джейк, наистина, обичам те.

Челюстта му се стегна и той отново овладя устата й. Когато се откъсна от нея, след много минути, изрече:

— Покажи ми.

В думите му имаше предизвикателство. Сюзан се усмихна с блеснали очи, навлизайки с лекота в ролята на съблазнителка. Разгърна халата му. Все още усмихвайки се, тя остави погледа си да се плъзне по плоския, силен гръден кош, който бе оголила, по стройния му напрегнат корем и накрая се спря на набъбналия му фалос. Бе забравила колко е голям и силен. За миг дъхът й спря.

После наведе глава и подразни кадифеното му връхче с езика си.

Сюзан го накара да се отпусне по гръб на дивана, последва го и се отпусна върху него. Веднага го взе в устата си. Джейк отметна глава и я остави да го овладее. Тя бе опитна, знаеше точно какво прави и отдавна не се бе наслаждавала на това.

— Стига! — Джейк я обърна по гръб, притисна ръцете й под нея и започва ловко да разкопчава роклята и. — Искам да видя всеки инч от тебе, Сюзан, всеки инч без нищо отгоре му!

Тя се засмя, възбудена и триумфираща. Знаеше, че е на върха си, че никога не е изглеждала по-красива. Искаше Джейк да я види гола. Искаше да го възбуди със страстната си, зряла красота.

Дрехите й отлетяха в купчина на пода. Джейк сграбчи гърдите й, а очите му бяха потъмнели от страст. Наведе се, за да подразни издължените им зърна. Сюзан извика. Той смучеше силно и все по-силно, докато Сюзан започна да го моли да спре. Без да й обръща внимание, той разтвори широко краката й. Наведе се и вмъкна езика си в трептящата гънка. Сюзан изстена, когато той докосна най-чувствителното й място, напрегнатата от възбуда розова плът. Езикът на Джейк трептеше като крилата на пеперуда в полет.

Сюзан нададе рязък вик и застена от удоволствие. Джейк се отпусна върху нея и я изпълни докрай. Телата им се движеха в див ритъм. Сюзан отново достигна върховното удоволствие. Джейк се претърколи по гръб, увличайки я със себе си. Пъхна пръст в гънката й, без да излиза от нея, като същевременно наблюдаваше лицето й.

— О, копеле такова! — извика Сюзан със затворени очи, отметнала глава, оголила дългата си бяла шия. Заля я още една вълна от почти непоносимо удоволствие. Насладата бушуваше в нея на несекващи приливи.

Когато се опомни, тя все още го бе възседнала и той бе затихнал, вгледан в нея с блестящите си златисти очи. Самият му поглед й казваше, че той е далеч от кулминацията, потвърждаваше го и това, че още беше твърд и огромен в нея, пулсирайки като двигател на бавен ход. Очите й се разшириха, когато срещна погледа му.

— Беше толкова отдавна, Сюзан. И аз вече не съм момче.

Пулсът й запрепуска лудо.

— Никога не съм мислила, че си.

Той се изсмя дрезгаво и я дръпна долу, обръщайки я под себе си с ловко движение. Устните му намериха чувствителната кожа в долната част на шията й. Той започна отново да се движи в нея, но този път много, много бавно.

Дългите копринени завеси бяха изненадващо бледи, с цвета на лунната светлина, спускащи се до мраморния под. Не бяха дръпнати и контрастираха ярко с цвета на черната нощ зад прозорците на салона. Сюзан лежеше на дивана в прегръдките на Джейк Червеният му копринен халат бе паднал върху купчината нейни дрехи, струпани на осеяния с бледокремави рози килим.

Тя сякаш бе заспала, но Джейк знаеше, че е будна, защото пръстите й галеха съвсем леко китката му и от време на време тя изпускаше по някоя въздишка.

Джейк нямаше нужда да поглежда към лицето й, за да разбере, че тя се усмихва като добре нахранена котка. Но все пак я погледна. Без никакво особено изражение, но и без никакви особени чувства.

Не си бе отишла. Празнотата още бе тук.

