Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Линията на бляновете (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Линия грез, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (18 март 2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (22 март 2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

Превод: Васил Велчев, 2004

Редакторски колектив: Юлия Петкова, Боряна Даракчиева

Коректор: Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

Формат: 52/84/16

Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2004

ISBN 954-761-128-3

 

Издательство АСТ, Москва, 2001

История

  1. — Добавяне

2

Градовете на Таури бяха малки и патриархални. Кей прекара два-три часа в тихо кафене, което обичаше да посещава преди много години. То изобщо не се бе променило. Тук продължаваха да сервират отлично кафе, великолепно пиле на грил и двайсетина вида плодов сладолед. На Кей дори му се стори, че е познал няколко от редовните посетители.

После поръча два билета първа класа за Каилис. Сега не беше необходимо да се прави на търговец скъперник. Оставаше му още да купи и „Конвой“ за Артур — на Кей не му харесваше мисълта, че момчето е невъоръжено.

 

 

— Очакват ви неприятности — каза Изабела. — Укривали сте опасни престъпници.

— А вие нарушихте границите на частно имение, момиче — студено съобщи Хенриета.

— Аз не съм по-млада от тебе, кучко! — избухна Кал.

— Затова пък с възрастта не си поумняла.

Изабела и Мухаммади се спогледаха.

— А какво ще кажеш за котарака? — с хитро изражение попита Кал. — Черният котарак, който обича да гледа учебни програми?

— Глупости — сухо отвърна старицата.

— Нима? А ако помоля мелконеца да намери котарака? И да му отвори черепа, за да видим мозъка му?

— Гадна подла мръсница! Да преследваш деца и животни не е голямо геройство!

— Т/сан!

— Не е необходимо! — Гласът на Хенриета трепереше. — Оттеглям претенциите си.

Кал тържествуващо огледа подчинените си. Кадар раболепно се усмихваше. Луис, който държеше неподвижното тяло на Артур, кимна одобрително.

— Къде е Кей Овалд? — Изабела отново се обърна към старицата.

Хенриета мълчеше.

— Ах. Така няма да се разберем.

— В града е. Не знам кога ще се върне.

Старицата извърна поглед.

Кал се замисли за момент.

— Тръгваме си. Кей не ни е толкова необходим… провървя му.

— Изабела! — Луис бе единственият, който остана недоволен от решението. — Само няколко часа… това няма да промени нищо… операцията трябва да бъде завършена!

Кал се готвеше да постави на място самозабравилия се неин помощник, когато й хрумна блестяща идея.

— Сигурно си прав. Ахар и Кадар! Ще дочакате Кей Овалд. Хванете го жив, а ако не стане, го убийте.

Муцуната на бурлатито не изрази никакви емоции. Кадар изглеждаше смаян.

— Това е шансът ти да се реабилитираш — любезно го уведоми Кал. — Ахар ще контролира действията ти, той е старши.

Сега вече бурлатито не можа да се сдържи и със задоволство се усмихна. В Тукайския конфликт, където някога се бе отличил Кадар, бурлатитата бяха понесли огромни загуби. Мигът на триумф бе сладък като къс изгнило месо.

— Ще ви чакаме на кораба едно стандартно денонощие — подхвърли Кал на излизане. Тя не удостои старицата дори с поглед — отломките чуждо самолюбие не я интересуваха. След нея излязоха и останалите.

Когато преминаваха покрай парализираната Рашел, по тялото на която се суетяха мравки, Маржан попита:

— Струва ли си да се рискува? Кей Алтос, за разлика от Кей Овалд, е професионалист.

— Кадар е боклук. Но бурлатито ще се справи… с Кей Овалд.

Маржан се спря:

— Трябва да махнем момичето оттук…

— Сами ще се досетят — отговори Кал с недопускащ възражения тон. Беше дошло време да се съкрати броят на помощниците й.

След сто метра попаднаха на десантчиците на Лемак, които бяха блокирали целия район около къщата. Десантчиците също бяха проблем, но засега Изабела предпочиташе да не мисли за него.

 

 

Чакаха мълчаливо — Ахар при прозореца, Хенриета в креслото си, Кадар — нервно разхождайки се из стаята.

— Ти, страхливецо! — неочаквано се обади старицата.

Кадар яростно се обърна към нея:

— Кого нарече страхливец?

— Този, който отговори. Ти си страхливец и боклук. Кей скоро ще ти види сметката, приготви се.

Ахар издаде хриптящ звук. Без да се откъсва от прозореца, попита:

— А на мен, стара жено?

— На теб — не — безгрижно отговори Хенриета.