Метаданни
Данни
- Серия
- Линията на бляновете (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Линия грез, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Васил Велчев, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (18 март 2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (22 март 2008 г.)
- Корекция
- Mandor (2008)
Издание:
Превод: Васил Велчев, 2004
Редакторски колектив: Юлия Петкова, Боряна Даракчиева
Коректор: Милена Иванова
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Таня Петрова
Формат: 52/84/16
Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2004
ISBN 954-761-128-3
Издательство АСТ, Москва, 2001
История
- — Добавяне
6
— Дали сте им да се измъкнат — каза Изабела. За тези, които добре я познаваха, този спокоен тон беше предвестник на надигащата се буря. Ахар се приближи.
— Позволих на пътници, пуснати от вас от планетата, да заемат свободните места в совалката. — Капитанът на лайнера не възнамеряваше да се разкайва за несъществуващи грехове. — Това е мое право.
Ахар направи леко движение и капитанът, превит на две, отлетя в краката на своите хора.
— Ето вашето право — обяви Кал. — Защо не съобщихте на Инцедиос за совалката?
Изпадналият в пристъп на кашлица капитан вече не изгаряше от желание да разговаря.
— Казвай! — изрева бурлатито. Той обожаваше своята работа — тя му даваше възможност да дава нареждания на хора. Понякога на същите ония, които бяха съкрушили цивилизацията му през годините на Смутната война.
— Това… уставът не го изисква…
Изабела се наведе над задъхващия се човек:
— Старче, ти нали не си онзи наивен юноша, какъвто си бил за пръв път в това тяло? Научил си се да се застраховаш, недей да ми пискаш за уставите.
Моторите на бронята нададоха вой, когато тя повдигна капитана във въздуха. Държейки го в протегнатата си ръка, жената огледа екипажа.
Той се бе събрал плътно до стената. Предстоеше му да стане изкупителна жертва за аристократа, унижен в присъствието на плебеи.
— Аз… аз ще се обърна към властите — с хриптящ глас каза капитанът. — Вие не сте на Инцедиос…
— Службата изразява волята на императора на всички планети — включи се в разговора Номачи. — Имаме право…
— Млъкни! — Изабела хвана капитана за чатала със свободната си ръка. — Искаш ли да бъдеш мъж за своите жени или евнух в чужд харем?
Облечените в метал пръсти леко го стиснаха.
— Рад е виновен, Рад Гарч! — закрещя капитанът, правейки несложен избор между обикновеното унижение и унижението, умножено с болка. — Той ми плати, за да пазя тайна!
Преди капитанът да довърши думите си, невзрачно човече, стоящо в задните редове на екипажа, се метна към услужливо отворената врата.
— Хванете го! — със закъснение извика Кал. Маржан и Т/сан вече се бяха хвърлили след него, като дори изпревариха Ахар. Изабела с погнуса пусна капитана, погледна към останалите с нея хора и попита: — Кадар, я напомни какво наказание се полага за роботърговците?
— Според законите на планетата, високопоставена.
Жилавият мъж, поглаждащ цевта на своя „Довод-36“, явно се забавляваше от случващото се.
— Тогава този хитрец ще изгори само с неплатените данъци — със съжаление произнесе Кал.
Капитанът се превиваше на пода, опипвайки по чудо оцелелите си органи. Животът му висеше на косъм и всичко това заради една мръсна кучка, намесила се в малкия добре разработен бизнес.
Запука мачкаща се пластмаса — бързащата да се върне Маржан не беше доволна от скоростта на сервомоторите и с голи ръце натикваше вратата в страничните улеи.
— Той се самоуби, Кал!
Изабела се намръщи. Роботърговците, които от време на време продават по няколкостотин беззащитни бежанци, не бяха склонни към самоубийство, аТанът е прекалено скъп, а законите на Волантис удрят само по джоба…
— Госпожо заместник-директор… — Маржан се приближи до Изабела. — Когато пускаше лъча си в слепоочието, той изкрещя една дума…
Кал мълчаливо чакаше.
— Дарлок!
Само агентите на Дарлок, древна и затворена раса, имаха тази странна особеност — пред смъртта да афишират на кого служат. По друго време Кал би почувствала щастие — разкриването на заговор на чужда раса гарантираше и слава, и ново стъпало в кариерата. Но сега Изабела бе обзета само от отчаяние. От ръцете й се измъкваше аТанът, измъкваше се тайната на безсмъртието… и смъртта на безсмъртните.
— Маржан, изцеди от къдравото копеле всичко, което знае. Изцедете всичко от всички… ние с Т/сан отиваме в командната зала, ще сложим кораба в дрейф.
Мухаммади кимна и обърна сребристата маска на лицето си към капитана. Гласът й стана игрив, сякаш отново се е превърнала в човек:
— Агънце, сигурна съм, че още не си имал такава като мен…
Капитанът закрещя, вече без да мисли нито за честта си, нито за бизнеса. Имаше богато въображение.
И то не го подведе.