Бе мислил — дори се бе надявал — че още я обича. Тайно и дълбоко вътре в себе си. Но се почувства също толкова празен и сам, колкото всеки път, след като спеше с някоя жена. Макар да бе познавал Сюзан повече от двадесет години, макар че бе била негова жена близо десет години, макар че бе родила дъщеря му, между тях нямаше нищо, само плътска страст.

И ако не беше пил с Деланза в ранния следобед, изливайки в ушите му всички свои тайни, разтоварвайки се така, както никога не бе го правил пред друг човек, дори пред Сейнт Клер, може би никога нямаше да потъне в желанието, което още изпитваше към Сюзан. Дълги години избягваше нейната примамка.

Възстановяването на сексуалния им съюз бе до известна степен неизбежно. Сега виждаше, че е имал нужда отново да бъде с нея, за да разбере дали помежду им е останала все още някаква любов.

Но любов нямаше. Нито капка. Каза си, че е облекчен, и здравомислещата част от него наистина беше, но същевременно бе така ужасно тъжен. Тъжен до болка.

Как може човек да има жена и дъщеря и същевременно да бъде така непреодолимо далече от техния живот? Сюзан бе негова жена, но сега щеше да си иде у дома при друг мъж Софи бе негова дъщеря, но дори не знаеше, че той е жив, а ако узнаеше, щеше да бъде шокирана и сигурно би го отблъснала. Той беше предател, убиец… и лъжец. Джейк затвори очи, спомняйки си как Едуард часове наред го бе убеждавал, че Софи ще подскочи от радост, ако научи, че е жив… че няма да избяга от него, а ще се втурне в прегръдките му. Само да беше вярно.

Сюзан отново въздъхна и се изправи лениво. Джейк я погледна, почти радостен, че прекъсна болезнените му размисли. Тя се усмихна, нямайки ни най-малка представа за чувствата му — или за липсата им. Макар че много пъти в миналото го бе наранявала и той също я бе наранявал, не му се искаше сега да я нарани. Време беше да се отърси от миналото — стига да можеше.

— Станала си наистина красива жена, Сюзан — каза той мрачно.

Беше вярно. Тя бе също като Венера с овалното си лице и класически черти, с облака махагонова коса, с пълните си гърди и зрелия ханш, със страстните си бедра.

Сюзан се засмя, поласкана, и разтърси глава.

— А ти си съкрушителен, Джейк. И си станал още по-красив. Наведе се и го целуна леко по устата.

Джейк не се усмихна.

Нейната усмивка също потъмня.

— Джейк?

Той се почуди какво да й каже. Почуди се какво ли иска да й каже. Бавно се надигна и седна, прехвърляйки дългите си здрави крака през дивана, облицован с дамаска на кремави и червени ленти, и посегна към халата си. Облече го. Сюзан хвана китката му.

— Джейк? Какво ще правим?

Той се напрегна.

— Късно е. Пропусна вечерята. Трябва да си идеш у дома, Сюзан.

Тя не помръдна.

— Разбирам, знам. Но…

Той нямаше избор.

— Няма място за никакво „но“. Бенджамин сега е твоят съпруг, а не аз. — Поколеба се. — Това беше моя грешка. Съжалявам. Не трябваше да се случва.

Тя бе станала на крака, бледа и зашеметена.

— Не трябваше да се случва? Това беше най-хубавото нещо, което някога се е случвало на някого от нас. Джейк! Обичам те! И ти ме обичаш… сигурна съм!

Той стана, загърна халата си и го пристегна с колана. Тя бе невероятно красива в съвършената си голота, но той не усети дори най-малко желание. Стоеше потресен, осъзнавайки, че наистина всичко между тях е свършило. Никога повече нямаше да почувства желание към нея. Някак си го знаеше.

— Грешиш, Сюзан.

Тя го загледа, застивайки на място.

— Какво искаш да кажеш?

— Сега си омъжена за Бенджамин, нали не си забравила?

— Казах, че ще го напусна, и говорех напълно сериозно.

