Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (75)

3

Целта засега беше само една — човекът на име Кей Алтос. Т/сан тичаше към него на задни лапи като исполинска богомолка, обгърната от метал и пластмаса. Очите, значително по-сложни от човешките, следяха всяко движение на Кей.

Човекът едва не го бе уцелил. Техниката, проклетата техника, ето в какво хората се бяха изхитрили да изпреварят мелконците. Да се усложняват устройствата, вградени в тялото, беше значително по-трудно, отколкото да се усъвършенства външното оръжие. Хората компенсираха бавната реакция с полуразумно оръжие, а сега и с тахионните излъчватели, нарушаващи причинно-следствената връзка. Мелконците вече отдавна не смятаха хората за врагове — така бяха решили Съвършените, така и стана. Но Т/сан знаеше прекрасен изход от положението — да ненавижда отделни хора, а не човечеството като цяло. Някога тази мисъл му бе подсказана от Ахар и той я счете за впечатляваща.

Сега бе намерил достоен обект за омраза — мъжът в армейски мундир, стискащ приклада на повредения тахионник. Той явно възнамеряваше да го използва като палка, но нямаше как да хване разтопените остатъци от цевта.

Т/сан скочи, прелитайки над човека, и пусна пълен заряд с отдавна вече приготвения за стрелба станер.

За пръв път мелконецът срещаше човек, чиято реакция не отстъпваше на неговата. Кей започна движението си в момента на скока на извънземния, с неочаквана скорост отдръпвайки се встрани. Зарядът на станера премина покрай него, а човекът нанесе удар с осакатеното си оръжие. Силата му бе достойна за бурлати, а приложен върху скачащия с голяма скорост мелконец, ударът имаше потресаващ ефект. Гръдните люспи хлътнаха, повреждайки редица органични органи и разрушавайки извадения в бойна позиция станер.

Сваленият по средата на пътя си мелконец моментално се обърна, контролирайки противника си. Човекът явно имаше ненормална реакция — работа на генните инженери на Империята, чиято дейност така ловко бе компрометирала мелконското разузнаване преди много години. Не беше минало вероятно и без химически стимулатори — в инфрачервения спектър тялото му беше ненормално топло. Човекът се самоизгаряше, превръщайки се в бойна машина, почти толкова съвършена, колкото е и един киборг.

Мелконецът нанесе удар — предните му лапи се кръстосаха, за да прережат като исполински щипки краката на Кей. Човекът не бе в състояние да се изплъзне, затова просто пристъпи напред, така че по колената го удариха не острите нокти, а само метализираната плът. Това би означавало счупвания на костите при обикновен човек, но лапите на мелконеца отскочиха от кожата на Кей като от излети гумени колони. В следващата секунда Кей се гмурна под извънземния и го ритна в бронирания търбух. Т/сан почувства как тристакилограмовото му тяло се издига във въздуха. Тласъкът беше не толкова силен, колкото неочакван. Той се търкулна към димящата метална купчина в ъгъла на залата и издаде хриптящ звук, когато лапите му се допряха до разтопения метал. А после болка, внезапна и ярка, опърли предната му лапа. Т/сан се отдръпна, осъзнавайки, че е изгубил крайника си. От полуразрушения робот, върху когото беше налетял, към тавана излизаше лазерен лъч, изчезващ в дупка от разтопен метал.

Кей понечи да посегне към пистолета на колана си, но срещайки устремения към него поглед на мелконеца, благоразумно спря движението на ръката си.

— Искам да го убия — каза Т/сан.

Кал, държаща Кей на мушката си, поклати глава.

— Не! Докато той е жив, катерът му няма да излети.

— Искам… — отново започна мелконецът.

Кас/с/ис се изтръгна от нажежения пъкъл на коридора. От човешка гледна точка беше почти неотличим от Т/сан, дори фалшивият жетон на СИБ проблясваше в същата точка.

Моментално губейки интерес към Кей, Т/сан се хвърли срещу сънародника си. Кей беше точно на пътя им, но Кас/с/ис достигна до него пръв и с едно замахване на лапата го отпрати в коридора.

Кал успя да стреля два пъти — безрезултатно, — преди мелконците да се вкопчат един в друг в смъртоносна схватка. Амбразурите на плазмените пушки бяха отворени и при двамата, но никой не рискуваше да стреля, сигурен, че ще последва същият смъртоносен отговор. Изабела се хвърли към търкалящите се по пода влечуги, опитвайки се да определи кой от двамата е запазил всичките си крайници, но поредица изстрели от тъмнината на коридора я накараха да се скрие в мрачната компания на обгорелите трупове.

Оставаше й да чака появата на прехвалените лемакови десантчици.

Кей преодоля коридора за минута и половина. Системата за вентилация работеше с пълна мощност и температурата тук беше успяла да спадне. Той не чувстваше болки в краката от ударите на мелконеца, но знаеше, че вечерта (ако доживееше до вечерта) цялото му тяло ще се подуе.

Люкът на катера беше отворен. Кей се втурна към командната зала — там беше Андрей. Момчетата вероятно бе привързал към леглата.

— Двайсет секунди — бързо каза Кей, виждайки, че ръката на Андрей лежи върху интерфейса на пулта. — Дай шанс на Кас/с/ис.

— С плазмения двигател ли да стартирам? — попита киборгът след четвърт минута. Дач гледаше към един от екраните, където чернееше обгорелият отвор на коридора. Едва ли Кал ще успее да се измъкне, смъртта щеше да я задържи за известно време.

— С гравитационните — нареди Кей. — Кораб, отдели маскировъчния блок след старта. Нека имат две цели.

— Тази база има достатъчно излъчватели и за двайсет цели — увери го Андрей. — Самият аз съм служил на такава…

Лазерният лъч прецизно разряза външния люк и сред вихъра на замръзващия въздух катерът излетя в космоса.

— Две цели — съобщи операторът. — Катерът, отдалечаващ се по седемнайсета координата, е менте. Масата му е с порядък по-малка от стандартната.

Лемак гледаше в екрана.

— Да ги поразя ли? — нетърпеливо попита офицерът.

— Можеш ли да отстраниш двигателите, без да разрушаваш кабината?

— Полето им си го бива, ще се наложи да използвам тахионни излъчватели. Ще ги превърнат в прах.

— Унищожете ментето.

В погледа на оператора имаше всичко друго, но не и разбиране.

— Изпълнете заповедта.

Лемак се обърна към ординареца си. Той беше обучен добре — на лицето му не се бе появила дори и сянка на съмнение.

— Нека подготвят „Гореща следа“ и миноносеца ми. Започвайте ремонта. Информацията за случая да се засекрети. Това е всичко.

Ординарецът се извърна.

— Чакайте. Колко са необратимо загиналите?

— Двайсет и седем души, адмирале. Останалите си имат аТан.

— Индивидуални съболезнования до роднините им. И не забравяйте да ми ги дадете преди изпращането. Аз ще ги разпиша лично.

За своя дълъг живот Лемак бе успял да се убеди колко ценена е по света искрената човечност.