Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (66)

6

„Серафим“ беше най-добрият модел броня, с който някога бе работил Кей. Той тренира пет часа без прекъсване — не защото беше толкова необходимо, просто процесът му доставяше удоволствие. В другата зала с Томи се занимаваха инструкторите на фамилията — Кей не беше толкова самонадеян, че да се смята за велик педагог.

Сейкър се появи, когато той започна да се разсъблича. Обходи с критичен поглед помещението: потрошената ламперия по стените, стърготините върху металния под, прегънатите тръби на тренажорите, бронираната ламарина в държателите насред залата. В широката пет сантиметра титанова броня зееше отвор с разтопени краища и с формата на човешко тяло.

— Дай да ти помогна — каза тя на Кей.

Сиво-синкавите керамични пластини бяха тежки и горещи. Тя ловко откопчаваше отделните части една след друга и Дач започна да се появява от странната си черупка. Мокър от пот, уморен, с необичайно мек поглед.

— Свикна ли? — Лика сложи длани върху раменете на Кей. Той остана да седи на пода, сред разхвърляните сегменти на бронята, отметнал глава назад, отдаден на движенията на ръцете на жената.

— Сякаш съм се родил в нея. Само дето ме болят краката.

— Ще наредя да регулират усилвателите — Сейкър приключи с мачкането на раменете му и се зае с масажирането на врата.

— Недей, трябва да чувствам масата си. Разправяй, не протакай.

— Кал е при Лемак. С нея са мелконецът и жената-механистка. Момчето е в центъра за разпити в базата.

Кей се надигна. Внимателно хвана Лика за раменете и каза:

— Благодаря. Никога няма да забравя това. Нареди да подготвят кораба ми.

Сейкър помълча малко, разглеждайки Кей. Попита:

— Толкова много ли ти обеща Къртис, сънароднико?

Върху лицето на Кей не трепна нито един мускул.

— Работата вече не е в Къртис, сестричке.

— Ще ми разкажеш ли?

— Корабът!

— Подготвят го, Кей. Мога ли да науча поне част от истината?

Дач поклати глава.

— Кей, военната база на Империята не е провинциален затвор. Там ще се намерят оръжия за бронята ти, броня за оръжията ти и неколкостотин професионалисти.

— Знам. С колко време разполагам?

— Пет часа. Недей да правиш гримаси, монтират в коритото ти блокове за маскировка и малък спомагателен двигател. Ще достигнеш Догар за дванайсет часа, по-бързо просто е невъзможно. А и ми трябва време за разработване на план — логиката никога не е била най-силната ти страна.

Излязоха от залата заедно — Лика в дълга тясна рокля и полуголият Кей Дач. Техниците вече бяха започнали да се занимават с бронята — „Серафим“ изискваше прецизна проверка и презареждане.

— С теб ще дойдат Кас/с/ис и Андрей. Имам им доверие.

— Желязо срещу желязо?

— А нима има друг изход? Ще ти дам и двама бойци. На тях им е потиснат инстинктът за самосъхранение, така че ги използвай както намериш за добре.

— Добре. Лика, кой ви е касапинът?

Жената се намръщи.

— Какво искаш?

— Всичко, което можеш да ми дадеш.

Лекарят беше млад, с къса брадичка, вял поглед зад очилата и абсолютно флегматични движения. Той прегледа Кей, после го остави да лежи на кушетката за диагностика и дълго изучава пълзящите по монитора редове.

— Вие сте повече от здрав.

— Знам. Но това не е достатъчно.

— Разполагаме ли с много време?

— Съвсем не.

Лекарят се облегна назад в креслото, разглеждайки Кей със спокойно любопитство.

— А не ти ли е жал за себе си, човече?

— Не. Предлагай.

Сейкър, стояща в ъгъла, едва забележимо кимна. Лекарят въздъхна, намествайки очилата си. Предупреди:

— После няма да мога да те оправя.

— Разбирам.

— Еднократна акция ли имаш?

— Да, за два-три часа.

— Добре. Полимерни цитостимове в мускулите, керопластик подкожно, кардиоводач и хормономодулатор. Плюс обичайния боен коктейл.

— Действай — затваряйки очи, каза Кей.

Докато му правеха инжекциите в мускулите, Сейкър мълчаливо наблюдаваше случващото се. Мътната жълта течност влизаше неохотно — дори и през най-дебелите игли. После автохирургът, подобен на грамаден метален паяк, явно мелконска изработка, заби кухото си пипало в гърдите на Кей, между третото и четвъртото ребро отляво. Миниатюрната ампула на кардиоводача се плъзна през пипалото и се лепна за миокарда.

Сейкър излезе.

— Още много ли има? — попита Кей. Лекарят, задаващ програмата на формосинтезатора, поклати глава:

— Половин час.

Автохирургът всмукна от кожата капка кръв, пръсна фиксиращ спрей и се отдалечи. Лекарят извади от стъкления шкаф малък прибор — блестяща четка от тънки игли и прозрачен мехур с опалесцентен разтвор над нея.

— Ще боли — съобщи той, допирайки „четката“ към тялото на Кей.

Приборът издаде щракащ звук и иглите моментално се забиха в кожата.

— И сам щях да се сетя — каза Кей.

Той не издаде нито звук по време на операцията, с което предизвика лекото уважение на лекаря. Но не му беше лесно.