— Не можеш да го направиш — каза той меко. — Ще се самоунищожиш, и добре го знаеш. Някога ме мразеше, че съм те откъснал от всичко това. Сега отново ще ме намразиш, ако не можеш да стоиш на равна нога с приятелките си.

— Не. Този път е различно. Сега не си беден емигрант.

Той трепна.

— Това боли. За малко си помислих, че отново ме обичаш по твоя неподражаем начин… мене, а не парите ми.

— Обичам те — изплака Сюзан — Ти просто изопачаваш думите ми!

Но той знаеше, че не е изопачил думите й. Също така знаеше, че Сюзан го обича по своя си егоистичен, егоцентричен начин. Също както знаеше, че някога и той я бе обичал — изцяло — и че сега изобщо не я обича.

— Върни се при Бенджамин — каза той нежно. — Мястото ти е там.

Сюзан ахна.

— Мястото ми е при тебе. Знаеш го, копеле такова! Това, което стана днес, го доказва. Господи, ние се любихме като животни часове наред!

Той усети тъга заради нея.

— Сюзан, ти току-що сложи пръст в раната. Бяхме като животни. Това не беше любов. Беше секс. Великолепен секс, но само секс. Нищо повече. Иди си у дома!

Тя изстена, готова да се разплаче, притиснала ръка към устата си.

— Не мога да живея без тебе.

— Напротив, можеш — каза той. — Години наред живя без мене. Все още усещаше горчивина, като си спомняше колко лесно се бе нагодила тя към смъртта му, колко бързо се бе омъжила повторно.

Тя се наведе, грабна бельото си и го занавлича, без да го погледне в лицето. Вдигна роклята си и каза:

— Аз съм ти жена. Проверих. Дискретно, разбира се. Но пред закона сме все още женени.

— Значи си и двубрачница.

— Не съм виновна аз!

— Ще видя дали моят адвокат може да уреди таен развод.

Той бе проучвал тази идея, но винаги я бе отхвърлял, казвайки си, че тайният развод е невъзможен И имаше основание да се бои, че ще разкрият, че е жив — и тогава, и сега. Но сега той искаше този развод, ако имаше някаква възможност да го получи напълно тайно.

— Не! — извика Сюзан. — Дори да може да стане, аз няма да подпиша!

Той сви рамене.

— Откажи се, Сюзан. Свършено е. — Пристъпи към нея и докосна бузата й. — Съжалявам. Съжалявам за всичко.

Тя изсъска и отблъсна ръката му.

— Нищо не е свършило. Аз съм ти жена. Винаги ще ти бъда жена. Този път няма да победиш, Джейк! Няма да има никакъв развод!

Той я загледа продължително. Сюзан навлажни устни.

— Никога няма да се предам. Разбираш ли ме?

Той не отговори.

— Никога! — изкрещя тя истерично.

Джейк се обърна и прекоси огромната стая, червеното му копринено кимоно се развяваше около него и накрая спря пред вратата.

— Сбогом, Сюзан.

— Недей! Обичам те! Копеле такова!

Той затвори за кратко очи.

— Прекалено късно е. Закъсняла си с петнайсет години, ако трябва да бъдем точни.

Сюзан се загледа подир него, потънала в сълзи, уплашена и разярена, докато той излизаше от стаята. Черната лакирана врата се затвори зад него и той изчезна.

Сюзан остана сама в огромния салон с висок таван, с мраморен под в черно и бяло, с тапицираните в бледи цветове мебели, съвършено сама. Джейк си бе отишъл. Софи си бе отишла. Мъката бе съкрушаваща.

Тя избърса една сълза. Нямаше да си го върне с плач. Някога, много отдавна, сълзите бяха ефективно оръжие срещу Джейк, но сега този мъж бе далеч по-умен и не се поддаваше на такива клопки.

Тя обаче щеше да си го върне. Бе чакала всичките тези години, мислейки го за мъртъв; можеше да чака още, ако потрябва. Сюзан щеше да направи всичко, каквото трябваше, само и само да си го върне. Така бе обещала и на него, и на себе си. Тя беше негова жена. Нищо не можеше да промени този факт, нищо освен божията воля.